Решение № 12637 от 26.06.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 67619/2022
- Вид
- Решение № 12637
- Подписан
- 26.06.2024
- Състав
- Петър Иванов Минчев
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.150 ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 150 ал.3 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 76, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 2 и ал. 3 · Закон за наследството
- чл. 10, ал. 2 и ал. 3 · Закон за наследството
- чл. 8, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 12637 гр. София, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ при участието на секретаря ЮЛИАНА АСП. И.А като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20221110167619 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Ф.
И. И., В. Й. П., Е. Б. К. и М. А. М. с искане да бъде признато за установено, че ответниците дължат на „Топлофикация София“ ЕАД в условията на разделна отговорност при следните квоти: Ф. И. И. – 3/36; В. Й. П. – 6/36; Е. Б. К. – 6/36; М. А. М. – 6/36 от следните суми:
3922,06 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г., за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Илинден“, бл. 71, вх. В, ет. 4, ап. 48, аб. № 136252, ведно със законната лихва от 30.09.2020 г. до окончателното изплащане на вземането; 577,01 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 17.09.2020 г.; 22,32 лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.08.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от 30.09.2020 г. до окончателно изплащане на вземането и 4,60 лева мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 01.10.2017 г. до 17.09.2020 г. за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.10.2020 г. по ч.гр.д. 47060/2020 г. по описа на СРС, 175-ти състав.
Сумите се разпределят както следва:
За Ф. И. И. – 3/36 части, или 326,84 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от 30.09.2020 г. до окончателното изплащане на вземането; 48,08 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 17.09.2020 г.; 1,86 лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.08.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от 30.09.2020 г. до окончателно изплащане на вземането и 0,38 лева мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 01.10.2017 г. до 17.09.2020 г.;
1
За В. Й. П. – 6/36 части, или 653,68 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от 30.09.2020 г. до окончателното изплащане на вземането; 96,17 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 17.09.2020 г.; 3,72 лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.08.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от 30.09.2020 г. до окончателно изплащане на вземането и 0,77 лева мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 01.10.2017 г. до 17.09.2020 г.;
За Е. Б. К. – 6/36, или 653,68 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от 30.09.2020 г. до окончателното изплащане на вземането; 96,17 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 17.09.2020 г.; 3,72 лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.08.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от 30.09.2020 г. до окончателно изплащане на вземането и 0,77 лева мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 01.10.2017 г. до 17.09.2020 г.;
За М. А. М. – 6/36 части, или 653,68 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от 30.09.2020 г. до окончателното изплащане на вземането; 96,17 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 17.09.2020 г.; 3,72 лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.08.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от 30.09.2020 г. до окончателно изплащане на вземането и 0,77 лева мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 01.10.2017 г. до 17.09.2020 г.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди.
Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответниците не са упражнили правата си по чл. 150 ал.3 от ЗЕ и спрямо тях са влезли в сила ОУ. Поддържа, че съгласно действащите общи условия купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45-дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на Продавача, като дружеството начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задължения по изготвени изравнителни сметки. Твърди, че ответниците са използвали доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, както и дялово разпределение и не са погасили задълженията си. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпила молба от В. Й. П., в която е изложено, че е заплатила припадащата й се част от задължението, в подкрепа на което е представено и платежно нареждане.
Посочената молба е изпратена до ищеца за становище, като такова е постъпило от 15.06.2023 г. /л.79 по делото/. Ищецът е изложил, че ответницата В. Й. П. е извършила плащане в размер на 647 лв., но е посочил, че с тази сума са погасени мораторните лихви върху двете главници в общ размер на 96,94 лв., законната лихва върху двете главници считано от дата на подаване на заявлението до датата на плащането в размер на 177,49 лв. и 2 частично вземането за главница в размер на 372,57 лв., като непогасени оставали главница за топлинна енергия в размер на 284,83 лв., както и разноските в заповедното производство и тези по настоящото. Ответницата не е взела становище по изложеното от ищеца досежно остатъка от размера на дълга.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника М. А.
М. чрез назначения от съда особен представител, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Оспорва наличието на облигационни отношения. Счита, че претенцията за дялово разпределение не е дължима на ищеца, а евентуално на фирмата за дялово разпределение. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не са постъпили отговори на исковата молба от ответниците Ф. И. И. и Е. Б. К..
Във възражението си по чл. 414, ал. 1 ГПК ответникът Е. Б. К. е посочил, че не знае къде се намира процесният апартамент и никога не го е ползвал, поради което не дължи претендираните суми. Счита за редно да бъде проверено, дали някой друг е ползвал имота след смъртта на общия наследодател.
Подаденото от ответника Ф. И. И. възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК е бланкетно.
С молба от 13.02.2024г. третото лице –помагач „Бруната“ ООД на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сочи, че дяловото разпределение за процесния период и имот е извършено законосъобразно.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.10.2020г., издадена по ч.гр.д. № 47060/2020г. по описа на СРС, 175-ти състав, е разпоредено Ф. И. И., Ивайло И. И., В. Й. П., М. Б. Е.ова, Е. Б. К., М. А. М. и Стоян Ангелов Стоянов да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 3922,06 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г., за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Илинден“, бл. 71, вх. В, ет. 4, ап. 48, аб. № 136252, ведно със законната лихва от 30.09.2020 г. до окончателното изплащане на вземането; 577,01 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 17.09.2020 г.; 22,32 лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.08.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от 30.09.2020 г. до окончателно изплащане на вземането и 4,60 лева мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 01.10.2017 г. до 17.09.2020 г.
Сумите са дължими при следните квоти:
За Ф. И. И. – 3/36 части
За Ивайло И. И. – 3/36 части
За В. Й. П. – 6/36 части
3
За М. Б. Р. – 6/36 части
За Е. Б. К. – 6/36 части
За М. А. М. – 6/36 части
За Стоян Ангелов Стоянов – 6/36 части
По отношение на Стоян Ангелов Стоянов и Ивайло И. И. заповедта за изпълнение е влязла в сила и е издаден изпълнителен лист.
По отношение на М. Б. Р. производството по настоящото дело е прекратено и заповедта за изпълнение е обезсилена с влязло в сила определение от 16.07.2023г.
Предмет на установяване в настоящото производство са частите на останалите длъжници - Ф. И. И., В. Й. П., Е. Б. К. и М. А. М., срещу които е предявен настоящият установителен иск на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, респективно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
Ответницата В. Й. П. е признала вземанията, поради което и на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 ГПК техните размери и основания са обявени за безспорни по отношение на нея.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В конкретния случай от приетия Нотариален акт за собственост върху жилище /апартамент/ построено върху държавно място от ЖСК „Българска захар“, м. Разсадника, 4 град София от 19.04.1983г. се установява, че Николица К.а Ванкова е придобила правото на собственост върху апартамент № 48, находящ се в гр. София, м „Разсадника-Бежанци“, ул.
„Андрей Жданов“ № 183, бл. 116, вх. В, ет. 4. От приетото удостоверение за идентичност, издадено от ГИС-София се установява, че адресът ж.к. „Разсадника-Бежанците“, ул.
„Андрей Жданов“ № 183, бл. 116, е идентичен с актуалния административен адрес: гр.
София, ж.к. „Илинден“, бл. 71. Следователно от така приетата съвкупност се установява, че Николица К.а Ванкова е придобила собствеността върху процесния топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Илинден“, бл. 71, вх. В, ет. 4, ап. 48.
От приетото удостоверение за наследници на Николица К.а Ванкова се установява, че същата е починала на 19.01.2003г. без да остави низходящи или възходящи, поради което се наследява по реда на чл. 8, ал. 1 ЗН вр. с чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗН от колената на своите братя и сестри Гюрга К.а М., Борис К. Стоянов и Бонка К.а Петрунова, починали преди нея. Гюрга К.а М. е починала преди общия наследодател и е оставила един син Ангел Стоянов Митов, който също е починал преди общия наследодател, поради което те са заместени от внуците Стоян Ангелов Стоянов и М. А. М., всеки от тях с по 1/6 ид.ч. /или 6/36 части/ от наследственото имущество. Борис К. Стоянов е починал преди общия наследодател, поради което е заместен от своите преки низходящи Е. Б. К. и М. Б. Р., всеки от тях с по 1/6 ид.ч.