Решение № 122 от 19.05.2022, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Сливен, 18.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Радост Д. Гърдева като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно гражданско дело № 20222200500134 по описа за 2022 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба депозирана от юриск. И., пълномощник на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49 бл. 53 Е вх. В против решение № 787/21.12.2021г. по гр.д. № 4524/2021г. на Сливенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от въззивника против М. Б. ИВ., ЕГН ********** от гр. К., ул. „ Х.Д.“, № * признаване за осъждане на въззиваемата да заплати сумата от 212.14лв. представляваща договорно възнаграждение по Договор за потребителски кредит № 30038949284/22.08.2019 г., за която сума съдът е бил отказал да се издаде заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3876/2021г. на СлРС.

Решението е обжалвано изцяло като неправилно и незаконосъобразно.

Посочва се, че жалбоподателят не е съгласен с приетото от съда, че процесната сума не се дължи поради недействителност на договора на основание чл. 11, ал.1, т.10 във вр. с чл.22 и 23 от ЗПК във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК. Договорът отговарял на всички законови изисквания , а задължение на 1 гражданите било да се запознаят със съдържанието му. В договора ясно била посочена методиката за формиране на ГПР ( годишен процент на разходите), който бил в размер на 48.96%. В случая ГЛП ( годишен лихвен процент) бил фиксиран на 41%. Ясно били посочени и дължимите суми от кредитополучателя. Договорът отговарял на законовите разпоредби и на добрите нрави. Възнаградителната лихва представлявала цената за предоставеното ползване на заетата сума. Съдът неправилно бил приел, че възнаградителна лихва не се дължи поради невключването в ГПР на допълнително възнаграждение за допълнителна услуга. Тя вече не била предмет на спор по настоящото производство. Относително осведомен потребител, който е наблюдателен и съобразителен можел да прецени напълно ефекта за него от сключването на договора за кредит и на допълнителния пакет услуги. Моли да се отмени обжалваното решение и да се уважи предявеният иск. Не са претендирани разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба.

Страните не са направили процесуални или доказателствени искания.

В с.з.въззивникът редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище процесуалният му представител моли въззивната жалба да бъде уважена.

В с.з. въззиваемата страна редовно призована не се явява и не се представлява.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 12.01.2022г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 26.01.2022 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лица с правен интерес от обжалване на съдебния 2 акт. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

За да постанови решението си Сливенският районен съд е приел, че договорът сключен между страните е недействителен поради нарушаване на изискванията на чл. 11 ал.1 т. 10 от ЗПК, както и на чл. 19, ал.4 от ЗПК. В разпоредбата на чл. 22 от ЗПК е посочено, че когато не са спазени разпоредбите на …. Чл.11 ал.1 т. – 7 – 12, договорът за потребителски кредит е недействителен. Разпоредбата на чл. 22 от ЗПК касаеща чл. 11 ал.1 т. 11 и 12 не е променяна от приемането на закона 2010 г.

Разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 10 предвижда, че Договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя към момента на сключване на договора за кредит като се посочат и взетите предвид допускани, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин.

В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява, че в процесния договор са били посочени като абсолютни стойности ГПР 48.96%–и ГЛП 41%, без да е ясно как те се формират. В същото време по договора са били включени два допълнителни пакети услуги „ Флекси“ и „ Фаст“. Дължимите по тях възнаграждения обаче ( в размер на 1080 лв., който надхвърля главницата 900.00лв.) не са били в ГПР по кредита. Това води до нарушение на чл. 11 ал.1 т. 10 от ЗПК, както и на чл. 19, ал.4 от ЗПК.

Кредитът се оскъпява повече от 100%. По тези съображения, съдът намира, че процесният договор за кредит е недействителен. Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита.

Настоящата претенция е за възнаградителна лихва и предвид разпоредбата на чл. 23 от ЗПК е недължима.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По делото не са претендирани деловодни разноски от въззиваемта страна и такива не се присъждат.

По тези съображения, съдът

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № № 787/21.12.2021г. по гр.д. № 4524/2021г. на Сливенския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4