Решение № 4041 от 26.11.2018, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 16873/2017
- Вид
- Решение № 4041
- Подписан
- 26.11.2018
- Състав
- ВЕСЕЛИН ПЛАМЕНОВ АТАНАСОВ
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 68 · Закон за собствеността
- чл. 69 · Закон за собствеността
Р Е Ш Е Н И Е № 4041
26.11.2018 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и осемдесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ при участието на секретаря Елена Лянгова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16873 по описа за 2017 г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Предмет на делото е иск с правна квалификация чл. 124 ал.1 ГПК. Предявена е претенция по чл. 537 ал.2 ГПК.
Ищецът
У. Н. А. твърди, че с ответника А.Д.К., и лицето Ю. Д. К., са б.я и съсобственици на поземлен имот с идентификатор: ***, находящ се в гр. Пловдив, ***, ведно с построената в него жилищна сграда с идентификатор ***, ведно с всички подобрения и приращения в имота. Според ищеца неговите р. – Н. и Н. К.и са придобили процесния имот. През ***същите даряват на Г.А.– К. /сега с имена Ю. К./ и на А. К. /сега А. К./ по 1/3 ид. част по процесните имоти за всеки, като останалата 1/3 ид. част запазват за себе си. На ***. Н. К.а ***и оставя за свои Н. – С. и Н. К., и трите си д. – У.А., Г.А.– К., и А. К., като всеки от тях получава по 1/24 ид. част от процесните имоти. На ***. Н. К. продава на Г.А.– К.
/с имена Ю. Д. К./ всички притежавани от него 5/24 ид. части от процесния имот.
Ищцеът посочва, че от петнадесет години живее в Б., но идва в Република България веднъж годишно и плаща данъци. През **опитал да се сдобие със скица на имота, но получил отказ от АГКК – СГКК гр. ****досежно жилищната сграда, която вече била с променен идентификатор на *** Отказът бил мотивиран с обстоятелството, че същата принадлежала изцяло на А. Н.ев К..
За посочената сграда през **ответникът се сдобил с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит въз основа на давностно владение **., вписан в Служба по вписванитя гр. *** под вх. рег. ****Легитимирайки се с този нотариален акт ответникът инициирал промяна на идентификатора на сградата от *** на ***. След това ответникът се снабдил с контативен нотариален акт за собственост на недвижим имот **, вписан в Служба по вписванията гр. Пловдив под вх. рег. **/**за сградата с променен идентификатор.
Поради всичко изложено от съда се иска да признае за установено между страните, че ответникът не е собственик на 1/24 ид. част жилищна сграда с идентификатор ***, ведно с всички подобрения и приращения, която е разположена в позмелен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. ****, ***. Моли двата констативни нотариални акта да бъде отменени на основание чл. 537 ал.2 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника А.К..
Същият признава за извършените сделки през ***и **Посочва, че след смъртта на р.те на страните, съсобствеността върху процесните имоти е изглеждала по следния начин: за А. К. – 9/24 ид. части, за Ю. К. – 14/24 ид. част, и за У.А. – 1/24 ид. част. Посочва, че поради причина, че никой не е пожелал да се грижи за имота, от януари **. е започнал да се грижи за него с намерение да го свои като свой. Ответникът посочва, че на няколко пъти се е опитвал да се свърже с ишеца, за да уредят доброволно отношенията във връзка с притежаваната от последния 1/24 ид. част от процесните имоти. На **бил сключен договор за разпределение на реалното ползване на дворното място, без участието на ищеца, въпреки че били извършени опити същият да бъде поканен. Посочва, че през 2008 г. подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, по което било образувано ЧГД № 9691/2008 г. по описа на ПРС, като бил издаден изпълнителен лист за отстъпеното право на реално ползване на дворното място.
Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано **, по което бил извършен във владение на процесната реална част от имота. Към този момент според ответника имотът бил в много лошо състояние, а къщата била порутена. Изрично подчертава, че е придобил процесния имот по давност като го е владял непрекъснато от **. до настоящия момент. С тези действия посочва, че е показал по явен и недвусмислен начин отричане владението на останалите съсобственици.
По този начин той е престанал да бъде държател на идеалните части на останалите съсобственици, като е превърнал държането във владение. Поради което и според същия презумпцията по чл. 69 ЗС се явява приложима. Посочва, че констативният нотариален акт **, е съставен със знанието на неговите б.я и останли съсобственици на имота. Излага съображения, че освен той, от **. никой друг не е полагал грижи за имота. Оспорва представените от ищеца квитанции за заплатени данъци, като посочва, че същите касаят данъци за имота, находящ се в гр.******** *** **, а не процесния. Поради изложено от съда се иска отхвърляне на така предявения иск.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл.12 ГПК като взе предвид становищата на страните намира за установено от фактическа страна следното.
С договор за дарение на недвижим имот, сключен на **., обективиран в нотариален акт **/***на ** /л.8/, Н.
К. и Н. К.а даряват на с. си Г.А.– К. следния недвижим имот: 1/3 ид. част от масивна жилищна сграда, находяща се в гр. ****, ****, заедно с 1/3 ид. част от дворното място.
С договор за дарение на недвижим имот, сключен на **., обективиран в нотариален акт ****/***на ** /л.7/, Н. К. и Н. К.а даряват на с. си А. К. следния недвижим имот: 1/3 ид. част от масивна жилищна сграда, находяща се в гр. *****, ****, заедно с 1/3 ид. част от дворното място.
Следователно след извършените разпоредителни сделки собствеността върху процесните имоти е изглеждала по следния начин: 1/3 ид. част за Г.А.К., 1/3 ид. част за А. К., и 1/3 ид. част за Н. и Н. К.и.
От удостоверение за Н. изх. ****на ***. – Община *****, се установява, че на ***. Н.
К.а ***и оставя за свои Н.: с.си Н. К. и трите си д. У.А., Ю. К. и А.К..
Следн нейната смърт, притежаваната 1/3 ид. част в режим на СИО е прекратена, като С. Н.
К. е получил 1/6 ид. част от процесните имоти, а останалата 1/6 ид. част се е разпределила между Н.те, като съсобствеността е била разпоределена по следния начин: за Н. К. – 5/24 ид. части, за У.А. – 1/24 ид. част, за Ю. К. – 9/24 ид. части и за А.К. – 9/24 ид. части.
С договор за покупко-продажба, сключен на ***., обективиран в нотариален акт ***/**на ***, сключен между Н. К. като продавач и Ю. К. като купувач, е прехвърлен следният недивжим имот: 5/24 ид. части от дворно място, находящо се в гр. *****, ***, заедно с 5/24 ид. части от масивната сграда, построена в него. Следователно към тази дата съсобствеността върху същите се разпределя по следния начин: за У.А.
– 1/24 ид. част, за Ю. К. – 14/24 ид. части и за А. К. – 9/24 ид. части.
Видно от удостоверение за Н. изх. *** – Община Пловдив /л.9/, на ***Н. К. ***и оставя за свои Н. У.А., Ю. К. и А. К.. Същият няма право на собственост върху процесните имоти, поради което това обстоятелство не променя посочените по-горе квоти в съсобствеността.
На **бил сключен договор за разпределение на реалното ползване между А.К., Ю. К. и с. му Н. К.а /л.76/ досежно единствено поземления имот, не и находящата се в него сграда. Реалното позлване върху същия е разпределено по следния начин: на Ю. К. и Н. К.а се възлага реалното ползване на 165.68 кв.м., разположена в северната част на имота, а на А.К. се възлага 108.62 кв.м. в южната част на имота. Била изготвена и скица за така уговереното ползване на поземления имот /л.74/. Със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 09.10.2008 г., издадена по ЧГД № 9691/2008 г. по описа на ПРС /л.77/ било разпоредено Ю. и Н. К.и да предадат на А.К. правото на реално ползване съобразно обособения му дял в договора. Въз основа на заповедта бил издаден изпълнителен лист. От удостоверение от **издадено от от **/л.73/, се установява, че на **ответникът А.К. е въведен във владение в недвижим имот, разположен в южната част на поземлен имот, находящ се в ****, **, съгласно издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. № 9691/2008 г.
От представеният по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот,придобит по давностно владение **/**на *************, вписан в Служба по вписванията гр.
***** под вх. рег. **/л.5/ се установява, че на ***в полза на ответника А.К. е признато правото на собственост въз основа на обстоятелствена проверка на следния недвижим имот: 9/24 ид. части от поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в гр. ***, *** – без номерация по скица, а по данъчна декларация ****, ведно с цялата построена в южната част от имота жилищна сграда с идентификатор ***.
За сградата, но вече с променен идентификатор – ***бил издаден в полза на А. К.констативен нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот ***/**на ***, вписван в Служба по вписванията гр. *****под вх. рег. **.
По делото е представено удостоверение за идентичност на лице с различни имена № ***, от което е вдино, че лицата А.Д. К. и А. н. К. са едно и също лице. Такова удостоверение е представено и за лицето Ю. Д.
К. *** /л.71/, видно от което същото е и с имена Г. Н. К..
По делото от ищеца са представени и квитанции за заплатен данък върху земята и сградата, находящи се в гр. ****** ***
По делото са разпитани двама с..
С. С. с. си спомня, че с ищеца са разговаряли за въпросния имот. Последният и споделял, че желае да се разбрарат с останалите съсобственици. с. лично е посчещавала имота, като е виждала наематели в него. б.ът на ищеца също живеел в посочения имот.
С.М. С. посочва, че от **., след смъртта на бащата на ответника, не е виждал друг човек да ползва имота. Това било известно и на б. на ответника. Посочва, че А. е искал да уредят отношенията си във връзка със собствеността, като на с. му било известно, че с ищеца са се разбирали винаги. Според с. ответникът, със своите действия, е показвал на ищеца, че владее имота.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
Предявен е отрицателен установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 124 ал.1 ГПК. В такава хипотеза, след като ищецът изобщо отрича правото на ответника, последният трябва да изчерпи в процеса всички основания, на които то е могло да се породи /така т.1 от Тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г. по тълкувателно дело № 8/2012 г. на ОСГТК/. Следователно в тежест на ответника е да установи притежаването на правото на собственост върху 1/24 ид. част от процесния имот, която ищецът има интерес да оспорва, тъй като противопоставя свои права. В тази връзка ответникът е ангажирал писмени доказателства – два броя констативни нотариални акта, въз основа на които същият е признат за собственик на цялата сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. ****, ***. Съобразно постановките в Тълкувателно решение № 11/21.03.2013 г. тълкувателно дело № 11/2012 г. на ОСГК констативният нотариален акт има легитимиращо действие, т.е. той притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и съда, като ги задъжава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. Легитимиращо действие на констативния нотариален акт отпада, когато по исков ред бъде доказа неверността на извършеното удостоверяване на правото на собственост.
В настоящия случай съдът намира, че лeгитимиращото действие на оспорените констативни нотариални актове, не следва да се счита за отпаднало досежно 1/24 ид. част от процесния имот, поради следните съображения:
Същите легитимират правото на собственост на ответника въз основа на осъществявано от него давностно владение в продължение на повече от десет години. В разпоредбата на чл. 68 ЗС се съдържат определения за владение и държане. Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи като своя.
Държането е упражянване на фактическата власт върху вещ, която лицето държи като своя. Владението по чл. 68 ЗС се характеризира с два основни признака: обективен – упражняване на фактическата власт върху вещта /corpus/ и субективен – намерението да се държи вещта като своя /animus domini/. Според презумпцията на чл. 69 ЗС владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Посочената презумпция в отнишения между съсобственици също е приложима, но следва да се счита за оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт, показва съвладение. В този случай съсобственик се явява владелец на своята идеална част и държател на иделната част на останалите съсобственици.
Разпечатката съдържа 45 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8807a4e8-bf1f-407b-be81-132682758474