Определение № 475 от 27.10.2021, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 475 гр. Шумен, 27.10.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: София Анд. Радославова

Членове:

Нели Г. Батанова

Димчо Ст. Луков като разгледа докладваното от Димчо Ст. Луков Въззивно частно гражданско дело № 20213600500422 по описа за 2021 година

Производство по чл. 396 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с рег. № 7653/27.09.2021г. депозирана от ПЛ. Ж. П. чрез адв. Д. Р. от Ш АК срещу определение № 1113/03.09.2021г. по ч . гр. д. № 20213630102425 на РС - Шумен, с което е допуснато обезпечение на бъдещи искове, с правно основание чл. 128 т. 2 от КТ, чл. 221 ал. 1 от КТ и чл. 224 ал. 1 от КТ, чрез налагане на запор върху банковата сметка на ответника „Винекс Преслав“ АД с ЕИК .... открита в „Обединена Българска Банка“ АД до размера на общата цена на бъдещите искове в размер на 11 086. 43 лева, след внасянето на парична гаранция в размер на 1 108 лева, в частта му относно определената от съда гаранция.

В жалбата се излагат доводи, че бъдещите искове, които желае да бъдат обезпечени са за неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения по КТ. А след като толкова месеци той не е получавал трудовото си възнаграждение, за него било непосилно да внесе определената от съда гаранция в размер на 1 108 лв. За да определи гаранцията, първоинстанционния съд е приел, че липсвали достатъчно убедителни писменни доказателства за вероятната основателност за размера на 1 претенцията. Сочи, че към молбата са представени достатъчно убедителни писмени доказателства – прекратяване на трудовия договор на осн. чл. 327 ал.

1 т. 2 от КТ, поради неплатени трудови възнаграждения, фишове за начислено трудово възнаграждение, като в самите фишове е посочена и банковата сметка в „ОББ“ АД. Жалбоподателя счита, че в това производство е невъзможно да се доказват отрицателни факти. Според жалбоподателя държавата била предвидила, да не се събира държавна такса по трудови спорове от работниците и с така определената гаранция в размер на 1 108 лв., съдът заобикалял облекченията дадени на работниците по трудовите спорове, поради което моли съда да отмени определението в частта му, в която е определено, обезпечителната заповед да се издаде след внасяне на гаранция в размер на 1 108 лв. по сметка на РС- Шумен. Прилага като доказателство и извлечение от банковата си сметка, от което е видно за кои месеци са и преведени трудовите възнаграждения.

Отделно от това, предвид постъпило плащане от страна на работодателя в размер на 1 221. 21 лв. – заплата за м. март 2021 г., което е станало в периода след подаване на молбата за допускане на обезпечение, моли определението, с което е допуснато обезпечението, да бъде изменено в частта, в която същото е допуснато за сумата от 11 086. 43 лв., тъй като оттегля искането си в частта за сумата от 1 221. 21 лв. – заплата за м. март 2021г. и моли същото да остане за сумата от 9 865. 22 лв.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 396 ал.1 от ГПК, от надлежна страна при наличието на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество съдът, я намира за основателна, поради следното:

Обезпечителната защита цели да подготви и осигури търсената с бъдещия предявим иск защита, както и да осуети възможността на ответника да попречи на осъществяването на правните последици на решението.

Съгласно чл. 391 ал. 1 т. 1 и т. 2 от ГПК обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или бъде представена гаранция в определен от съда размер. Ал. 2 на чл. 391 от ГПК дава възможност на съда 2 да задължи ищеца да представи парична гаранция в определен от съда размер дори и в случай, че са представени убедителни писмени доказателства т. е. определянето на парична гаранция при допускане на обезпечение е предоставено изцяло на преценката на съда, с оглед вероятната основателност на иска. Определянето на парична гаранция по чл. 391 ал. 2 от ГПК по своето естество е обезпечаване на бъдещи претенции на ответника за вреди от материално неоправданото обезпечение т. Е. функцията на гаранцията е да обезпечи интересите на ответника за вреди при евентуална неоснователност на иска.

Допускането на гаранция по предявените искове по КТ, не е недопустимо, каквито са възраженията на жалбоподателя, тъй като дори и ищецът по предявените искове да е освободен от заплащането на държавни такси, то когато търси защита на правата си, чрез обезпечението , може да засегне тези на ответната страна, поради което съдът може да определи гаранция.

В случая, от представените както с молбата, така и с настоящата жалба доказателства, Шуменският окръжен съд счита, че по делото са представени достатъчно убедителни писмени доказателства, за размера на бъдещите искове, поради което не е необходимо на молителя да бъде определяна гаранция, като условие за допускане на обезпечението и определението, в частта му в която е определена гаранция в размер на 1 108 лв. следва да се отмени.

С жалбата е направено и искане за намаляване на размера на допуснатото обезпечение, предвид постъпило плащане в размер на 1 221. 21 лв. – заплата за м. март 2021 г. от страна на работодателя, по което искане компетентен да се произнесе на осн. чл. 402 от ГПК е първоинстанционния съд допуснал обезпечението и същото следва да се изпрати за разглеждане от компетентния РС – Шумен.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я определение

№ 1113/03.09.2021г.

3 по ч . гр. д. №

20213630102425 на РС - Шумен, с което е допуснто обезпечение на бъдещи искове, с правно основание чл. 128 т. 2 от КТ, чл. 221 ал. 1 от КТ и чл. 224 ал.

1 от КТ, чрез налагане на запор върху банковата сметка на ответника „Винекс Преслав“ АД с ЕИК .... открита в „Обединена Българска Банка“ АД, в частта му, с която съдът на осн. чл. 391 ал. 2 от ГПК е допуснал обезпечение, след внасяне на парична гаранция от ищеца ПЛ. Ж. П. от гр. Шумен, в размер на 1 108 лв.

ИЗПРАЩА по компетентност на РС – Шумен, жалбата в частта й, съдържаща искане по чл. 402 от ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4