Решение № 2760 от 29.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2760 гр. София, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20211100510644 по описа за 2021 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалбa на М. Л. И. чрез особен представител адвокат Р. В. срещу Решение 20137010 от

11.06.2021г., постановено по гр. д. № 62316/2019г. по описа на Софийски районен съд, 81 с-в, в частта с която са уважени, предявените от „А. за с. на в.“ЕАД срещу жалбоподателя искове по чл. 422 ГПК за дължимост на суми по договор за потребителски заем за главница в размер на 690,60 и мораторна лихва в размер на 210,45 лева.

В жалбата са изложени оплаквания за недопустимост и неправилност на решението, поради предявяване на иска от липсващ правен субект (вписания ищец бил заличен към деня на исковата молба). Не било обсъдено възражение за липса на действие на цесията спрямо длъжника поради липса на уведомление до него. Счита за недопустимо уведомяване за цесията в хода на делото чрез него като особен представител. Неправилно било прието като доказателство „справка“ от системата на „Изи Асет мениджмънт“, както и посочени в жалбата доказателства, на които бил поискал по чл. 183 ГПК оригинали, но не били представени такива. Неправилно СРС приел, че не се оспорва наличие на облигационна връзка между ищеца и жалбоподателя и че има предаване на процесната заемна сума. Договора не бил подписан от заемодателя и липсвало облигационно отношение. В частта от т.1.2 до 1. 5 1 вкл. от въззивната жалба се преповтарят направени в първа инстанция възражения Иска се отмяна на решението и пълно отхвърляне на исковете.

Постъпил е отговор на жалбата с който тя се оспорва.

СГС след служебна проверка по чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната му част. Неоснователни са възраженията за липса на процесуална правоспособност и дееспособност на ищеца. Действително в исковата молба е посочено ЕИК на заличен търговец, но в исковата молба ясно е посочено, че посоченото като ищец еднолично акционерно дружество преди е осъществявало дейност под посоченото в исковата молба ЕИК но под друга правноорганизационна форма, като видно от търговския регистър е налице преобразуване чрез промяна на правната форма, при което след преобразуването е налице универсално правоприемство.

В исковата молба е посочен като ищец „А. за с. на в.“ЕАД, несъответствието в посочения ЕИК е отстранено с молба от 16.08.2018г., а също са били дадени и нарочни указания в тази насока, които са изпълнени в срок.

По отношение на правилността на решението съдът е ограничен до оплакванията в жалбата и приложението на императивните материални норми.

След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед събраните по делото доказателства СГС намира решението за частично неправилно в обжалваните му части по иска за главница и възнаградителна лихва по следните съображения:

Неоснователно е оплакването за липса на договор и погрешни изводи в тази насока. Ответника чрез особения си представител е въвел като възражение липса на подпис в договора от името на кредитора. Подобно оспорване съставлява въвеждане на чужди материални възражения в процеса. Освен това подпис видно макар и бледото копие на договора има. Дори да нямаше подпис с факта на извършената цесия цедента по реда на чл. 301 от ТЗ е потвърдил договора. Отделно на ненадлежно представителство по една сделка може да се позове само ненадлежно представлявания, но не и другата страна по сделката.

Неоснователни са и оплакванията за липса на правна възможност уведомяването за цесията да се извърши чрез връчването му на особен представител, като това не можело да стане с връчване на препис от исковата молба с приложено уведомление за цесията, тъй като книжата са получени от особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК. По този въпрос СГС споделя обратното виждане, а именно че закона не урежда определен начин на връчване на съобщението за цесията на длъжника по прехвърленото вземане. При това положение всеки предвиден в закона способ включително връчване на назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител със самата искова молба е допустим и валиден.

2

Трайна е практиката и на ВКС, че няма пречка връчването на уведомлението за цесията да стане с исковата молба ако самото уведомление е приложено към нея, какъвто е случая.

Относно валидността на връчването на особен представител по чл. 47, ал. 6 ВКС в Решение 198/18.01.2019г. по т.д. 193/2018г. на I Т.О. е приел, че то е надлежно и СГС не намира основание да се отклонява от тази практика, която макар и постановена по дело за банков кредит е относима и към настоящият казус тъй като се касае до правата от материална страна на особения представител надлежно да получава уведомления с материално правни последици адресирани до лицето на което е назначен за процесуален представител.

Несъстоятелни са оплакванията, че доказателствата само били приложени без да са описани в изложението –тоест в обстоятелствената част. Касае се за структуриране на съдържанието на исковата молба, за което няма специални изисквания в ГПК, а в случая те са описани в специална точка от нея.

Длъжникът по цедирано вземане не може да оспорва валидността на цесията.

Неговите интереси са защитени от изискването на за кона да бъде уведомен за нея, като ако е платил на старият си кредитор преди уведомяване, то плащането е валидно.

Освен това може да противопоставя на новият кредитор всичките възражения които е имал срещу стария си кредитор. Страни по договора за цесия са цедентът и цесионерът.

Този договор не създава нови права и /или задължения в правната сфера на длъжника, като само се променя лицето на което той трябва да изпълни. Поради това длъжникът не е страна по договора за цесия, макар и той да е от значение за него, с оглед надлежното изпълнение на задължението и освобождаване от отговорност. Затова той не може да иска унищожаването на договора, развалянето му или прекратяването на му, тъй като това са права, които законът е предоставил на страните по него. Тези права биха могли да се упражнят от трети спрямо договора лица (какъвто е и длъжникът) само по силата на изрична правна норма, каквото не е налице по отношение на договора за цесия. Нищожността е съществен порок на сделките и на нея може да се позове всеки, включително и трето, неучастващо в договора лице, каквото се явява и длъжникът по договора за цесия. Възможността за такова позоваване обаче е ограничена от наличието на интерес в третото лице за прогласяване на нищожността.

Такъв е налице когато третото лице цели да отрече съществуването на право на страна по оспорваната сделка, което е противопоставимо на негово право, засяга или ограничава същото, или когато по силата на закона сделката поражда задължение за това лице, макар и то да не е страна по нея. Такъв интерес не може да се породи при сключването на договора за цесия, доколкото единствената предизвикана от него промяна в правната сфера на длъжника е смяната на кредитора. На новия кредитор могат да бъдат противопоставени всички възражения, които длъжникът е имал към 3 стария кредитор въз основа на прехвърленото вземане, включително тези за нищожност, унищожаемост или разваляне на договора, от който произтича вземането.

След като е бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД от предишния кредитор за извършената цесия, длъжникът може да извърши валидно изпълнение на новия кредитор и това изпълнение ще има валиден погасителен ефект. Законът не е вменил в задължение на длъжника да извършва проверка дали новият кредитор е придобил вземането валидно, поради което за валидността на изпълнението е без значение дали договорът за цесия страда от пороци и какви са те. Обратното би означавало при спор за надлежността на изпълнението да се поставят въпросите за това как и в какъв обем следва да се извършва преценката от длъжника за валидността на договора за цесия и дали е положена дължимата се грижа за установяване на правата на новия кредитор.

Също така ще следва да се преценява и това дали при позоваването на нищожността на договора за цесия длъжникът действа добросъвестно - да охрани интереса на предишния кредитор или цели да избегне изпълнението на новия такъв, като наред с това не изпълни и на предишния. По отношение на тези въпроси липсва изрична нормативна уредба, поради което при евентуална нищожност на договора за цесия, ако длъжникът е изпълнил след надлежно уведомление по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД на новия кредитор, той се освобождава от задължението си, а първоначалният кредитор следва да насочи претенциите си към новия кредитор. Затова длъжникът няма интерес да оспорва валидността на договора за цесия след получаване на уведомлението по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, а такъв интерес липсва и преди този момент, тъй като изпълнението на новия кредитор може да бъде отказано само поради липсата на уведомление. Предвид на това длъжникът не е легитимиран да оспори валидността на договора за цесия по иск относно цедираното вземане, освен в предвидените от закона случаи, когато прехвърлянето на вземането е изрично забранено или допустимо при изрично установени условия, които не са спазени.В същият смисъл е и трайната практика на ВКС (Решение № 60256 от 7.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3590/2020 г., IV г. о., ГК и др.).

Оплакванията за процесуални нарушения са неоснователни. Оспорванията в частта от т.1.2 до 1. 5 вкл. от въззивната жалба преповтарят направени в първа инстанция възражения, които са неоснователни. Оспорванията на посочените документи са по тяхната доказателствена сила, което не налага откриване на производства по чл. 193 ГПК, доколкото се касае за частни документи едностранно съставени и нямащи обвързваща съда доказателствена сила. Тяхното значение се преценява с оглед на всички доказателства по делото.

Оспорването на потвърждението за цесия е ирелевантно- свързано е с оспорването на действителността на цесията, което е недопустимо от страна на цедирания длъжник- потвърждението е без значение за правата и задълженията на цедирания длъжник.

4

Липсата на подпис под общите условия би имало значение ако договора бе сключен при действие на ЗПК след измененията от 2014г., но това не е така, а изменените норми не се прилагат за вече сключени договори. Исканията за представяне на оригинали правилно са оставени без уважение. Те са свързани с направени оспорвания на валидността на цесията, няма оспорване за авторството на подписа на длъжника в договора, а валидността на цесията той не може да оспорва.

Подписа на ответницата не е оспорен и следва да се приеме, че тя е получила заемната сума от 700,00 лева с оглед изричното записване в договора, че същият има характер на разписка.

Въпреки горното решението е частично неправилно по съображения за нищожност на договора за заем между цедента и ответника.

В изпълнение на задължението си да следи служебно за нищожност на клаузи в договорите противоречащи на добрите нрави СГС намира, че клаузата за размера на възнаградителната лихва (фиксирана на 225 % годишно) и на ГПР от 810,41 % годишно са нищожна, като нарушаващи принципа за справедливост в гражданските и търговските отношения, в който смисъл е налице и многобройна съдебна практика (Решение № 906 от 30.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о., Определение № 527 от 9.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 151/2022 г., III г. о., ГК. Решение № 378/18.05.2006 г. по гр. д. № 315/2005 г. на ВКС, 2-ро г. о.; Решение № 1270/09.01.2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС, 2-ро г. о.; Определение 901/10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г. на ВКС, 4-то г. о и др. на долустоящи съдилища вкл. настоящият състав на СГС)

В същото време СГС намира, че целия договор е нищожен, тъй като, нито в договора, нито в общите условия са посочени допусканията, които са взети предвид при определяне на ГПР, а това нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК повлича нищожност на основание чл. 22 ЗПК на целия договор.