Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 28 от 19.08.2021, Районен съд - Раднево

Съд
Районен съд - Раднево
Дело
Гражданско дело 262/2021
Вид
Решение № 28
Подписан
19.08.2021
В сила
02.11.2021
Състав
Асен Цветанов

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 20а, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 5 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 3, ал. 1 · Закон за кредитните институции
  • чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции
  • чл. 10а · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 26 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Раднево , 19.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Асен Цветанов при участието на секретаря Живка В. Манолова като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело № 20215520100262 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 33 ЗПК с осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 10а ЗПК.

Производството е образувано по искова молба на „Профи Кредит България” ЕООД срещу Р. СТ. Д.. Ищцовото дружество твърди, че е сключил договор за потребителски кредит № 30035677668 от 14.03.2019 г. с ответника Р. СТ. Д., с който предоставил в заем сумата от 900 лв. със срок за връщане 24 месеца при месечна вноска от 54,08 лв. с падеж 15-то число на месеца, при годишен процент на разходите от 45,07 %, годишен лихвен процент от 38,30 % и лихвен процент на ден от 0,11%, договорно възнаграждение в размер на 397,84 лв., при общо задължение по договора в размер на 1297,84 лв. Твърди, че бил закупен допълнителен пакет от услуги в размер на 1113,84 лв., чиято вноска била разсрочена с вноските по кредита, всяка по 46,42 лв. Твърди, че общото задължение било в размер на 2411,68 лв., при месечна вноска от 100,49 лв. и дата на погасяване 15-то число от месеца. Твърди, че съгласно подписана декларация от ответника към договора станали неразделна част общи условия към договорите за кредит, както и стандартен европейски формуляр за информацията по кредита, които им дават възможност да 1 преценят техните финансови възможности. Твърди, че съгласно договора превел на ответника сумата по кредита, за което било съставено преводно нареждане с референция от 14.03.2019 г. за сумата от 900 лв. Твърди, че съгласно чл. 4 от общите условия ответника дължи възнаграждение за ползването на кредита в размер на 397,84 лв., което било разсрочено в месечните вноски, а остатъчното дължимо възнаграждение било в размер на 118,55 лв. Твърди, че по сключено споразумение за пакет допълнителни услуги и чл. 15 от общите условия ответницата дължи възнаграждение за допълнителния пакет в размер на 1113,84 лв., от които останали дължими 1113,84 лв. Твърди, че всички вземания по договора били обявени за изцяло предсрочно изискуеми на 29.07.2019 г. Твърди, че ответникът не е правил погашения по кредита. Поради това твърди, че задължението на ответницата понастоящем било в размер на 2269,31 лв., от които главница 900 лв., договорна лихва от 118,55 лв., обезщетение за забава от 136,92 лв. за периода от 29.07.2019 г. до 14.12.2020 г., възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги 1113,84 лв. Твърди, че по ч.гр.д. № 788/2020 г. на РСРаднево била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираните суми, без сумата за възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги 1113,84 лв., за която част било отхвърлено заявлението, като ответникът подал възражение срещу заповедта, поради което предявил иска по чл. 422, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да се установи вземането му от ответника по издадената заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до изплащане на вземането, както и да бъде осъдена ответницата да заплати сумата за възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги 1113,84 лв. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника Р. СТ. Д.. След срока по чл. 131 ГПК и преди откритото съдебно заседание и постъпила молба от ответницата, в която оспорва да е получила в заем сумата от 900 лв., като не оспорва да е подписала документите за онлайн кредит.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От изисканото ч.гр.д. № 788/2020 г. на РС-Раднево е видно, че е 2 постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 260155 от 16.12.2020 г., с която е уважено заявлението по чл. 410 ГПК частично за сумите в размер на 900 лв. главница по договор за кредит № 30035677668 от 14.03.2019 г., сумата от 118,55 лв. договорна възнаградителна лихва за периода от 15.04.2019 г. до 29.07.2019 г., мораторно обезщетение в размер на 136,92 лв. за периода от 29.07.2019 г. до 14.12.2020 г. Съответно е отхвърлено заявлението в частта за претенциите от 1113,84 лв. възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги и сумата от 30 лв. такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането.

В хода на заповедното производство в срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение от ответницата и са дадени указания до ищеца, който в срок е предявил установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК досежно сумите за главница, възнаградителна лихва и мораторно обезщетение.

Ищецът претендира да е предявил осъдителния иск за сумата от 1113,84 лв. на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, с което съдът не може да се солидаризира, тъй като срокът за предявяване на осъдителния иск по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК е едномесечен от съобщението за отхвърляне на заявлението /връчено на ищеца на 06.01.2021 г./. Съответно обаче обективното съединяване на установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с осъдителни искове е допустимо съобразно постановките на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Затова съдът намира, че е принципно допустимо разглеждането на съединения осъдителен иск за сумата от 1113,84 лв. възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги, като тази допустимост ще се отрази единствено на дължимата държавна такса от ищеца за производството /при хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК се дължи довнасяне, а в настоящата изцяло дължимата държавна такса за иска/.

С протоколно определение от 27.07.2021 г. е обявен за окончателен проекта на доклад по делото по чл. 140 ГПК, с който на основание чл. 146, ал.

1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест както следва:

Ищецът следва да установи наличието на валидно облигационно отношение по договор за потребителски кредит, с който е предоставен в заем сумата от 900 лв. със срок за връщане 24 месеца при месечна вноска от 54,08 лв. с падеж 15-то число на месеца, при годишен процент на разходите от 45,07 %, 3 годишен лихвен процент от 38,30 % и лихвен процент на ден от 0,11%, договорно възнаграждение в размер на 397,84 лв., при общо задължение по договора в размер на 1297,84 лв.; валидно уговорено облигационно отношение по закупуване на допълнителен пакет от услуги в размер на 1113,84 лв., чиято вноска била разсрочена с вноските по кредита; както и настъпил падеж на вноските по кредита. По отношение на иска за обезщетение за забава следва да докаже наличието на главен дълг и настъпил падеж на плащане на парично вземане или покана до длъжника.

По делото е приет като писмено доказателство договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 30035677668 от 14.03.2019 г. /л.6-12/, сключен между ищеца „Профи Кредит България“ ЕООД като кредитор - кредитодател, Р. СТ. Д. като клиент – кредитополучател, с който е отпусната в заем сумата от 900 лв. Договорени са ГПР от 45,07 % и ГЛП от 38,30 %, лихвен процент на ден 0,11 %, обща дължима сума по договора 1297,84 лв., срок на договора 24 месеца /падежи от 15.04.2019 г. до 15.03.2021 г./, размер на вноската 54,08 лв. Ответникът е подписал декларация за запознаване с общите условия /л.7/ и самите общи условия /л.8-12/. Подписан е и погасителен план към договора за кредит /л.13/. Договорът е сключен на база заявление от ответницата за отпускане на потребителски кредит, стандартен европейски формуляр, допълнителна преддоговорна информация, всички подписани от ответницата. Ответницата Р. СТ. Д. в подадената молба вх. № 1017 от 26.07.2021 г. потвърждава, че е подписала лично всички документи по кредита, като оспорва само да е получила сумата от 900 лв., която била отпусната.

От самия договор за кредит е видно, че раздел VI е посочено да е дължимо по избран и закупен пакет от допълнителни услуги сумата от 1113,84 лв., която е разсрочена с вноските по кредита още със сумата от 46,41 лв. месечно. Така общата сума по кредита е посочена като 2411,68 лв., общ размер на вноската 100,49 лв., дължими до 15-то число на всеки месец. В самия погасителен план е видно, че са включени главница, договорна лихва, размер на вноска по кредита, размер на вноска по закупен пакет допълнителни услуги, общ размер на месечна вноска, тоест в погасителния план са включени освен обичайните главница и договорна възнаградителна лихва, още и разсрочено плащане на закупения пакет от допълнителни услуги.

4

Служебно известно е на съдията-докладчик от множеството други дела на същия ищец по идентично предлаган потребителски кредит на клиенти, че кредитополучателите подписват и отделен договор за закупуване на допълнителните услуги, какъвто не е представен от ищеца по настоящото дело. Обаче е видно от самото искане за отпускане на потребителския кредит /л.15/ какво представлява въпросният закупен пакет от допълнителни услуги, които ищецът се е задължил да предостави на кредитополучателя: 1.

Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2.

Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3.

Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4.

Възможност за смяна на дата на падеж; 5. Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Възнаграждението за този пакет допълнителни услуги е посочен в самия договор за потребителски кредит като сума в размер на 1113,84 лв., разсрочена на вноски по 46,41 лв. всяка, а в договора за кредит не е посочено какво включва пакетът услуги.

Възнаграждението за допълнителния пакет услуги е разсрочено заедно с главницата и договорната възнаградителна лихва в погасителния план към договора /л.13/.

По делото е прието като доказателства транзакции /л.14/, от които е видно, че ищецът е превел на 14.03.2019 г. сумата от 900 лв. на ответницата Р.

СТ. Д. с основание договор за кредит 30035677668 по нейна банкова сметка в банка „ДСК“ ЕАД. Това обстоятелство се оспорва от ответницата Р. СТ. Д., но нейното оспорване е неоснователно с оглед посоченото платежно нареждане с отразена банкова референция.

Ответницата Р. СТ. Д. в подадената молба вх. № 1017 от 26.07.2021 г. потвърждава, че не е правила погашения по договора за кредит, тоест всички месечни вноски с настъпил падеж са дължими и не са заплатени от ответницата. Прието е като писмено доказателство извлечение от сметка към договора за потребителски кредит /л.21/, в което е посочено, че ответницата не е правила погашения по кредита и което напълно съвпада с изразеното от ответницата становище.

Ищецът претендира да е обявил кредита за предсрочно изискуем на 29.07.2019 г. /така в заявлението по чл. 410 ГПК и в исковата молба/. От доказателствата по делото е видно, че на ответницата е пратено съобщение за 5 предсрочна изискуемост, като видно от обратната разписка по делото /л.1920/ пратката не е потърсена, тоест не е стигнало до нейното знание.

Обстоятелството, че ищецът не е банка, а финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗКИ, не изключва приложението на чл. 60, ал. 2 ЗКИ и съответно указанията на т. 18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за необходимостта преди подаването на заявлението да се съобщи на длъжника изявлението на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем. Липсва основание за поставяне на кредитополучателите по договори, сключени с небанкови финансови институции в по-неблагоприятно положение спрямо длъжниците по договори за банкови кредити. В този смисъл константна е съдебната практика, че разрешението, дадено в т.18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС се прилага и по отношение на небанковите финансови институции, какъвто е ищецът. В този смисъл е Решение от 04.12.2020 г. по в.т.д. № 1526/2020 г. на ОС-Стара Загора.

Така, предвид гореизложеното, съдът приема, че на длъжника Р. СТ. Д. не е обявена надлежно предсрочната изискуемост на кредита на 29.07.2019 г., но това обстоятелство не се отразява съществено на фактическата и правната страна по делото, тъй като към момента са изтекли падежите на всички месечни вноски – последната е с дата 15.03.2021 г. /виж даденото разрешение в ТР № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС/.