Решение № 534 от 05.06.2020, Районен съд - Пазарджик

Р Е

Ш Е Н

И Е № гр. Пазарджик, 05.06.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пазарджишкият районен съд гражданска колегия в открито заседание на двадесет и седми май, през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател : НИКОЛИНКА ПОПОВА

При секретаря Д.Буюклиева и в присъствието на прокурора…………………………….. като разгледа докладваното от съдията Попова гр. дело № 217 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл. 59 ал.9 СК във връзка с чл. 127 ал.2 СК.

Делото е образувано по искова молба подадена от

П.П.К. ЕГН **********, с адрес ***, против М.Г.Т. , майка и законен представител на малолетната С.П.К., ЕГН **********, с адрес ***, в която ищецът твърди, че на 23.05.2019 г. с ответницата били постигнали спогодба по гр.д. № 690/2019 г. по описа на Пазарджишкия районен съд, съгласно която: Родителските права по отношение на детето С.П.К., род. на *** г. били предоставени на майката М.Г.Т.,като детето да живее при нея в с. И., общ.

Пазарджик, а бащата П.П.К. имал право на лични контакти с детето в следния смисъл : всяка първа и трета събота от месеца от 09 часа до 13 часа. Бащата П.П.К. бил задължен да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 170 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.02.2019 г. до настъпването на обстоятелства, налагащи изменение или прекратяване на издръжката. Ищецът твърди, че от сключване на спогодбата, изпълнявал точно описаните в нея задължения, като освен посочената издръжка редовно купувал подаръци, дрехи и храна на детето. Твърди се още, че отношенията между него и майката на детето били много добри, и че такива били отношенията между детето и негова майка, която била детска учителка и също полагала грижи за правилното възпитание на детето. С оглед на тези отношения и възрастта на детето, ищецът считал, че било в интерес на детето режимът на личните контакти да бъде променен, в който смисъл е направил настоящото искане да има право да взема детето при себе си всяка първа и трета седмица от месеца, а именно от 17 часа в петък до 17 часа в неделя, както и всяка година на рождения му ден (17 ноември от 15 до 20 часа). Твърди, че изложеното обуславяло правния интерес от предявяване на иска и моли съдът да постанови решение, с което да постанови изменение на режима на лични контакти между ищецът и дъщеря му С.П.К.. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания. Претендират се съдебно- деловодни разноски.

В законно установения срок по чл. 131 ГПК от ответницата чрез нейният процесуален представител е постъпил писмен отговор на исковата молба, в който се взема становище , че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Твърди се, че основният проблем бил в това, че след посещенията при баща си детето се държало различно - станало раздразнително, плачело, карало се с майка си и нейните родители. Твърди се още, че през първия месец ответницата смятала това поведение за нормално, с оглед стеклите се обстоятелства и раздялата на детето с баща му, но впоследствие, след много разговори с детето установила, че майката на ищеца С. настройвала детето срещу нея и нейните родители, и детето не искало да се прибира вкъщи, защото цитира:

„нашата къща била грозна и не хубава, а на тати къщата била хубава”. Когато ответницата попитала детето кой го е казал - отговорът бил „Баба С.”.

Ответницата твърди, че раздразнението на детето било по-малко, когато е било само с баща си, без да се е срещало с неговата майка, и така, стигнала до безспорния за нея извод, че майката на ищеца С. преимуществено настройвала детето срещу тях. Ответницата твърди, че тя самата и нейните родители никога не са си позволявали да кажат лоша дума пред детето С. за нейния баща, баба С. или за когото и да било, защото смятала, че това не било добре за възпитанието и емоционалното развитие на детето, а и искала то да се разбира с баща си, да се чувства добре в негово присъствие и да може да разчита на него. На следващо място се твърди, че целта на ответницата, като отговорен родител, била детето да контактува и с двамата си родители и да не се чувства ощетено откъм взаимоотношения с най-близките хора, но постепенно ищецът възвърнал старото си поведение и започнал да я притеснява и обижда по телефона, поради която и причина ограничили контактите до режима определен в спогодбата. На трето място се посочва в отговора, че имало съществена причина да иска от съда да не уважава предявения иск, и тя била, че детето било още много малко, за да остава с преспиване при баща си, и че до настоящия момент С. никога не била заспивала без майка си. Ответницата изразява становище, че детето много ще се разстрои, ако не са заедно вечер и нямало да спи спокойно и смята дори, че щяло да се постигне обратен ефект и детето нямало да иска да ходи при баща си, ако се наложело да нощува там. Същото становище се взема и по отношение на следобедния сън на детето.

Твърди се,че детето спи всеки ден от 13.30 ч. до 15.30 ч. или 16.00 ч., какъвто бил режимът му в детската градина. Освен това, ответницата имала сериозни притеснения за това как ищецът се грижел за С., когато нея я няма. Твърди, че ищецът вози детето в колата на предната седалка, без столче и без закопчан колан, въпреки, че многократно му била правила забележка и била настоявала да купи столче, и да я вози отзад, със закопчан колан, като твърди, че в събота, на 09.02.2020 г., това пак се било случило. С оглед на изложеното, ответницата счита и моли съда да приеме, че не е в интерес на детето да се разширява режима на контакти между бащата и детето, и че така определеният режим - първа и трета събота от месеца позволявал да не се прекъсва връзката между тях, но също така й давал възможност да полага адекватните грижи за това малко дете. По отношение на искането за режима за лични контакти свързан с рождения ден на детето, ответницата категорично заявява, че била против това, по следните съображения.

Първо, защото детето спяло от 13.30-14.00 до 15.30- 16.00ч. След това имало поне половин час, в който тя се разсънвала и хапвала следобедна закуска. На следващо място, рожденият ден бил в средата на месец ноември, когато денят бил къс, а времето студено. Твърди се, че в случай, че той се паднел в работен ден и детето било на градина, ако бащата го вземел в искания период, то реално ответницата нямало да има никаква възможност да празнува с детето, както и детето нямало да може да празнува рождения си ден със своите връстници. Твърди се, че както повечето деца, включително и С. се радват много на организиран рожден ден с приятели в детски център, и това би било невъзможно, ако бъде уважено искането на ищеца. Излагат се твърдения, че ако рожденият ден бил в почивен ден, то най-вероятно било сутрешните часове да са заети с детско парти, след което детето щяло да поспи, и вечерта към 18.00-19.00 часа щяло да празнува заедно с близки и роднини. Ответницата смята, че било в интерес на детето точно в този ден всичко да бъде добре организирано и съобразено с нуждите и интересите му. С оглед гореизложеното, се моли съдът да съобрази всичко това и ниската възраст на детето и да не променя така определения режим, още повече, че той бил определен съвсем скоро, преди около година и нямало почти никакви промени относно обстоятелствата. Алтернативно, ако все пак съдът счете, че следва да се разшири така договорения между страните режим на лични контакти, то се моли , същият да бъде, увеличен с един час на ден, както следва: бащата да взима детето всяка първа и трета събота от месеца от 8.30 часа до 13.30 часа, като в тази насока се излагат твърдения, че детето е ранобудно и този час нямало да я натоварва по никакъв начин, а след като се прибере щяла да може спокойно да заспи вкъщи. По отношение на искането за режим на лични контакти за рождения ден, ответницата счита, че в най-добър интерес на детето било то да разполага с цялото си време, за да можело да се планира един незабравим ден, изпълнен с игри с нейни връстници - деца, а пък бащата можел да го вземе в първата неделя след рождения ден от 10.00 ч. - до 12.00 ч. Сочат се доказателства и се претендират разноски.Прави се също евентуално възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед правната и фактическа сложност на делото и минималните размери на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

След анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът према за установена следната фактическа обстановка.

Страните са родители на малолетното дете С.П.К. , като с постигната и одобрена от съда спогодба по гр.д. № 690/2019 г. по описа на ПРС родителските права по отношение на малолетното дете С. са предоставени за упражняване на майката М.Г.Т. , а бащата П.П.К. е получил правото на лични контакти с детето , като го взема при себе си всяка първа и трета събота от месеца от 9,00 ч. до 13,00 ч. Освен това бащата е приел задължението за заплащането на издръжка в размер на 170,00 лв. , считано от 12.02.2019 г. до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване.

Пред съда е представен социален доклад, от който се установява, че и двамата родители разполагат с добри жилищни и социално- битови условия, като в съдебно заседание се изяснява , че в момента и двамата реализират доходи от трудови правоотношения.

При разговор на социалните работници с родителите и двамата са се съгласили , че детето е малко и има нужда от грижите на своята майка.

Детето е посещавало / преди обявяване на епидеминчна обстановка / „ ДГ „Пролет „ в гр. Пазарджик. Установява се , че в момента майката полага грижи за детето с помощта на своите родители, като освен това се установява, че бащата също може да разчита на помощта на своята майка , която в момента работи като пом.директор на друга детска градина в гр.

Пазарджик. От социалният доклад се установява още, че ищецът не търси контакти с ответницата, тъй като последната е депозирала жалба до РУП гр. Пазарджик срещу него.

За изяснява на спора от фактическа страна са разпитани като свидетели двете баби на детето - С. И.К. и М. Димитрова Т. , чиито показания са непротиворечиви относно факта, че към момента майката се грижи добре и отговорно за своята дъщеря. Двете свидетелки по същество установяват , че детето е все още много малко и видимо след посещенията при бащата , поведението му се променя. Свидетелката К. установява, че детето се чувства добре в присъствието на баща си и с нетърпение очаква новата им среща. Свидетелката Т. обаче поддържа, че след тези срещи детето е видимо настроено против своята майка и даже към близките си в дома на майка си. Същият факт се установява и от показанията на свидетелката Гривнина, които показания съдът кредитира, предвид липсата й на родствени връзки със страните , както и с оглед на преките й впечатления от съответната ситуация. Установява се от показанията на разпитаните по делото свидетели, че отношенията между родителите са претърпели негативно развитие, предвид желанието на бащата да вижда по-често своята дъщеря , но от друга страна невъзможността на майката при липсата на ясна нова регламентация – да организира по- добре ежедневието на детето си и грижите за него. Това е станало причина майката да подаде жалба в РУП Пазарджик.Освен това св. Т. поддържа, че бащата не желае да спазва правилата за безопасност на детето при возенето му в автомобила , както и при спазването на някои хигиенни навици.

При така изложените фактически данни съдът достига до следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл. 59 ал. 9 от СК е процесуално допустим и страните са легитимирани да участват в процеса.

Относно основателността му съдът намира следното:

За да се установи основателността на претенцията за промяна в упражняването на родителските права, родителят – ищец следва да установи, че след влизане в сила на съдебния акт, с който е разрешен въпроса за упражняване родителските права, са възникнали нови обстоятелства, които са от съществено значение и водят до извода, че интересите на детето ще бъдат по-добре защитени в случай, че първоначално определения режим бъде променен. /Решение №160/25.06.2014 г. по дело №214/2014 на ВКС, ГК, III г.о./.