Решение № 7011 от 18.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7011 гр. София, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно гражданско дело № 20241100502521 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 12.10.2023 г., подадена от ответника в първоинстанционното производство Л. Л. П., чрез адв. К. П., срещу Решение № 14633/01.09.2023 г., постановено по гр.д.№ 52244/2022 г., по описа на СРС, 85 с-в, в частта му, в която съдът е уважил изцяло предявения от „Хексагон България“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД и частично иска с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, като е осъдил ответника да заплати на ищеца следните суми, а именно: сумата от 277,73 лв.

– задължения за изразходена ел. енергия в наетия с Договор за наем от 24.11.2017 г. имот, представляващ апартамент № MG-В2-4, находящ се в гр.

София, комплекс ****, за периода от 02.02.2022 г. до 09.03.2022 г. и за неустойка за просрочени плащания по Фактура № 0335442448/11.05.2022 г.; сумата от 19 лв. – такса за възстановяване на ел. захранване на прекъснат потребител в наетия имот, както и сумата от 8 094,11 лв. – остатък от обезщетение за претърпени загуби през времето на ползване на наетия имот, ведно със законната лихва върху горепосочените суми, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 27.09.2022 г. до окончателното им плащане.

В жалбата се излага становище за неправилност и незаконосъобразност на постановеното от Софийски районен съд решение в обжалваната му част, като се оспорва основателността на предявените искове. Твърди се, че част от 1 сумите, претендирани от ищеца за изразходена в наетия имот електрическа енергия, се отнасят за период, в който ответникът не е ползвал процесния обект, поради което и същият не е материалноправно легитимиран да отговаря по тях. В останалата й част, а именно относно разходите за ел.енергия за процесния период, за неустойка за просрочени плащания, както и за такса за възстановяване на ел.захранването, намира претенцията за недоказана по размер. Излага се становище и за недължимост на претендираното обезщетение за нанесени повреди на имота по време на ползването му от П., като се счита, че ищцовото дружество не е установило при условията на пълно и главно доказване, че именно ответникът следва да носи отговорност за заплащане на вредите. Оспорва същите да са причинени в периода, в който П. е ползвал процесния апартамент въз основа на сключения договор за наем, както и в следствие на негово виновно поведение, като се изразява и становище за недоказаност на размера им. С оглед на изложеното се отправя искане първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната му част, а предявените искове – да бъде отхвърлени в цялост.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по жалбата - „Хексагон България“ ЕООД, чрез адв. К. Я., с който се изразява становище за нейната неоснователност. Излагат се съображения за основателност на предявените искове за заплащане на суми за изразходвана ел.енергия, неустойка за просрочени плащания, както и за такса за възстановяване на ел.захранване, като се сочи, че същите се явяват доказани по основание и по размер, като предвид липсата на ангажирани от ответника доказателства, че е заплатил претендираните суми, то правилно и първоинстанционният съд е уважил предявените искове. Изразява се подробно становище за основателност и доказаност на иска за заплащане на обезщетение за причинените по обекта щети през време на ползването му от ответника, като се сочи, че безспорно по делото е установено, че именно П. е материалноправно легитимиран да отговаря за възстановяването им, тъй като същите са в причинна връзка именно с негово виновно поведение. С оглед на изложеното се отправя искане подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение

- да бъде потвърдено в обжалваната му част. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 2 ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба, подадена от ищеца в първоинстанционното производство - „Хексагон България“ ЕООД, чрез адв. К. Я., срещу Решение № 14633/01.09.2023 г., постановено по гр.д.№ 52244/2022 г., по описа на СРС, 85 с-в, в частта му, в която съдът е отхвърлил предявения от дружеството срещу Л. Л. П. иск с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД за горницата над присъдената от съда сума – 8094,11 лв., до пълния й претендиран размер от 10 581,55 лв., както и изцяло иска с правно основание чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата от 4019,23 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи за периода от 01.03.2022 г. до 13.07.2022 г.

2

В жалбата се изразява становище за неправилност на постановеното от първоинстанционния съд решение в обжалваната му част. По отношение на иска с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД се сочи, че по делото са ангажирани достатъчен обем доказателства, от които се установява, че именно по време на ползване на процесния апартамент от ответника и в следствие на негово виновно поведение са настъпили всички описани в исковата молба вреди. Излагат се съображения и за основателност на иска по чл. 82 ЗЗД, като се сочи, че претендираните пропуснати ползи се явяват сигурна, а не хипотетична вреда за ищцовото дружество, доколкото последното е пропуснало да отдаде процесния обект на друго лице, а оттам и да увеличи имуществото си, единствено вследствие на виновното неизпълнение от страна на ответника на задълженията му, вменени с договора за наем. С оглед на изложеното се отправя искане първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част, а предявените искове – да бъдат уважени в цялост. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 3 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по жалбата – Л. Л. П., чрез адв. К. П., с който се изразява становище за нейната неоснователност. Сочи се, че правилно първоинстанционният съд е приел, че недоказано по делото е останало сигурното увеличаване на имуществото на ищцовото дружество. В допълнение се изразява съгласие с изводите за частична неоснователност на иска по чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД с доводи, че ответникът не следва да носи отговорност за обезщетяване на щети по апартамента, за които по делото не са събрани категорични доказателства, че са в причинна връзка именно с негово виновно поведение. С оглед на изложеното се отправя искане подадената насрещна въззивна жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение – да бъде потвърдено в обжалваната му част. Претендира разноски.

Решение № 14633/01.09.2023 г., постановено по гр.д.№ 52244/2022 г., по описа на СРС, 85 с-в, в частта му, в която съдът е отхвърлил предявените от „Хексагон България“ ЕООД срещу Л. Л. П. осъдителни искове с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на заплащане на обезщетение за забава върху всяка една от претендираните главници, като необжалвано е влязло в законна сила.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната и насрещната въззвина жалби са подадени от активно легитимирани страни, в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправени са до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явяват допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната 3 му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо, като по направените във въззивната и насрещната въззивни жалби оплаквания относно неговата правилност, намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, чл.

233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, чл. 82 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По отношение на иска с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД:

Основателността на предявения иск с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД е обусловена от установяването от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на следните предпоставки, а именно: 1./ наличието през исковия период на наемно правоотношение между страните и предаване на наетия имот на наемателя, респ. продължило след прекратяването на договора ползване на имота от наемателя; 2./ изискуемостта и размера на задълженията за ел. енергия за имота през процесния период и размера на начислената неустойка за просрочени задължения за ел. енергия, респ. начисляването на такса за възстановяване на ел. захранване на прекъснат потребител и нейния размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираните вземания.

Между страните в производството не се спори, а и се подкрепя от представените писмени доказателства, че между ищеца и ответника е съществувало през исковия период валидно възникнало облигационно правоотношение въз основа на сключен между тях договор за наем от 24.11.2017 г., както и че ищецът е предал на ответника фактическата власт върху процесния недвижим имот - апартамент № MG-В2-4, находящ се в гр.

София, комплекс ****, на 05.12.2017 г. съгласно подписан приемопредавателен протокол от тази дата.

За установяване основателността на предявената искова претенция, в тази й част, по делото са представени писмени доказателства, а именно:

Фактура № 0332022679/10.03.2022 г., издадена на името на ответника, за консумирана в процесния обект електрическа енергия на стойност от 266,52 лв.

Фактура № 0333682897/11.04.2022 г., издадена на името на ответника, за консумирана в процесния обект електрическа енергия на стойност от 5,33 лв.

Фактура № 0335442448/11.05.2022 г., издадена на името на ищеца, в която е отразена неустойка за просрочени плащания към датата на издаване на фактурата в размер на сумата от 5,88 лв.

Платежно нареждане от 01.06.2022 г., с което ищецът е заплатил сумите, посочени във фактурите, както и разписка за плащане 09.06.2022 г., с която ищцовото дружество е заплатило сума в размер на 19,00 лв. с основание възстановяване на ел.захранване – всички неоспорени от ответника.

4

Съгласно чл. 3.2. от договора за наем наемателят се задължава да плаща в срок консумативните разноски, свързани с ползването на имота, като електроенергия, студена вода, телефон, кабелна телевизия, интернет, а според чл. 3.9.1. - независимо от поемането на солидарна отговорност от наемодателя спрямо „ЧЕЗ Електро България“ АД, във вътрешните отношения между страните по договора за наем се счита, че отговорността за изпълнение на задълженията спрямо електроснабдителното дружество е изцяло на наемателя и същият отговаря за изпълнението, респ. заплащането им, пред наемодателя.

Настоящият въззивен съдебен състав, след съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, намира, че предявеният иск с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД се явява доказан както по основание, така и по размер, като съображенията за това са следните:

Според разпоредбата на чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД наемателят е длъжен да плаща разходите, свързани с ползуването на вещта.

В случая не е спорно между страните, че въз основа на сключения между тях договор за наем от 24.11.2017 г. ответникът е ползвал процесния недвижим имот, считано от 05.12.2017 г., когато е съставен неоспорения по делото приемо-предавателен протокол. В подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба не се оспорва, че именно въз основа на постигнатите между страните уговорки наемателят следва да заплаща всички консумативни разноски, свързани с ползването на имота. Възражения в тази насока не са релевирани и в подадената пред настоящата инстанция въззивна жалба.