Решение № 630 от 31.03.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 630 гр. Варна , 30.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Златина И. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Доника З. Христова като разгледа докладваното от Златина И. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20203100503086 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на Община Варна, представлявана от кмета Иван Николаев Портних с адрес гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк“, № 43, чрез юк Димитър Кискинов, против решение № 3740/07.08.2020г. по гр.д. № 21107/2019г. на 18-ти състав на ВРС, с което е прието за установено между страните Д. А.

П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ***, ет. 6, ап. 58 и Община Варна, ЕИК 000093442, с адрес: гр. Варна, ***, представлявана от Кмета

Иван Портних, че ответникът не е собственик на Поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: с. К., п.к. 9152, Община Варна, Вилна зона "Л.", с площ от 1120 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за вилна сграда, номер по предходен план: 137, кв. 22, парцел: V, при съседи: ***.

***, ***, ***, ***, на основание чл. 124, ал. 1, предл. I ГПК и Община Варна, ЕИК 000093442, с адрес: гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк“ № 43, представлявана от Кмета Иван Портних е осъдена да заплати на Д. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ***, ет. 6, ап. 58, сумата от 1 060 лв. /хиляда и шестдесет лева/, представляваща дължими разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Считайки обжалваното решение за незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като не е съобразено със събрания доказателствен материал се моли да бъде отменено и постановено друго, с което производството по иска бъде прекратено, доколкото 1 предявеният отрицателен установителен иск е недопустим, евентуално исковата претенция да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана. Моли и за присъждане на сторените разноски.

В писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от Д. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ***, ет. 6, ап. 58, чрез адв. А.Г., въззиваемата оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Моли за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание Община Варна, чрез юк П.а поддържа въззивната си жалба, а въззиваемата Д. А. П., чрез адв. Г. я оспорва, поддържайки писмения си отговор.

За да се произнесе по предмета на спора, съдът взе предвид следното:

В исковата молбата ищцата Д. А. П., чрез адв. А.Г. твърди, към 1980г. баща й А. К.

К. владял имот, считайки го за свой, представляващ дворно място с пл. № 137 , с площ от 1120км.м., за което е отреден парцел V, кв. 22 по КП и РП от 1990г. на с. К.. В разписните листи към КП и РП от 1990г. на с. Контстантиново бил записан като собственик баща й А.

К. К.. Не разполагал обаче с документ за собственост. След смъртта на баща си на 15.09.1999г. тя самата продължила да се грижи за имота и владее, присъединявайки владението на своя праводател, считано от 1980г. По КК и КР на с. К. имотът представлява ПИ с идентификатор № ***, при граници: ***, ***,

***, *** и ***. Попада във Вилна зона „Л.“. На 11.06.2019г. сезирала Община Варна с молба-декларация за признаване на право на собственост, чрез извършване на обстоятелствена проверка. Произнасянето на Община Варна се забавило с 3 месеца. За този период за имота бил издаден АЧОС № 10273/22.10.2019г. Като правно основание била посочена разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС. На нея й било издадено удостоверение от 23.10.2019г., че имотът е общинска собственост и това препятствало възможността й да се снабди с документ за собственост, като проведе процедурата по извършване на обстоятелствена проверка. С това мотивира правния си интерес да води отрицателен установителен иск за собственост. Моли се да бъде прието за установено по отношение на Община Варна, че не е собственик на ПИ с идентификатор № *** по КК и КР на с. К., Вилна зона „Л.“, при граници: ***, ***,

***, *** и ***. Иска да й бъдат присъдени сторените разноски.

В писмен отговор по реда на чл. 313 от ГПК ответникът Община Варна, чрез юк П.Ц. е оспорил предявения иск като недопустим, евентуално неоснователен. Изхождайки от приетите в ТР № 8/2012г. на ОСГТК разяснения, смята, че не е налице за ищцата правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск. По-пълно биха били защитени правата й с положителен установителен иск. Производството би следвало да бъде 2 прекратено, поради липса на правен интерес. Произнасяйки се по недопустим иск, поради отсъствието на абсолютна процесуална предпоставка, съдът е постановил порочно решение.

От друга страна следва да се има предвид, че Община Варна е придобила собствеността ex lege. Сочи, че правната норма вписана в АЧОС като основание за съставянето му е тази на чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС. Правото на собственост Общината е придобила на осн. чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Земеделските имоти, които не принадлежат на държавата, гражданите или юридическите лица са общинска собственост, като придобиването им става по силата на закона. В приложното поле на тази норма попадат само онези земеделски земи, които са подлежали на възстановяване /които попадат в обхвата на чл. 10 от ЗСПЗЗ/, но не са заявени за реституция в предвидените срокове и не са изкупени от ползватели по реда и условията на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, какъвто е конкретния казус. Процесният имот е подлежал на възстановяване по реда и при условията на ЗСПЗЗ, а с оглед липсата на доказателства да е придобит по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, е налице хипотезата на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ.

Същият е станал общинска собственост при влизане в сила на ПНИ и по отношение на него е приложим въведеният с § 1от ЗД на ЗС мораториум, съгласно който последно до 31.12.2022г. давността спира да тече. Ищцата е придобила имота по давност, при давностно владение, започнало през 2000г. и до предявяване на иска. Така по пътя на главното и пълно доказване Община Варна смята, че е доказала собствеността си. Моли насоченият срещу Община Варна иск с правно осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Видно от приложената по първоинстанционното дело молба-декларация от 11.06.2019г. Д. А. П. е поискала да й бъдат заверени удостоверения относно това дали за притежавания от нея имот, находящ се в с. К., Вилна зона „Л.“ с площ от 1120кв.м. , представляващ ПИ с идентификатор № *** по КК и КР на селото, има издаден АДС и дали е общинска собственост.

Според удостоверение № ОП-19-9400-455/1/04.11.2019г. Областна администрация е удостоверила, че за посочения в молбата-декларация имот, съставляващ ПИ с идентификатор *** с площ от 1120кв.м., идентичен с имот № 137 и УПИ V-137 в кв. 22 по КРП от 1990г. на с. К., за периода от 01.06.1996г. до момента няма съставен акт за държавна собственост.В скица № 15-661537/22.07.2019г., изд. от СГКК-Варна няма данни за собствениците на описания по-горе имот.

В удостоверение № АУ071856ВН _010ВН/23.10.2019г., изд. от Община Варна е посочено, че за имота, посочен от молителя-декларатор, няма извършено отчуждаване, съгласно опис № 46/13.03.2003г. на Община Белослав, няма извършено възстановяване по ЗВСВНОИ, ЗПИНМ, ЗТСУ и др. За имота е съставен АОС № 10273/2019г. Имотът е деклариран от Д. А. П. с декларация вх. № 5305011234/01.04.2019г. и е заведен с партиден 3

№ 5305Н339098. Във връзка с установяване на постъпили реституционни претенции по ЗСПЗЗ е изискана от ОСЗ-Варна информация за наличието на такива и е постъпил отговор с писмо № АУ071856ВН-008ВН/01.10.2019г. ОСЗ-Варна е посочила, че за имот с идентификатор № *** с площ от 1120кв.м. по КК и КР с. К., вилна зона „Л.“, попадащ в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за който се иска справка, задълженията на ОСЗВарна за земите по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ се ограничават до представяне на решение, с което е признато право на собственост върху имоти, притежавани преди образуване на ТКЗС и ДЗС, за установяване на собствениците при изработване на помощния план. Няма данни да са постановени решения на лицето А. К. по така описания по-горе имот. По КРП 1990-г. на в.з. „Л.“, ПИ 137 е отбелязан като двор, представляващ УПИ V-137 в кв. 22 и е записан на А.

К.. Съгласно писмо № АУ071856ВН-004ВН/22.08.2019г. на Кмета на кметство К., частта от имота, попадаща в улична регулация е 24кв.м.

В удостоверение № ОП-19-9400-455/1/ от 04.11.2019г., подписано от Областния управител на област с административен център Варна е посочено, че за ПИ с идентификатор *** с площ от 1120.00кв.м. ,идентичен с Пи 137 /УПИ V-137 в кв. 22/ по КРП 1990-г. на в.з. „Л.“, по КК и КР на с. К., одобрени със заповед № РД-18-1897/27.11.2018г. на ИД на АГКК, находящ в с. К., в.з. „Л.“ за периода от 01.06.1996г. до момента няма издаден АДС.

Видно от АЧОС № 10273, същият е съставен на 22.10.2019г., с който имот ПИ с идентификатор № *** по КК и КР на Вилна зона „Л.“с. К., с площ от 1120кв.м., находящ се в с. К., Варненска област, Вилна зона „Л.“, при граници: ПИ с №№ ***, ***, ***, *** и ***, е актуван като частна общинска собственост, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС. Посочено е, че на осн. чл. 12, ал. 5 от ЗОС имотът се управлява от Кмета на Община Варна.

Съгласно приложената по първоинстанционното дело скица № 15-80911604.09.2019г. на л. 40 от първоинстанционното дело ,спорният ПИ с идентификатор *** по КК и КР на с. К., одобрени със заповед № РД-1897/27.11.2018г. на ИД на АГКК, попада в урбанизирана територия-Вилна зона „Л.“ с начин на трайно ползване-за вилна сграда, идентичен по предходен план с парцел V-137 в кв. 22 при съседи:

***, ***, ***, ***, *** и е с площ от

1120.00кв.м.

От представените по първоинстанционното дело удостоверение за наследници се установява, че ищцата, настояща въззиваема се легитимира като наследница по закон на баща си А. К. К., който е бил вдовец и е починал на 15.09.1999г.

Пред ВРС е изслушано заключението по допуснатата СТЕ, вещото лице по която излага, че първият приет за процесния имот план е КП от 1969г. Процесният имот по действащата КК на с. К. с идентификатор ***, попада и е част от имот № 344, записан в разписния лист на А. К., без посочен документ за собственост, като са посочени и 4 границите и съседите на имота: имот 281 лозе на К.С., имот № 347-лозе на Л.К., имот № 345-лозе на Н.М., имот № 343-лозе на П.А. и път. Имотът по този план е със земеделско ползване. Следващият план е РП, одобрен със заповед № 452/10.08.1990г. на Председателя на ОНС-Белослав, върху кадастралната основа от 1990г. Съгласно този план, имотът е в строителните граници. Съгласно сега действащата КК на с. К., имотът представлява и е идентичен на имот 137, записан в разписния лист на А. К., за който се отрежда УПИ V-137 в кв. 22, при посочени граници и съседи: имот № 139 на А. И., имот № 138 на Л.К., имот № 135 на Н.М., имот № 131 на В.Г. А.ов, имот № 128 на М. П. Б. и път. Територията, в която попада е урбанизирана и с начин на трайно ползване: за вилна сграда.

Вещото лице поддържа, че преди колективизацията и до приемане на РП 1990г. процесният имот е бил земеделска земя. Според данните на Областна администрация-Варна, за имота не е съставян АДС. От справка в Областна администрация вещото лице е установила, че за зоната, ч която попада имотът няма изработен и приет ПНИ. Имотът попада в регулационните граници на вилна зона „Л.“-с. К., която зона не е предмет на Картата на възстановената собственост за землището на с. К.. Зона „Л.“ е с общ кадастрален № 000193 и обща площ от 369648кв.м. Прави извод, че не съставлява земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Процесният имот представлява лозе с трайни насаждения: лози, вишна, две круши и една череша. Имотът е в занемарено състояние. Не е обработван поне в последните две години. Не е ограден и няма постройка.

Отново пред ВРС са изслушани показанията на водените от ищцата свидетели:

Д.А.И. и Я. И. П., двамата без родство и дела със страните. И двамата свидетели знаят, че Д. има едно лозе в м. „Л.“. Сочат, че от баща си го има. Той го работел до смъртта си. По думите на св. П. чичо Н., бащата на Д. идвал във вилата им, находяща се наблизо, където живеел с родителите си, да моли баща му да оре мястото му, защото имали кон. Св. И. като съседка и съученичка на Д. ходели от деца на лозето на Д. в м. „Л.“, известна като „Лозарска“. Двамата родители на Д. обработвали мястото на ръка, а след смъртта на бащата, Д. поела обработката. Св. И. знае още, че на сватбата на Д. през 1984-85 баща й дал лозето, но продължил да й помага. То е с площ около декар и с правоъгълна форма. Св. П. определя мястото на Д. с триъгълна форма и изброява съседите: от север-черен път, от горна страна граничи с неговата братовчедка М. П., от южна страна Васко тапицера, който продал имота си, имало още един съсед А. И., който работел в Амонал „В.Левски“. В мястото има череша, круши-една, две, вишни, лози, но са изоставени последните една-две години, понеже се наложило и съпругът на Д., който е италианец си заминал за Италия и Д. не смогвала с обработката му и грижите за детето. Съседите започнали да изхвърлят рязани клони и други отпадъци като си чистят имотите. Св. И. сочи, че мястото на Д. е през едно място от пътя Варна-Белослав, пътува всеки ден и минава от там сутрин и вечер. Св. П. уточнява, че се намира на 500.00м. от спирка „Лозарска“ , вдясно от пътя Варна-Белослав. Двамата свидетели поддържат, че отдясно на пътя за Белослав, където се намира имотът на Д., места са „на стари собственици, наследствени“ и има построени много вили, по думите на св. П.