Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 154 от 17.03.2025, Районен съд - Казанлък

Съд
Районен съд - Казанлък
Дело
Гражданско дело 1703/2024
Вид
Решение № 154
Подписан
17.03.2025
В сила
29.04.2025
Състав
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА ТОДОРОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Казанлък, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. С. като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20245510101703 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от М. А. С., ЕГН **********, с адрес: ****, чрез пълномощника адвокат Д. Д. от АК-С.З., със съдебен адрес: ****, против С. Н. Г., ЕГН **********, с адрес: ****, Г. Н. С., ЕГН **********, с адрес: ****, Р. Н. М., ЕГН **********, с адрес: ****, А. Н.

М., ЕГН **********, с адрес: ****, И. Н. М., ЕГН **********, с адрес: **** и Ц. Н. М., ЕГН **********, с адрес: ****. Твърди се, че на 22.04.2008 година ищцата М. А. С. закупила недвижим имот, който по тогава действащия план представлявал: урегулиран поземлен имот **** /****/ с площ от 285,00 кв. метра /двеста осемдесет и пет кв.м./ в квартал **** /****/ по плана на град П.Б., заедно с построените в имота жилищна сграда, стопански постройки и подобрения, при граници на имота: от запад ****, от юг ****, от изток ****, от север - улица. Сочи, че за сделката бил съставен нотариален акт **** год. на Служба по вписванията Казанлък. Към настоящия момент този имот представлявал поземлен имот с идентификатор ****, находящ се в град П.Б., обл. С.З., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-61/31.08.2009 год. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: ****, с площ от 288 кв. м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно застрояване - ниско застрояване /до 10м/, заедно със следните сгради, които попадат в имота: 1. сграда ****.1, застроена площ 77 кв. м, брой етажи – 2, предназначение жилищна сграда – еднофамилна; 2. сграда ****.2, застроена площ 28 кв. м, брой етажи – 1, предназначение жилищна сграда – еднофамилна; 3. сграда ****.3, застроена площ 36 кв. м, брой етажи – 1, предназначение селскостопанска сграда – еднофамилна; 4. сграда ****.4, застроена площ 10 кв. м, брой етажи – 1, 1 предназначение селскостопанска сграда – еднофамилна. Към момента на сключване на сделката ищцата М. А. С. била в граждански брак с Н. М. С., ЕГН **********. Този брак бил сключен на **** год.. Твърди, че за закупуването на имота ищцата използвала единствено лични средства, които не били придобити от двамата съпрузи по време на брака им, и не били използвани лични средства на съпруга Н. М. С.. С цел защита на интересите на ищцата М. А. С., нейният съпруг Н. М. С. подписал нарочна декларация, в която заявил какъв е произходът на паричните средства, използвани за сделката. Декларацията била с нотариална заверка на подписа му с рег. номер **** год. на Нотариус П.П., вписан в Нотариалната камара под № ****. На **** година Н. М. С., ЕГН ********** починал и оставил за свои законни наследници следните лица: М. А. С., ЕГН ********** - негова съпруга и ищец по делото; С. Н. Г., ЕГН ********** - дъщеря и ответник по иска; Г. Н.

С., ЕГН ********** - дъщеря и ответник по иска; Р. Н. М., ЕГН ********** син и ответник по иска; А. Н. М., ЕГН ********** - дъщеря и ответник по иска; И. Н. М., ЕГН ********** - син и ответник по иска; Ц. Н. М., ЕГН ********** - дъщеря и ответник по иска. Сочи, че според нормата на чл. 21, (1) от действащият Семеен кодекс /в сила от 01.10.2009 г./ „Вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити.

Съвместният принос се предполага до доказване на противното.“ Според § 4.

(1) от ПЗР на същия СК „Правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове.“

Бракът между ищцата и общият наследодател на ответниците бил сключен преди влизане в сила на СК, приет през 2009 г., но бил прекратен /поради настъпила смърт/ при действието на СК от 2009 г. Същият имал статут на заварен брак по смисъла на §4, ал. 1 от ПЗР на СК (2009 г.), поради което относно имуществените отношения между съпрузите, следвало да се приложат правилата на действащия понастоящем СК. Тъй като те не са сключвали брачен договор, с който да са уредили отношенията си във връзка с придобитото по време на брака имущество, то имуществените отношения между тях били в законов режим на общност по смисъла на чл. 21 от СК, вр. с чл. 18 от СК. В този случай законът създавал оборима презумпция, че вещните права, придобити от съпрузите по време на брака им в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити. Единственият начин, по който било възможно да се установи, че този имот не е съпружеска имуществена общност, е да се обори предположението за съвместен принос. Това можело да стане само по съдебен ред, чрез предявяване на установителен иск по чл. 21, ал. 4 от СК. Сочи, че тъй като процесният имот, придобит от ищцата по време на брака й с наследодателя на ответниците, и който брак е прекратен с неговата смърт, като за придобиването на имота са използвани единствено нейни лични средства, за нея възниквал правен интерес да предяви настоящият иск по чл.

2

21, ал. 4 от СК за установяване липса на съвместен принос. Заявява, че процесният имот се владеел единствено от ищцата. Моли съдът да постанови съдебно решение, с което да приеме за установено по отношение на С. Н. Г., ЕГН **********, с адрес: ****, Г. Н. С., ЕГН **********, с адрес: ****, Р. Н.

М., ЕГН **********, с адрес: ****, А. Н. М., ЕГН **********, с адрес: ****, И. Н. М., ЕГН **********, с адрес: **** и Ц. Н. М., ЕГН **********, с адрес:

****, че следният недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ****, находящ се в град П.Б., обл. С.З., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-61/31.08.2009 год. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: ****, с площ от 288 кв. м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно застрояване ниско застрояване /до 10м/, заедно със следните сгради, които попадат в имота: 1. сграда ****.1, застроена площ 77 кв. м, брой етажи – 2, предназначение жилищна сграда – еднофамилна; 2. сграда ****.2, застроена площ 28 кв. м, брой етажи – 1, предназначение жилищна сграда – еднофамилна 3. сграда ****.3, застроена площ 36 кв. м, брой етажи – 1, предназначение селскостопанска сграда – еднофамилна; 4. сграда ****.4, застроена площ 10 кв. м, брой етажи – 1, предназначение селскостопанска сграда – еднофамилна, е индивидуална /изключителна/ собственост на ищцата М. А. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: ****, на основание чл. 21, ал. 4 от Семейния кодекс.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от адв. В.

Я. от АК-К., в качеството му на пълномощник на ответниците А. Н. М., Г. Н.

С. и Р. Н. М.. Заявява, че така предявеният иск е допустим, като по същество същият е основателен. На основание чл. 237 от ГПК и съобразно дадените пълномощия от името на своите доверители заявява, че признава изцяло иска.

Моли, в тежест на представляваните от него ответници да не се присъждат направените от ищеца разноски, тъй като същите не са станали причина за завеждане на делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от адв. Н.

М. от АК-С.З., в качеството й на особен представител на ответника С. Н. Г., ЕГН **********. Заявява, че счита предявената искова молба за допустима, доколкото касае имот, придобит от единия съпруг по време на брака, като се твърдяло закупуване с изцяло лични негови средства и е насочена срещу наследниците на починалия друг съпруг. През 2008 г. М. А. закупила имот, който съгласно приложен към исковата молба Нотариален акт представлявал:

УПИ с площ 285 (двеста осемдесет и пет) кв.м., заедно с построените в имота жилищна сграда, селскостопански постройки и подобрения. Към м. януари 2024 г. обаче имотът представлявал: УПИ с площ 288 кв.м. (двеста осемдесет и осем кв.м.), с намиращи се в него две жилищни сгради - едноетажна и двуетажна и две селскостопански постройки. В тази връзка счита, че не е изяснен обхвата на искането - целият имот ли касае, ведно с новопостроените сгради или само съществувалото към м. ноември 2008 г., описано в приложения нотариален акт. Счита, че следва да се изясни този обхват, както 3 и въпросът новопостроените сгради, евентуално подобрения, в кой период и с какви средства са направени. Доколкото в хипотезата на чл. 21 от СК се предполагал съвместен принос, без оглед на формата на съдействие на съпрузите, то най-малко едната от жилищните сгради била продукт на съвместен принос на двамата съпрузи. На това основание счита исковата молба за неоснователна. С оглед гореизложеното, моли съдът да отхвърли така предявеният иск като недоказан и неоснователен. Заявява, че към настоящия момент няма личен контакт с ответницата С. Г., поради което е в невъзможност да сочи писмени или гласни доказателства по отношение на процесния имот. Моли за възможност да сочи доказателства с оглед становището на ищеца по изложеното в настоящия отговор.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответниците И. Н. М. и Ц. Н. М. не са депозирали писмен отговор.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от Удостоверение за граждански брак на Общински народен съвет – гр. Казанлък, издадено въз основа на Акт № **** Н. М. С. и М. А. И. са сключили граждански брак на ****г.

Видно от Удостоверение за наследници с изх. № 186 от 30.01.2020г. на О.К. на **** година Н. М. С. е починал и оставил за свои законни наследници следните лица: М. А. С., ЕГН ********** - негова съпруга и ищец по делото;

С. Н. Г., ЕГН ********** - дъщеря ответник по иска; Г. Н. С., ЕГН ********** - дъщеря и ответник по иска; Р. Н. М., ЕГН ********** - син и ответник по иска; А. Н. М., ЕГН ********** - дъщеря и ответник по иска; И. Н. М., ЕГН ********** - син и ответник по иска; Ц. Н. М., ЕГН ********** - дъщеря и ответник по иска.

Видно от нотариален акт № **** г. на нотариус Куцарова на 22.04.2008 година ищцата М. А. С. закупила недвижим имот, който по тогава действащия план представлявал: урегулиран поземлен имот **** /****/ с площ от 285,00 кв. метра /двеста осемдесет и пет кв.м./ в квартал **** /****/ по плана на град П.Б., заедно с построените в имота жилищна сграда, стопански постройки и подобрения, при граници на имота: от запад ****, от юг ****, от изток ****, от север - улица.

По делото е приета като доказателство Декларация от ****2008 год., подписана от съпруга Н. М. С., с нотариална заверка на подписа с рег. номер **** на Нотариус П.П., вписан в Нотариалната камара под № ****. С. е декларирал, че за закупуването на недвижимия имот: двор, жилищна сграда, стопански постройки и подобрения ищцата използвала единствено лични средства, които не били придобити от двамата съпрузи по време на брака им, и не били използвани лични средства на съпруга Н. С..

Видно от Скица на поземлен имот № ****г. към настоящия момент този имот представлявал поземлен имот с идентификатор ****, находящ се в град 4

П.Б., обл. С.З., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-61/31.08.2009 год. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: ****, с площ от 288 кв. м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно застрояване - ниско застрояване /до 10м/, заедно със следните сгради, които попадат в имота: 1. сграда ****.1, застроена площ 77 кв. м, брой етажи – 2, предназначение жилищна сграда – еднофамилна; 2. сграда ****.2, застроена площ 28 кв. м, брой етажи – 1, предназначение жилищна сграда – еднофамилна. 3. сграда ****.3, застроена площ 36 кв. м, брой етажи – 1, предназначение селскостопанска сграда – еднофамилна; 4. сграда ****.4, застроена площ 10 кв. м, брой етажи – 1, предназначение селскостопанска сграда – еднофамилна.

В съдебно заседание адв. М., особен представител на С. Г. заяви, че от текста на нотариалния акт се установявало, че в имота е имало налична една жилищна сграда със стопански постройки и подобрения, докато от скицата на поземления имот се установявало, че освен жилищна сграда – двуетажна, еднофамилна имало построена втора жилищна сграда – едноетажна, еднофамилна, с идентификатор ****.2, за която адв. М. твърди, че е построена след закупуване на имота от ищцата. В този случай дори целият имот да бъде признат за лична собственост на първия от съпрузите, то новопостроената по време на брака на съпрузите сграда с идентификатор ****.2 се притежава в съпружеска имуществена общност.