Решение № 3403 от 09.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3403 гр. София, 09.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-23 СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Божана Желязкова при участието на секретаря Ива Ат. Иванова като разгледа докладваното от Божана Желязкова Гражданско дело № 20241100101064 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ - искане за присъждане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразно водено наказателно производство срещу ищеца.

ИЩЕЦЪТ- Д. Т. П., ЕГН: **********, чрез адв. М. В. С.-АК-Ямбол, твърди, че на 02.09.2020г., около 19:30 — 23:00ч., се намирал на територията на гр. София, в близост до фонтана на площад "Атанас Буров", между сградата, в която се помещава Президента на Република България, и сградата на Национален археологически институт с музей, на продължаващия 55 дни мирен протест срещу корупцията в страната и отказът на Главния прокурор да проведе адекватно разследване срещу лица, заемащи висши държавни длъжности. Участвал в мирния протест, тъй като искал да изрази гражданската си позиция като български гражданин, който е недоволен от управлението на страната ни, погазването на законите и бездействието на съдебната власт в лицето на прокуратурата, както и желанието му да има правосъдие за всеки. На въпросната дата 02.09.2020г., около 22:30 ч., била проведена полицейска акция под ръководството на СДВР, която имала за цел да разпръсне мирно протестиращите граждани, тъй като имало лица, които са нарушавали обществения ред. Бил принудително задържан от полицейски служители на СДВР, които го съборили на земята и започнали да го бият безпричинно. В последствие бил и отведен от служителите на СДВР в 5-то районното управление. С Постановление за привличане на обвиняем от 03.09.2020г. по пр.пр. № 32858/2020г. на СРП бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 131, ал. 2, пр. 4, тЗ вр. с чл. 130, ал. 1 от НК. Два месеца по-кьсно Софийска районна прокуратура внесла обвинителен акт от 10.11.2021 г. по пр.пр. № 32858/2020г. срещу него в СРС, за това, че на 02.09.2020г., около 23:00ч., в гр. София, на 1 кръстовището на ул. ,Леге“ и ул. „Съборна“, е причинил лека телесна повреда на полицейски орган при изпълнение на службата му, като е хвърлил паве, с което ударил по подбедрицата на левия крак полицай Л.Г. от ОСПС-СДВР, при изпълнение на службата му (по охраната на обществения ред), с което е причинил на полицай Г. оток, кръвонасядане и разкьсно-контузна рана на подбедрицата на левия крак, които довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, което е престъпление по чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 3, вр. чл. 130, ал. 1 от НК. С присъда от 02.06.2022г. по НОХД № 15797/2021 г., СРС, НО112 състав, бил признат за виновен по повдигнатото му от СРП обвинение. Недоволен от постановената присъда, подал въззивна жалба пред СГС. С присъда от 29.05.2023г. по ВНОХД № 3090/2022г. по описа на СГС, НО, IX- ти възз. състав, бил оправдан от въззивния съд по повдигнато му обвинение, а решението на въззивна инстанция било потвърдено с решение № 454 от 30.11.2023 по КНОХД № 963/2023г. на ВКС, І-во НО. Твърди, че воденото нак.преследване срещу него е довело до огромен негативен стрес и емоционално напрежение за него, тъй като никога преди това не е бил съден и е с чисто съдебно минало.

Обвинението рефлектирало върху психиката му, причинявайки му стрес и потиснатост, което довело до тежко влошаване на психичното му състояние и го злепоставило пред семейството му, близки и роднини, приятели и колеги от работа. Повдигнатото му обвинение се отразило негативно и върху кариерата му. Тъй като е работил само за мултинационални компании, много от тях извършват проверки за криминални прояви, особено за по-високи ръководни позиции, които е заемал. Наличие на криминално досие е недопустимо и е пречка за заемането на висши постове в повечето компании. Загубата на наказателното дело на първа инстанция го е натоварила изключително много психически, защото това можело да унищожи цялата му 19-годишна кариера, за която работил много усилено през целия си живот. Изтъква и че образуването на наказателното производство рефлектирало и върху имуществената му сфера- разходи за платени адвокатски хонорари в размер на 4000 лева. При така изложеното иска от съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 56 000 лв., а за причинените имуществени претендира такова в размер на 4 000 лв. Иска и присъждане на законна лихва върху посочените главници, считано от датата на увреждането-03.09.2020г.до окончателното изплащане. Претендира и разноски за производството, представя писмени доказателства и прави доказателствени искания.

ОТВЕТНИКЪТ- ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр. София, бул. Витоша № 2, оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва, че процесното наказателно производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда, но оспорва възникването, вида и характера на твърдените с исковата молба неимуществени вреди, съответно и размера на претендираното обезщетение. Оспорва и твърдените имуществени вреди като прекомерни. Възразява, че част от претендираните вреди следва да се свържат с действия на трето на спора лице /МВР/ и за тези вреди ПРБ не е легитимирана да отговаря. Възразява и срещу искането за присъждане на законна лихва върху търсените обезщетения от дата, която предхожда влизането в сила на оправдателната присъда/ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС/.

2

Съдът, след като обсъди направените дово/ди и прецени доказателствата по делото в съответствие с изискванията на разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира от фактическа страна следното.

С представените по делото, неоспорени и приети писмени доказателства, съдържащи се във воденото срещу ищеца нак.преследване, се установяват фактическите твърдения, изложени от ищеца в ИМ, воденото срещу него наказателно преследване, мярката за неотклонение, мерки на процесуална принуда, осъдителната присъда, отменена от по-горестоящите инстанции.

С исковата молба са представени писмени доказателства, установяващи твърдяните от ищеца имущаствените вреди- платежно нареждане за плащане на сума пред СРС; договор за правна защита и съдействие пред СГС; договор за правна защита и съдействие пред ВКС.

По делото е прието заключение на съдебнопсихологична експертиза, неоспорено от страните, според което в психологичен план привличането на ищеца като обвиняем се е отразило негативно върху неговото психично функциониране. Той е възприел воденото срещу него наказателно производство като стресогенен фактор, който поражда трайни и интензивни негативни емоционални състояния и психосоматичен дискомфорт. В психологичен план при ищеца свързаните с привличането му като обвиняем и воденото наказателно производство негативни преживявания и психосоматичен дискомфорт са довели до загуба (разход) на психоемоционална енергия, което е намалило общата му адаптивност и е повишило уязвимостта към заболявания. При него обаче не се констатират психични увреждания в смисъла на клинично разстройство. При ищеца не се констатира наличието на психично разстройство (включително посттравматично стресово разстройство). Има данни за тревожно депресивна симптоматика (тревожно и песимистично настроение, намалена концентрация, проблеми със съня), както и пристъпи с характеристики на паническа тревожност. Няма данни при ищеца да е настъпило психично разстройство, което да е наложило специализирано лечение. И понастоящем при него са налице негативни преживявания и психосоматичен дискомфорт при асоциации и припомняне на ситуацията.

За установяване на неимуществените вреди са събрани и гласни доказателства.

Свидетелката А.Н.-П., съпруга на ищеца, сочи, че ищецът Д. П. е изключително добър човек, принципен, с много силно чувство за справедливост. Той бил изключително весел и приятелски настроен човек, откакто нак.производство се образувало се променил. Други наказателни производство срещу него не е имало. Изключително негативно му се отразило, изпаднал в депресия. Това, че наказателният процес се е отразил върху семейството и децата го притеснявало допълнително. Сочи, че ищецът Д. има и друго гражданство, той е американец. Първото, което искал било да се прибере обратно в Америка, защото бил разочарован от държавата като цяло. Било невъзможно обаче да се прибере в Америка, защото, когато кандидатствал за работа, имало условие в момента да не се води дело срещу него. Някъде три години и половина продължи този негов емоционален дискомфорт. В момента съня му все още не се е оправил. Все още имал нервност, все още нямал вяра в 3 системата и в държавата. След наказателното производство колегите се отдръпнали от него, приятели по-скоро не.

Доказателства за други факти от значение по делото не са събирани.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното.

Исковете срещу Прокуратурата с правно основание чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ са основателни.

От приложените по делото писмени доказателства, съдържащи се във воденото срещу ищеца нак. преследване, се установява воденото срещу ищеца наказателно преследване, влязлото в сила решение, с което е отменена осъдителната присъда и е оправдан по повдигнатото обвинение. Тези фактически констатации са достатъчни да ангажират отговорността на посочения ответник, който дължи да обезщети ищеца, срещу който нак. преследване е било приключило с оправдаване на ищеца.

Възраженията срещу размера на претенцията на ищеца са основателни. За съда обаче остава задължението да съобрази критерия по чл.52 от ЗЗД, защото в ЗОДОВ няма разпоредба, дерогираща общото правило, че размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. За прилагане на този критерий съдът съобразява от една страна доказаните по делото неимуществени вреди и от друга – общото икономическо състояние в държавата, което осигурява в най-общ план /тъй като еквивалентността при обезщетяване на неимуществени вреди е изключена/ съпоставката между страданията и парите. По делото се установи от свидетелските показания и от заключението на СПЕ, че ищецът преживял тежко воденото срещу него наказателно производство. Наказателното производство срещу него е приключило в един сравнително недълъг срок. Съвкупната преценка на тези обстоятелства, както и общото икономическо положение в страната, мотивира съда да приеме, че справедливо по размер обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди би било 5 000, в който размер искът следва да се уважи, а за разликата – да се отхвърли като неоснователен.

При този извод за съществуването на главното задължение основателна е и претенцията за обезщетение за забавено изпълнение- от 30.11.2023г. – на тази дата решението на въззивна инстанция било потвърдено с решение № 454 от 30.11.2023 по КНОХД № 963/2023г. на ВКС, І-во НО, с което решение ищецът окончателно е оправдан, а според нормата на чл.2, т.3 от ЗОДОВ оправданието е елемент от състава, от който възниква правото на обезщетение. От момента на влизане в сила на оправдателната присъда, предвид характера на отговорността по ЗОДОВ – деликтна/ длъжникът е в забава по правилото на чл.84, ал.3 от ЗЗД и дължи обезщетение в размер законната лихва – чл.86 ,ал.1 от ЗЗД. Претенцията за присъждане на лихва от датата на привличане на ищеца като обвиняем-03.09.2020г., е неоснователна.

По отношение на предявения от ищеца иск за обезщетение на причинените му имуществени вреди .

Претенцията за имуществени вреди съдът намира за основателна. Съдът следва да присъди 4 на ищеца направените от него разноски по воденото наказателно производство. Сумите за адвокатски хонорар в наказателното производство като имуществени вреди, понесени от ищеца, не са му присъдени в наказателното производство, защото не съществува такава процесуална възможност, поради което са дължими именно по реда на предявения по реда на ЗОДОВ. Видно от представените с исковата молба писмени доказателства- размерът на изплатените адв. възнаграждения е 4000 лева, поради което искът за имуществените вреди следва да се уважи изцяло.