Решение № 3399 от 20.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3399 гр. София, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20251100508876 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 10537 от 05.06.2025г., постановено по гр. дело № 74868/2024г. по описа на СРС, 125-ти състав е отхвърлен предявения от Р. Е. В. срещу „Топлофикация София“ ЕАД иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи чрез принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност сумата от 2703,38 лева, от които 2335,72 лева главница за топлинна енергия от 01.12.2021г. до 30.04.2014г., сумата от 367,66 лева – лихва за периода 31.01.2012г. до 21.10.2014г. – вземания на ответника по изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 59596/2014г. от СРС, 59-ти състав. С решението е осъден Р. Е. В. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сторените разноски от 100 лева, както и да заплати в полза на бюджета на СРС сумата от 108,14 лева, държавна такса по делото.

Срещу така постановеното решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от Р. Е. В.. В жалбата са изложени съображения, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че съгласно константната съдебна практика налагането на запори, които не били довели до реален запор, както и насрочване на опис и оценка на движими вещи при данни, че същите фактически не били осъществени на определените дати, не прекъсвало давността, тъй като съставлявало действие, насочено към издирване на имущество на длъжника, съставляващо годен обект за изпълнение. Поисканият изпълнителен способ- наложен запор на трудово възнаграждение, не бил довел до осребряване на имущество на длъжника и не можело да бъде ценен като валидно правно 1 действие. Това било проучване на имуществено състояние, т.е. дали имало суми в банкови сметки, имало ли е секвестируемо имущество и т.н. Поддържа, че единствено първият запор от 10.08.2016г. можел да се приеме за действие, прекъсващо давността, но той не бил довел до осребряване на имущество. Предвид което не били извършвани никакви изпълнителни действия за период по-дълъг от пет години. Сочи, че молбата от взискателя не отговаряла на изискванията на закона, а именно да съдържа конкретно посочено имущество, което трябвало да бъде запорирано или евентуално проверено, за да бъде запорирано. Искането към съда е да отмени решението и да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Топлофикация София“ ЕАД, с който се оспорва същата. Изложени са съображения, че по изпълнителното дело били извършени множество справки и били предприети множество изпълнителни действия като взискателят бил подавал регулярно молби за извършване на актуално имуществено проучване и налагане на съответните обезпечителни мерки, а именно запор на трудово възнаграждение/пенсия, както и извършване на опис и оценка на движими вещи и запор върху откритите банкови сметки на длъжника. Считат, че депозираните от взискателя молби били годни да прекъснат давността. Предвид многократното прекъсване на давността в изпълнителното производство периодът на погасителна давност за вземането на взискателя не бил изтекъл и правото му да иска принудително изпълнение за вземането за претендирания в исковата молба размер не било погасено с изтичането на 5 годишната давност. Искането към съда е да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение. Претендират разноски.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за установяване недължимост на парично вземане, предмет на издаден изпълнителен лист въз основа на влязло в сила съдебно решение, постановено по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на дължимост на вземания, предмет на заповед за изпълнение от 02.07.2015г., издадена по ч.гр. дело № 59596/2014г. по описа на СРС, 59-ти състав, по доводи за погасяването на правото на принудително изпълнение по давност поради непредприемане на действия за принудителното му събиране в продължение на повече от пет години от датата на влизане в сила на решението по положителните установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, предмет на гр. дело № 44230/2016г. по описа на СРС, 59-ти състав.

Предпоставките за допустимост на този отрицателен установителен иск, обосноваващи правния интерес от него, са: 1) изпълнителното основание да е издадено и влязло в сила за ищеца /т. е. стабилизирано/; 2) принудителното изпълнение да е предстоящо или висящо, но не и вече реализирано /в противен случай, искът не може да е отрицателен установителен, а осъдителен/; 3) искът да е основан на новонастъпили факти, които не са преклудирани – настъпили след момента, до който е било възможно да се навеждат 2 възражения в съответното производство, по което е издадено изпълнителното основание: края на съдебното дирене в исково производство /ако такова е провеждано/, момента на сключване на съдебната или арбитражна спогодба, момента на изтичане на срока за възражение срещу заповед за изпълнение /ако такова не е било подадено/.

В случая ищецът обосновава предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК с фактическото твърдение, че удостоверените вземания са покрити с изтекла петгодишна погасителна давност след влизане в сила на решението по предявените положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, поради което предявеният иск е допустим.

При предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание /исково производство/, са настъпили факти /с оглед въведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок/, които водят до погасяване на установеното изпълняемо право от ответника.

Предвид въведеното основание за недължимост на сумите ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 от ЗЗД.

На етапа на въззивното производство между страните по делото не са спорни следните обстоятелства: че на 11.09.2019г. е издаден срещу ищеца в полза на „Топлофикация София“ ЕАД изпълнителен лист по ч.гр. дело № 59596/2014г. по описа на СРС, 59-ти състав след постановяване на решение по гр. дело № 44230/2016г. по описа на СРС, 59-ти състав за процесните суми, въз основа на който е било образувано изпълнително дело № 20198380404988 по описа на ЧСИ М.Б..

По образуваното на 09.10.2019г. изпълнително дело са извършени следните действия:

На 09.10.2019г. е подадена молба за образуване на изпълнително дело, с която на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ са възложени на съдебния изпълнител права да проучи изцяло имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, както и да определя начина на изпълнението.

На 09.10.2019г. е образувано изпълнително дело, както и е разпоредено да се изпрати покана за доброволно изпълнение, да се изпрати уведомление до НАП по чл. 458 ГПК, да се извърши пълно проучване на имущественото състояние на длъжника, да се наложат запори на вземания на длъжника. Начислени са авансови такси в размер на 144 лева.

С постановление от 09.10.2019г. са приети разноски по изпълнителното дело в размер на 244 лева.

На 30.10.2019г. Р. В. е получил съобщение за образуване на изпълнителното дело.

На 29.10.2019г. е изпратено искане за вписване на възбрана върху ½ идеална част от недвижим имот, собственост на длъжника.

На 21.10.2019г. е изпратено запорно съобщение до „Банка ДСК“ ЕАД и „Уникредит Булбанк“ АД, с което е наложен запор върху сметките на Р. В..

На 12.08.2021г. е подадена молба от „Топлофикация София“ ЕАД, с която е поискано да бъде извършена справка в РБСС за банкови сметки и сейфове на длъжника, както и да бъде наложен запор върху откритите такива; да бъде извършена справка в НОИ за действащите трудови договори на длъжника с оглед налагане на запор върху същите, както и в случай че не се открият банкови сметки и трудови договори, да бъде насочено изпълнението към опис и оценка на собствените на длъжника движими вещи с цел изнасянето им на публична продан.

На 07.04.2025г. е постъпила молба от „Топлофикация София“ ЕАД, с която е поискано да бъде извършена справка за новооткрити банкови сметки на длъжника Р. В. и при наличие на такива на основание чл. 507а ГПК да бъде наложен запор върху тях. При липса на новооткрити банкови сметки на Р. В. да бъде насрочен и извършен опис на движими вещи, собственост на длъжника, находящи се по постоянен/настоящ адрес.

На 10.04.2025г. е изпратено запорно съобщение до касиера на районно управление „Социално осигуряване“, с което е наложен запор върху пенсията на Р. В..

3

Анализът на така установеното от фактическа страна налага следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

По делото не е спорно обстоятелството, че срещу ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, както и че длъжникът е възразил срещу нея и е било образувано гр. дело № 44230/2016г. по описа на СРС, 59-ти състав, по което е постановено влязло в сила решение. Предвид гореизложеното приложима е нормата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД съгласно която, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, срокът на новата давност е всякога пет години. С оглед на което от датата на влизане в сила на решението по отношение на длъжника е започнала да тече петгодишна давност за всички вземания, включително и за вземанията за мораторна лихва.

Според разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 год. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 год., ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ/, като примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността, в т.ч. налагане на запор.

Взискателят има задължение със свои действия да поддържа висящността на изпълнителния процес, извършвайки изпълнителни действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, включително като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по право, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като актът има само декларативен, а не конститутивен характер.