Решение № 159 от 12.10.2023, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Девня, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело № 20223120100843 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 250 от ГПК, образувано е по молба на ищеца по делото К. Д. Г., ЕГН: **********, чрез проц. представител – адв. Е.

Х. от АК – Пловдив с искане за допълване на постановеното по делото Решение № 102/08.06.2023 г., считайки, че „съдът не се е произнесъл по разноските в заповедното производство, които уважава, които отхвърля и които прекратява.“ Излага, че разноските в заповедното производство не са разноски, които следва да се присъждат като разноски в исковото производство, защото те са част от установителния иск, очертан и предявен с петитума на исковата молба и отразен като параметри в заповедта за изпълнение.

Постановеното по делото Решение № 102/08.06.2023 г. е връчено на ищеца на 10.07.2023 г. Молба за произнасяне по реда на чл. 250 от ГПК за допълване на съдебния акт е депозирана на 21.07.2023 г. – в законоустановения срок и е допустима.

Препис от молбата е изпратен на насрещната страна, която изразява писмено становище за нейното отхвърляне като безкрайно неясна и неоснователна.

Съдът счита, че не са налице основания за допълване на постановеното по делото съдебно решение, тъй като твърдението на ищеца, че съдът не се е произнесъл по разноските в заповедното производство е невярно. Напротив – съдът е сторил това в постановеното по делото решение 1 в отделен диспозитив, присъждайки в полза на ищеца направените от него разноски и в заповедните производства по уважените искове - съразмерно на уважената част от исковете.

Становището, изложеното в молбата по чл. 250 от ГПК, че разноските в заповедното производство са част от установителния иск противоречи напълно с постоянната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4 / 2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 10.в и т. 12, определение № 98/16.02.2016 г. по ч. т. д. № 3139/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 333/30.06.2016 г. по ч. т. д. № 618/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о., постановени по реда на чл. 274 ал. 3 от ГПК, съгласно които присъдените със заповедта за изпълнение разноски за заповедното производство не се включват в предмета на установителния иск по чл. 415 ал. 1 или по чл. 422 от ГПК, а представляват законна последица от уважаването, респективно отхвърлянето на иска, което предпоставя правомощието на съда в исковото производство да разпредели отговорността за разноските по издаване на заповедта за изпълнение. С решението си по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. Процесуалните последици от предявяването на иска по чл. 422, респективно чл. 415 ал. 1 от ГПК настъпват с подаването на искова молба, но считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. При влизане в сила на решението по установителния иск ще бъде издаден изпълнителен лист вкл. и за разноските, направени в заповедното производство, но съгласно диспозитива на съдебното решение – в случая съразмерно на уважената част от исковата претенция.

По изложените съображения молбата е неоснователна и следва да се отхвърли, поради което съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата на К. Д. Г., ЕГН: **********, чрез проц. представител – адв. Е. Х. от АК – Пловдив за допълване на постановеното по делото Решение № 102/08.06.2023 г. по реда на чл. 250 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му пред Окръжен съд - Варна.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 2