Решение № 3061 от 17.06.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 7226/2024
- Вид
- Решение № 3061
- Подписан
- 17.06.2025
- В сила
- 23.07.2025
- Състав
- Павел Тодоров Павлов
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 3061 гр. Пловдив, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20245330107226 по описа за 2024 година
Иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът “Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр. Пловдив моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че тя му дължи сумата 1 118, 37 лева - главница, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода 13.02.2020 г. 13.11.2023 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. „*************“ № **, и сумата 149, 09 лева - обезщетение за забава за периода 30.04.2020 г. -31.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 05.12.2023 г. до окончателното погасяване, които суми е било разпоредено ответницата да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 8517/07.12.2023 г., издадена по частно гр. дело № 17937/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив – І гр. състав, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение – включително и тези, направени в заповедното производство.
Ответницата В. А. Х. от гр. П., чрез особения си представител адв. Н. Т., оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба и в допълнително представено по делото становище съображения. Прави възражение за погасяване по давност на претенциите на ищеца.
1
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е видно, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 8517/07.12.2023 г., издадена по частно гр. дело № 17937/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив – І гр. състав, е било разпоредено ответницата да заплати на дружествотоищец сумата 1 118, 37 лева - главница, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода 13.02.2020 г. 13.11.2023 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. „************“ № **, и сумата 149, 09 лева - обезщетение за забава за периода 30.04.2020 г. -31.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 05.12.2023 г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото в размер на 25 лв. за държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е била редовно връчена на ответницата при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и в срока по чл.415 от ГПК ищецът е подал иск за установяване на вземанията си по Заповедта по отношение на ответницата, въз основа на което е било образувано настоящето дело – с оглед на което съдът намира, че искът се явява допустим.
Ищецът твърди, че задълженията на ответницата за консумиране на питейна и отведена канална вода са били начислени за имот, находящ се в гр. П. ул.
„*************“ („********“) № **, но от ищеца не са представени каквито и да е доказателства, от които да е видно, че действително ответницата е собственик или поне ползвател на имота на този адрес, макар и да е регистриран като неин настоящ и постоянен адрес. Нещо повече – видно от постъпилото на 14.03.2025 г. писмо от ******************************************************* и приложенията към него, за този недвижим имот не са били подавани данъчни декларации от ответницата, поради което съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установява В. Х. да е собственик или ползвател на имота, където е била доставяна питейната и отвеждана каналната вода от ищеца през процесния период, а оттук – и че не се установява ответницата да има качеството на потребител на ВиК услугите, които ищецът твърди, че й е предоставял през процесния период.
При така установената фактическа обстановка, доколкото от събраните по делото доказателства не се установява ответницата да имат качеството на потребител на предоставяни от ищеца през горепосочения период услуги, съдът намира, че ответницатат не дължи на ищеца сумите, които е било разпоредено да му заплати със Заповедта за изпълнение, а оттук – че искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.
На особения представител на ответницата адв. Н. Т. следва да бъде издаден РКО за 2 осъщественото особено представителство в размер на 426, 75 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести септември” № 250, представлявано от ************** Ю. Р. К., против В. А. Х., ЕГН: **********, с последен известен постоянен и настоящ адрес: гр. П., ул. „**********“ № **, представлявана от особения представител адвокат Н. Г. Т., със служебен адрес: гр.
П., ул. „*************“ № **, ет.**, иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответницата, че тя дължи на ищеца сумата 1 118, 37 лева - главница, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода 13.02.2020 г. - 13.11.2023 г. за обект, находящ се в гр. П., ул.
„***********“ № **, и сумата 149, 09 лева - обезщетение за забава за периода 30.04.2020 г. -31.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 05.12.2023 г. до окончателното погасяване, които суми е било разпоредено ответницата да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 8517/07.12.2023 г., издадена по частно гр. дело № 17937/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив – І гр. състав, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане в сила на решението ДА СЕ ВЪРНЕ на Районен съд - Пловдив – І гр. състав частно гр. дело № 17937/2023 г., ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето съдебно решение.
ДА СЕ ИЗДАДЕ НА особения представител на ответницата – адвокат Н. Г. Т., с посочения служебен адрес, РКО за внесения от ищеца депозит за възнаграждението му за осъщественото особено представителство В РАЗМЕР НА 426, 75 лева.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________
3