Решение № 206 от 25.09.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. Враца, 25.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров

Членове:

Христо Н. Христов

Пламен К. Кучев при участието на секретаря Галя Цв. Иванова като разгледа докладваното от Пламен К. Кучев Въззивно гражданско дело № 20251400500289 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 2283/22.4.2025 г. по описа на Районен съд - Козлодуй, на П. С. Б., ЕГН ********** от *** - ищец в първоинстанционното производство, подадена чрез ЕПЕП на 22.4.2025 г., чрез процесуалния си представител адв. М. С. от АК - Враца против Решение №81/7.4.2025 г. по гр.д. 1462/2024 г. по описа на Районен съд - Козлодуй.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен иска предявен от П. С. Б., ЕГН ********** от ***, чрез пълномощника си адв.М. С. от АК Враца с правно основание чл.439, вр.чл.124, ал.1 от ГПК срещу „ АЕЦ - Козлодуй „ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Козлодуй, представлявано от И. А. изпълнителен директор за признаване на установено спрямо ответника, че ищецът П. С. Б. не дължи на ответното дружество „ АЕЦ - Козлодуй „ ЕАД, гр.Козлодуй сума в размер на 1516,41 лв. / хиляда петстотин и шестнадесет лева и четиридесет и една стотинки /, представляваща главница за неплатена топлинна енергия и топла вода, мораторна лихва в размер на 118, 90 лв. / сто и осемнадесет лева и деветдесет стотинки /, законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда 27.03.2018г. до изплащане на вземането, както и направените в заповедното производство разноски за платена държавна такса в размер на 32,71 лв. / тридесет и два лева и седемдесет и една стотинки/ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лв. / сто и петдесет лева /, за които суми 1 е издаден изпълнителен лист от 10.05.2018г. по ЧГД № 396/2018г. по описа на Районен съд Козлодуй и е образувано изпълнително дело №276/2018г. по описа на ДСИ при Районен съд - Козлодуй, поради погасяване на вземанията по давност.

Счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно и иска отмяната му.

Твърди, че вземането на взискателя било погасено по давност, тъй като молбата за образуване на изпълнително дело била нередовна и не можела да прекъсне давността, тъй като не нея не били посочени изпълнителни действия.

Искането за присъединяване на взискател не било същинско изпълнително действие и поради това не можело да прекъсне давността.

Неправилен бил изводът на съда, че след присъединяване на изпълнителното дело, всички молби по изпълнително дело № 10/2002г. по описа на ДСИ при Районен съд – Козлодуй и извършени действия по предходното дело са прекъсвали давността и за процесното вземане.

Изпълнително дело № 10/2002г. по описа на ДСИ при Районен съд – Козлодуй било образувано на 15.01.2002 г., като първите валидни изпълнителни действия били предприети на 21.05.2003 г., когато било поискано извършване на опис на движими вещи. Впоследствие, на 06.06.2003 г., 11.06.2003 г. и 07.07.2003 г. длъжникът направил три доброволни вноски, с които погасил част от задължението си. След тази дата не били извършвани други плащания, а принудителни способи не били предприемани.

Излага, че след това първите изпълнителни действия били от 25.05.2003 г. – когато било поискано извършване на опис на движими вещи, а в периода 07.07.2003 - 25.09.2013 г. нямало извършено изпълнително действие, поради което на 07.07.2005 г. настъпила перемпция.

Подвържа, че с оглед настъпилата по силата на закона перемпция всички молби на взискателя за извършване на изпълнителни действия, подадени по делото след настъпването на перемпцията не били годно основание за прекъсване на давността, тъй като били подадени по прекратено изпълнително дело. Същите били без правно значение и били непротивопоставими на длъжника, като не съставлявали годно действие за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б.“в“ ЗЗД, което да доведе до прекъсване на давността. В случая се касаело за присъединяване на изпълнително дело, а не на вземане по изпълнителен лист, поради което било незаконосъобразно и неотносимо извършеното присъединяване на новообразуваното изпълнително дело 276/2018 г. и то не можело да бъде присъединено към вече прекратеното изп.д. № 10/2002 по описа на СИС при Районен съд Козлодуй.

Поддържа, че позоваването на ТР 3/2020 на ВКС от първоинстационния съд било неправилно, тъй като тълкуването на ВКС не е дейност по създаване на ново правило, а решенията следвало да се основават само на разпоредбите на закона.

Твърди, че давността за вземането по ЧГД № 396/2018 г. по описа на Районен съд 2 Козлодуй е прекъсната с влизането в сила на заповедта, като най-късната възможна дата била издаването на изпълнителен лист – 10.05.2018 г. Поддържа, че предвид липсата на валидни изпълнителни действия вземането било погасено поради изтекла погасителна давност на 10.05.2023 г.

Предвид на изложеното моли въззивния съд да постанови съдебно решение, с което да се отмени изцяло Решение №81/7.4.2025 г. по гр.д. 1462/2024 г. по описа на Районен съд Козлодуй и постанови друго, с което да се уважи изцяло предявеният иск.

С жалбата не се правят доказателствени искания.

Претендират се направените по делото разноски пред първата и настоящата инстанция.

В срока за отговор по жалбата е подаден отговор с вх. №2834/ 21.5.2025 г. от АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД, ЕИК ***, представлявано от изпълнителния директор И. Т. А., с който оспорва жалбата като неоснователна и недоказана.

Излага, че твърденията и доводите във въззивната жалба не лежали на законова основа, не кореспондирали с приетите по делото доказателства и не били подкрепени с нови доказателства.

В хода на първоинстанционното производство по безспорен начин се доказало от ответната страна, че вземането на АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД, ЕИК *** произтича от неизпълнено задължение по договор за предоставяне на топлинна енергия и топла вода, респективно ответното дружество се било легитимирало като кредитор за процесните вземания, като вземанията за такива услуги се явявали периодични плащания.

Правилно районният съд отчел обстоятелството, че от момента, в който заповедта е влязла в сила, започва да тече нова давност, която всякога била 5 години.

Намира обжалваното решение за пълно законосъобразно, напълно споделя правните изводи на първоинстанционния съд като обосновани и в съответствие с и процесуалноправните норми, приложими към правния спор и събраните в хода на производството доказателства.

Твърди, че по образувани преди 26.06.2015 г. изпълнителни дела давност не тече, в какъвто смисъл са разясненията на ТР № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. дело № 2/ 2020 г. на ОСГТК на ВКС. Излага, че за вземанията, предмет на такива висящи дела, давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато с посочения тълкувателен акт е обявено за загубило сила ППВС №3/ 1980 г. - следователно задължителните указания в т.10 от ТР № 2/ 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, свързани с преустановяване приложението на ППВС № 3/ 1980 г. досежно спиране течението на погасителна давност в изпълнителния процес, следва да бъдат съобразявани след датата 26.06.2015 г., вкл. и по висящите към този момент изпълнителни производства.

Позовава се на Постановление № 3 от 18.11.1980 г. по гр. дело № 3/ 1980 г. на Пленума на Върховния съд, според което по време на изпълнителното дело, образувано 3 преди 26.06.2015 г. давност не тече до 26.06.2015 г.

Действително според от ТР № 2/ 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсвала с присъединяването на кредитор по чл. 456 ГПК, но под това законът нямал предвид обединяването на изпълнителни дела между същите страни по няколко вземания, какъвто бил настоящият случай, където кредиторът бил един и същ - АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД, ЕИК ***, а „други кредитори на същия длъжник“, поради което неправилно ищецът се позовавал на разпоредбата на чл. 457, ал.2 ГПК досежно последиците от присъединяването, която в случая не била приложима.

Поддържа, че давността е започнала да тече най-рано на 26.06.2015 г. и е прекъсвана с предприемането на изпълнителни действия по изп.д. № 10/2002 по описа на СИС при Районен съд – Козлодуй/ ведно с присъединените към него постфактум други изпълнителни дела между същите страни/, с които са поискани запори върху банковите сметки и сейфове на ищеца, възбрана на недвижим имот в полза на взискателя, описи на движими вещи нееднократно и др. По делото било доказано от страна на ответното дружество, че за процесното вземане по изп.д. № 10/2002 по описа на СИС при Районен съд – Козлодуй взискателят АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД, ЕИК *** всяка година е искал изпълнителни действия, респективно безспорно било доказано в хода на делото, че АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД, ЕИК *** е посочвал във всички молби за поискани изпълнителни действия, че освен по изп.д. № 10/2002 по описа на СИС при Районен съд – Козлодуй се отнасяли и за всички други присъединени изпълнителни дела между същите страни за други вземания.

Погасителната давност след установяване на вземането с влязла в сила заповед за изпълнение по ЧГД № 396/2018г. по описа на Районен съд – Козлодуй се ползвала със стабилитет и всякога била петгодишна, не била изтекла, нито до предприемането на действия по принудително изпълнение по изп.д. № 10/2002 по описа на СИС при Районен съд – Козлодуй, по време, на което била неколкократно прекъсвана, нито към момента на предявяване на исковата молба от страна на ищеца. Правилно районният съд взел предвид, че след 26.06.2015 г. в хода на изп.д. № 10/2002 по описа на СИС при Районен съд – Козлодуй имало извършени изпълнителни действия, които прекъсвали погасителния давностен срок, като последното действие по него била молба от взискателя с искане за насрочване на опис на движими вещи – собственост на ищеца и длъжник от 22.04.2024 г. и последващ протокол за опис на движими вещи от 11.06.2024 г.

С отговора на жалбата не се правят доказателствени искания.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Претендира направените по делото разноски пред първата и настоящата инстанция.

В съдебното заседание въззивника, в докладвано писмено становище, поддържа жалбата по съображения изложени в същата. Иска отмяна на обжалваното решение и претендира разноски.

В съдебното заседание въззиваемия, чрез процесуалния си представител, оспорва 4 жалбата по съображения изложени в отговора, като бъде съобразено обстоятелството, че нови доказателства не били налице, съответно фактическата обстановка по делото била една и съща.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Пред Районен съд – Козлодуй ищеца П. С. Б. е предявил срещу ответника „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, иск за признаване за установено, че не дължи сумата от общо 1516,41 лв. за консумирана и неплатена енергия и топла вода, както и че не дължи сумата от 118,90 лв. лихва, законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда, както и направените в заповедното производство разноски за платена държавна такса в размер на 32,71 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв., за които е издаден изпълнителен лист от 10.05.2018 г. по ч. гр. д. № 396/2018 г. на Районен съд - Козлодуй и е образувано изпълнително дело № 276/2018 г. по описа на СИС при Pайонен съд - Козлодуй, като погасена по давност.

С молба от 29.01.2020 г. взискателят поискал вземанията по изпълнително дело № 276/2018 г. по описа на СИС при Pайонен съд – Козлодуй да бъде присъединено към вземането по изпълнително дело № 10/2002 г. по описа на СИС при Pайонен съд – Козлодуй, тъй като страните били едни и същи. От този момент вземанията за процесния изпълнителен лист започнали да се ползват от действията, които взискателят извършвал по изпълнително дело № 10/2002 г. по описа на СИС при Pайонен съд – Козлодуй. Били предприети изпълнителни действия на 21.05.2003 г. –опис на движими вещи, след това длъжникът направил три доброволни плащания – 06.06.2003 г., 11.06.2003 г. и 07.07.2003 г. След тях длъжникът не бил извършвал други плащания, а взискателят в продължение на повече от 10 години не бил посочвал други принудителни способи и не предприемал действия по делото.