Решение № 1008 от 24.07.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1008 гр. Велико Търново, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АННА ДИМОВА при участието на секретаря РАДОСТИНА ИВ. ЛЮБЕНОВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20254110103629 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от А. Н. М., чрез адв. М.

М. – САК, срещу ЗК „Лев Инс“ АД - град София иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите. В исковата молба, уточнена в проведеното на *** година открито съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца развива съображения, че същият е пострадал при ПТП, настъпило на *** година, около 13.10 часа по път от град *** в посока град *** между лек автомобил „***“ с рег. № ***, собственост и управляван от И. Г. И. и лек автомобил „***“ с рег. № ***, собственост и управляван от А. Н. М..

Твърди, че водачът на лек автомобил „***“, движейки се непосредствено зад автомобила на ищеца, в нарушение на разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП, не е спазил необходимата дистанция, съобразена със скоростта на движение и пътните условия, в резултат на което, при намаляване на скоростта на колоната, водачът И. не успял да овладее автомобила си и реализирал удар с движещия се пред него лек автомобил „***“, управляван от ищеца. Твърди, че в следствие на удара тялото на последния е подложено на внезапно инерционно движение – рязко отмятане на главата и трупа назад, последвано от камшичен откат напред. Посочва, че за настъпилото ПТП е изготвен двустранен протокол от датата на събитието, подписан от двамата участници, от който е видно, че вината за настъпилото ПТП е изцяло на водача на лек автомобил 1

***. Твърди, че към датата на ПТП за автомобила на виновния водач има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, поради което последният отговоря за претърпените от ищеца вреди. Посочва, че преди подаване на исковата молба ищецът е отправил застрахователна претенция, по която е образувана щета № ***, а с Писмо, изх. № *** от *** година, ответникът е отказал плащане.

Твърди, че непосредствено след удара ищецът бил в състояние на шок и силна афектация, поради което болката е била потисната от адреналин, а в следващите часове, с отшумяването на стреса, изпитал остра болка в шийния отдел на гръбначния стълб, ограничаваща ротацията и флексията на главата; силно главоболие с тензионен характер; болки в лумбалната област /кръста/, като след завръщането си в град *** ищецът потърсил специализирана медицинска помощ. Посочва, че е прегледан от д-р Банкова и е насочен към специалист-невролог, като е назначена и проведена медикаментозна терапия. Твърди, че възстановителният период е продължил повече от 30 дни, като през това време ищецът е търпял значителни неудобства: нарушения на съня поради невъзможност да намери безболезнена поза; затруднения в изпълнението на елементарни битови дейности (обличане, навеждане); невъзможност за пълноценно шофиране и работа, като освен това изживял стрес, тревожност и усещане за несигурност на пътя, които изпитва и до днес. След допуснато, в проведеното на *** година открито съдебно заседание, изменение на предявения иск, в частта относно неговия размер, е направено искане ЗК „Лев Инс“ АД - град София да бъде осъдено да заплати на А. Н. М., сумата в размер на 2 500.00 евро, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди при ПТП, реализирано на *** година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от изтичането на срока по чл. 429, ал. 3 КЗ, във връзка с чл. 430, ал. 1 КЗ. Претендира да му бъдат присъдени направените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът оспорва изцяло предявените по делото искове, както по основание, така и по размер. Процесуалният представител на ответното дружество оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП, както и твърдението за изключителна вина на водача на застрахованото при ответното дружество моторно превозно средство.

Твърди, че непосредствено преди настъпване па процесното произшествие ищецът е предприел внезапно и рязко намаляване на скоростта, респективно - спиране, без да е налице обективна необходимост за това и без да съобрази поведението си с конкретната пътна обстановка и наличието на движещо се зад него моторно превоз, като оспорва и приложения двустранен протокол. Отделно от това посочва, че по делото са налице съществени противоречия относно датата на твърдяното произшествие, които поставят под съмнение достоверността на изложените от ищеца фактически твърдения и връзката между представената медицинска документация и процесното ПТП, като в исковата молба се поддържа, че произшествието е настъпило 2 на *** година /а и тази дата се разчита от представения протокол, докато в представената медицинска документация е посочена дата *** година. В условията на евентуалност е наведено възражение за съпричиняване, поради неизползване на обезопасителен колан от страна на ищеца. На следващо място оспорва твърденията, че в резултат на процесното ПТП на ищеца са причинени телесни увреждания с характера, тежестта и продължителността, изложени в исковата молба, а на самостоятелно основание и размера на претенцията за неимуществени вреди.

Навежда доводи за недължимост на претенцията за законна лихва. Направено е искане предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, а в условията на евентуалност – претендираното обезщетение за неимуществени вреди да бъде намалено. Претендира да му бъдат присъдени направените от дружеството разноски по делото.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните по делото, а и от приложената Справка от Гаранционен фонд към *** година /л. 12 от делото/ безспорно се установява, че към *** година за лек автомобил „***“ с рег. № ***, има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество, валидна до *** година.

Видно от представеното по делото заверено копие на Двустранен протокол от *** година /л. 6 и 99/, на посочената дата около 13.10 часа в град *** в посока към град ***, пред дискотека *** е настъпило ПТП между лек автомобил „***“ с рег. № ***, собственост и управляван от И. Г. И. и лек автомобил „***“ с рег. № ***, собственост и управляван от А. Н. М.. В протокола е отразено, че лек автомобил „***“ е ударил в задната част лек автомобил „***“, при което на първия автомобил е имало спукан номер, а на втория – лека драскотина по фолиото на задната броня.

От приложените по делото заверени копия на Амбулаторен лист № *** от *** година, Медицинско направление № *** от *** година и Рецептурна бланка от *** година /л. 10, 14, 16/ се установява, че при преглед на *** година ищецът е съобщил, че след претърпяно ПТП преди седмица, започнало постепенно изтръпване в крайниците и болки във врата и кръста, при което му е предписано медикаментозно лечение.

Видно от приложеното по делото заверено копие на Писмо, изх. № *** от *** година на ЗК „Лев Инс“ АД - град София /л. 8/ ответното дружество е отказало плащане по заявената претенция на ищеца с вх. № *** от *** година.

В проведеното на *** година съдебно заседание са събрани гласни доказателства. Свидетелят О. В. Д. заявява, че познава ищеца от повече от 10 години, работят заедно и са в приятелски отношения. Спомня си, че на 25-ти юли миналата 3 година, в ранния следобед, при навлизане в град ***, той, съпругата му и ищецът претърпели инцидент. Движението било бавно, имало колона от автомобили и почти били спрели, когато другият автомобил ги ударил отзад, като най-вероятно момчето не е забелязало, че са спрели и се ударил в тях. След удара изчакали КАТ, които били спрели малко по-напред и съставили двустранен протокол, като служителите на КАТ им оказали съдействие при оформянето му. Посочва, че момчето, което ги ударило, се държало странно, сякаш нищо не е станало. Автомобилът, с който те пътували бил марка „***“, като по него не забелязал сериозни видими щети, но ударът бил доста силен. Заявява, че и двамата били с поставени предпазни колани. Посочва, че първоначално, двамата били добре, вероятно заради адреналина, не усетили болка, но по-късно А. започнал да се оплаква от болки във врата и ръката, и пиел обезболяващи.

Оттогава забелязва, че при шофиране той е по-притеснен в сравнение с преди.

В проведеното на *** година съдебно заседание свидетелят И. Г. И. посочва, че си спомня за инцидента, но според него не било ПТП, тъй като според него даже не го и докоснал. Той казал, че го е ударил, но имал само драскотина на бронята му, а по неговата кола нямало абсолютно нищо. Заявява, че не е усетил дори да го е подпрял.

Видял го в последния момент и набил рязко спирачки, като между двете коли имало около 2 см разстояние, но не знае дали го е бутнал. Посочва, че набил спирачка рязко, като се движел с 5-6 км/час, защото имало задръстване и били в колона. Заявява, че пътувал от *** към *** и инцидентът се случил на входа на ***, преди моста, посока ***. Викнали и КАТ отначало, защото не искал да попълни двустранен протокол, защото според него нямало щети, но после се съгласил. Заявява, че това е протоколът, който е подписал, но няма спомен за датата.

От приетата по делото съдебномедицинска експертиза /л. 127-131/, се установява, че от приложените материали по делото и извършения от вещото лице преглед, че пострадалият е получил следните травматични увреждания: Контузия изразяваща се в преразтягане на съединителната тъкан на шийната област и контузия на поясната област. Посочените травматични увреждания може да са получени по време, място и начин, съобщени от пострадалото лице в исковата молба и установени при прегледа от специалист невролог, а именно при претърпяното ПТП и последвалия „камшичен удар“, получен от тялото на шофьора при внезапното спиране и удара на колата отзад. Налице е мекотъканна травма на шийния и поясния отдел на гръбначния стълб, която след проведено лечение, предписано от специалист невролог е отшумяла за период от 15 до 20 дни. На пострадалия са причинени болка и страдание и затруднение в движението на снагата за срок между 15 и 20 дни. Няма данни за отпадна неврологична симптоматика. Няма данни за последвали усложнения от претърпените травматични увреждания. Няма данни за състояние временно опасно за живота и за проникващи наранявания в телесни кухини. При извършения клиничен преглед на *** година, вещото лице е установило пълно функционално възстановяване 4 на засегнатата шийна и поясна област на гръбначния стълб. Пострадалият съобщава за периодични болки в поясната и шийната област, появяващи се при преумора и продължително шофиране. Същите се копират ефективно с НПВС и обезболяващи. От приложената медицинска документация - преглед при специалист невролог д-р М. и ОПЛ д-р Б., категорично може да се твърди, че описаните травматични увреждания са в резултат и в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Нямам данни за предхождащи дегенеративни изменения в шийния и поясния отдел на гръбначния стълб на пострадалия. Установените телесни увреждания са съвместими с механизма на процесното ПТП поради факта, че ударът е настъпил отзад и абсолютно внезапно и неочаквано за пострадалия, при което не са се задействали защитни механизми на тялото за предпазване от телесни увреждания. Нормалния период за възстановяване на травми от вида на „камшичен удар“ при липса на отпадна неврологична симптоматика е между 20 и 30 дни. Към делото липсва медицинска документация, удостоверяваща евентуални трайни последици или настъпили психични разстройства в резултат на настъпилото ПТП.

Видно от заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза /л. 116-126/, на основание събраните в делото данни механизмът за настъпване на пътнотранспортното произшествие може да бъде следният: На *** година /след уточнението *** година/, около 13:10 ч., в светлата част на денонощието, лек автомобил „***“ с peг. № ***, собственост и управляван от И. Г. И. се е движил от север към юг, по платното за движение на път от град *** към град *** след лек автомобил „***“ с peг. № ***, собственост и управляван от А. Н. М.. Като се е движил пред лек автомобил „***“ с peг. № ***, водачът на лек автомобил марка „***“ с peг. № *** е спрял поради определени причини. В резултат на спирането на лек автомобил марка „***“ с peг. № *** от водача А. Н. М., към него, без спиране, без спиране навреме, или в разстояние по-малко от възможното за спиране за недопускане сблъсък с движещия се пред него автомобил, се е движил лек автомобил „***“ с peг. № ***, управляван от И. Г. И. и настъпва удар. Ударът е челен за „***“ и заден за „***“. Така в резултат на удара са нанесени щети на автомобилите и има пострадали. Основната причина за ПТП от експлоатационно техническа гледна точка е движението на управлявания от водача И. Г. И. лек автомобил с peг. № *** без спиране, без спиране навреме, или в разстояние по-малко от възможното за спиране за недопускане сблъсък със спрелия пред него „***“ с peг. № *** с водач А. Н. М., при което е настъпил удар, условия в които водачът на „***“ И. Г. И. сам се е поставил. Механизмът на ПТП е бил способен да причини конкретните телесни увреждания. Между произшествието и вредите няма друго самостоятелно събитие, което да е причината за тях. Т.нар.