Акт от 23.09.2020, Районен съд - Попово

Р Е Ш Е Н И Е

№ 265 гр. П., 23 септември 2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Поповският районен съд в публично заседание на шести декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ПАВЛИНОВА при секретаря: Д.Б., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1145 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 258 от ЗЗД.

Ищецът – ЕТ „Р.

Х.“ – гр. В., представляван от Р.Й.Х., чрез адв. А.Г.П. от ВТАК, твърди в исковата молба, че предявява иска си във връзка с постъпило възражение срещу заповед за изпълнение № 239/09.10.2018 г., подадено от длъжника по ч.гр.д. № 914/2018 г. по описа на ПпРС.

Твърди, че на

08.02.2018 г., в гр. К., между страните по делото бил сключен Договор за сервизно обслужване № 14/08.02.2018г. Съгласно предмета на сключения договор изпълнителят извършвал възмездно, със свои трудови ресурси следните дейности: периодични технически прегледи и техническо обслужване на автомобили на възложителя, извънгаранционен ремонт на повредите, появили се при експлоатация на автомобилите на възложителя, тенекеджийно-бояджийни дейности, ремонт и зареждане на климатични системи; доставка на резервни части за автомобилите на възложителя, провизорни ремонти (при необходимост), репатриране на повреден автомобил на възложителя на територията на страната (при необходимост).

В изпълнение на сключения между страните договор, на 19.06.2018 г. в сервиза на изпълнителя, намиращ се в гр. К., м. Кълни Дол, път II-55

„Дебелец-К.-Гурково: при км.4+650 (дясно) възложителят бил оставил за диагностика и ремонт свой автомобил, а именно ДАФ Автобус с рег.№ Т 6773 ВТ.

При приемане на автомобила бил съставен протокол за изпитване товарен автомобил от същата дата – 19.06.2018 г. В резултат на извършената първоначална диагностика изпълнителят изготвил технологична карта (работна карта) № 3726 от 19.06.2018 г., в която подробно бил описал дейностите по ремонта, които следвало да бъдат извършени.

Изпълнителят ЕТ „Р. Х.” бил извършил ремонтните дейности, като бил отстранил констатираните неизправности по автомобила, предоставен му от възложителя „М.” АД – ДАФ Автобус с рег.№ Т 6773 ВТ. Извършената работа била приета без забележки с приемо–предавателен протокол от 11.07.2018 г. Възложителят бил приел и фактура № **********/11.07.2018г. за сумата от 7452.58 лв., която остойностявала извършената работа и вложените части. Според сключения между страните договор, възложителят следвало да заплати извършените автосервизни услуги (вложени резервни части, материали, консумативи и труд) по цени на дребно, в сервиза на изпълнителя, валидни към момента на извършване на услугите, в 5-дневен срок от издаване на данъчната фактура от страна на изпълнителя.

Към датата на предявяване на иска възложителят „М.” АД не бил предприел действия по заплащане на сумата от 7452.58 лв., дължима за извършен ремонт на ДАФ Автобус с рег.№ Т 6773 ВТ и за която била съставена Фактура №

**********/11.07.2018 г. Вземането било безспорно по своя размер и основание, а до възложителя като задължено лице била изпратена и покана за доброволно изпълнение, която същият бил получил на 31.08.2018 г.

Предвид изложеното, моли да бъде постановено решение, с което съдът да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 7 452.58 лв., представляваща извършена работа и вложени части, във връзка с диагностика и ремонт на автобус с № 6773 ВТ, за което е издадена Фактура № **********/11.07.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от момента на подаване на заявлението – 09.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 738.06 лева, представляваща разноски по делото. Претендира разноски в заповедното и в исковото производство.

В съдебно заседание поддържа предявения иск чрез пълномощник.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от ответника „М.“ АД – гр. П., представлявано от И.А.А., чрез пълномощник: адв. Б.Д. ***, в който възразява срещу дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение, тъй като твърди, че не е дал съгласие за извършване на ремонта, не е приел същия и счита ремонта за некачествен и с недостатъци, които са толкова съществени, че правят ремонта негоден до степен, приравняваща се на пълно неизпълнение от страна на изпълнителя.

Предвид обстоятелството, че автобусът е излязъл на

11.07.2018 г. от сервиза след ремонта и е върнат в сервиза на 13.07.2018 г. със същите оплаквания за повторен ремонт, счита, че е налице рекламация по първоначалния ремонт, за който е издадена процесната фактура.

От фактическа страна ответникът не оспорва, че с ищеца са имали сключен договор за сервизно обслужване № 14/08.02.2014 г. за диагностика и ремонт на МПС, собственост на ответното дружество. Не оспорва, че във връзка с този договор ответникът е оставил процесния автобус за диагностика и ремонт в сервиза на ищеца, с оплаквания за теч от картер и загряване на двигател. Твърди, че автобусът е престоял за отремонтиране при ищеца от 19.06. до

11.07.2018 г., като съгласно клаузите на сключения между страните договор ищецът трябвало да изготви и представи на ответника ценова оферта с подробно описани в нея необходми ремонтни дейности, резервни части и цена за целия ремонт. В случая изпълнителят не бил изпълнил това си задължение и не бил изготвил ценова оферта, поради което не можело да се приеме, че възложителят се е съгласил с извършения ремонт и че е приел извършване на описаните във фактурата ремонтни дейности при посочените цени.

Освен това твърди, че ремонтът е некачествен и че ответникът е направил рекламация за същия. Твърди, че непосредствено след приемане на автобуса от възложителя след първоначалния ремонт на11.07.2018 г., още при излизане от сервиза, на път от К. към П., автобусът започнал отново да грее и да има теч от картера. Ответникът своевременно уведомил за това изпълнителя и върнал автобуса за повторен ремонт, като МПС било прието отново в сервиза на ищеца на 13.07.2018 г. със същите оплаквания.

По своята същност това представлявало рекламация на извършения ремонт за периода 19.06.2018 г. – 11.07.2018 г. След извършения повторен ремонт, автобусът бил получен от представител на ответника на 20.07.2018 г. Още при извеждането му от сервиза, автобусът дал същите повреди. Процесният автобус трябвало да пътува за П.с група деца, но изпълнителят заявил на възложителя, че няма да има проблеми при пътуването, а след завръщането на автобуса в страната, ако се налагало, щял да го приеме отново за ремонт.

Пътуването до П.било съпроводено с чести спирания на автобуса за доливане на вода и др. поддържащи действия, за да може да бъде изпълнен курсът. Отново се появил теч на масло от картера, изтекъл антифриз, скъсали се маркучи и се появили др. дефекти. След завръщане на автобуса в страната, ответникът се обадил на ищеца, за да приеме отново автобуса за ремонт, но му било заявено, че не може да бъде направено нищо.

Твърди, че за повторния ремонт на автобуса е била издадена фактура № 2528/20.07.2018 г. за сумата 1853.00 лв., към която било издадено кредитно известие за намаляване на цената на извършения повторен ремонт след рекламация на първия. Задължението по тази последваща фактура било изплатено изцяло от ответника. Ответникът не бил заплатил само цената на първоначалния ремонт, тъй като не се съгласил със същия, приел го с възражения и върнал автомобила за повторен ремонт поради недостатъци на същия.

Ответното дружество се ползвало от правото си по чл. 264 от ЗЗД и уведомило своевременно ищеца за некачествения ремонт. След представяне на фактура за заплащане на този ремонт, ответникът изрично изпратил писмено възражение до ищеца.

Поради изложените съображения ответното дружество оспорва дължимостта на сумата по фактура № 2515/11.07.2018 г., тъй като не се е съгласило с ремонта и цената и поради съществени недостатъци на извършената от изпълнителя работа, за която се претендира плащане.

Освен договора за сервизно обслужване и ремонт, ответникът оспорва всички други представени с исковата молба писмени доказателства. Счита същите за едностранно издадени от ищеца частни документи за доказване на изгодни за него факти, поради което счита, че не могат да докажат възлагането на работата от ответника, цената, приемането на извършената работа без възражения. Счита, че са необходими писмени доказателства, изхождащи от ответника, които да установяват сключването на договор за изработка за конкретния автомобил и за конкретната поръчка, договореното възнаграждение и приемането на готовата работа, каквито документи липсвали. Липсвали и доказателства, които да установят закупуването на резервните части и материали, както и влагането им в конкретно този автомобил на ответника, работните часове на автомонтьорите и др.

Счита, че липсата на приета от ответника ценова оферта сочи на липса на съгласие за сключването на договора за изработка за конкретния автобус.

Поради изложените фактически и правни съображения, ответникът счита предявения иск за изцяло неоснователен и в случай на отхвърлянето му претендира разноски.

В съдебно заседание изпълнителният директор на ответното дружество – лично и с пълномощник, поддържа изложеното в отговора. Пледира за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на подадено от ищеца в настоящия процес заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 914/18 г. по описа на Поповския районен съд, по което е издадена заповед № 839/09.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която съдът е разпоредил длъжникът „М.“ АД – гр. П., да заплати на кредитора ЕТ „Р. Х.“ – гр. В., сумата 7452.58 лв., представляваща извършена работа и вложени части във връзка с диагностика и ремонт на автобус с рег. № ***, за което е издадена фактура № **********/11.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението – 09.10.2018 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 738.06 лв. – разноски по делото, в т.ч.

149.05 лв. – за заплатена държавна такса и 589.01 лв. – за адвокатско възнаграждение.

В законния срок по чл. 414 от ГПК длъжникът е подал възражение против заповедта, във връзка с което е даден срок на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.

Настоящият иск е предявен в изпълнение на указанията на съда в законния срок по чл. 415 от ГПК.

Не се спори по делото, че на 08.02.2018 г., между страните по делото е сключен Договор за сервизно обслужване №

14/08.02.2018 г. (заверено копие приложено на л. 59-62 от делото). Със същия са уредени отношенията между страните във връзка с периодични технически прегледи и техническо обслужване на автомобили на възложителя; извънгаранционен ремонт на повредите, появили се при експлоатация на автомобилите на възложителя; тенекеджийно-бояджийни дейности; ремонт и зареждане на климатични системи; доставка на резервни части на автомобилите на възложителя; провизорни ремонти (при необходимост); репатриране на повреден автомобил на възложителя на територията на страната (при необходимост). В договора са уредени правата и задълженията на страните, цени и начин на плащане, неустойки, прекратяване и др. условия. Неразделна част от договора е Приложение № 1 към него – Опис на автомобилите, в който изрично са посочени конкретните автомобили, които подлежат на техническо обслужване или ремонт.

Няма спор и че на 19.06.2018 г., по време на действие на горепосочения договор ответникът, като възложител, е възложил на ищеца, като изпълнител, ремонт на автобус ДАФ, с рег. № ***, който е измежду автобусите, предмет на договора и изрично посочени в описа.

При приемането на автобуса за ремонт е изготвена работна карта № *** (заверено копие приложено на л. 11 и 12 от делото), в която са отразени посочените от възложителя проблеми по автобуса: 1. Дава си сам газ по баира; 2.

Грее; 3. Валове и тресачка; 4. Смяна на жила на скоростите и 5. Моторът е по-шумен. В същата карта са посочени и дейностите, които са извършени от механиците, вложените части и труда. В работната карта е посочено, че е отказано извършването на дейността по т. 4 – смяна на жила, като това се потвърждава и от показанията на св. А.С. – отговорник за сервиза на ищеца. Във връзка с направеното искане от възложителя за валове и тресачка, е изготвена още една работна карта – № 3726 (приложена в заверено копие на л. 10), в която са посочени установените проблеми по ходовата система на автобуса.