Определение № 3127 от 12.12.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3127 гр. Бургас, 12.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно частно гражданско дело № 20252100501811 по описа за 2025 година Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод частна жалба от „Стил Проект“ ООД, ЕИК 121288865, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Възраждане“, ж.к.

„Света Троица“, бл. 330, ап. 20, вх. А, представлявано от управителя Б. Н. Н., чрез адв. Петя Владикова – БАК, със съдебен адрес – гр. Бургас, ул.

„Шейново“ № 116-118, ет. 2, против Определение № 3960/11.07.2025 г., постановено по гр. д. № 1756/2025 г. по описа на БРС, с което съдът е прекратил производството по предявения от въззивника иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване на предварителен договор за продажба на недвижим имот от 08.10.2019 г. за окончателен, по отношение на ответника „Виктори Проджектс“ ЕООД, ЕИК 126739914, със седалище и адрес на управление: гр.

Хасково, ул. „Добруджа“ № 110, вх. Б, ет. 2, офис 2, представлявано от управителя Д. Р. Г..

Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно, незаконосъобразно, постановено при наличие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Счита, че правомощията на съда се свеждат само до проверка редовността на исковата молба по чл. 129 ГПК, като до изготвяне на доклада по чл. 146 ГПК няма правомощия да преценява основателността на предявените искове, съответно да обосновава 1 атакуваното определение само на базата на възраженията на ответниците и анализирайки само част от доказателствения материал по делото. Сочи, че БРС е направил преждевременни и неверни изводи, че „Виктори Проджектс“ ЕООД не е надлежна страна, тъй като между трите страни в процеса не са сключени тристранни споразумения. Твърди, че не му е дадена възможност да изрази становище по депозираните от ответниците отговори на исковата молба, осуетявайки правото на защита на ищеца.

В срока предвиден от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от „Виктори Проджектс“ ЕООД, ЕИК 126739914, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Добруджа“ № 110, вх. Б, ет. 2, офис 2, представлявано от управителя Д. Р. Г., чрез Адвокатско дружество „Христова, Тодоров и Илиев“, представлявано от адв. Тодор Тодоров, със съдебен адрес: гр. София, 1000, ул. „Уилям Гладстоун“ № 20-22, ет. 6, офис 18, с който не споделя виждането на ищцовата страна, че правомощията на съда се изчерпват проверка редовността на исковата молба. Цитира чл. 130 от ГПК, даващ възможност на съда, при констатация, че предявеният иск е недопустим, да бъде върната исковата молба. Настоява, че доверителят му не е имал договорни отношения с ищеца и поради това той не е надлежна страна по иска. Подчертава, че два пъти исковата молба е оставена без движение, като на частният жалбоподател са давани указания за уточняване на твърдените факти и обстоятелства, както и за представяне на доказателства в тяхна подкрепа. В този смисъл счита, че на ищеца са дадени достатъчно възможности да обясни защо счита, че ответникът по частната жалба следва да е страна по иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.

Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на частните жалбоподателите намира за установено следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „Стил Проект“ ООД против „Виктори Проджектс“ ЕООД и „Свети Йоан Ризорт“ ЕООД с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, като претенцията първоначално е предявена пред БОС, който от своя страна с Определение № 117/10.02.2025 г. по т.д. № 447/2024 г. е разделил производството по иска с правно основание чл. 119, ал. 3 от ЗЗД от евентуално предявения иск по чл. 55 ЗЗД за връщане солидарно на сумата от 122 002,72 лв., ведно с лихвата като е изпратил иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД на БРС. БРС от своя страна с Разпореждане 2

№ 3051/13.03.2025 г. е оставил без движение исковата молба, като е указал на ищеца – частен жалбоподател да уточни на какво основание е насочил претенция срещу „Виктори Проджектс“ ЕООД. С молба-уточнение вх. № 16245/10.04.2025 г. частният жалбоподател е посочил, че на осн. чл. 101 от ЗЗД е насочил претенцията срещу двамата ответници, като е пояснил, че „Стил Проект“ ООД при встъпване в дълг не е необходимо да изразява съгласие, поради което ищецът като кредитор може да търси изпълнение, както от стария така и от новия длъжник. В последствие БРС с Разпореждане № 61/13.01.2025 г. е оставил без движение исковата молба за отстраняване на други нередовности. След депозиране на отговора на исковата молба от „Виктори Проджектс“ ЕООД, в който е посочено, че дружеството няма никакви договорно-облигационни отношения с ищеца по делото, обосновавайки че това дружество не се явява правоприемник на „Свети Йоан Ризорт“ ЕООД и поради това не може да се приеме, че се касае за придобити вещни права от „Виктори Проджектс“ ЕООД, поради което е направил искане за прекратяване на производството спрямо него.

За да постанови обжалвания резултат районният съд е счел, че тъй като правоотношенията между ищеца и двамата ответници са обусловени от облигационни правоотношения, а на практика тристранни споразумения между тези дружества не са сключени, като е налице само предварителен договор между ищеца и „Свети Йоан Ризорт“ ЕООД е приел, че страна по предварителния договор като продавач е единствено дружеството „Свети Йоан Ризорт“ ЕООД и е прекратил производството по делото спрямо „Виктори Проджектс“ ЕООД.

Настоящата съдебна инстанция намира постановеното определение за неправилно, което налага отмяната му. Действително съдът на осн. чл. 130 ГПК, при извършване на проверка за допустимост на иска може да върне исковата молба, установявайки нейната недопустимост. В този смисъл твърдението, че извършената проверка по чл. 129 ГПК, съобразявайки съдържанието на исковата молба по чл. 127 ГПК и приложеният към същата по чл. 128 ГПК предполага невъзможност за съда на този етап да се произнесе по допустимостта е неправилно. Въпреки това обаче настоящата съдебна инстанция намира, че БРС преждевременно е прекратил производството по делото по отношение на „Виктори Проджектс“ ЕООД. При така предявената претенция съдът е следвало да събере доказателства по делото, включително 3 по отношение на правоотношенията между трите юридически лице и след това с окончателния си акт да се произнесе, преценяйки дали става дума за основателна, недопустима или за неоснователна претенция.

От друга страна изложените мотиви от първоинстанционния съд обосновават недопустимостта след анализ по съществото на спора, което води до неправилност на определението. При произнасяне по допустимостта на иска, съдът не следва да навлиза в материално правните правоотношения.

Излагайки мотиви по съществото на спора на този първоначален етап от делото, съдът е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а делото върнато на БРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

По изложените съображения Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА Определение № 3960/11.07.2025 г., постановено по гр. д. № 1756/2025 г. по описа на БРС в частта, с която БРС е прекратил производството по предявения от „Стил Проект“ ООД ЕИК 121288865 иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване на предварителен договор за продажба на недвижим имот от 08.10.2019 г. за окончателен, по отношение на ответника „Виктори Проджектс“ ЕООД, ЕИК 126739914.

ВРЪЩА делото на БРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4