Решение № 390 от 21.05.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 390 гр. Перник, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИНЕЛА КР. М.-СТОЕВА при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. М.-СТОЕВА Гражданско дело № 20251720105065 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по предявени искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, чл. 22, във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Съдът е сезиран с искова молба на С. М. К. срещу „АЙ ТИ ЕС ГРУП“ АД, с която се иска да бъде прогласена недействителността на Договор за потребителски кредит № ****** от ******* и Анекс № ****** към него, сключени между страните.

В исковата молба ищцата твърди, че на 02.12.2024 г. между нея и ответното дружество е сключен Договор за потребителски кредит № ****** от *******, по силата на който ответникът й е предоставил в заем сумата от 4425,40 лв., а тя се е задължила да я върне на 24 месечни погасителни вноски, при годишен лихвен процент – 51.14% и годишен процент на разходите – 65 %. Сочи се, че уговорената възнаградителна лихва е прекомерна, като надвишаваща трикратния размер на законната лихва и поради това тази клауза нарушава добрите нрави. Обосновава се, че са нарушени изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, тъй като липсва ясно разписана методика при формиране на годишния лихвен процент на разходите и така потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Посочено е, че ГПР е 65%, но не става ясно от съдържанието на договорът какво се включва при формирането му.

Обосновава се, че със сключването на договор за застраховка, макар и с кредитора като застрахователен посредник на трето за спора и кредита лице-застрахователна компания, се увеличава финансовата тежест за потребителя. Към всяка от месечните вноски се прибавя и 1 сума за сключена застраховка, с което се увеличава общата дължима сума и се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК. На практика при предоставен кредит в размер на 4425 лева, следва да се върна сумата от 7 153, 54 лева, като кредита се оскъпява с близо 61,86%. В обобщение кумулирането на застрахователна премия води до „скрито“ оскъпяване на кредита. Застрахователната премия е общ разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР. Разяснява се, че клаузите на договора са предварително изготвени от кредитора и потребителят не е имал възможност да влияе върху тях. По изложението съображения ищцата счита договорът за недействителен. Моли за уважаване на предявените искове, както и за осъждане на ответника да й заплати сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от „АЙ ТИ ЕС ГРУП“ АД.

Ответникът счита предявените искове за неоснователни по изложени подробно съображения. По същество признава твърденията на ищцата относно сключването на договора, анекса към него и неговите предмет и условия, по силата на който е предоставил на ищцата заемна сума в размер на 3500 лева, а сумата от 925, 40 лева е заплатена от името и за сметка на кредитополучателя на Застрахователно дружество „******“ ЕАД. Посочва се, че ищцата се съгласила да бъде застрахована при условията на Груповия застрахователен договор ) ITF-002/24 за рискова застраховка „Живот“, сключен между „******“ ЕАД и ответното дружество. Заплатената астрахователна премия е част от главницата по кредита.

Подробно описва процедурата по кандидатстване и отпускане на кредита, като оспорва договорът, сключен между страните, да е недействителен с аргумент, че ищецът е бил надлежно запознат с параметрите му. Оспорва да е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК с твърдението, че при изчисляване на ГПР са включени всички относими допускания, в конкретния случай - че договорът ще бъде изпълняван от ответника. Останалите предвидени допускания били неотносими към този конкретен договор. Подчертава, че застрахователната премия не е разход по кредита и не следва да се включва в ГПР. Същевременно сключването на застрахователен договор не е задължително условия за сключване на договора за кредит.

Искането към съда е да отхвърли предявените искове и да присъди на ответника направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е предявил насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК и чл. 240, ал. 2 ЗЗД за осъждане на С. К. да заплати сумата от 895, 44 лева, предявена като частична от сумата 1820, 84 лева, представляваща сбор от дължимите вноски от главницата по Анекс ****** и предсрочно изискуема главница, ведно със законната лихва за забава от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. В случай, че договорът се обяви за недействителен, то сумата се претендира на основание чл. 23 ЗПК. Пояснява се, че по силата на цитирания договор кредитополучателят се е съгласил да погасява задълженията си за периода от 03.12.24 г. до 03.12.26 г., като падежът на всяка вноска е посочен в погасителния план към Анекс № ******. Сочи се, че ответницата е в забава за изпълнение на вноски от 9-та до 11- та, поради което в молбата се обективира изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

В срока за отговор на насрещната искова молба ответницата изразява становище за 2 основателност на предявения евентуален иск за връщане на чистата стойност от главницата, като се признава този иск. Претендира се присъждане на разноски.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото е представен договор за паричен заем № ****** от ******* и Анекс № ******, сключен на 23.02.2021 г., между С. М. К. и Ай Ти Еф Груп“ АД, като конкретните параметри са посочени в Приложение 1 към тях. По силата на тези съглашения, представляващи неразделна цялост, ответното дружество се задължило да отпусне кредит в размер на 4424,40 лева, чието връщане е разсрочено за срок от 24 месеца; размер на вноска 298,07 лева; ГПР 65,00 %; годишен лихвен процент 51,14 % и общо задължение: 7153,68 лева. Посочено е, че част от сумата 3500 лева се усвоява, като се нареди по банкова сметка на кредитополучателя, а останалата от 925, 40 лева кредитодателят заплаща от името и за сметка на кредитополучателя на трето лице –застраховател - ЗД „******“ ЕАД. Пояснено е, че тази сума представлява финансиране на застрахователна преми, която кредитополучателят дължи на застрахователя по сключена между тях застраховка.

Приет е сертификат № ************, съгласно който С. К. се е присъединила към сключен от „Ай Ти Еф Груп“ АД групов договор за застраховка "живот" на клиентите на „Ай Ти Еф Груп“ АД, за срок, равен на срока на договора за кредит, при застрахователна премия от общо 925,40 лв.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК съдът е обявил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между тях е сключен Договор за потребителски кредит № ****** от ******* и Анекс № ****** към него, по силата на който ответникът е предоставил на ищцата сумата от 3500 лв., а сумата от 925, 40 лева е заплатена от името и за сметка на кредитополучателя на Застрахователно дружество „******“ ЕАД при условията на Груповия застрахователен договор № ITF-002/24 за рискова застраховка „ Живот“, сключен между „******“ ЕАД и ответното дружество.

Приета е по делото съдебно - счетоводна експертиза, която съдът кредитира, като пълна, обективна и обоснована. От същата се установява, че за погасяване на задълженията си по договора ищцата е заплатила сумата от общо 2384,54 лв. или 1219,20 евро, с която са осчетоводени и отнесени като погасяване на главница и лихва. Експертът е констатирал, че застрахователната премия в размер на 925,40 лв. е включена в главницата по договора за потребителски кредит. Върху този размер за целия срок на договора е начислявана договорната лихва с ГЛП от 51. 14 %. Основният лихвен процент на БНБ, към датата на подписване на договора е 3.04%. Тя е включена при определянето на ГПР. Вещото лице е изчислило, че годишният процент на разходите при главница от 4425,40 лв., представляваща сбор от предоставения кредит от 3500 лв. и застрахователната премия от 925,40 лв., при годишен лихвен процент от 51. 14%, 24 погасителни вноски, е в размер на 118,60%.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

3

Предявени са искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, чл. 22, във вр. с чл.

11, ал.1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

В тежест на ищеца е да докаже възникването между него и ответника облигационно правоотношение по силата на процесния договор, с посоченото в исковата молба съдържание; че процесният договор е засегнат от твърдените пороци .

По насрещните искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК и чл. 240, ал. 2 ЗЗД и при условията на евентуалност чл. 23 ЗПК:

В тежест на ищеца е да установи, че страните са сключили валиден договор за кредит, по силата на който е предоставил на ответницата заетата сума със задължение за връщането й в посочения срок заедно с възнаграждение в претендирания размер и настъпване изискуемостта на вземанията.

На основание чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит.

В договора се съдържа информация за данните (име, адрес и ЕГН) на кредитополучателя, срока на договора, размер на кредита; фиксиран годишен лихвен процент, ГПР и общата сума, дължима от потребителя, поради което същият отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 8, 9 ЗПК.

Съдът приема, че договорът е недействителен на основание на чл. 22 вр. с чл. 11, ал.

1, т. 10 и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, защото не сочи коректно годишния процент на разходите и начина по който е изчислен, а и при коректно определяне на ГПР, той надхвърля допустимия размер по чл. 19, ал. 4 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът следва да сочи годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 на ЗПК начин. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В случая по делото не се спори, че рискът от неплащане на месечните вноски по договора за кредита поради конкретно посочени събития в сертификат № 541913/03.12.24 г. е прехвърлен на застраховател, за което кредитополучателят се е съгласил да плати премия в размер на 925,40 лв. Тази премия не е включена в ГПР. Договорът за застраховка и анексът, 4 който доразвива договора за кредит, са сключени в един и същ ден, задължението за плащане на сумата по договора за застраховка е посочено в договора за кредит, плащанията от ищеца на тази сума се извършват по сметка на ответника, заедно с погасителните вноски по договора за кредит, за заплащането на премиите сумата е предоставена от кредитодателя на кредитополучателя като кредит, банката е действала като застрахователен агент на застрахователя. Обсъдени в съвкупност тези обстоятелства обосновават извод, че договорът за застраховка е сключен във връзка с договора за кредит и е бил задължително условие за предоставянето на кредита. В случая договорът за застраховка е споразумение между кредитодателя и застрахователя по групов застрахователен договор, по кредита не са уговорени обезпечения и така договорът за застраховка е от интерес за кредитодателя.