Решение № 9442 от 20.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9442 гр. София, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20261110104823 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, предявена от името на А. А.

С., ЕГН **********, чрез адвокат А. И., с която срещу Уиз Еър Унгария“ КФТ, дружество, регистрирано в Унгария, действащо чрез „Уиз Еър Унгария“ КФТ – клон България, ЕИК 200830927, е предявен положителен установителен иск, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети за признаване за установено, че Уиз Еър Унгария“ КФТ, дружество, регистрирано в Унгария, действащо чрез „Уиз Еър Унгария“ КФТ – клон България, ЕИК 200830927 дължи в полза на А. А. С., ЕГН ********** сумата от 250,00 евро /488,96 лева/, представляваща обезщетение по по чл. 7, параграф 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на Приложение № 1 към чл.3 борда и отмяна или голямо закъснение на полети, за закъснение на полет W64316 по дестинация Рим - София от дата 18.01.2026 г., което е довело до пристигане в крайната точка на дестинацията със закъснение от повече от три часа, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 27.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по с ч.гр.д. № 377/2026 г. по описа на Районен съд 1

- Ямбол.

Със заявление от 27.01.2026 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Уиз Еър Унгария“ КФТ, дружество, регистрирано в Унгария, действащо чрез „Уиз Еър Унгария“ КФТ – клон България, ЕИК 200830927, за сумата от 250,00 евро /488,96 лева/, представляваща обезщетение по по чл. 7, параграф 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на Приложение № 1 към чл.3 борда и отмяна или голямо закъснение на полети, за закъснение на полет W64316 по дестинация Рим - София от дата 18.01.2026 г., което е довело до пристигане в крайната точка на дестинацията със закъснение от повече от три часа, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 27.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането.

На 28.01.2026 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Ответникът е подал възражение по чл. 414 ГПК в законоустановения за това срок.

На 24.02.2026 г. ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си. Исковата молба е подадена на 23.02.2026 г. (в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК).

В исковата молба се твърди, че А. А. С., ЕГН ********** е сключила договор за въздушен превоз с ответника, като е закупила самолетен билет за полет W64316 по дестинация Рим - София от дата 18.01.2026 г., от 20:40 часа, който е следвало да бъде изпълнен от ответника по горепосочената дестинация, който е пристигнал със закъснение от над 3 часа в крайната точка на дестинацията. Твърди се, че вследствие посоченото неизпълнение на договора за превоз ищецът има право на обезщетение в размер на 250 евро съгласно чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голяма закъснение на полети във връзка със задължителната практика на Съда на Европейския съюз, тъй като полетът е бил с разстояние до 1500 км. Поддържа, че ответникът е бил поканен извънсъдебно да заплати претендираното вземане в рамките на извънсъдебните отношения между страните, посредством осъществената помежду им кореспонденция.

Моли се за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че Уиз Еър Унгария“ КФТ, дружество, регистрирано в Унгария, действащо чрез „Уиз Еър Унгария“ КФТ – клон България, ЕИК 200830927 дължи в 2 полза на А. А. С., ЕГН ********** сумата от 250,00 евро /488,96 лева/, представляваща обезщетение по по чл. 7, параграф 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на Приложение № 1 към чл.3 борда и отмяна или голямо закъснение на полети, за закъснение на полет W64316 по дестинация Рим - София от дата 18.01.2026 г., което е довело до пристигане в крайната точка на дестинацията със закъснение от повече от три часа, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 27.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по с ч.гр.д. № 377/2026 г. по описа на Районен съд - Ямбол.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника.

На 28.04.2026 г. от името на ответника е депозирана молба, с която се поддържа, че в полза на ищеца е извършено плащане на претендираното в настоящото производство обезщетение.

С оглед твърденията и възражениета на страните и на основание чл. 146, ал.

1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството всички факти и обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е положителен установителен иск, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети.

За уважаване на така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че А.

А. С., ЕГН ********** е сключила договор за въздушен превоз с ответника, като е закупила самолетен билет за полет № W64316, планиран за излитане на 18.01.2026 г., който е следвало да бъде изпълнен от ответника по дестинация Рим - София, че ищцата се е явила на гишето за регистрация не по-късно от 45 минути преди обявения час за излитане, както и че полетът е изпълнен от ответника със 3 закъснения от повече от три часа.

С оглед твърденията и възражениета на страните и на основание чл. 146, ал.

1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството всички факти и обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право.

Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че от представените по делото доказателства се установява наличието на елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл. 7, §1, б."а" от Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и Съвета от 11.02.2004 г., поради което и предявения иск се явява основателен и доказан за пълния предявен размер.

От името на ответника се представиха доказателства за заплащане на претендираното от ищеца обезщетение в производството, поради което и искът следва да се отхвърли, като погасен, чрез плащане, извършено в хода на делото.

По отношение разпределението на отговорността за разноски в настоящото производство:

С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът. От името на същия своевременно е направено искане за присъждане на разноски, както в настоящото исково, така и в заповедното производство по ч.гр.д. № 377/2026 г. по описа на Районен съд - Ямбол.

В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното производството.

В Решение от 28.07.2016г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е посочено, че от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването единствено на „разумни“ съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да 4 гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат „пропорционални“.

Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата/загубилата делото страна действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим.” В Решение от 23.11.2017г. по съединени дела C 427/16 и C 428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни съображения, достига до крайния извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.

В същия смисъл са и приетите от СЕС разрешения в Решение на СЕС, Втори състав от 25.01.2024 г. по дело С-438/22.

В настоящия случай съдът следва да се съобрази именно с горецитираната практика на СЕС, която има превес над националната такава, като в полза на адвоката, предоставил правна защита и съдействие в исковото и заповедни производства, следва да бъдат определени разумни, пропорционални и справедливи разноски за адвокатско възнаграждение. При определяне на размера им съдът, следва да съобрази наличните обективни фактори, включително реално извършените действия от процесуалния представител.

Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото в заповедното производство, извършените от процесуалния представител на ищеца активни процесуални действия, съдът намира, че в полза на ищеца, следва да бъдат определени разноски за адвокатско вънзаграждение в заповедното производство в размер на 100,00 евро и 200 евро за исковото.

Ищецът има право и на разноски, за заплатени държавни такси в исковото и заповедното производства.

5

Същевременно от ответника са представени доказтелства, както за заплащане на дължимото обещетение, така и за заплащане на дължимите в полза на ищеца разноски в исковото и заповедното производство /съобразно изложеното по-горе по отношение на техния размер/.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, от А. А. С., ЕГН ********** срещу Уиз Еър Унгария“ КФТ, дружество, регистрирано в Унгария, действащо чрез „Уиз Еър Унгария“ КФТ – клон България, ЕИК 200830927, иск с правно основание чл. 7, параграф 1, б. „А“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, за признаване за установено, че Уиз Еър Унгария“ КФТ, дружество, регистрирано в Унгария, действащо чрез „Уиз Еър Унгария“ КФТ – клон България, ЕИК 200830927 дължи в полза на А. А. С., ЕГН **********, сумата от 250,00 евро /488,96 лева/, представляваща обезщетение по по чл. 7, параграф 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на Приложение № 1 към чл.3 борда и отмяна или голямо закъснение на полети, за закъснение на полет W64316 по дестинация Рим - София от дата 18.01.2026 г., което е довело до пристигане в крайната точка на дестинацията със закъснение от повече от три часа, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 27.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по с ч.гр.д. № 377/2026 г. по описа на Районен съд – Ямбол, поради плащане, извършено от ответника в хода на производството.

Разпечатката съдържа 40 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/880f1e93-6676-4919-922d-af4cbc3d5d86