Определение № 1221 от 17.05.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1221 гр. София, 10.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Кристияна Генковска

Анжелина Христова като разгледа докладваното от Анжелина Христова Касационно търговско дело № 20238002901278 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Д. И. Б., чрез адв.Т.Ф. срещу решение №32 от 10.03.2023г. по в.т.д. №20224001000300 по описа за 2022г. на Апелативен съд- Велико Търново, с което е отменено решение №260016/05.07.2022г., постановено по т.д. № 207/2020г. по описа на Окръжен съд- Русе и е уважен предявеният иск от „Кооперативна и търговска банка“ АД /н/, като е признато за установено на основание чл.694, ал.3, т.2 ТЗ, че не съществува вземане на касатора от длъжника „Русенска корабостроителница Запад“ АД /н/ в размер на 288 072 лева- продажна цена по договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от 04.11.2014г. и допълнително споразумение към него от 04.11.2014г., включено в списъка на приетите вземания, одобрен с Определение №183/21.05.2020г. по т.д. №182/2016г. по описа на Окръжен съд-Русе.

В касационната жалба се твърди, че решението следва да бъде отменено като неправилно. Касаторът поддържа, че са противоречащи на закона и необосновани решаващите изводи на въззивния съд, който приема, че допълнително споразумение №2 към договора за прехвърляне на вземания от 04.11.2014г. между него и „Русенска корабостроителница запад“ АД /н/, с което задължението за плащане на цена по договора става безусловно, било нищожно поради накърняване на добрите нрави, тъй като не било оправдано и нарушавало принципите на справедливост и добросъвестност, предвид очевидния дисбаланс в интересите на цесионера. Излага доводи, че при преценка относно действителността на договора поради противоречие с 1 морала и добрите нрави, съдът би следвало да установи действителната воля на съконтрахентите, да вземе предвид качеството на страните /в случая физическо лице и дружество- търговец/, вида и целта на договора, неговите особености, както и цялостните отношения между страните. Моли да бъде отменено въззивното решение и да бъде отхвърлен предявеният иск.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК.

Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по три правни въпроса, обусловили изхода на спора, в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №24 от 09.02.2016г., гр.д.

№2419/2015г., ІІІ г.о.; решение №128 от 17.01.2019г., гр.д. №3170/2017г., І г.о.- основание за допускане до касация по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Тези въпроси могат да бъдат обобщени до въпроса – за критериите за установяване дали договорни клаузи накърняват добрите нрави. Четвъртият въпрос- може ли договор или отделна клауза в договор, сключен между търговец и физическо лице- нетърговец, да нищожен/нищожна на основание противоречие с добрите нрави, поради това че не е в интерес на търговеца, извън хипотезите на нееквивалентност на престациите и прекомерност на договорена неустойка; при колизия между интересите на юридическо лицетърговец и физическо лице- нетърговец дали ли разпоредбата на чл.26, ал.1, предл.трето ЗЗД приоритет на някой от тях и ако дава- на кого, е поставен с твърдение, че е значим за точното прилагане на закона и за развитието на правото- основание за допускане до касация по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Излага и съображения за очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.

Ответниците по жалбата „Кооперативна и търговска банка“ АД /н/ и „Русенска корабостроителница Запад“ АД /н/, както и синдикът на „Русенска корабостроителница Запад“ АД /н/ не представят отговори в законоустановения срок.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност е процесуално допустима– подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Въззивният съд възприема установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, като намира за установено, че ответникът Б. се легитимира като кредитор на „Русенска корабостроителница Запад“ АД на основание договор за цесия от 04.11.2014г., с който е прехвърлил на цесионера свои вземания от „КТБ“ АД по договори за паричен влог; цесионерът е обосновал своя интерес от придобиване на вземанията в б.“Б“ от преамбюла на договора – поради възможността същите да бъдат предмет на прихващане с насрещни вземания на „КТБ“ АД от цесионера, 2 произтичащи от договор за банков кредит от 24.03.2014г. Цената по сделката е в размер на 288 072 лева, платими от цесионера при посочените в чл.7, ал.3 от договора условия, предвиждащи различни хипотези, свързани с отнемане на лиценза и откриване на производство по несъстоятелност на „КТБ“ АД, както и евентуално предявяване на иск по чл.59 ал.3 - ал.5 ЗБН за обявяване недействителност на прихващането, извършено от цесионера. Съдът приема, че на 04.11.2014г. между страните е сключено допълнително споразумение, с което цедентът е потвърдил, че при сключването на договора е бил уведомен и е приел, че интересът на цесионера от придобиване на вземанията – предмет на договора за цесия – е в зависимост и при условие, че същите могат да бъдат предмет на прихващане от страна на цесионера срещу вземанията на „КТБ“ АД от него, като са договорили две прекратителни условия: т.I §1 – при отказ на банката да признае последиците от извършеното прихващане и т.II §4 – при приключване на производство по предявен срещу цесионера иск по чл.59, ал.3-ал.5 ЗБН с влязло в сила съдебно решение за обявяване на извършеното от цесионера прихващане за недействително. При второто прекратително условие страните са се съгласили, че при предявен срещу цесионера иск по чл.59, ал.3- ал.5 ЗБН уговорените в чл.7 от договора срокове за заплащане цената на цедираното вземане спират да текат до приключване на съдебното производство с влязло в сила съдебно решение, като при уважаване на иска действието на договора за цесия се прекратява автоматично и се прилага разпоредбата на чл.25, ал.2 ЗЗД. Съдът приема за безспорно, че на 05.11.2014г. цесионерът Б. е уведомил „КТБ“ АД за прехвърлянето на вземанията му, а „Русенска корабостроителница Запад“ АД е отправила изявление за прихващане на придобитите по договора вземания със задълженията й към банката по договор за банков кредит от 24.03.2014г., като след получаване на изявлението „КТБ“ АД счетоводно е отразила погашенията, извършени чрез прихващане. С допълнително споразумение №2 от 26.11.2015 г. страните са се договорили, че считано от датата на подписване на споразумението, няма да се прилагат уговорките в б.“Б“ от преамбюла на договора, чл.6.1, чл.7 ал.3 и ал.4 на договора, както и цялото допълнително споразумение от 04.11.2014г. и цесионерът се е задължил да заплати цената по договора за цесия в срок до 31.01.2016г. Съдът приема също така, че след откриване на производство по несъстоятелност с определена начална дата на неплатежоспособност 20.06.2014г. и обявяване на „КТБ“ АД в несъстоятелност, синдиците на „КТБ“ АД /н/ са предявили на 24.04.2017г. искове по чл.59, ал.3

ЗБН, като са оспорили процесното прихващане. С влязло в сила на 18.09.2021г. решение по т.д. №1594/2017г. по описа на СГС прихващането е обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД /н/ на основание чл.59 ал.3 ЗБН.

Решаващият съдебен състав намира, че договорът за цесия валидно е обвързал страните по него, като възраженията на ищеца „КТБ“ АД за нищожността му поради заобикаляне на закона са неоснователни. Излага 3 доводи, че преследваната от цесионера цел - възможност да извърши прихващане на цедираните вземания със своите задължения към длъжника по тези вземания „КТБ“ АД, не е забранена от закона, като прихващането е допустим способ за погасяване на едно задължение и е ирелевантно, че към датата на договора „КТБ“ АД е била поставена под особен надзор, доколкото законът не свързва това състояние на банка със забрана за друг начин на погасяване на задълженията към нея освен чрез ефективно плащане. Приема, че и преследваната от цедента цел не е забранена от закона. Интересът на цедента е да получи по-голяма сума от тази, която би получил съгласно Закона за гарантиране влоговете в банките, но това не е от масата на несъстоятелността й за сметка на останалите вложители – кредитори на несъстоятелността на „КТБ“ АД, а от трето лице, което по силата на цесията става кредитор на Банката и се конкурира с всички останали нейни кредитори.

Въззивният съд намира, че допълнително споразумение №2, с което страните са преуредили отношенията си и са договорили отпадане на прекратителните условия, е антидатирано, като за достоверна дата е приета 16.04.2019г., когато документът е представен за първи път като приложение към молбата на ответника Б. по чл.685 ТЗ за предявяване на вземанията в производството по несъстоятелността на „Русенска корабостроителница Запад“ АД. Излага доводи за неоснователност на възражението на ищеца, че към 16.04.2019г. е било настъпило прекратителното условие на §2, ал.1 от допълнителното споразумение от 04.11.2014г., като приема, че „КТБ“ АД е направила признание на неизгоден факт, съдържащо се в молба по т.д.

№182/2016г. за предявяване на вземанията по договор за банков кредит от 24.03.2014г., а именно- че банката е зачела погашенията, направени чрез изявления на „Русенска корабостроителница Запад“ АД от 05.11.2014г. за прихващане по чл.103 и чл.104 ЗЗД и че това е последното направено погашение.

Апелативният съдебен състав приема,че допълнително споразумение №2/26.11.2015г. и конкретно чл.3 от него, регламентиращ, че считано от датата на подписване на споразумението няма да се прилагат уговорките в б.“Б“ от преамбюла на договора, чл.6.1, чл.7 ал.3 и ал.4 на договора, както и цялото допълнително споразумение от 04.11.2014г., е нищожно поради накърняване на добрите нрави. Излага доводи, че анализът на процесния договор за цесия категорично налага извод, че целените от цесионера със сключването му правни последици са погасяване на част от задълженията му към неговия кредитор „КТБ“ АД чрез прихващане с придобитото насрещно вземане на цедента към банката, като този негов интерес е вписан в съдържанието на съглашенията. Също така действието на договора е предпоставено от съдбата на прихващането – дали то ще бъде прието от банката, както и при евентуалното откриване на производството по несъстоятелност и съдебно оспорване на прихващането – дали ще бъде обявено от съда за недействително. Плащането на цената по 4 прехвърлителната сделка и сроковете за това са обусловени от отлагателни условия, отново свързани с оспорването на прихващането и изхода на съдебния спор относно действителността му. С оглед изложеното, съдът приема, че конкретният интерес на цедента е съществен елемент от съдържанието на договора, без който той не би бил сключен, докато с допълнително споразумение № 2 тази преследвана с договора цел отпада и задължението за заплащане на цената на вземането става безусловно и изискуемо. Съобразява, че към 16.04.2019г. цесионерът „Русенска корабостроителница Запад“ АД е в открито производство по несъстоятелност, длъжникът по прехвърленото вземане „КТБ“ АД е обявен в несъстоятелност и имуществото му е предмет на осребряване и е налице висящо съдебно производство по предявен иск с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН за оспорване действителността на процесното прихващане, т.е. вече се е осъществила хипотезата на §3, ал.1 от допълнителното споразумение от 04.11.2014г., предвиждаща спиране на срока за заплащане на продажната цена по договора, като е станала реална вероятността за сбъдване на второто прекратително условие, уредено в т.ІІ §4 от споразумението от 04.11.2014г. С оглед изложеното, въззивният съд стига до извод, че изменението на договорната връзка между страните по начина, уговорен в допълнително споразумение №2, е нелогично, неоправдано и несъмнено нарушава принципите на справедливост и добросъвестност, че е налице очевиден дисбаланс в интересите на страните, защото с изменението се предвижда цедентът Б. да получи договорената цена на прехвърленото вземане, независимо дали прихващането, извършено от цесионера „Русенска корабостроителница Запад“ АД ще породи действие в отношенията й с „КТБ“ АД. Излага аргументи, че при уважаване на предявения иск по чл.59, ал.3 ЗБН, което впоследствие се е случило, а към момента на сключване на споразумението е можело да бъде предположено,