Определение № 789 от 11.12.2024, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 789 гр. Монтана, 10.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ ВЪЗЗИВННОГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Александра Нанова като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20241600500588 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

С Решение №352/12.07.2024година постановено по гр.д.№843/2023година по описа на РС Монтана е отхвърлен като неоснователен предявения от ххххх“ ЕООД, ЕИК 203419906, срещу „ххххх ЕООД, ЕИК 111585442, иск по чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.8 ЗАЗ за установяване съществуване на вземане за сумата 11 000 лева, представляваща арендни възнаграждения за стопанските години по Договор за аренда на земеделска земя от 29.05.2015 г., изменен с Анекс от 10.10.2016 г. г., вписан в Служба по вписванията- гр. М на 29.05.2015 г. с вх. рег. № хххх акт № ххх х и фактххура № ххххх01.02.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.01.2023 г. до окончателно изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 100/2023 г. на РС – Монтана и са присъдени разноските в производството съобразно изхода на делото.

Недоволен от така постановеното решение е останал“хххх“ЕООД- ЕИК:203419906 със седалище и адрес на управление обл.М обш.М с.С ул."хххххх7 чрез управителя Т Мх Въртинков и е обжалвал същото в предвидения в закона срок като е депозирал в деловодството на съда въззивна жалба вх.№9744/28.08.2024година.

С Разпореждане №3250/28.08.2024годин въззивната жалба е оставена без движение като е указано на жалбоподателя в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена по сметка на ОС Монтана държавна такса в размер на 220.00лева.Същото е получено на 04.10.2024година от жалбоподателя.

Междувременно с молба вх.№11195/03.10.2024година жалбоподателят е поискал от съда на основание чл.95,ал.1 от ГПК предоставяне на правна помощ по горепосоченото дело.

1

С Определение №1309/04.10.2024година МРС е оставил без уважение молбата на „хххх“ ЕООД за предоставяне на правна помощ, тъй като такава се предоставя само на физически лица, но не и на търговци, какъвто е молителя.

Тъй като жалбоподателят „хххх“ ЕООД не е внесъл в указания срок дължимата държавна такса по въззивната жалба, Районен съд Монтана с Разпореждане №3873/18.10.2024година е върнал същата на основание чл.262,ал.2,т.2 от ГПК.

Предмет на обжалване в настоящето производство са Определение №1309/04.10.2024година МРС и Разпореждане №3873/18.10.2024година.

В жалбата си жалбоподателят ххххЕООД излага доводи, че за да се стигне до подаване на молба за правна помощ е изходено от текста на съобщението пратено по горното дело, т.к в същото изрично е посочено правото на правна помощ без изрично да се посочи невъзможността такава да се предоставя на търговци по смисъла на закона. Твърди също така, че по гр.дело № 843/2023 г. е подадена молба за правна помощ, като изрично са посочени разпоредбите на чл.259, ал.2, 3 и 4 ГПК с оглед на което срокът за въззивно обжалване се прекъсва, като при отхвърляне на молбата започва да тече нов срок за страната, а при уважаването й новия срок тече от връчването на решението по горното дело на служебния адвокат.

По подадената молба за правна помощ съдът се е произнесъл с Определение №1309/04.10.2024 г. по описа на Районен съд-Монтана и същото към датата на постановяване на обжалвания съдебен акт /определение № 3873/18. 10.2024 г/ не е влязло в сила.

Смята, че прекратяване на производството по въззивно обжалване може да се реализира едва след изтичане на седем дни от влизане в сила на Определение №1309/04.10.2024 г. по описа на Районен съд-Монтана.

Твърди, че с обжалвания съдебен акт въз основа на което се връща подадената въззивна жалба е налице отказ от правосъдие и същия се явява неоснователен и постановен в противоречие със закона, т.к се цели лишаване от правото на жалбоподателя да бъде разгледан предявения иск от всички стадии на съдебния процес.Моли съда да уважи жалбата му по изложените по-горе съображения.

В срока по чл.276 от ГПК е постъпил отговор от ххххх“ ЕООД, ЕИК 111585442, със седалище и адрес на у-ие: с М , общххх, обл.М Стопански двор до пътя за с. С представлявано от А И И ЕГН ********** , Чрез С. П.- Адвокат от АК Монтана с изложени доводи за неоснователност на жалбите и шиканиране на процеса от страна на жалбоподателя.Твърди, че жалбоподател знае че „няма право на правна помощ”, но се използва на това основание, за да постигне друга своя цел- „прекъсването на срока” и „нов срок,” от което може да бъде направен един безспорен и категоричен извод за „злоупотреба с права”, Моли съда да отхвърли подадената частна жалба изцяло като неоснователна и с оглед неизпълнение на дадените указания да позволи Решението на първоинстанционния съд по ГД 843/2023 на МРС да влезе в сила.

2

Окръжният съд, като обсъди оплакванията в частната жалба, въз основа на закона и събраните по делото доказателства, приема следното:

Жалбите са подадени в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, при спазване на изискванията на чл.260 и сл. от ГПК, от надлежна страна, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество е са частично основателни по следните съображения.

Видно от приложените писмени доказателства С Разпореждане № 3250/28.08.2024 г., МРС е ОСТАВИЛ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ подадената от ищеца „хххх ЕООД ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА против Решение № 352 от 12.07.2024 г. по ГД 843/2023 на МРС, като е дал УКАЗАНИЯ в „едноседмичен срок от съобщаване на разпореждането, да представи доказателства за внесени по сметка на ОС Монтана, държавна такса в размер на 220 лева“, като на страната са указани и неблагоприятните последици от неизпълнението

С Разпореждане 3873 /18.10.2024 г. първоинстанционният съд е върнал на основание чл.262 ; ал.2 т.2 /неотстраняване на нередовностите/ въззивната жалба на жалбоподателя приемайки ,че е налице неизпълнение на дадените указания.

В същото време с молба вх.№11195/03.10.2024година жалбоподателят е поискал от съда на основание чл.95,ал.1 от ГПК предоставяне на правна помощ по горепосоченото дело.

С Определение №1309/04.10.2024година МРС е оставил без уважение молбата на „хххх“ ЕООД за предоставяне на правна помощ, тъй като такава се предоставя само на физически лица, но не и на търговци, какъвто е молителя.Съобщението за това жалбоподателят е получил на 13.11.2024година и на 20.11.2024година е входирана настоящата жалба.

МОС намира, че така постановеното Определение №1309/04.10.2024година МРС е правилно и законосъобразно.

Съгласно чл. 5 от ЗПП, „ правна помощ се предоставя на физически лица, на основанията, посочени в този и в други закони „. По аргумент от противното, такава не се предвижда от законодателя за предоставяне на юридически лица, което се потвърждава и от съдържанието на чл.24 т.3 ЗПП, според която норма „ правна помощ не се предоставя в случаите на търговски дела и данъчни дела по ДОПК, освен ако страната, кандидатстваща за правна помощ, е физическо лице и отговаря на условията за предоставяне на правна помощ „. Разрешението е напълно логично,тъй като търговските субекти се предполага да са платежоспособни.В противен случай за същите е задължително предприемане на процедура по реда на Част ІV на ТЗ /Несъстоятелност/. В този смисъл е непротиворечивата , константна практика на ВКС в каквато и насока са определения по ч.т.д.№ 1115/2018 г. на І т.о., опр. по ч.т.д.№ 2851 / 2014 г. на І т.о. на ВКС и др. /.

Имайки предвид гореизложеното, МОС намира, че първоинстанционния съд е постановил един законосъобразен акт и като такъв Определение №1309/04.10.2024година МРС следва да бъде потвърдено и в тази част частната жалба се остави без уважение Не така стои въпроса с Разпореждане 3873 /18.10.2024 г., което е произнесено преди 3 да е налице влязло в сила определение по чл.95 от ГПК, като същото е произнесено преждевременно с оглед разпоредбата на чл.259,ал2 от ГПК. МОС като взема предвид законосъобразността на Определение №1309/04.10.2024година МРС и факта, че с настоящия акт потвърждава същото, отчитайки и разпоредбата на чл.235,ал.3 от ГПК и новонастъпилите факти, касае се влязло в сила определение с настоящия съдебен акт, с което е отказано предоставяне на правна помощ.

Съгласно чл.259,ал.3 от ГПК от влизане в сила на решението за отхвърлянето на молбата за правна повощ започва да тече нов срок, т.е тече нов срок за изпълнение на Разпореждане №3250/28.08.2024година за внасяне на указания размер държавна такса.Като е постановил Разпореждане 3873 /18.10.2024 с което е върнал въззивната жалба, МРС се е произнесъл преждевременно с един незаконосъобразев съдебен акт, който по реда на въззивния контрол следва да бъде отменен.

Водим от гореиложеното МОС намира, че частната жалба е частично основателна, като Определение №1309/04.10.2024година МРС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а Разпореждане №3250/28.08.2024година следва да бъде отменено като преждевмеменно произнесено и делото да се върне на РС Монтана с оглед администриране на въззивната жалба след изтичане на сроковете за отстраняване на нередовностите по нея.

Водим от горното Окръжен съд – Монтана

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Определение №1309/04.10.2024година МРС по гр.д.843/2023година по описа на районен съд Монтана

ОТМЕНЯВА Разпореждане №3873/18.10.2024година по гр.д.843/2023година по описа на Районен съд Монтана като незаконосъобразно .

ПРЕПИС от настоящето ведно с делото да се изпрати на РС Монтана за сведение и изпълнение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4