Решение № 211 от 24.10.2024, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. Ловеч, 23.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА Въззивно гражданско дело № 20244300500588 по описа за 2024 година Постъпила е жалба от адв. М. Д. Ц. от АК - Варна, адрес: ****, пълномощник на В. П. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ****, срещу Постановление от 29.07.2024 г., на ЧСИ В. Л. П., peг. № 879, за разноските по и.д. 20198790402678, с правно основание чл. 435, ал.2, т.7 ГПК. Счита, че същото е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи, че изпълнителното дело е образувано от взискателя Община Ловеч, през 2019 г., въз основа на АУЗ № 16583-1/27.06.2019 г., с който е установено задължение в размер на 164,19 лева - главница, ведно със законна лихва върху горната сума считано от 07.11.2019 г. до окончателното й изплащане. Излага, че по същото неколкократно е искано удостоверение за наличие или липса на публични задължения на длъжника, като това е извършено и след изричната молба на взискателя, образувал изпълнителното производство, т.е. единствения взискател представил по делото подлежащ на изпълнение акт - изпълнителен титул. Изтъква, че за петте години от образуването му размерът на публичните задължения на взискателя към НАП е претърпял промени, намалявайки, включително и поради изтекла в полза на длъжника погасителна давност, поради което представените по делото удостоверения по реда на чл. 87 от ДОПК съдържат различен общ размер на публичните задължения на жалбоподателката. Излага ,че до месец ноември 2023 г. по делото не са извършвани никакви действия по принудително изпълнение, като всички задължения по цитирания АУЗ са били надлежно заплатени в полза на взискателя, притежаващ изпълнителния титул, поради което на 25.10.2023 г., Община Ловеч е депозирала по делото изрично искане за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т.2 ГПК, тъй като 1 длъжникът К. е погасила задълженията си по образуваното. В същото е направено искане за събиране на таксите по ТТРЗЧСИ и прекратяване на и.д. на основание чл. 433, ал.1 , т.2 ГПК. Въпреки това и независимо от приетото в т. 2 на Тълкувателно решение от 04.07.2024 г., постановено по т.д. 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, ЧСИ е изискал ново удостоверение по чл. 87 от ДОПК и е изпратил до длъжника нова покана за доброволно изпълнение в които е посочил суми, които вече са платени. Освен това изтъква, че без да е налице възлагане на взискателя по делото за прекратяване на същото ЧСИ е пристъпил към налагане на обезпечителни действия - запор и възбрани, както е предприел и извършването на действия по принудително изпълнение - прави опис върху недвижимо имущество на В. К.. Сочи,че последната на 25.10.2023 г. е привела по сметката на ЧСИ сумата от 1115,05 лева за такси и разноски, която надхвърля многократно максималния размер на таксите по изпълнението, определен в императивната разпоредба на чл.73а от ГПК, с оглед на обстоятелството , че по изпълнителния титул въз основа на който е образувано изпълнителното дело е с главница 164,19 лева , ведно със законната лихва от 07.11.2019г. , която към посочената по-горе дата е 68,93 лева. Изтъква, че на 2.07.2024 г. по изпълнителното дело е постъпило изрично съобщение от ТД на НАП- Ловеч, с което уведомяват съдебния изпълнител , че публичните вземания на длъжника не му се възлагат за събиране по изпълнителното дело, както и че ТД на НАП Велико Търново е образувало изпълнително дело за събирането им, като публичния изпълнител е предприел и действия за принудително изпълнение.

Изтъква, че въпреки това с Уведомление с изх. №28435/23.07.2024 г., длъжникът К. е уведомена, че дължи такси на ЧСИ по делото общо в размер на 4352,02 лева, като съдебния изпълнител претендира получаване на сумата от 3219,12 лева.

Сочи, че във връзка с това е направила искане до ЧСИ В. П.а ,както следва:

1. Да редуцира размера на посочената такса по т.26, като същият бъде изчислен по реда на т.26, б. „б" от ТТРЗЧСИ, върху погасеното в полза на взискателя - Община Ловеч задължение от 278,10 лева, за събиране на което е образувано горното изпълнително дело.

2. Да приеме, че не дължа такси и разноски за извършени действия, които не са му възлагани и които са предприети от ЧСИ след депозиране на искането на Община Ловеч, за прекратяване на и.д. на основание чл. 433, ал.1, т.2 ГПК.

3. При определяне на размера на дължимите по изпълнителното дело такси, да съобрази разпоредбата на чл. 73а ГПК.

Излага, че впоследствие е получила обаждане от служител в кантората на ЧСИ, ползващ телефонен номер ***********, че върху молбата има резулюция – „да се преизчисли размерът на таксите“. Изтъква, че въпреки това и проведените разговори на 30.07.2024 г. й е било връчено обжалваното постановление. Сочи, че същото не съдържа мотиви, което обуславя неговата незаконосъобразност, тъй като за организиране на защитата на К. е важно да 2 има яснота защо според ЧСИ по и.д. 20198790402678, по което изпълнителния титул е за сумата от общо 233,12 лева и няма други присъединени с акт подлежащ на изпълнение взискатели, като и няма други плащани суми, освен тази в полза на Община - Ловеч, ЧСИ, счита, че дължимите му разноски са в размер на 4376,02 лева и претендира от длъжника заплащане на разноски в такъв размер. В тази връзка посочва ,че таксата по т. 26 се дължи за изпълнение на парично вземане, каквото изпълнение по делото не е провеждано спрямо публичните вземания на длъжника , нито е възлагано провеждането на такива, а напротив изрично е отказано на ЧСИ да събира тези вземания, като същият е уведомен относно обстоятелството,че спрямо длъжника са започнали принудителни действия от страна на публичния изпълнител.

Освен това моли настоящата инстанция да вземе предвид и факта, че в случая не е налице основание за начисляване и събиране на такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ върху какъвто и да било размер на публичните задължения на длъжника, още по-малко върху най-високия, сред всички събрани по изпълнителното дело във времето удостоверения по чл. 87 по ДОПК, както е сторил ЧСИ. Счита,че извършването на опис ,оценка, изнасяне на публична продан на имущество на длъжника не е възлагано на ЧСИ от взискател по делото, поради което длъжникът не дължи такси за самоволно, произволно и незаконосъобразно предприети от ЧСИ действия по принудително изпълнение. Сочи, че оспорва размерът на всички претендирани от ЧСИ такси и разноски по ТТРЗЧС, тъй като не кореспондират с реално извършените от съдебния изпълнител, техния размер надхвърля многократно максималния такъв , определен в императивната разпоредба на чл. 73а от ГПК. Счита,че освен таксата по т.26 върху несъбирани в хода на изпълнителното дело вземания на държавата, дължнмостта на която е основния спорен въпрос в настоящото производство ЧСИ е начислил произволно, неоснователно и необосновано и другите, претендирани от длъжника обикновени такси , в т.ч. таксите по т.31, по т.4, т.11 и т.20 от ТТРЗЧС, плащането на които претендира от длъжника, относно които е направено искане за преизчисляване на същите.

По изложените съображения моли настоящата инстанция да постанови решение с което да отмени постановлението от 29.07.2024 г., на ЧСИ В. Л. П., peг. № 879, за разноските по и.д. 20198790402678, като им се присъдят реализирането в това производство разноски.

Освен това моли настоящата инстанция да допусне назначаването на ССЕ, при която вещо лице след запознаване с материалите по изпълнителното дело 20198790402678, да даде отговор на въпроса, какъв е размера на дължимите от длъжника такси по изпълнителното дело, съобразявайки се с ТТРЗЧСИ, реално извършените от съдебния изпълнител действия, както и с разпоредбата на чл. 73а ГПК.

Алтернативно прави искане в случай, че ЧСИ оспори изложените обстоятелства относно проведени множество разговори на 29.07.2024 г. със служител на кантората да допусне до разпит един свидетел при довеждане за установяване на тези обстоятелства, както и при оспорване че от посочения мобилен телефон в жалбата - *********** се обажда и отговаря служител от 3 кантората му по реда на чл. 192 ГПК да задължи трети не участващи лица „А1 България" ЕАД, ЕИК: ********** и Виваком България ЕАД, ЕИК:

********** да представят справка за изходящите от този номер обаждания към телефонен номер *********** на 29.07.2024 г., съдържаща и данни за титуляря на телефонен номер ***********.

Освен това прави особено искане, а именно на основание чл. 437, ал.1от ГПК съдът да постанови разглеждането на делото в открито съдебно заседание за събиране на заявените по-горе доказателствени искания.

В срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК са постъпили мотиви от ЧСИ В. П., рег.

№ 879 в КЧСИ. Сочи, че в кантората му по молба на Община Ловеч, адрес:

****, и въз основа на акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 16583-1/2019 г. по описа на Дирекция „Местни приходи" при Община Ловеч, на 14.11.2019 г. е образувано изпълнително дело № 20198790402678 срещу В. П. К. ЕГН **********, за заплащане на сумите както следва: главница в размер на 164.19 лв., ведно със законната лихва върху нея от 08.11.2019 г., изтекла лихва до 07.11.2019 г. в размер на 52.71 лв., неолихвяема сума, представляваща сторени в изпълнителното дело разноски, в размер на 1907.80 лв., присъединени на основание чл. 458 от ГПК публични задължения към Национална агенция за приходите, които съгласно Удостоверение с вх. № 83754/13.10.2023 г. са в размер на 29,326.13 лв. и пропорционална такса по т. 26 от „Тарифата за таксите и разноските" към ЗЧСИ, с включен ДДС в размер на 2,444.22 лв.

Излага ,че на 25.10.2023 г. взискателят Община Ловеч е депозирал молба, с която уведомява ЧСИ, че дългът към него е погасен и след събиране на сторените разноски по делото същото следва да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК. До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, тъй като първата покана е връчена на 04.12.2019 г. чрез работодател, с актуалният размер на оставащото задължение, което включва таксите и разноските съгласно „Тарифата за таксите и разноските" към ЗЧСИ, както и присъединените публични задължения.

Счита, че жалбата е процесуално допустима - подадена е в законоустановения в чл. 436, ал. 1 от ГПК срок, но по същество е неоснователна. В тачи връзка излага подробни съображения. Сочи, че съгласно чл. 458 от ГПК и мотивите към т. 5 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., държавата е винаги присъединен по право кредитор. С оглед защитата на публичния интерес, когато срещу имуществото на длъжника са започнали принудителни изпълнителни действия по реда на ГПК, законодателят изрично е предвидил частният съдебен изпълнител да изпраща съобщение до Националната агенция за приходите по реда на чл. 191, ал. 3 от ДОПК. В отговор е получено Удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки с вх. № 42976/25.11.2019 г., в което са посочени задължения в размер на 14,859.41 лв. Изтъква, че в допълнение на факта за съществуването на публични задължения в хода на изпълнителното производство по делото са искани и получени Удостоверения за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки - Удостоверение с вх.№ 13625/17.02.2023 г. в размер на 4

27,000.92 лв., Удостоверение с вх. № 83754/13.10.2023 г. в размер на 29,326.13 лв. и Удостоверение с вх. № 45021/24.04.2024 г. в размер на 18,506.12 лв.Излага, че държавата в лицето на НАП като присъединен взискател по право се ползва от всички обезпечителни и изпълнителни действия, а при постъпване на суми по делото -участва в разпределението на сумите, като се ползва с обща привилегия по чл. 136 от ЗЗД. В тази връзка сочи Решение № 266 от 19.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1427/2012 г., IV ГО, в което е посочено, че „разноските по принудителното изпълнение са винаги за сметка на длъжника, освен когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда или делото се прекрати на основание по чл.