Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 725 от 05.10.2023, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Гражданско дело 643/2023
Вид
Решение № 725
Подписан
05.10.2023
Състав
Светозар Димов Светиев

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 725 гр. Сливен, 05.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светозар Д. Светиев при участието на секретаря Жанина Д. Бояджиева като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело № 20232230100643 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, с която е предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 124 ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата, за която срещу нея е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК по ЧГД № 5084/2022г. на СлРС, която е връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Твърди се, че между ищцовото дружество и ответницата е сключен договор за мобилни услуги, като се сочат и нейните задължения в общ размер на сумата от 1363,48 лева, за която е издадена заповедта за изпълнение.

От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата дължи сумата, за която е издадена заповедта за изпълнение, като се претендират и разноските по делото.„ Назначеният от съда на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител на ответницата не е представил отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява. В писмено становище се иска уважаване на предявените искове.

Ответникът се представлява в съдебно заседание от назначения на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител адв.Ю. К. от АК-Сливен.

1

Исковата молба се оспорва като неоснователна.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Между ищцовото дружество и ответницата са съществували валидни договори за мобилни услуги и за лизинг.

Поради неизпълнение на задълженията на ответницата да заплаща дължимите месечни абонаментни такси, договорите й са прекратени едностранно от кредитора въз основа на общите условия на мобилния оператор.

Ищцовото „Йеттел България” ЕАД, ЕИК 130460283, /предишно наименование „Теленор България“/,със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, в качеството му на кредитор е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника З. С.. Въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №2959/21.11.2022г. по ч.гр.д.

№5084/2022г. на СлРС, с която е разпоредено длъжникът З. Р. С. ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: 130460283, със седалище гр. София и адрес на управление на дейността: район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, както следва:

- сумата 1 363,48 лева (хиляда триста шестдесет и три лева и 48 стотинки) - главница, представляваща неизпълнени парични задължения на длъжника, произтичащи от следните договори между него и „Теленор България“ ЕАД (с предишно наименование „Космо България Мобайл“ ЕАД):

Договор за мобилни услуги № 600576835 от 22.04.2011 г., Договор за мобилни услуги № 614793889 от 07.01.2016 г., Договор за мобилни услуги № 616249096 от 29.08.2016 г., Допълнително споразумение № 014490498 от 27.06.2018 г. към договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от 27.06.2018 г., Допълнително споразумение № 015883490 от 04.09.2018 г. към договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от 04.09.2018 г., Допълнително споразумение № 020236361 от 07.01.2019 г. към договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от 07.01.2019 г., Договор за фиксирани услуги № 622205618 от 16.09.2019 г., обективирани във фактури с №№ 7296957202/25.11.2019 г., **********/25.12.2019 г., 7299604451/25.01.2020 г., 7301053342/25.02.2020 г., **********/25.03.2020 г., ведно със законната 2 лихва считано от 18.11.2022 г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото: - държавна такса в размер на 27,27 лева (двадесет и седем лева и 27 стотинки), - адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 лева (триста и шестдесет лева).

Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което заповедният съд е указал на кредитора да предяви установителен иск.

В срока по чл.415 от ГПК заявителят по заповедното производство е предявил настоящия положителен установителен иск.

Сумите по издадената заповед по чл.410 от ГПК не са заплатени от ответника на ищцовото дружество и се дължат.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявените искови претенции с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.415, ал.1 и чл.422 от ГПК са допустими, а разгледани по същество са основателни.

Между страните са съществували валидни договорни отношения за предоставяне на мобилни услуги и лизинг, като договорите са подписани от ответника. Ищцовата страна е изпълнила задълженията си по сключените договори, а ответникът не е изпълнил своите задължения за заплащане на месечните абонаментни такси /противното не е доказано от ответника/, поради което дължи сумите по заповедта за изпълнение.

Предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №2959/21.11.2022г. по ч.гр.д.№5084/2022г. на РС- Сливен.

Предвид изхода на процеса, следва да се уважи и искането на ищцовата страна за присъждане на разноските по делото. Разноските по заповедното производство следва да се присъдят отделно съобразно т.12 на ТР по ТД №4/2013г. на ВКС, заедно с разноските по настоящото дело, като същите възлизат общо на 1338,16 лева.

Ръководен от гореизложеното, съдът

3

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че З. Р. С. с ЕГН-********** от гр.*******, ***************, представлявана от назначения на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител адв.Ю. К. от АК-Сливен ДЪЛЖИ на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: 130460283, със седалище гр. София и адрес на управление на дейността: район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6 сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на п а р и ч н о з а д ъ л ж е н и е №2959/21.11.2022г. по ч.гр.д.№5084/2022г. на РС-Сливен, а именно:

- сумата 1 363,48 лева (хиляда триста шестдесет и три лева и 48 стотинки) - главница, представляваща неизпълнени парични задължения на длъжника, произтичащи от следните договори между него и „Теленор България“ ЕАД (с предишно наименование „Космо България Мобайл“ ЕАД):

Договор за мобилни услуги № 600576835 от 22.04.2011 г., Договор за мобилни услуги № 614793889 от 07.01.2016 г., Договор за мобилни услуги № 616249096 от 29.08.2016 г., Допълнително споразумение № 014490498 от 27.06.2018 г. към договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от 27.06.2018 г., Допълнително споразумение № 015883490 от 04.09.2018 г. към договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от 04.09.2018 г., Допълнително споразумение № 020236361 от 07.01.2019 г. към договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от 07.01.2019 г., Договор за фиксирани услуги № 622205618 от 16.09.2019 г., обективирани във фактури с №№ 7296957202/25.11.2019 г., **********/25.12.2019 г., 7299604451/25.01.2020 г., 7301053342/25.02.2020 г., **********/25.03.2020 г., ведно със законната лихва считано от 18.11.2022 г. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА З. Р. С. с ЕГН-********** от гр. Сливен, *************** ДА ЗАПЛАТИ на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ ” ЕАД, ЕИК: 130460283, със седалище гр. София и адрес на управление на дейността: район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6 сумата 1338,16 лева /хиляда триста тридесет и осем лева и 16 стотинки/, представляваща разноски по делото, включваща разходите по заповедното и исковото производство.

4

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5