Решение № 5146 от 27.07.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 6454/2026
- Вид
- Решение № 5146
- Подписан
- 27.07.2026
- В сила
- 27.07.2026
- Състав
- Емилия Александрова, Таня Кандилова, Катя Хасъмска
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 13, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.14, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.15, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 17 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 17, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.17, ал.6 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.18 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.1а · Закон за защита от домашното насилие
- чл.2, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5, ал.1, т.1, т.2, пр.1, пр.2 и пр.3 и т.4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5, ал.1, т.1, т.2, пр.1, пр.2 и пр.3 и т.4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5, ал.1, т.1, т.2, пр.1, пр.2 и пр.3 и т.4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 8, т. 1, предл. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 9, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
- §1 · Закон за защита от домашното насилие
РЕШЕНИЕ
№ 5146 гр. София, 27.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Емилия Александрова
Членове:
Катя Хасъмска
Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Г.а като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело № 20261100506454 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. Т. Т., с която се обжалва решение № 7660/26.04.2026 г., постановено по гр.д. № 43311/2025 г. на СРС, 80 състав.
Във възизвната жалба се поддържа, че решението на първоинстанционният съд е неправилно, постановено при неправилен анализ на събраните по делото доказателства, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото за осъществени от Т. актове на домашно насилие спрямо Б. Х. П. на 12.07.2025 г., на 26.07.2025 г., в периода след 12.07.2025 г. до 12.07.2025 г. и на 20.10.2025 г.
Сочи се, че районният съд неправилно е ценил изпратените от Т. на П. електронни съобщения (в периода след 12.07.2025 г. до 12.07.2025 г.), които не могат да бъдат определени като агресивна системна комуникация, и не е съобразил, че до Т. не е достигнало волеизявление на П., че не желае 1 комуникация с него и техните взаимоотношения са приключили, а от тук и при липсата на установено каквото и да е неправомерно поведение на Т. при посещението му на адреса по месторабота на П. (на 26.07.2025 г.) е направен грешен извод за системен, ескалиращ психически тормоз и емоционален тормоз, чрез всички възможни форми на комуникация – по телефон, електронна поща, чат приложения и посещение на работното място и дома на П.. Изтъква се, че неправилно съдът не е градил изводите си за събитията от 20.10.2025 г. въз основа на показанията на свидетеля на ответника, а на показанията на свидетеля на молителя, последните обаче ценени неправилно, доколкото от тях не се установявали твърденията в молбата за защита.
Отделно от това се сочи, че не е съобразено обстоятелството, че молителят П. не е участвала лично в нито едно съдебно заседание, за разлика от ответника Т., и съдът не е могъл да си изгради пряка и непосредствена преценка за нея.
Не на последно място е посочено, че обжалваното решение е неправилно, защото по делото е установено единствено предположение за осъществен тормоз под формата на системно изпращани съобщения, следене, нарушаване на издадената заповед за незабавна защита, без твърденията в молбата за защита да са доказани от събраните по делото доказателства.
Отправено е искане за отмяна на атакуваното първоинстанционно решение и за постановяване на друго, отхвърли молбата на Б. Х. П. за защита по реда на Закон за защита от домашно насилие (ЗЗДН). Претендират се разноски.
Въззиваемата страна и молител в първата инстанция Б. П. оспорва въззивната жалба и излага подробни съображения досежно нейната неоснователност. Претендира разноски.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН от ответника в първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, във вр. с чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по подадена на 13.08.2025 г. от Б. П. молба срещу В. Т. Т., в качеството му на лице, с което се е намирала в интимна връзка по смисъла на § 1, т. 6 ДР на ЗЗДН, уточнена с молба от 14.08.2025 г., за защита от домашно насилие, а именно за защита от домашно психическо и емоционално насилие, съчетано с принудително ограничаване 2 на личната свобода, извършено на 12.07.2025 г. и изразяващо се в задържане на молителката в жилището на ответника, против нейната воля до 04:00 ч. на следващия ден чрез препречване на вратата с думите „Няма да те пусна да излезеш, ти не ме познаваш, аз мога да бъда много лош!“, съпроводено с вербалната агресия, внушаването на страх и заплахи със съсипване на живота и психиката, заявявайки й че няма да се отърве лесно от него, тъй като знае къде живее, работи, познава приятелите й и ще я търси постоянно, вкл. и чрез други хора и ще я „побърка; за защита от домашно психическо насилие, извършено на 26.07.2025 г. и изразяващо се в нежелано присъствие и отказ на Т. за напускане на работното място на П., създаващи страх и напрежение, чрез натрапване на нежелан контакт на място, свързано с професионалните задължения на молителката, както и за защита от домашно психическо насилие, извършено в периода след 12.07.2025 г. до 12.08.2025 г., изразяващо се в почти ежедневно звънене по телефона на молителката (от скрит номер), изпращане на имейли, оставяне на писма върху предното стъкло на автомобила на молителката, използване на общи техни познати или случайни лица, които да й предават съобщения, изпращане на пратки чрез куриер, подробно описано в сезиращата районният съд молба и уточнителната молба към нея.
В хода на производството по реда на чл.15, ал. 3 ЗЗДН П. е потърсила защита и за осъществени спрямо нея актове на домашно насилие след образуване на делото от страна на Т., а именно за това, че на 20.10.2025 г., около 18:30-19:30 часа, в гр. София, на автобусна спирка „Александър Жендов“, ответникът, в нарушение на наложената му забрана да доближава молителката, я е пресрещнал, доближил се е до нея и й е отправил думите: „Аз на теб ще ти счупя ръчичките, това ти го обещавам!“. Наред с това е изложила твърдения, че в нощта на 20.10.2025 г. срещу 21.10.2025 г. е било извършено посегателство върху личния й автомобил, при което са били спукани четирите гуми, изкъртени страничните огледала и счупено предното челно стъкло, като е поддържала, че извършителят е заснет от охранителна камера и е бил разпознат от свидетел. Посочила е още, че в периода 04.11.2025 г. - 10.11.2025 г. е получила на личния си електронен адрес множество съобщения от адрес [email protected], именуван „Slaygroup“, съдържащи лична информация относно нея, детето й, местоживеенето им, смяната на телефонен номер и 3 уврежданията по автомобила, наред със заплахи спрямо нея и малолетното й дете, включително закани за посегателство върху живота, здравето, личната й неприкосновеност и имуществото й, поради което у нея е възникнал основателен страх.
Ответникът В. Т. Т. е оспорил твърденията за извършено от негова страна домашно насилие на която и да е от посочените в молбата за защита дати, както и твърденията за извършени от в хода на производството нови актове на домашно насилие.
На 19.08.2025 г. срещу ответника в полза на помителя е издадена Заповед за незабавна защита с мерките по чл.5, ал.1, т.1, т.2, пр.1, пр.2 и пр.3 и т.4 от ЗЗДН.
С решение № 7660/26.04.2026 г. по гр.д. № 43311/2025 г., СРС, 80 състав, е издал заповед за защита в полза на Б. Х. П. срещу В. Т. Т., като е задължил последния да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Б. Х. П., забранил е на В. Т. Т. да доближава Б. Х. П., жилището й, находящо се на адрес: гр. София, ж.к. „Христо Смирненски“, ул.
„********, и местоработата й на адрес: гр. София, ж.к. „********“, ул.
„********, фризьорски салон „Оnе“, на разстояние по-малко от 100 метра, освен по разпореждане на държавен орган, за срок до 19.02.2027 г., и е забранил на В. Т. Т. да осъществява контакт с Б. Х. П. под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, вкл. социални платформи като Фейсбук, Инстаграм и др., за срок до 19.02.2027 г.
Първоинстанционният съд е предупредил ответника за последиците при неизпълнение на заповедта за защита и е осъдил последния да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 12.78 евро, а на Б. Х. П. - разноски в размер на 562.42 евро.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:
Молбата за защита от домашно насилие е подадена в срока по чл.10, 4 ал.1 ЗЗДН, поради което е налице валидно сезиране на СРС от процесуално легитимирана страна. Ответникът попада в кръга на лицата по чл.3 ЗЗДН, срещу които молителя може да търси защита по реда на ЗЗДН. Страните не спорят, а и с протоколно определение от 01.10.2025 г. съдът е обявил между тях за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че същите за периода от февруари-март 2025 г. до 12.07.2025 г. са били в интимна връзка по смисъла на § 1, т. 6 ДР на ЗЗДН, като в продължение на повече от 60 дни са осъществявали доброволни, лични и интимни отношения.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена от първоинстанционния съд. Настоящият съд напълно споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи. Районният съд е обсъдил и преценил всички относими по делото доказателства (поотделно и в тяхната съвкупност) относно релевантните за спора факти.
Посочил е кои факти намира за установени и кои намира за недоказани.
Въззивният съд споделя изцяло мотивите на първостепенния съд и препраща към тях(чл. 272 от ГПК, вр. с §1 от ДР на ЗЗДН). Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка.
Противно на доводите в жалбата на Т., по делото е установено както описаното в сезиращата молба неправомерно негово поведение спрямо П. на датите 12.07.2025 г., 26.07.2025 г. и в периода 12.07.2025 г. до 12.08.2025 г., така и описаното в молбата по чл.15, ал.3 ЗЗДН, с вх. № 401183 от 08.12.2025 г., неправомерно негово поведение на 20.10.2025 г., около 18:30-19:30 часа, покриващо признаците на домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 ЗЗДН. За установяване на насилническите актове, описани в сезиращата молба, пострадалата е представила декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Районният съд правилно е ценил доказателствената стойност на декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН. Тази декларация е допустимо доказателствено средство (арг. от чл. 9, ал. 3, във вр. с чл. 8, т. 1, предл. 1 от ЗЗДН) и представлява годно доказателствено средство за правнорелевантните факти. Последната изхожда лично от пострадалото лице и съдържа всички индивидуализиращи белези на 5 процесните актове на домашно насилие от 12.07.2025 г. (извършено на четири очи), 26.07.2025 г. и в периода след 12.07.2025 г. до 12.08.2025 г. – описано е насилието по време, място и начин на извършване, посочен е автора на деянието и в каква връзка се намира с пострадалата. В производството не са събрани никакви доказателства, които да са противоречащи на декларацията, да са по-убедителни или пък да подлагат под съмнения отразеното в нея, поради което и нейната материална доказателствена сила не е оборена.
Насилническият акт от 12.07.2025 г. - задържане на молителката в жилището на ответника, против нейната воля до 4:00 часа на следващия ден, съпроводено с вербална агресия, внушаване на страх и заплахи със съсипване на живота и психиката й и за проследяване, тормоз на работното място и чрез трети лица, и неговото авторство е доказано с декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която, в хипотезата на липса на други доказателства за този акт, е достатъчна за да се издаде заповед за защита (арг. от чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН).
Наред с това следва да се подчертае, че изложеното в декларацията досежно поведението на Т., изразяващо се в изпращането на многобройни „непожелани“ имейли и съобщения до П., както и до нейни близки и познати в периода след 12.07.2025 г. до 12.08.2025 г., което поведение, с оглед съдържанието на имейлите и съобщенията, интензитетът и продължителността му, представлява пряка демонстрация на контрол и натрапване на присъствие, накърняващо личното достойнство и емоционален баланс на адресата (получателя), се подкрепя и изцяло кореспондира с приетите по делото многобройни електронни съобщения, чието авторство и съдържание не е оспорено в производството, както и с материалите по ДП № 1760/2025 г. по описа на 01 РУ СДВР, съдържащи данни за изпращането на многобройни „непожелани“ имейли и съобщения до П., както и до нейни близки и познати в периода след 12.07.2025 г. до 12.08.2025, приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.14, ал.1 ЗЗДН, между които и такива, установяващи, че Т. е наясно с нежеланието на П. да поддържа кореспонденция с него под каквато и да е форма. Изложеното в декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН за събитията от 26.07.2025 г. - присъствието на Т. на работното място на П. - фризьорски салон „One, находящ се в гр. София ж.к.
Разпечатката съдържа 34 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/88119aea-5e81-4fbe-aaf6-80d5f417f778