Решение № 133 от 15.08.2019, Районен съд - Панагюрище

Р Е Ш Е Н И Е

133

15.08.2019г.

ПАНАГЮРИЩЕ

Номер Година Град

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Десети юли

2019 на

Година в публично заседание в следния състав:

ДИАНА

СТАТЕЛОВА

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ИВАНКА ПАЛАШЕВА

Секретар като разгледа докладваното от съдия СТАТЕЛОВА

522

2018 гр.д.№ по описа за год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по смисъла на чл.422 от ГПК, във вр. с чл.240, ал. 1, чл.

86 и чл. 92 от ЗЗД.

Предявена е искова молба от „А.з.к.н.п.з.“ ООД, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Р. Г. А. и Т.Я.К., чрез процесуалния им представител юрисконсулт Н.А.С., срещу Т.К.Л.,***, в която се сочи, че на **.03.20** г. между „Ф.Б.“ ЕООД, като кредитор и ответницата Л., като кредитополучател е подписан Договор за кредит № ******/**.03.20**г.

Сочи се, че договорът е сключен чрез средствата за комуникация от разстояние под формата на електронен документ и правоотношението е реализирано при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, ЗЗД и Закона за електронния документ и електронния подпис, както и Закона за електронната търговия. Сочи се, че Л. е приела всички условия от преддоговорната информация, за предоставяне на финансова услуга от разстояние и е удостоверила, че е получила, запозната е и се е съгласила предварително с всички условия на индивидуалния договор и тарифата на „Ф.Б.“ ЕООД, в случаите, когато същата е приложима, както и с Общите условия, които представляват неразделна част от договора за кредит. Ищците сочат, че по силата на сключения договор за кредит на Л. е отпуснат кредит в размер на 1000,00 лв., който е следвало да бъде върнат, ведно с лихва, представляваща печалба на дружеството- ищец в размер на 119,90 лв., като срокът за погасяване на кредита е 180 дни от датата на сключването му.

Ищците твърдят, че на **.03.20**г. между ответницата Т.Л., в качеството й на кредитополучател и „Ф.Б.“ ЕООД е сключен Договор за гаранция № ****** от същата дата, по силата на който „Ф.Б.“ ЕООД са се задължили в полза на „Ф.Б.“ ЕООД изпълнението на задълженията на Л., солидарно с ответницата. В исковата молба се сочи, че съгласно чл. 5.8 от Общите условия при неизпълнение на задълженията на кредитополучателя дружеството- кредитор „Ф.Б.“ ЕООД има право да предяви претенциите си директно към „Ф.Б.“ ЕООД. Сочат, че за това действие не е необходимо да има предварително искане за удовлетворяване на вземането си спрямо ответницата Л.. В исковата молба се твърди, че съгласно договора за гаранция ответницата се е задължила да плати на „Ф.Б.“ ЕООД такса за предоставяне на гаранцията в размер на 560,10 лв. Ищците сочат, че Л. не е изпълнила договорното си задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения срок, поради което кредиторът „Ф.Б.“ ЕООД са поискали от „Ф.Б.“ ЕООД изпълнение на задължението, поради което „Ф.Б.“ ЕООД са погасили дължимата сума в пълен размер и са встъпили в правата на кредитора спрямо задължението на Л.. Ищците твърдят, че съгласно Общите условия, в случай, че кредитополучателят изпадне в забава и не заплати която и да е от дължимите вноски по кредита, до 20 дни след съответната падежна дата, на същия се начислява такса, в зависимост от просрочието, което вземане представлява административна такса за събиране на вземането и възлиза на сумата от 340,00 лв. Задължението на Т.Л. към „Ф.Б.“ ЕООД произтичащо от изискуемото задължение по Договор за кредит № ******, формирано от усвоената, но непогасена част от кредита, възлиза на общ размер от 1459,90 лв.

В исковата молба се сочи, че на 01.12.2017г. е сключен Договор за покупко -продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити (цесия) и Приложение Г от 01.12.2017г. между дружеството- ищец и „Ф.Б.“ ЕООД, в качеството на цедент, с регистрационен № С 56251, по силата на който вземането срещу Л. е прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД изцяло, с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, за което Л. е уведомена по смисъла на чл.99 от ЗЗД на 14.12.2017 г. от „Ф.Б.“ ЕООД посредством писмо с обратна разписка. Ищците сочат, че по договора за кредит ответницата не е извършвала плащания, поради което към настоящия момент задължението възлиза на 2047,61 лв., която сума представлява главница в размер на 1000,00 лв., договорна лихва в размер на 119,90 лв., за периода от датата на първата вноска – 14.04.20**г. до 11.09.20**г. – датата на последната вноска; административна такса за събиране на вземането в размер на 340,00 лв.; такса за гаранции в размер на 560,10 лв.; мораторна лихва върху непогасената главница в размер на 27,61 лв. за периода от 12.09.20**г. до 22.03.2018г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в едно със законната лихва върху главницата, от датата на предявяване на заявлението до окончателно изплащане на дължимите суми.

„А.з.к.н.п.з.“ ООД молят съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо Т.К.Л., че същата дължи главница в размер на 1000,00 лв., договорна лихва в размер на 119,90 лв., за периода от датата на първата вноска – 14.04.20**г. до 11.09.20**г. – датата на последната вноска; административна такса за събиране на вземането в размер на 340,00 лв.; такса за гаранции в размер на 560,10 лв.; мораторна лихва върху непогасената главница в размер на 27,61 лв. за периода от 12.09.20**г. до 22.03.2018г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата, от датата на предявяване на заявлението до окончателно изплащане на дължимите суми.

Представят следните писмени доказателства в копие: Уведомление по смисъла на чл. 99 от ЗЗД; Информация за заявка по кредит; Общи условия, уреждащи отношенията между „Ф.Б.“ ЕООД и неговите клиенти по повод предоставяне от дружеството на потребителски кредит; Договор за придобиване – покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити от 01.12.2017г.; Общи условия към договор за гаранция (поръчителство) от 01.06.20**г.; Извлечение за № 784 от неизвестен списък.

В законоустановения срок ответницата Т.К.Л., със съдебен адрес:***, оф.**, чрез адвокат И.Г.Б. от ПзАК, представя писмен отговор на исковата молба в който сочи, че обстоятелството, въз основа на което е била издадена заповед за изпълнение, е Договор за кредит № ******/**.03.20**г., между „Ф.Б.“ ЕООД като кредитор и Т.К.Л., като кредитополучател. Според писмения отговор, ответницата счита предявения иск за неоснователен и за недоказан, тъй като за да се уважи предявения иск, дружеството- ищец следва да установи вземането си на претендираното договорно основание (договор за цесия) и в претендирания размер, както и и изправността на цедента. Т.Л. прави възражение за липса на надлежно уведомяване за прехвърляне на вземането от кредитора по сключения договор за паричен заем на дружеството- ищец. Цитира практика, съгласно която, уведомлението, приложено към исковата молба на цесионера, следва да е достигнало до длъжника, съгласно чл. 99, ал.3, предложение 1 от ЗЗД, като факт от значение за спорното право, след предявяване на иска. Твърди, че е на лице надлежно съобщаване на цесията по отношение на ответницата, но едва към датата на връчване на препис от исковата молба, а именно- 03.09.2018г., поради което следва да се приеме, че договорът за цесия не е породил правни последици преди тази дата. Според ответницата, договорната лихва, за периода от 14.04.20** до 11.09.20**г., в размер на 119,90 лв., както и административна такса за събиране на вземането в размер на 340,00лв., са погасени по давност на основание чл. 111 от ЗЗД, тоест вземането е недължимо. В писмения отговор се сочи, че според ответницата са недействителни клаузите, касаещи административните такси за събиране на вземането и такса гаранция. Критериите за това, дали е на лице нищожност, поради противоречие с добрите нрави на една неустойка, са посочени в ТР № 1/**.06.2010 г. постановено по ТД №1/2009 г. на ОСТК на ВКС, като е посочено, че такава е неустойката, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Ответницата счита, че няма валидно възникнало задължение за заплащане на вземанията за учредено поръчителство/гаранция съгласно чл. 5 от Общите условия и Такси за неизпълнение, съгласно чл. 10 от Общите условия на Договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Счита, че клаузите, които ги уреждат, са нищожни и въпреки, че съдът следи служебно за нищожност, когато е нарушена норма, предвидена в противоречие с добрите нрави, прави възражение за особена хипотеза, поради изключителна значимост на тази клауза. Според Л., въведената в Договора за кредит отговорност за разноски с клаузите на чл. 10 от Общите условия и Такса за обезпечение с поръчителство/Гаранция, предоставена от „Ф.Б.“ ЕООД представляват по съществото си неустойка, дължима при забава в изпълнението за изплащане на текущите задължения по кредита и не са плащане за покриване на разходи по събиране на вземането, респективно неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечението. Непредставянето на обезпечение, съгласно писмения отговор на исковата молба, не води до претърпяване на вреди от страна на кредитора, а начина, по който е уговорена клаузата за предоставяне на обезпечение създава единствено предпоставки за начисляването на тази сума, а подобен резултат е несъвместим с добрите нрави и насочва към извод, че таксата за предоставяне на поръчителство излиза извън присъщите й по закон функции, понеже създава предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя.

Ответницата твърди, че съгласно чл.23 от ЗПК, когато Договор за потребителски кредит е недействителен, ответникът дължи само чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи по този кредит. Следователно Л. не дължи начислените от кредитора суми за такса за неизпълнение по чл. 10 от Общите условия, както и обезпечение на заема с поръчителство / гаранция, предоставено от и в полза на дружеството- заемодател. Твърди се, че неустойката е предназначена да санкционира заемателя Л., за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Според писмения отговор, задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, а чрез предвиждането на такава разпоредба се цели да се обремени неоснователно заемополучателя с допълнителни парични задължения, без да бъде ясно отразено в общия размер на подлежащата на връщане сума, а е представено като санкция за неизпълнение на задължение на заемополучателя за предоставяне на обезпечение.

Т.К.Л. моли съда да постанови решение, с което да бъде отхвърлен предявения от „А.з.к.н.п.з.“ ООД иск като неоснователен и недоказан, както по основание, така и по размер и да бъдат обявени за нищожни на основание чл. 26, ал.1, т.1 от ЗЗД, във връзка с чл. 146, ал.1 от Закона за защита на потребителите и чл.

21, ал.1 във връзка с чл. 22 от Закона за потребителския кредит, чл. 10 от Общите условия и чл. 5 от Общите условия за предоставяне на финансови услуги (заем) от разстояние, със страни „Ф.Б.“ ЕООД и Т.К.Л..

Претендира сторените съдебно -деловодни разноски.

Моли, да бъде задължено на основание чл. 190 от ГПК, дружеството- ищец да представят Договор за кредит № ******/**.03.20**г. и Договор за гаранция № ******/**.03.20**г., на които се основава вземането, ведно с погасителните планове към всеки един от тях.

В открито съдебно заседание – редовно призовани, дружеството-ищец не изпращат представител. Изпращат писмено становище.

Третото лице- помагач на страната на ищеца- „А.з.с.н.в. ЕАД, редовно призовани, не изпращат представител. Изпращат писмено становище.

Ответницата Т.К.Л., редовно призована, не се явява. Вместо нея се явява процесуалният й представител адвокат И.Б. от Пазарджишка АК.

С протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на 23.05.2019г., като трето лице- помагач на страната на ищеца, са конституирани „А.з.с.н.в.“ЕАД, със седалище и адрес на управление:***, офис –сграда Л., ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителните директори Н.Т.С. М.Д.Д..

Разпечатката съдържа 36 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8815e84d-8a8e-4451-b833-0983151e0f26