Решение № 531 от 07.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 531 гр. София, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА

ПАНОВА при участието на секретаря МАРТИНА М. ТРАЙКОВА в присъствието на прокурора И. Г. З. като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно административно наказателно дело № 20231100602685 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С Решение № 730 от 13.02.2023 г., постановено от СРС, НО, 135-ти състав по Административно наказателно дело № 15914 по описа за 2022 година съдът е признал обвиняемия Д. К. И. за ВИНОВЕН в това, че на 22.01.2021 г. около 18:00 ч. в гр.София, кв.“Свобода“, ул. ****, на площадката на втория етаж, е причинил лека телесна повреда - болка и страдание без разстройство на здравето на П.К.Н., като й ударил шамар в областта на лицето, хванал я с две ръце за гушата и я стискал, ударил я с юмрук по главата и я стискал с ръка в областта на дясната мишница, което е довело до три линейни охлузвания по дясната странична повърхност на шията и кръвонасядане на дясната мишница, което й е причинило болка и страдание, и деянието е извършено в условията на домашно насилие предшествано е от системно упражняване на психическо насилие спрямо Н. и е извършено от И., който е бил съпруг на пострадалата Н. - престъпление по чл. 131, ал.1, т.5а, вр. чл.130, ал. 2, вр. чл.93,т.31 от НК, поради което и на 1 основание чл.378, ал.4, т.1 НПК, вр. чл. 78а НК го е ОСВОБОДИЛ ОТ НАКАЗАТЕЛНА

ОТГОВОРНОСТ като му е наложил

АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „ГЛОБА“ в размер на 1000 (хиляда) лева.

Със същото решение съдът е осъдил на основание чл. 189, ал. 3 от НПК обвиняемия Д. К. И. да заплати в полза на 02 РУ - СДВР сумата от 126.33 (сто двадесет и шест лева и 0,33 ст.) лева, представляващи направени в хода на досъдебното производство разноски.

Срещу така постановеното решение е постъпила Въззивна жалба от адв.

Ж. Г. Ж. от САК, защитник на обвиняемия, в която се сочи, че първоинстанционният съдебен акт е незаконосъобразно и необосновано, както и че е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, поради което моли да бъде отменено, а неговия подзащитен оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение.

Постъпило е и Допълнение към въззивната жалба, в което се сочат конкретните оплаквания срещу първоинстанционното съдебно решение.

Защитата сочи, че липсва обективна съставомерност на деянието, доколкото не е налице признакът „Системно упражняване на физическо, сексуално или психическо насилие“ по смисъла на чл. 93, т. 31 от НК, което противоречало на материалния закон. Защитата твърди още, че за да е налице признакът домашно насилие е необходимо да е налице системност на акта на домашно насилие – поне три прояви на домашно насилие, предшестващи инкриминираното деяние. Прави се оплакване, че такива обстоятелства изобщо не са описани в Обвинителното постановление. Според защитата СРС, в нарушение на закона, е запълнил празнотата в Обвинителното постановление, като се е позовал на свидетелските показания на пострадалата св. Н. и нейната майка, чиито показания обаче не установявали системност на психическото насилие.

На следващо място, защитата сочи, че деянието е недоказано, доколкото не била изяснена давността на телесните увреждания, а същите можело да бъдат получени и по друг начин. Счита, че всички разпитани свидетели са свързани с пострадалата Н., поради което и счита техните показания за едностранчиви. Защитата прави анализ на свидетелските показания, като счита, че същите са противоречиви.

2

В заключение се иска отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на друг състав или алтернативно постановяване на ново решение, с което обвиняемият да бъде признат за невиновен. Претендират се разноски.

В закрито заседание по реда на чл. 327 от НПК въззивният съд е преценил, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото не се налага разпит на обвиняемия, свидетелите и вещите лица, както и събирането на нови писмени доказателства.

В хода по същество защитата моли съда да отмени атакуваното решение по съображенията, изложени в жалбата, като твърди, че не е налице признак на системност, както и че не е доказан механизмът на извършване на деянието.

Прокурорът моли решението да бъде потвърдено като правилно от фактическа и правна страна. По отношение на определеното административно наказание намира същото за справедливо и съобразено със смекчаващите вината обстоятелства

Съдът, като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея, както и изложените в съдебно заседание от страните, и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намира следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Обвиняемият Д. К. И. е роден на **** г. в гр. София, българин, български гражданин, със средно-специално образование, разведен, неосъждан, работи като шофьор, с постоянен адрес: село Мало Бучино, ул. ****, с ЕГН **********.

Свидетелят П.К.Н. и обв. Д. К. И. били съпрузи за периода от 2011 г. до 2018 г., като имали дете - К.Д. И., роден на **** г.

През 2018 г. Н. и Д. К. И. се развели по взаимно съгласие, като родителските права били присъдени на Н., а на И. бил определен режим на лични отношения с детето. Между И. и Н. често възниквали скандали по време на съвместното им съжителство, както и по време на воденото между тях дело за развод, включително и след приключването му. При тези скандали обв. Д. К. И. отправял закани и обиди към св.Н., а понякога й нанасял и удари. При възникване на скандалите св.Н. често търсила съдействието на органите на МВР.

На 22.01.2021 г. св.П . Н. изпратила съобщение на обв. Д. К. И., че на същия ден в 18:00 ч. ще може да се види със сина им на адреса, на който живеели с детето, а именно в гр.София, ул.“****.

След като приключила работа, св. Н. отишла да адреса на родителите си, 3 за да вземе сина си, и заедно с майка си - св.С. Н. и със сина си К. И., тръгнали към дома й. Същите били на адреса около 18:00 ч. Св. П . Н. влязла първа в блока, а майка й и сина й останали в автомобила, за да може майка й да го паркира.

В това време пред блока се намирал и обв. Д. К. И., който заедно със св.

Н. тръгнал да се качва към втория етаж, като след тях вървели св.С. Н. и детето К. И..

Виждайки сина си, обв. Д. К. И. казал на детето да тръгва с него, но тъй като същото не искало и се плашело от тона на баща си, св.П . Н. казала на обв.И. да влезат в жилището, за да се успокоят. Това ядосало обв. Д. И., който започнал да крещи и казал на сина си, че щом не иска да тръгне с него сега, ще дойде по - късно и ще го вземе с полиция. При тези думи на баща си, детето се скрило зад тялото на майка си П . Н.. В следващия момент обв. Д. К.

И. нанесъл удар с ръка по бузата на св.П . Н., след което я хванал с две ръце за шията и започнал да я стиска. След това пуснал шията на Н., и я ударил с юмрук в горната част на главата. Св.П . Н. се опитала да избяга от Д. К. И., вследствие на което, същият я хванал с ръка за дясната ръка и започнал да я стиска, при което Н. паднала на земята, а Д. К. И. я хванал за косата, като си оплел ръката в косата й и започнал да я дърпа, а П . Н. започнала да вика за помощ. В този момент между П . Н. и Д. К. И. застанала майката на Н. - св. С.

Н., която станала очевидец на действията на обвиняемия. Св. П . Н. успяла да се обади на тел. 112 при което обвиняемият Д. К. И. си тръгнал, като казал на Н., че ще се върне отново и тя трябвало да внимава. След като Д. К. И. си тръгнал, П . Н., С. Н. и детето се прибрали в жилището на пострадалата.

По-късно в дома на П . Н. дошли сестра й - Н. Н., приятелят й - св.Б.Р. и бащата на П . Н. - св. К. Н.. Последните възприели състоянието на П . Н., както и това на сина й К. И..

На същия ден - 22.01.2021 г. св.П . Н. подала жалба за случая в 02 РУСДВР, а на следващия ден посетила и КСМД, където й било издадено съдебно медицинско удостоверение, след извършен преглед. От съдържанието на СМУ № 29/2021 г. се установява, че при прегледа на П.К.Н. констатирани охлузвания на шията и кръвонасядане на дясната ръка. Тези увреждания били в резултат на действието на твърди, тъпи предмети и можело да се получат по време и начин, съобщен от прегледаното лице.

Същите са причинили болка и страдание.

Според заключението на изготвената по досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза, при инцидент на 22.01.2021 г. на П.К.Н. са причинени следните телесни увреждания: три линейни охлузвания по дясната странична повърхност на шията; кръвонасядане на дясната мишница, който са причинили на пострадалата болка и страдание.

От заключението на изготвената по ДП техническа експертиза се установява съдържанието на проведения телефонен разговор между П . Н. и оператор на тел.112 на инкриминираната дата.

Към материалите на досъдебното производство са приложени справки и заверени копия на постановления на СРП за отказ от образуване на ДП, копие 4 на обвинителен акт и постановление за прекратяване на наказателното производство. От същите се установява, че по заявления на П . Н. са били водени преписки и досъдебни производства за осъществен физически и психически тормоз от страна на Д. К. И., при които е било упражнено насилие спрямо Н., както следва :

1. Прокурорска преписка № 36222/2017 г. по описа на СРП, за това, че на 07.07.2017 г. в гр.София, след възникнал конфликт с И., същият нанесъл на П . Н. удар по лицето и взел детето им от нея и майка й.

2. Прокурорска преписка № 37620/2017 г. по описа на СРП, за това, че на 02.09.2017 г. в гр.София , ж.к.“Обеля“ Н. била заплашена с палеж на имущество от И..

3. Прокурорска преписка № 22159/2018 г. по описа на СРП за това, че на 16.02.2018 г. П . Н. била заплашвана и обиждана от Д. И. в жилище в гр.София , ж.к.“****.

4. Прокурорска преписка № 21662/2018 г. по описа на СРП, за това, че на 28.04.2018 г. П . Н. била заплашена с убийство от Д. К. И. в автомобила й в гр.София , ж.к.“Обеля“, като И. й казал „Ще те убия, ще те унищожа!

Само така може да приключи всичко с теб. Ще те убия и ще те застрелям. Ще се отърва от тебе и от цялото ти семе“. По цитираната преписка е внесен обвинителен акт в съда.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно:

Гласни: показанията на свидетелите П . Н. (л.55-56 и л.105 ДП), св.С. Н.

(л.59 ДП), К. Н. (л.60 ДП), Н. Н. (л.61 ДП), Б.Р. (л.103 ДП);

Писмени: СМУ (л.22 от ДП), обвинителен акт по ДП № 3384 ЗМК 1261/2018 г. по описа на 09 РУ - СДВР, пр.преписка № 21662/2018 г. по описа на СРП (л.36-38 от ДП), постановление на СРП по пр.преписка № 22159/2018 г. по описа на СРП (л.39 ДП), постановление на СРП по пр.преписка № 27252/2018 г. по описа на СРП (л.40-42), постановление по пр.преписка № 28683/2018 г. по описа на СРП (л.43 от ДП), постановление по прокурорска преписка № 36222/2017 г. по описа на СРП (л.44 от ДП), постановление по прокурорска преписка № 37620/2017 г. по описа на СРП (л.45 от ДП), постановления на СРП (л.47-54 от ДП),справка-съдимост (л. 113 от ДП и л.11 СП), удостоверение по изп.дело № 20221110402022/12.01.2023 г. (л.23 от СП), удостоверение по изп. дело № 20181110400578/23.01.2023 г. (л.24 СП); заключенията на изготвените в хода на ДП експертизи: СМЕ (л.63-65 ДП) и ТЕ (л.90-92 ДП).

Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е изразил аргументирана позиция по отношение на отделните такива.

Извършеният доказателствен анализ е обстоен и напълно отговаря на 5 изискванията на НПК. Обсъдената от първостепенния съд доказателствена съвкупност беше подложена на анализ и от въззивния съд, който намира същата за еднопосочна, доколкото в доказателствата не се наблюдяват противоречия, които да обуславят съмнение в достоверността им.

Настоящият състав изразява съгласие с оценката на доказателствата, направена от предходната инстанция и не намира никакви основания за промяна на изводите, достигнати от СРС относно фактическата обстановка.

Основен доказателствен източник по делото са показанията на свидетелите очевидци – постр. П . Н. и нейната майка С. Н.. Изложеното от тези свидетелки е логично, последователно, детайлно и еднопосочно, двете са преки очевидци на деянието и описват събитията по идентичен начин, с оглед на което настоящият съдебен състав се солидизира с преценката на първоинстанционният такъв да им се довери. Правилна е и констатацията на СРС, че е обичайно за престъпленията, извършени в условията на домашно насилие, да не са налице мнобройни свидетели, предвид това, че деянието обикновено се извършва в дома на пострадалото лице. В настоящия случай освен постр. Н. има и втори свидетел очевидец, като доколкото показанията на тези двама свидетели кореспондират помежду си, намират подкрепа в заключенията на изготвените по делото СМЕ и ТЕ, а и по делото не са налице доказателства, съдържащи данни, които си противоречат с тях, съдът ги кредитира изцяло.