Решение № 475 от 05.07.2024, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 475 гр. Горна Оряховица, 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Трифон П. Славков при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело № 20244120100630 по описа за 2024 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал.1, вр. чл.52 от ЗЗД.

Ищецът К. Г. Т. от гр. Е. твърди, че М. А. М. от гр. Е. му причинил неимуществени вреди, вследствие на принудително изпълнение по изпълнително дело №20218960400581 по описа на ЧСИ И. Ц. насочено срещу него в качеството му на поръчител по договор за банков кредит, по който кредитополучател бил ответника. Посочва, че ответникът не представил в срок документи и не развалил договора за кредит, вследствие на което се стигнало до принудително изпълнение спрямо него по производство започнато от банката-кредитор. Иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата от 1300 лв. за периода 01.01.2022 г. до 31.01.2022 г., сумата от още 1300 лв. за периода 01.02.2022 г. до 28.02.2022 г. и още 1300 лв. за периода 01.09.2022 г. до 30.09.2022 г., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, подробно описани в исковата молба, които получил вследствие бездействието на М. в качеството му на длъжник по договора за кредит. Претендира законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба, както и разноските по делото.

Ответникът оспорва иска. Посочва, че в качеството си на длъжник по ч.

1 гр. д. № 522/2021 г. по описа на РС-В. Търново своевременно е внесъл обезпечение и е поискал спиране на изпълнението срещу солидарните длъжници, включително и срещу ищеца Т.. Още на 31.01.2022 г. съдът е постановил определение, с което спрял изпълнението, а в последствие и съдебният изпълнител с постановление от 10.02.2022 г. спрял изпълнителното производство. Посочва, че ищецът е бил наясно с последиците, които произтичат за поръчителя, поради което е неоснователно да претендира вреди вследствие на изпълнението, което е насочено срещу него. Счита, че пътят за защита на ищеца в случай, че плати неговото задължение е регресен иск, с който да иска да му бъде възстановено платеното. Намира, че няма вина и причинно следствена връзка между поведението му и последиците, които се претендират от ответника. Иска от съда да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира разноски.

Съдът, след като изслуша страните и прецени по реда на чл. 235 от ГПК събраните по делото доказателства приема за установено и обосновава следните правни изводи:

От предствените писмени доказателства е видно, че ответникът М. А. М. на 12.06.2015 г. е с сключил с трето за делото лице – „Първа инвестиционна банка“ АД договор № 096LD-R003132/12.06.2015 г. за банков кредит за сумата от 12 900 евро, с краен срок за погасяване 03.06.2025 г. За обезпечаване на вземането банката е приела поръчителство от ищеца К. Г. Т., както и още две лица М. Д.О. и К.З.З., съгласно договор за поръчителство, който бил неразделна част от договора за банков кредит.

Поради неизпълнение на задължението представител на „Първа инвестиционна банка“ АД е обявил кредита за предсрочно изискуем, както към заемополучателя – ответника М., така и срещу поръчителите ищеца Т., Д. и О., считано от 05.02.2021 г. Поискано е издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от „Първа инвестиционна банка“ АД, като на 19.12.2021 г. съдия от Районен съд - В.

Търново е издал Заповед за изпълнение № 236/19.02.2021 г. по ч. гр. д. № 552/2021 г. по описа на съда, както срещу длъжника, така и срещу поръчителите по договора за кредит.

Правната уредба на поръчителството посочва, че поръчителството е договор, с който поръчителят се задължава спрямо кредитора на трето лице да 2 отговаря за изпълнение на задължението на трето лице - вж. чл. 138 ЗЗД.

Поръчителството е договор, който има акцесорен (р.7-2020-II ТО на ВКС), едностранен и обезпечителен характер. Поръчителят има регресно вземане срещу лицето, за което се е задължил, което лице винаги е определено.

Поръчителството е договор, различен от юридическия факт, пораждащ главното задължение, поради което и отговорността на поръчителя има акцесорен характер. От поръчителя не може да се иска изпълнение, преди главния дълг да стане изискуем. Поръчителят обезпечава кредитора за всички последици от виновното поведение на длъжника. Изпълнението, което е направено от поръчителя, не освобождава главния длъжник, щом има неоснователно разместване на имуществото в полза на длъжника и са спазени изискванията на чл. 143, ал. 1 ЗЗД. В този случай поръчителят има регресно вземане. При поръчителството поръчителят може да противопостави на кредитора всички, дори и личните възражения на длъжника –вж. чл. 142 изр. първо ЗЗД. Поръчителят може да противопостави на кредитора възраженията на длъжника, дори последния да се е отказал от тях или да е признал вземането – чл. 142 ЗЗД. Поръчителят има регресно вземане за всичко, което е изпълнил. Поръчителството е договор, което предполага постигане на съгласие между поръчителя и кредитора. Съгласието или знанието на длъжника е без значение за пораждане действието на договора.

Основанието на този каузален договор за поръчителя и да обезпечи кредитора.

Поръчителят се задължава с договора за поръчителство да изпълни главния дълг, ако длъжникът не го изпълни. Поръчителят поема задължение с предмет престацията на главния длъжник. Кредиторът не се задължава насреща.

Наличието на задължение само у едната страна по правоотношението обосновава едностранния характер на поръчителството. Съгласно чл. 138 ЗЗД поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнението на негово задължение, като отговорността му включва негово задължение спрямо кредитора. Поръчителят отговаря по самостоятелно правоотношение с кредитора и дори предметът на престацията му да е идентичен с този по главния дълг, поръчителят плаща свой, а не чужд дълг. В тежест на поръчителя не възниква задължение за обезщетение за причинени от личното му виновно поведение вреди-вредите на поръчителя се поглъщат от вредите, последица от неизпълнението на главния дълг-арг. от чл. 140 ЗЗД.

Неизпълнението е винаги последица от поведението едновременно на 3 длъжника и поръчителя. Силата на пресъдено нещо по дело между длъжника и кредитора ползва поръчителя, но не може да му вреди. Изпълнилият поръчител придобива регресни права както срещу длъжника, така и срещу съпоръчителите – чл. 143, ал. 1 чл. 145 ЗЗД, като те са проявление на общия принцип в гражданското право за забрана на неоснователното обогатяване. За да може поръчителят да се обърне срещу длъжника, необходимо е, на първо място поръчителят да е изпълнил своето изискуемо задължение по договора за поръчителство, изпълнението да е действително и точно, така че да има право да възстанови еквивалентността. В случая между страните е без значение как са уредени вътрешните отношения между длъжника и поръчителя - дали поръчителят обезпечава кредитора в изпълнение на договор помежду им, дали поръчителят действа без знанието на длъжника, дали поръчителства против волята на длъжника. За да възникне регресното вземане срещу длъжника се изисква поръчителят да е уведомил длъжника за изпълнението.

В случая от твърденията в исковите молби и от представените писмени доказателства не се установява ищецът нито да е противопоставил на кредитора „Първа инвестиционна банка“ АД, всички възражения на длъжника, т. е. бездействал е, да е платил задължението на длъжника/ответника, а дори да е платил да го е уведомил за изпълнение на задължението, поради което той е загубил регресните си права, а на още поголямо основание не може да търси и обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Това е и основният довод според съда, поради който предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен.

По отношение на представените след съдебното заседание молби от ищеца за недаване ход на съдебното заседание, съдът намира, че са несвоевременно заявени, а заболяването на ищеца не представлява препятствие, което е внезапно, съответно страната да не е могла да отстрани пречката своевременно. На съдът е служебно известно, че ищцовата страна е използвала този подход и в други заседания по други дела водени в РС - Г.

Оряховица, след което е образувала дела по чл. 2 б от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, във връзка с разглеждане и решаване на делата в разумен срок. Ето защо следва да се приеме, че ищецът е действал недобросъвестно в съдебното производство, поради което и на основание чл. 3 ГПК молбите му следва да се оставят без уважение.

4

По разноските:

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ответника направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение 600 лв. на основание чл.38, ал.1, т. 3 от ЗАдв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска предявен от К. Г. Т., ЕГН **********, адрес: гр. Е., ул. *** срещу М. А. М., ЕГН **********, адрес гр. Е., ул. *** за заплащане на сумата 1 300 лв. за периода 01.01.2022 г. до 31.01.2022 г., за сумата 1300 лв. за периода 01.02.2022 г. до 28.02.2022 г. и за сумата 1300 лв. за периода 01.09.2022 г. до 30.09.2022 г., представляващи обезщетения за претърпени от него неимуществени вреди, които са последица от бездействието на ответника, като главен длъжник и кредитополучател по договор за кредитиране, в хода на заповедно производство по ЧГД №552/2021 г. на Районен съд-В. Търново, ведно със законната лихва върху сумите от датите на исковите молби до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА К. Г. Т., ЕГН **********, адрес: гр. Е., ул. *** да заплати на адв. И. И. И. от АК В. Търново, ЛНА1000022050 на основание чл.38, ал.1, т. 3 от ЗАдв., сумата от 600 лв. (шестстотин лева), адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ на друг юрист – ответника М. А. М. в производството пред районен съд.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.

Велико Търново, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________ 5