Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 53 от 13.03.2023, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 51/2023
Вид
Протокол № 53
Подписан
13.03.2023
В сила
13.03.2023
Състав
Галина Грозева Арнаудова, Румяна Иванова Панайотова-Станчева, Мария Петрова Петрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 133 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 143, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 284, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите

ПРОТОКОЛ

№ 53 гр. Пловдив, 13.03.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева

Сложи за разглеждане докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно гражданско дело № 20235000500051 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 09:51 часа се явиха:

Жалбоподателката М. А. В., редовно призована, не се явява.

Въззиваемата М. И. З., редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. И. М. , упълномощен от по-рано.

Адв. М.: Да се даде ход на делото.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Докладва се делото:

Производството е по чл. 267 от ГПК, образувано по въззивна жалба вх.

№ 33698 от 16.12.2022 г. от М. А. В., представлявана от адв. С. Й., против решение № 1537/02.12.2022 г., постановено по гр.д. № 1537/02.12.2022 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от М. А. В., ЕГН **********, от гр. П., ул. Ц. Д., **, със съдебен адрес: гр. П., ул. Й. Г.

***, ет. *, офис * чрез адв. С. Й., срещу М. И. З., ЕГН **********, от гр. П., ул. С. С. № **, ет. *, ап. *, със съдебен адрес: гр. П., ул. Р. Д. № **, ет. *, оф.

**, чрез адв. И. М., осъдителен иск по чл. 284, ал. 2 от ЗЗД за сумата от 49 253 лв., дължима на основание договор за поръчка, инкорпориран в пълномощно 1 с нотариална заверка на съдържанието и подписите от 19.03.2021 г. на нотариус М. П. - А., рег. № *** на НК, като погасена чрез прихващане по запис на заповед от 19.03.2021 г. с поемател М. А. З. за сумата от 70 000 лв., с падеж 12.04.2021 г., джиросан на 15.04.2021 г. в полза на М. И. З.. Поддържат се съображения за неправилност и необоснованост на решението и е заявено искане същото да бъде отменено и бъде постановено друго, с което искът й да бъде уважен. Претендира заплащане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА.

Постъпил е отговор от въззиваемата страна М. И. З., представлявана от адв. М., с който се оспорва въззивната жалба и се заявява искане обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено ведно с присъждане на разноски.

Адв. М.: Въззивната жалба е неоснователна. Поддържам отговора, който съм представил.

Други доказателства по делото няма да сочим.

Съдът счита, че делото е изяснено, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.

Адв. М.: Уважаеми съдии, моля да отхвърлите предявената въззивна жалба и потвърдите първоинстанционното решение.

Жалбата съдържа абсолютно бланкетни оплаквания. Няма някакви смислени и логични правни аргументи, с които да се оспорва фактическата обстановка и приложените от съда материални норми.

Единственото оплакване на въззивника е, че неправилно съдът е приел в първото по делото съдебно заседание представен от нас документ – договор от 21.04.2021 г., с който страните са уговорили всичките си отношения. Тук няма никакво процесуално нарушение, няма пречка този документ да бъде представен в първото по делото съдебно заседание съобразно чл. 143, ал. 2 във вр. с чл. 146, ал. 3 от ГПК, както и на основание чл. 133 от ГПК, който текст не съдържа забрана за представяне на писмени доказателства след депозиране на отговор по делото. ГПК не съдържа такава забрана – да се представят писмени доказателства след депозиране на отговор по дело.

2

По същество не се излагат никакви аргументи относно развилите се отношения между страните, а те са много прости. На 19.03.2021 г. ищцата е получила заем от З. 70 000 лв., който е поела ангажимент да върне посредством продажба на свой недвижим имот, за което е предоставила пълномощно от 21.03.2021 г. на съпругата на въпросния М. З.. Тази продажба е извършена от доверителката ми на 27.04.2021 г. и част от получената сума от 120 000 лв. е заделена за погасяване на ипотечния заем, които тежат върху същия този недвижим имот в размер на 70 000 лв., а останалата част от 49 000 лв. М. З. е задържала, за да погаси дължимия от ищцата заем. Всички тези отношения между страните са изрично уговорени в спогодба от 21.04.2021 г., в която ищцата се е съгласила именно по този начин да бъдат разплатени средствата, реализирани от продажбата, т.е. да бъдат погасени нейни заеми към две лица – кредитната агенция и М. З., т.е. не виждам никаква житейска и правна логика да се води настоящият иск. Той е просто не проява на лош вкус, а истинска наглост. Ищцата не само няма да получава средства от ответницата, но дори дължи 21 000 лв. неразплатена част от получения заем, т.е. искът е абсолютно неоснователен. Той е ярка демонстрация на злоупотреба с процесуални и материални права и поради това първоинстанциоинният съд правилно го е отхвърлил. Не се доказаха оспорванията на двата документа, направени от ищцата по отношение автентичността на запис на заповед от 19.03.2021 г. и на договора за спогодба от 21.04.2021 г. Двата документа са напълно автентични, в който смисъл е и заключението на вещото лице С. – няма подправки, както се твърдеше и наставяне на различни документи и т.н., т.е. имаме два перфектни документа, които удостоверяват безспорно задълженията на ищцата в размер на 70 000 лв. към съпруга на моята доверителка, която е ответница по делото. Записът на заповед е джиросан в полза на ответницата от нейния съпруг М. З. на 15.04.2021 г., т.е. към настоящия момент ответницата е носител на това вземане по менителницата в размер на 70 000 лв., с което де факто тя е прихванала и дължимите суми на ищцата по отчетната сделка, която дължи в резултат на извършената от нея продажба, т.е. по реда на чл. 284, ал. 2 от ЗЗД тя не дължи предоставянето на каквито и да е суми на възложителя по тази поръчка, а именно – извършената продажба на недвижимия имот. В този смисъл моля да потвърдите първоинстанционното решение, като приемете, че изводите са напълно логични, правно обосновани и съоветни на установената 3 фактическа обстановка.

Моля да ни присъдите направените разноски по делото в настоящата инстанция.

Съдът обяви, че ще се произнесе в законния едномесечен срок, считано от днес, т.е. до 13.04.2023 г.

Протоколът изготвен в с. з.

Заседанието се закри в 10:00 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

4