Решение № 1869 от 18.09.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1869 гр. Бургас, 18.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тонка В. Мархолева при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА като разгледа докладваното от Тонка В. Мархолева Гражданско дело № 20242120101254 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т.

3 от Закона за отговорността и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Производството е образувано по искова молба на Н. Г. Г., ЕГН **********, с адрес в ***, *** против Прокуратурата на Република България, с която се претендира осъждането й за заплащане на сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за нанесени душевни и морални щети от водено срещу лицето наказателно производство по ДП пр.пр.***/2022г. на РП - Бургас, което е прекратено, както и за сумата от 1 220 лв. имуществени вреди, 720 лв. от които представляващи трудовото възнаграждение, получавано от ищеца преди прекратяване на трудовото му правоотношение от работодателя поради факта на извършеното деяние, 200 лв. извършени от него разходи във връзка с поставяне на нови регистрационни номера на автомобила и 300 лв. извършени от него разходи във връзка с назначената химическа експертиза на кръв, установяваща липсата на наркотични вещества, ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на прекратяване на наказателното производство до окончателното й изплащане.

Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърдения в исковата молба, че на 06.11.2022 г. около 11 ч. в *** ищецът управлявал собствения си автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. №***, като полицай Х. и полицай Х. му направили проверка с техническо средство, което установило употреба на кокаин, за което било образувано ДП *** от 2022 г. по описа на РУ ***, пор. №*** от 22 г., вх. №*** от 2022 г. по описа на БРП за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. В рамките на ДП била назначена експертиза, вещото лице по която установило, че ищецът не бил употребил наркотични вещества. Наказателното производство било прекратено с постановление от 11.05.2023 г. По време на разследването ищецът твърди, че изпаднал в тежка депресия, не искал да общува с никого, посещавал лекари и психолози, близките му се отдръпнали от него, болял го корем и зъби от притеснение. Сочи, че бил уволнен от работа, на която 1 получавал месечно възнаграждение от 720 лв., поради което претендира обезщетение в рамките на това възнаграждение за един месец, в който е останал без работа. Претендира и 200 лв. за извършени от него разходи за нови номера и 300 лв., които е заплатил за експертиза за кръвна проба. Сочи още, че на 06.11.2022 г. бил задържан, полицейските служители свалили номерата на колата му и той не можел да упражнява професията си и да храни семейство.

Ответната страна – Прокуратурата на Република България е депозирала писмен отговор в законоустановения срок по чл. 131 от ГПК, с който исковете изцяло се оспорват по основание и по размер, като се заявяват подробни доводи в тази връзка. Твърди се, че от действията на прокуратурата не са произлезли вреди за ищеца, т.к. производството било образувано на 06.11.2022 г. и прекратено на 11.05.2023 г. Твърди, че производството е разгледано в разумен срок и се излага, че ищецът не е бил привлечен като обвиняем.

Оспорва претърпените неимуществени вреди, за които не били представени никакви доказателства. Добавя, че не може да носи отговорност за извършените действия от МВР по задържането на лицето и свалянето на табелите. Оспорва причинната връзка между образуваното ДП и оставането му без работа. С горните доводи се моли за отхвърлянето на исковете. На следващо място се твърди, че началния момент на лихвата за забава е датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство и се прави възражение за началния момент на законната лихва, тъй като постановлението било връчено на 16.05.2023 г.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

1/ По претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди:

За да възникне притезателното право на увредения за обезвреждане на неимуществените вреди, причинени му от орган на Прокуратурата на Република България вследствие на повдигане на незаконно обвинение, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки /юридически факти/: 1/ на ищеца да му е повдигнато обвинение от ПРБ за извършено от него престъпление; 2/ наказателно производство да бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление; 3/ подсъдимият да е претърпял неимуществени вреди и 4/ причинените неимуществени вреди да са необходима, закономерна, естествена последица от повдигнатото незаконно обвинение, т. е. да е налице причинно-следствена връзка между наказателното производство, по което е било повдигнато незаконното обвинение и причинения вредоносен резултат. Отговорността на прокуратурата за повдигане на незаконно обвинение е обективна, като тя не е предпоставена от виновното поведение на съответно длъжностно лице при прокуратурата – арг. чл. 4, предл. последно ЗОДОВ.

От събраните по делото доказателства се установяват правнорелевантните обстоятелства, че на 06.11.2022 г. въз основа съобщение до органите на ДП за извършено престъпление от общ характер и достатъчно данни, съдържащи се в АУАН /чл. 211, ал. 1 вр. с чл. 356, ал. 2 от НПК/е образувано и водено бързо производство № *** г. по описа на РУ ***, пор №*** от 2022 г., вх. №***/2022 г. на БРП /преобразувано в ДП по общия ред на 11.11.2022 г. – л. 57) за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, за това, че на 06.11.2022 г.около 11 ч. в ***, *** в района на кръстовище с ул. „Средна гора“ е управлявано МПС – марка Фолксваген, модел „Пасат“ с рег. № *** след употреба на наркотични вещества – кокаин, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер дръг тест 5000“ с фабр. № ARPH-0024, за което действащата редакция към момента на извършване на деянието е предвиждала наказание от една до три години лишаване от свобода и с глоба от 500 до 1 500 лв.

Също е безспорно, че въпросното МПС – марка Фолксваген, модел „Пасат“ с рег. № *** 2 било управлявано от Н. Г. Г., настоящ ищец, който бил спрян от мл. Инсп. Х. Х. и Н.й Х., които му направили проверката с техническото средство, което отчело положителен резултат за употреба на „кокаин“, след което на ищецът бил съставен АУАН за нарушение по ЗДвП, като към него било иззето СУМПС и два броя регистрационни табели. Водачът не се съгласил с показанията на техническото средство, въпреки че споделил пред служителите на МВР, че преди 10 дена бил употребил кокаин, поради което бил съпроводен от полицейския екип до филиал на ФСМП град ***, където му била взета кръв и урина за химичен анализ от медицинско лице, след което, видно от приложените по ДП свидетелски показания на двамата полицейски служители Х. Х. и Н.й Х. ищецът бил задържан със заповед по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок от 24 ч. в РУ ***.

На 07.11.2022 г. била назначена химическа експертиза на иззетите кръвна проба и проба на урина на Н. Г.. Заключението по токсикохимичната експертиза било входирано на 29.03.2023 г. по ДП №320 ЗМ-453 от 2022 г. по описа на РУ ***, като вещото лице не отрило в предоставената кръвна проба присъствие на кокаин и негови метаболити. Въпреки това в предоставената проба от урина експертът по ДП е идентифицирал наличие на кокаин, метилекгонин и метилекгонидин (метаболити на кокаин), никотин и метаболити и кофеин.

На 11.05.2023 г. досъдебното производство № *** г. по описа на РУ ***, пор №*** от 2022 г., вх. №***/2022 г. на БРП, водено за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК е било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр с чл. 24, т. 1 от НПК, тъй като наблюдаващия прокурор го е намерил за несъставомерно, поради което и никога не е било предявявано на Г. постановление за привличането му като обвиняем. Постановлението за прекратяване е било получено от майката на ищеца на 16.05.2023 г. (л. 109).

Изготвена е електронна справка за съдимост на Н. Г. Г. към 29.04.2024 г., видно от която същият е осъждан с Решение №*** от 21.06.2023 г. по АНД №*** от 2023 г. на БРС, с което е признат за виновен на основание чл. 354а, ал. 5 вр. с ал. 3 от НК за държане на наркотични вещества (коноп, метамфетамин), след което освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК и му е наложена глоба в размер от 1000 лв.

Представена е от ищеца заповед за задържане от 31.10.2022 г. във връзка с извършеното престъпление по чл. 354а, ал. 5 от НК, след установяване на което лицето е било задържано от органите на МВР за срок от 24 ч., което няма никакво отношение към настоящото производство.

Представена е и служебна бележка от 20.03.2024 г. от *** АД в качеството му на работодател, видно от която към тази дата Н. Г. е имал действащ трудов договор с въпросното дружество.

Представена е и Заповед №*** от 14.09.2022 г. от *** АД, видно от която трудовото правоотношение на Н. Г., считано от същата дата (14.09.22 г.) е било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ по взаимно съгласие.

С оглед на изложеното съдът приема за установено, че в конкретния случай Държавата е поддържала незаконно обвинение срещу ищеца, тъй като в периода от 06.11.2022 г. до 11.05.2023 г. срещу него е било образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, за това, че на 06.11.2022 г.около 11 ч. в ***, *** в района на кръстовище с ул. „Средна гора“ е управлявал МПС – марка Фолксваген, модел „Пасат“ с рег. № *** след употреба на наркотични вещества – кокаин, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер дръг тест 5000“ с фабр. № ARPH-0024, за което законът предвижда наказание от една до три години лишаване от свобода и с глоба от 500 до 1 500 лв., като с постановление от 11.05.2023 г. н а Бургаска районна прокуратура досъдебното производство е било прекратено.

В тази връзка са неоснователни възраженията на ответника, свързани с обстоятелството, че ищецът не бил привлечен като обвиняем, нито му е взимана мярка за 3 неотклонение. В тази връзка следва да се посочи, че употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ израз "обвинение в извършване на престъпление" трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно процесуален смисъл. Когато наказателното производство е образувано срещу определено лице /както е в случая/, а впоследствие производството бъде прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление е осъществен съставът на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено без да му е повдигнато обвинение /така решение № 353/06.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 892/2015 г., IV г. о., решение № 187/13.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1215/2011 г., III г. о., решение № 341/05.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1310/2011 г., IV г. о. /. Също в решение № 35/16.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5215/2015 г., III г. о. е прието, че без значение за възникване на отговорността е обстоятелството дали прекратяването и извършено преди или след като на лицето е било повдигнато обвинение. Лицето срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено преди да му е повдигано обвинение. Важен е фактът на засягане на личната сфера, който настъпва от момента, в който спрямо съответното лице се извършват действия във връзка с образуваното срещу него наказателно производство – а не формалното му привличане в качеството на обвиняем /чл. 54 НПК/ по реда на НПК. Затова се счита, че до прекратяване на досъдебното производство поради неизвършване на деянието или поради неговата несъставомерност лицето може да претърпи вреди, отговорна за които е държавата на основанието по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.