Решение № 515 от 07.06.2021, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 515 гр. Плевен , 07.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Ана Ив. Илиева при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело № 20204430104706 по описа за 2020 година

Производството по делото е образувано по повод на предявени от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** -Управител против срещу ЮЛ. М. Н. ЕГН ********** с постоянен адрес в *** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сума в размер на 723,96 лв., представляващи главница за периода от 20.08.2018 г.до 5.01.2019 г. /падеж на последна погасителна вноска/; сума в размер на 90,09лв., представляващи обезщетение за забава, считано от 21.08.2018 г.. до датата на подаване на заявлението в съда ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателно погасяване на дълга.

Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че по ч.г.д. № 1312/2020 г. по описа на ПлРС е уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, който в предвидения в закона срок е 1 депозирал възражение, по повод на което е депозиран и настоящия иск.

Излага се, че на 10.06.2019 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 27.07.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, ЕИК *** и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК ***, по силата на който вземането, произтичащо от договор за кредит за покупка на стоки или услуги №PLUS12065872/21.12.2015 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и ответника по делото е прехвърлено в полза на ищеца изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.

Навеждат се доводи, че договорът за кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Сочи се, че цедента е упълномощил цесионера, от негово име /на цедента/ и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.

Твърди се, че на ответника е изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-П-БНП/№PLUS-12065872/11.06.2019 г. за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в Договора за кредит адрес, като същото се е върнало в цялост, с отбелязване, че пратката не е потърсена. Навеждат се доводи, че на 11.08.2019 г. повторно е изпратено уведомление до ответника, което е върнато в цялост.

Моли съда да връчи на ответника уведомлението за цесия с връчване на препис от исковата молба, което от своя страна счита, че съставлява надлежно съобщаване за цесията. Твърди, че в случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес и съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за потребителски кредит паричен заем, не е погасено, приема, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове. Излага, че уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение, като длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия, само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. Твърди, че процесното вземане произтича от сключен между ответника и„БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, договор за

2 потребителски кредит с PLUS-12065872/21.12.2015 г., по силата на който на ответника е отпуснат кредит в размер на 3000,00 лева. Излага, че страните са постигнали съгласие да бъде сключена застраховка на плащанията, при която застрахователната премия в размер на 604,80 лева да бъде платена директно на застрахователния агент „Директ Сървисис“ ЕАД. Сочи, че така определената застрахователна премия е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски“ и е част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „месечна погасителна вноска“ и съгласно погасителния план на договора за заем е била включена в размера на договорната лихва. Твърди, че съгласно условията на сключената застраховка, при неплащане на текуща месечна застрахователна премия на съответния падеж на погасителната вноска застрахователното покритие следва да се прекрати автоматично. Излага, че за периода считано от 20.08.2018 г. по задължението не са начислявани месечни застрахователни премии. Сочи, че предоставянето на процесната сума съставлява изпълнение на задължението на кредитора да предостави заема и създава задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска“ и брой в поле „брой погасителни вноски“. Твърди, че погасителните вноски съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на същия. Излага, че лихвения процент е бил фиксиран за срока на Договора и е посочен в него. Сочи, че общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 5609,52лв, от които договорна лихва в размер на 2609,52лв. Твърди, че на основание сключения между страните договор кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 05.01.2019 г., на 36 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 155,82 лв., при първа погасителна вноска 5.02.2016 г., съгласно погасителен план посочен в Договора за кредит, в който е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска. Излага, че тъй като срока на договора е изтекъл не е обявявана предсрочна изискуемост на същия. Сочи, че съгласно условията на договора за потребителски кредит, при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска, поради което на ответника е начислена лихва за забава за 3 периода от 21.08.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда в общ размер на 90,09 лева. Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си за плащане на процесните суми. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.

В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща представител. В нарочна писмена молба моли съда за уважи предявения иск като основателен и доказан.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на ИМ.

В проведеното по делото о.с.з. ответникът моли съда при постановяване на решението да вземе предвид вариант №2 на заключението по допусната ССЕ.

В проведеното по делото о.с.з. ответникът не се явява и не се представлява. В нарочна писмена молба сочи, че не разполага средства, както и, че страда от редица заболявания.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От приложеното по делото ч.гр.д.№ 1312/2020 г. по описа на ПлРС е видно, че е издадена на основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение №751/09.03.2021 г., с която е разпоредено на ответника да заплати на ищеца сумата 723,96 лв., представляваща главница за периода от 20.08.2018 г. до 05.01.2019 г., сумата 90,09 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 21.08.2018 год. до 31.01.2020 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.01.2020 год. до изплащане на вземането, както и сумата 75,00 лв. разноски по делото, от които 25,00 лв. представляващи държавна такса и 50,00 лв. представляващи юрисконсултско възнаграждение.Видно е, че длъжникът е, че в предвидения в закона срок длъжникът е възразил срещу издадената заповед, поради което и ищецът, съобразно указанията на заповедния съд е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящето производство.

Видно е от представения с ИМ е представен, в заверено копие, договор 4 за потребителски паричен кредит №PLUS – 12065872 от 21.12.2015 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл файненсинг“ ЕАД - като кредитор и ответникът ЮЛ. М. Н., за сумата от 3000,00 лева чиста стойност на кредита и 5609,52 лева обща стойност на плащанията с първоначалната вноска от 155,82 лева. Установява се, че страните са договорили, че: застрахователната премия по договора ще е в размер на 604,80 лева и, че ответникът дължи такса ангажимент в размер на 105,00 лева- В договора е посочено, че се сключва при фиксиран лихвен процент от 35,83 %, и ГПР от 46,26%. В договора е посочено също, че общата дължима сума от кредитополучателя е платима на 36 броя месечни вноски, всяка от 155,82 лева, с падеж - 05-то число на месеца и падеж на първата вноска – 05.02.20168 г. и на последната – 05.01.2019 г. В договора е посочено също, че се сключва при Общи условия.

По делото се установява също, видно от представеният Сертификат за застраховка №PLUS – 12065872, факта на сключването на застраховка със застрахователя Кардиф Животозастраховане. В случая, размерът на застрахователната премия е сумата от 604,80 лева - посочена в процесния договор за кредит.

Установява се, че страните са се договорили, че при неплащане на текуща месечна застрахователна премия на съответния падеж на погасителната вноска застрахователното покритие се прекратява автоматично.

По делото се установява също и факта както на сключване на рамков договор за цесия от 27.07.2017 г. между кредитодателя „БНП Париба Пърсънъл файненсинг“ ЕАД и ищеца „Агенция за събиране на вземанията” ЕАД, така и на допълнително споразумение от Рамковия договор от 21.08.2017 г. и Приложение №1 от 27.07.2018 г. към рамковия договор за цесия, от което се установява, че процесния договор за кредит, е включен в предмета на цесията под №216. По делото е представено и потвърждение за станалата цесия. По делото се установява също, че цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за станалата цесия. В тази връзка, по делото е представено уведомително писмо, до ответника, с което същият се уведомява, че вземането по договора е цедирано и кой е новият кредитор, като същото не е връчено на ответника, тъй като изпратените писма са останали непотърсени. Тъй като е налице обаче изрично изявление от страна 5 на ищеца, съдът приема, че ответникът е редовно уведомен за станалата цесия с връчването на преписите от ИМ и приложенията. Съдът намира, че няма пречка уведомяването за станалата цесия, да бъде извършено с връчването на съдебните книжа. Съобразно нормата на чл.99, ал.3 от ЗЗД, целта на уведомяването на длъжника за цесията, е той да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение – да изпълни задължението си точно, като плати на надлежно легитимирано лице, което е носител на вземането.

Съдът приема, че връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици, в т.ч. и за цесията.

Изслушано по делото е и заключението по допуснатата ССЕ, която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена и неоспорена от страните по делото. От заключението на същата се установява, че: кредитът е усвоен на 22.12.2015 г., когато на ответника е преведена сумата от 2895 лева след удържана такса ангажимент от 105 лева от главницата; че застрахователните премии са изплащани всеки месец с масови плащания; че съгласно счетоводните записвания неплатена от ответника е сума в размер на 723,96 лева с вноски от 05.08.2018 г. до 05.01.2019 г.; че няма неплатена възнаградителна лихва; че обезщетението за забава е в размер на 90,09 лева и е начислено върху неплатените главници по вноските; че ако не се вземе предвид начислената такса ангажимент ответникът дължи на ищеца сума в размер на 482,88 лева за главница и сума в размер на 60,07 лева за лихва за забава до датата на подаване на заявлението в съда; че при вариант, в който не се начислява застраховка и такса ангажимент ответникът е изплатил задължението си към ищеца.

Разпечатката съдържа 25 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/880ba334-c02b-4a5c-bf05-8e818ef0640d