Решение № 260027 от 02.03.2021, Районен съд - Карнобат

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260027 / 2.3.2021г. година град

Карнобат

В ИМЕТО НА НАРОДА

К А Р Н О Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ състав

На трети февруари две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. МАРИНОВ

Съдебни заседатели: 1..........................................

2..........................................

Секретар …………………ДАРИНА

ЕНЕВА…............................................

Прокурор...................................................................................................................

Като разгледа докладваното от съдията

……….МАРИНОВ……….…………

Гражданско дело номер....21....по описа за............2020…...............година Производството по настоящото дело е образувано по повод подадената искова молба от С.И.П. с която същият чрез неговия пълномощник и процесуален представител адв. Н.Н. е предявил установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК срещу

С.А.Г. .Със същият иск горепосочения ищец моли съда да постанови решение с което да приеме за установено по отношение на горепосочения ответник С.Г. , че същият му дължи паричната сума в размер на 7 7000 лв. , което задължение представлява невърната заета сума по договор за заем сключен между тях на дата 16.02.2010 година , както и законовата лихва върху същата горепосочена главница , считано от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК №

304 от 23.06.2014 г. по ч. гр.д. № 485 / 2014 година по описа на Районен съд Карнобат – 20.06.2014 г. до окончателното изплащане на горепосочената главница . Със същата искова молба ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати и сумата представляваща всички направени от него по настоящото съдебно производство съдебни разноски на основание чл.

78 ал. 1 от ГПК ,както и направените от него съдебни разноски присъдени му по заповедното производство по ч.гр.д. № 485 / 2014 г. по описа на Районен съд

Карнобат.

В съдебно заседание ищецът редовно призован, не се явява лично но чрез неговия процесуален представител поддържа така предявения от него иск и иска уважаването му изцяло , ведно с всички законни последици от това.

Ответникът в преклузивния срок по чл. 131 ал.1 от ГПК чрез специално назначеният му особен процесуален представител е подал отговор по исковата молба с която е предявен горепосочения установителен иск срещу него и по този начин е взел становище по същия иск в същия отговор като счита същият за допустим за разглеждане , но за изцяло неоснователен и моли съда да го отхвърли изцяло .

Същият ответник редовно призован не се явява лично в съдебно заседание , като се явява неговия процесуален представител който пак заявява по повод на предявения срещу него иск , че не дължи сумата претендирана за установяване с него и по този начин моли той да бъде отхвърлен изцяло.

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Горепосоченият предявен от ищеца С.И. П. иск се явява по своята същност положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника С.А.Г. съществуването в полза на ищеца П. на твърдяното от него вземане за посочената от него сума. За да бъде уважена тази претенция , установителна такава съдът намира, че следва да бъдат доказани от ищеца кумулативното наличие на няколко императивни предпоставки , а именно : между страните по настоящото дело в твърденият от ищеца период да е било налице валидно правоотношение обективирано в твърдения и приложен към делото от страните договор за паричен заем , ищецът като страна по това валидно правоотношение –да е изпълнил поетите от него задължения – да е предоставил в собственост твърдяната от него парична сума от 7700 лв. по процесния договор на ответника , ответникът също като страна в това правоотношение да е действал недобросъвестно т.е. да не е извършил задължителните плащания респ. да не е върнал на ищеца заетата от него парична сума в уговорения между страните срок затова и затова в полза на ищеца да е възникнало правото на претенция за същата сума в претендирания за установяване размер и период и последно в полза на ищеца по делото при условията на чл. 410 от ГПК да е издадена и съответна заповед за изпълнение.

В исковата си молба ищецът С.И.П. твърди, че 16.02.2010 г. между него и ответника С.А.Г. е бил сключен договор за паричен заем , с нотариална заверка на подписите на двете страни , по силата на който ишецът П. в качеството му на заемодател е предоставил на ответника С.Г. в заем паричната сума от 7700 лв., а последният ответник се е задължил да върне същата заета сума най-късно на падежа й – до 16.02.2011 година, като по този начин между тях било налице облигационно правоотношение по повод на сключения между тях договор за заем .Ищецът твърди , че предвид допуснатото неизпълнение на същия договор от страна на ответника изразяващо се в неплащането от негова страна на заетата от него сума от 7 700 лв. в уговорения срок – до 16.02.2011 година , затова ищецът по този начин е получил правата на кредитор по процесния договор за паричен заем и с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК за горепосочената сума респ. ищецът е инициирал нарочно заповедно производство , като по този начин по това заявление е образувано ч.гр.д. № 485 / 2014 г. по описа на КРС по което последният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължения въз основа на документ по чл. 417 т.3 от ГПК –с № 304 от 23.06.2014 г.. С нея КРС е разпоредил на ответника С.А.Г. , явяващ се длъжник по сключения договор за паричен заем посочен по- горе да заплати на кредиторът – ищецът по делото , горепосочена сума посочена в и в диспозитива на исковата молба, а именно: парична сума в размер на 7700 лв., както и законната лихва върху главницата , считано от дата 20.06.2014 година – датата на подаването на заявлението за издаването на съответната заповед за изпълнение до окончателното им изплащане

, както и сумата от 593, 44 лв. представляваща всички направени по заповедното производство съдебни разноски.

С оглед на това съдът намира, че спрямо ищецът по настоящото дело е налице една от императивните кумулативни предпоставки за уважаването на настоящия иск- в негова полза да има образувано заповедно производство за процесната сума дължаща се от ответника, която е и предмет на настоящото производство.

Ответника посочен по- горе не е бил намерен на съответния посочен адрес и затова тъй като по отношение на него поканата за доброволно изпълнение и издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 т. 3 от ГПК са му връчени при условията на чл. 47 ал.5 от ГПК и тъй като по отношение на него поради това заповедта за изпълнение не е влязла в сила , съдът с нарочно определение № 1134 от 26.11.2019 г. по същото ч.гр.д. № 485 / 2014 г. по описа на КРС е указал на кредитора на основание чл. 415 ал.1 от ГПК , че може да предяви настоящия установителен иск за горепосоченото задължение срещу ответника , което с настоящата си искова молба сегашния ищецът е сторил. Горепосочените факти така установени от настоящия съд не се спорят от страните по делото.

Ответникът по делото чрез специално назначения му процесуален представител оспорва , че се е намирал с ищеца по делото в облигационно-правна връзка респективно отношения с оглед на сключен между тях договор за заем за процесната сума , тъй като твърди , че не е получавал процесната сума и поради това липсва между страните твърдяното от ищеца заемно правоотношение обективирано в договора за паричен заем, като по този начин моли съда да отхвърли на това основание така предявения иск.

Действително процесният договор за паричен заем се явява реален договор , като такъв той се сключва след постигане на съгласие между страните по него за сключването му , но въз основа на него следва да има и реално предаване на сумата предмет на този договор. По този начин предаването на заетата сума е в доказателствена тежест на страната която се позовава на сключвания договор за паричен заем и основава претенциите си на този договор.

Следователно въз основа на така направеното възражение от ответника за това , че той не е получил реално сумата от 7700 лв. предмет на настоящия договор за паричен заем , тъй като ищеца основава претенция по настоящото дело на този договор за паричен заем , то в тежест на последния е да докаже , че процесната заемна сума е получена от ответника.

По настоящото дело ищецът е представил писмено доказателство – договор за паричен заем приложено към ч.гр.д. № 485 / 2014 г. по описа на Районен съд Карнобат , сключен между страните , който е с нотариална заверка на подписите им. Съгласно същия договор за паричен заем е че той е сключен на дата 16.02.2010 г. между страните по делото С.П. и С.Г. по силата на който ишецът П. в качеството му на заемодател е предоставил на ответника С.Г. в качеството му на заемател в заем процесната паричната сума от 7700 лв., а последният ответник се е задължил да върне същата заета сума най- късно на падежа й – до 16.02.2011 година. Това е така и по силата на този договор ответника е получил процесната сума тъй като в клаузата на т.2 от договора страните са се уговорили че предаването на цялата заемна сума от заемодателя на заемателя ще се извърши по следния начин – изцяло в момента на подписването на договора , на ръка и в брой. Освен това в клаузата на т.4 от същия договор страните са се уговорили , че заемодателят е длъжен да предаде на заемателя заемната сума по реда и в сроковете съгласно т.2 от същия договор , което се доказва с положения от заемателя подпис под същия договор, който след това е и нотариално заверен. По този начин се доказва , че страните са сключили процесния договор за паричен заем на процесната сума от 7 700 лв. , като същата сума е била получена от ответника- заемател съгласно клаузите на т.2 и т.4 от договора , което се доказва с полагането от негова страна на подписа му в същия договор , който подпис е нотариално заверен от съответния нотариус.По този начин съдът прие , че е налице писмено доказателство удостоверяващо по един несъмнен и безспорен начин, че страните по делото през процесния период са били в правоотношения уредени по силата на сключен между тях договор за заем за процесната сума . Това е така тъй като съдът намира , че ищеца доказал сключването на процесния договор между страните по делото по един категоричен и безспорен начин , както и дължимостта и неплащането на процесната сума от страна на ответника , която да се явява наистина дължима преди инициирането на заповедното производство пред Районен съд Карнобат , с оглед уважаването на тази претенция, установителна такава която е обвързана от тази дължимост на плащанията на длъжника по процесния договор Ето защо на това основание поради доказването от страна на ищеца , че между страните по делото е бил сключен процесния договор за паричен заем и че сумата уговорена в него е била получена от ответника , съдът намира , че не следва да бъде отхвърлят този иск.

Ответника чрез особения си процесуален представител е направил възражение за погасяването на претендираното вземане по договора за паричен заем по давност на основание чл.

110 от ЗЗД , което възражение съдът е приел за разглеждане .

Съобразявай се с практиката на съдилищата отразена в т.р. № 2 от 26.5.2015 г. на ВКС по т.д. № 2 / 2013 г. на ОСГТК , т.р. № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4 / 2013 г. на ОСГТК , т.р. № 8 от 02.4.2019 г. на ВКС по т.д. № 8 / 2017 г. на ОСГТК и решение № 118 от 12.12.2019 г. по дело № 2288 / 2018 г. на ТК 2 отд.съдът намира следното : процесният договор за паричен заем е срочен и като такъв е сключен на дата 16.02.2010 г. и с падеж на вземането по него на дата 16.02.2011 година откогато започва да тече пет годишната погасителна давност на вземането по чл. 110 от ЗЗД.Заповедното производство по ч.гр.д. № 485 е образувано по подаденото заявление на дата 20.06.2014 г. , като въз основа на него е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 304 от 23.06.2014 г. . Въз основа на нея е издаден и съответния изпълнителен лист на дата 23.06.2014 г., който е получен на дата 03.07.2014 г. от процесуалният представител на ищеца адв. Н.Н..От тогава до месец април

Разпечатката съдържа 36 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/88176051-a66d-4ce7-b987-a191f06c2e1d