Решение № 164 от 27.12.2024, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Търговище, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. Х.А като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно гражданско дело № 20243500500271 по описа за 2024 година Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

В.гр.д. № 271/2024 г. е образувано по три въззивни жалби - на „ЗАД Застраховане“ АД, на „Автомагистрали Черно море“ АД и на „Винс ин Хок“ ЕООД против решение № 336/17.07.2024 г., постановено по гр.д. № 1 600/2023 г. по описа на PC - Търговище.

С обжалваното решение първоинстанционният съд:

ОСЪЖДА „ВИНС ИН ХОК“ ЕООД, ЕИК 201847252, гр. Шумен, представлявано от управителя Яр. Д. Х. И „АВТОМАГИСТРАЛИ-ЧЕРНО МОРЕ“, ЕИК 127001597, гр. Шумен, представлявано от управителите Я. Д. Х. и Д. Х. Д., заедно и поотделно ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на З. Р. У., ЕГН **********, с адрес: гр. *********, обл. *********, чрез пълномощник адв.

Б. А., САК, сумата 150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат от смъртта на нейния син М. М. А., поч. на 15.02.2020г., вследствие претърпяна на 15.02.2020г. трудова злополука, на осн. чл.200 ал.1 КТ във вр. чл.52 ЗЗД, 1 ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането-15.02.2020г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 10 лв., представляваща разноски по делото за свидетел, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА „ВИНС ИН ХОК“ ЕООД, ЕИК 201847252 и

„АВТОМАГИСТРАЛИ-ЧЕРНО МОРЕ“, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО: на адв. Б. А. от АК-София сума в размер 10 650 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, на осн. чл.38 ал.2 от ЗА във вр. чл.38 ал.1 т.2 от ЗА и чл.7 ал.2 т.5 от НМРАВ №1/2004г.; а по сметка на Районен съд - Търговище сумата от 6 000 лв., представляваща д.такса, на осн. чл.78 ал.6 ГПК във вр. чл.83 ал.1 т.1 ГПК.

Постановено е, че РЕШЕНИЕТО има установително действие в отношенията на привлечените от ответниците трети лица: ЗАД "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП", ЕИК 000694286, гр.София, и ЗАД "ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ " АД, ЕИК 121265177, гр. София, и насрещната страна:

З. Р. У. с ЕГН **********, на осн. чл. 223, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО има задължителна сила на мотивите за привлечените в процеса трети лица: ЗАД "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП", ЕИК 000694286, и ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ " АД, ЕИК 121265177, и ответниците - „ВИНС ИН ХОК“ ЕООД, ЕИК 201847252, гр. Шумен, и „АВТОМАГИСТРАЛИ-ЧЕРНО МОРЕ“, ЕИК 127001597, гр. Шумен, на осн. чл. 223, ал.2 от ГПК.

Недоволни от така постановеното решение са останали ответниците „ВИНС ИН ХОК“ ЕООД, ЕИК 201847252 и „АВТОМАГИСТРАЛИ-ЧЕРНО МОРЕ“, АД, както и третото лице- помагач „ЗАД ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ " АД, гр. София.

В депозираната въззивна жалба вх. № 6801/20.08.2024 г. третото лицепомагач „ЗАД ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ " АД, гр. София, чрез адв. Г.Х., САК, считайки, че обжалваното решение е постановено в нарушение на процесуалните правила, материалния закон и установената съдебна практика, по подробно изложени доводи и съображения (за погасяване на иска по давност, при неправилно приложение на чл. 116, б,,а“ от ГПК; необсъждане в цялост събраните писмени доказателства и свидетелски показания; неуважаване доказателственото му искане за допускане на комплексна 2 експертиза във вр. с възражението, че злополуката е настъпила вследствие на проявена от починалия М. А. груба небрежност; възражение за липса на солидарна отговорност на осн.чл. 107у, ал. 3 КТ вр. с чл. 200 КТ във вр. с чл.

127, ал. 1 ЗЗД /предвид изричната уговорка между двамата ответника в чл. 7, ал.1 от Договор от 21.05.2019 г./, обусловило уважаване на иска срещу „Автомагистрали Черно море“ АД; оплакване, че неправилно съдът е приел, че в случая не е налице проявена груба небрежност от пострадалия; завишен размер на присъденото обезщетение; поддържа възражението в отговора на ИМ, че отговорността му, като застраховател, не следва да бъде изначално ангажирана по съображения, че отговорността на „Автомагистрали Черно море“ АД-Шумен за неимуществени и имуществени вреди на участници в строителството и/или на трети лица се покрива от „ЗАД Булстрад ВИГ“ ЕАД , видно от представената по делото застраховка „Трудова злополука“, скл. между ответника и горепосочения застраховател) моли обжалваното решение, с което е уважена исковата претенция, да бъде отменено изцяло.

В постъпилия по тази жалба от ответника „Автомагистрали Черно море“ АД-Шумен, чрез изп.д-р Д. Д., в срока по чл. 263 ГПК, ОТГОВОР страната заявява, че споделя възражението на третото лице-помагач за погасяване на исковата претенция по давност; по отношение на твърдението за липса на солидарна отговорност на ответниците на осн.чл. 107у, ал. 3 и позоваване на решението на СГС по тд.№ 519/22г. намира, че същото е неотносимо към настоящия спор, тъй като касае отношения между предприятие, предоставящо раб.сила и предприятие-ползувател и не касае отговорността на същите към лицето, пострадало от трудова злополука; споделя възраженията на „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД за проявена груба небрежност от починалия, както и за прекомерност на обезщетението.

В отговора по чл. 263 ГПК, ищцата З. Р. У., чрез адв. А., САК, оспорва въззивната жалба, по подробно изложени съображения по всяко едно от възраженията на третото лице-помагач, проследявайки хронологично развитието на депозираните извънсъдебни претенции до ответниците на 01.07.2021 г. и разменената ел.кореспонденция, обуславяща, според въззиваемата, приложение на чл. 116, б.“а“ ГПК във вр. с възражението за давност; излага доводи за наличието на солидарна отговорност между двамата главни ответници в производството, на осн.чл. 107у, ал. 3 вр. с чл. 100 КТ, предвид Заповед 14/12.02.20г. на управителя на „Винс ин Хок“ ЕООД за 3 полагане на извънреден труд на 15.02.20г. (събота); за справедлив размер на обезщетените неимуществени вреди. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната му част, претендира разноски, в т.ч. и за адв.възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

В депозираната въззивна жалба вх. № 6939/26.08.2024 г. ответникът „АВТОМАГИСТРАЛИ ЧЕРНО МОРЕ“ АД, гр. Шумен, чрез изп.д-р Д. Д., считайки решението за неправилно, поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, по подробно изложени съображения (за погасяване на иска по давност – съдът бил обсъждал едностранчиво събраните доказателства; не е съобразил нарушаването на чл. 126 от КТ от работника и в същото време изпълнение от страна на работодателя на неговите задължения, обуславящо намаляване на присъденото обезщетение, поради съпричиняване на осн. чл.

201, ал. 2 от КТ; прекомерност на исковата претенция, съобразно критериите на чл. 52 ЗЗД, установената практика по чл. 200 КТ и времето на настъпване на злополуката - 15.02.2020 г.), моли решението на РСТ да бъде отменено и предявените искови претенция изцяло отхвърлени, в условията на евентуалност, ако съдът приеме, че „АВТОМАГИСТРАЛИ ЧЕРНО МОРЕ“ АД дължи обезщетение - моли първоинстанционното решение да бъде изменено, като съгл. чл. 52 , ал.1 ЗЗД и при условията на чл. 201, ал. 2 от КТ, бъде прието съпричиняване от пострадалия на вредоносния резултат и присъдено обезщетение в намален, съобразно съпричиняването, размер.

Претендира разноски за двете инстанции.

В отговора си по тази жалба, депозиран в срока по чл. 263 ГПК, ищцата, чрез адв. А., оспорва жалбата, по аналогични съображения, като тези изложени в отговора й по жалбата на третото лице – помагач „ЗАД ОЗКЗастраховане“, с молба за потвърждаване на решението в обжалваната му част.

Претендира разноски, вкл. и за адв.възнагр. на осн.чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

С депозираната въззивна жалба вх. № 6973/27.08.2024 г. ответникът „ВИНС ИН ХОК „ ЕООД, гр. Шумен, считайки решението в осъдителната му част и приетата солидарна отговорност, за постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие с константната съдебна практика, както и с доводи, че в мотивите са налице несъответствия между доказателствата по делото и установените факти, моли за неговата отмяна или присъденото 4 обезщетение да бъде намалено, до справедлив размер, съобразно чл. 52 ЗЗД; претендира разноски. Основните оплаквания, подробно развити, са: неправилно РСТ е приел, че вземането не е погасено по давност, приемайки наличието на хипотезата на чл. 116 б.“а“ ЗЗД; присъденото обезщетение е прекомерно, съобразно конкретно установените по делото обстоятелства: ищцата е живеела при другия си син, скоро е загубила дъщеря - около два месеца преди да почине пострадалия, не е съобразена и икономическата обстановка към датата на смъртта на пострадалия.

В отговора си по тази жалба, депозиран в срока по чл. 263 ГПК, ищцата, чрез адв. А., оспорва жалбата, по аналогични съображения, като тези, изложени в отговора си по жалбата на „АВТОМАГИСТРАЛИ ЧЕРНО МОРЕ“ АД (двата отговора са с абсолютно идентично съдържание), с молба за потвърждаване на решението в обжалваната му част. Претендира разноски, вкл. и за адв.възнаграждение по реда и на осн.чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

С постановеното по реда на чл. 267, ал. 1 от ГПК определение, при извършената проверка по редовността и допустимостта на трите жалби, въззивният състав констатира, че същите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 62, ал. 2 от ГПК, налице е надлежна активна и пасивна процесуална легитимация за страните, извършена е размяна на книжата по реда на чл. 263 от ГПК, обуславящо насрочването на публично съдебно заседание за разглеждането им.

Съдът е уважил частично доказателственото искане на „ЗАД ОЗКЗастраховане“ АД, като е допуснал съдебно-медицинска експертиза.

В о.с.з пред въззивната инстанция страните поддържат своите становища и възражения, както и претенции за разноски. Адв. А. е направил възражение по чл.78,ал.5 ГПК по претендираното адв.възн. от „Автомагистрали Черно море“ АД и от „Винс Ин Хок“ ЕООД, както и за пълна недължимост на претендираните от третото лице помагач „ЗАД ОЗКЗастраховане“ АД разноски.

След като извърши проверка по реда на чл.269 от ГПК, обсъди представените по делото доказателства, съобрази оплакванията в жалбите и наведените от страните доводи и възражения, въззивът съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК втората инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в 5 обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Решението е валидно и допустимо.

По същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

По отношение на установените факти и правните доводи и изводи на първоинстанционния съд, като споделени от настоящия въззив, съдът препраща към тях на осн.чл. 272 от ГПК.

Предявеният иск, намиращ своето правно основание в разпоредбата на чл. 200 във вр. с чл. 107у, ал. 3 от ТЗ, е обоснован с обстоятелствата, че при изпълнение на трудовите си задължения, като работник при ответника „Винс Ин Хок“ ЕООД (по силата на трудов договор 130/14.02.2019 г.), предвид сключения между това дружество и втория ответник „Автомагистрали Черно море“ договор № 21.05.2019 г. по реда и на осн.чл. 107у от КТ, въз основа на издадена заповед № 14/12.02.2020 г. от първия ответник за полагане на извънреден труд, на 15.02.2020 г. (събота), при извършване на строителни дейности на обект Автомагистрала „Хемус“, подобект строителна площадка за изграждане на виадукт при км 316+826 на автомагистралата, в близост до с.

Буховци, общ. Търговище, М. М. А. (син на ищцата), пада от строително скеле от около 16м височина, получава несъвместими с живота увреждания и почива на място. С разпореждане № 39/28.05.20 г. случилото се е признато за трудова злополука по смисъла на чл. 60, ал. 1 от КСО, обуславящо предявяване настоящия иск за 150 000 лв. – обезщетение, солидарно срещу двамата ответника.

Доколкото въззивът, съгласно чл. 269 ГПК, е обвързан от посочените в жалбата/жалбите оплаквания, при споделяне на основните изводи на първоинстанционния съд по приемане на установената фактическа обстановка и спорни въпроси, въззивът дължи произнасяне по спорните моменти, предвид и поддържаните във въззивните жалби доводи, както по отношение на фактите, така и по отношения на правните изводи.