Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 247 от 15.06.2023, Административен съд - Сливен

Съд
Административен съд - Сливен
Дело
Административно дело 124/2023
Вид
Решение № 247
Подписан
15.06.2023
В сила
15.06.2023
Състав
ДЕТЕЛИНА КРЪСТЕВА БОЗУКОВА ГАНЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 142, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 143, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • § 1, т. 6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.171 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.171 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.171 ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 172 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.172 ал.1 и ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 1, т. 5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.172 ал.1 и ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 173 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.197 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 221 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.225 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 228, ал. 1 и 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 228, ал. 1 и 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 266 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 267 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 268 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 268, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.268 ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.29 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.30 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.32 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • § 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ

Р

Е Ш Е Н И Е № 247 гр. Сливен, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд –

Сливен, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: Детелина Бозукова-Ганева при секретаря Радостина

Желева и в присъствието на прокурора……………като разгледа докладваното от съдия Бозукова-Ганева административно дело № 124 по описа за 2023 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 268, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Образувано е по жалба на

„Г.“ ООД със седалище и адрес на управление ****, ЕИК *********, представлявано от Н.К.К. против Решение № 10/07.02.2023 г. на Директора на ТД на НАП-Бургас, с което е оставена без уважение жалбата вх. №931/24.01.2023 г. срещу Разпореждане с изх. № С230020-137-0000257/16.01.2023 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-Бургас Офис Сливен.

В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно като противоречащо на материалния и процесуалния закон. Оспорващото дружество твърди, че не са налице действия на публичния изпълнител, с които да се прекъсва давността. Счита, че задълженията на дружеството са погасени на основание чл.171 ал. 2 от ДОПК с изтичане на предвидената в закона 10 годишна абсолютна давност. Иска от съда да отмени оспореното решение като незаконосъобразно и да разпореди на надлежното длъжностно лице отписване от данъчно-осигурителната му сметка на задължението, като погасено по давност.

В съдебно заседание се представлява от упълномощен представител – адв. К.Т. -

ВАК, която поддържа жалбата. Претендира разноски.

Ответникът по делото –

Директорът на ТД на НАП Бургас, чрез процесуалния си представител – гл. юриск. С. Д., оспорва жалбата. Сочи, че оспорващият неправилно тълкува нормата на чл.171 от ДОПК и изтъква, че към момента на постановяване на разпореждането не е изтекла абсолютната погасителна давност.

Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид обжалвания административен акт, становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, че срещу „Г.“ ООД гр.Сливен е образувано изпълнително дело /ИД/ № 20150003126/2015 на 09.03.2015г. по описа на ТД на НАП – Сливен за установени и неплатени публични задължения за ДДС, ДОО, ДД, ЗО, вноски за УПФ и корпоративен данък, за което лицето е уведомено със Съобщение за доброволно изпълнение изх. № 003126/2015/000001/20.03.2015 г. на основание чл. 221 от ДОПК. /л.40/. По образуваното изпълнително дело е приложена обезпечителна мярка - запор на банкова сметка *** „Банка ДСК“ АД с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С160020-022-0026316/07.10.2016 г. /л.44/. Това постановление е надлежно връчено на дружеството на 20.10.2016г./л.45/.

С

Разпореждане изх.№ С1600020-105-0063013/04.10.2016г. към ИД са присъединени за събиране нови публични задължения./л.43/.

На 10.09.2021г. публичния изпълнител е издал разпореждане за изпълнение на запорно съобщение с изх.№

010020-**********/10.09.2021г. до „Банка ДСК /л.49/. На 15.09.2021г. във връзка с издаденото разпореждане е извършено разпределение на плащане в размер на 267,01 лева с разпореждане изх.№ С210020-125-0223746/15.09.2021г. /л.51/.

С разпореждане на публичния изпълнител от 26.08.2022г. е разпоредено частично прекратяване на производството по принудително изпълнение, съгласно чл.225 от ДОПК./ л.52/.

С възражение вх. № 13631/13.12.2022г. оспорващото дружество е поискало погасяване на публични задължения, поради изтекла погасителна давност./л.55/

С Разпореждане изх. № С230020-137-0000257/16.01.2023г. публичният изпълнител е отказал погасяване по давност на задълженията по ИД № 201500003126/2015г., в които се включват задължения по ДДС, ДОО, ДД, ЗО, вноски за УПФ и корпоративен данък, приемайки, че нормата на чл.171 ал.1 от ДОПК е неприложима, а и не е изтекла давността по чл. 171, ал.2 от ДОПК ./л.33/.

С жалба вх.№ 931/24.01.2023 г. „Г.“ ООД е оспорило разпореждането на публичния изпълнител.

С решение №10/07.02.2023г. Директорът на ТД на НАП-Бургас е оставил без уважение подадената от задълженото лице жалба срещу разпореждане изх. № С230020-137-0000257/16.01.2023г. на публичния изпълнител, с което е отказано погасяване по давност на задължения по ИД № 201500003126/2015г., в които се включват задължения по ДДС, ДОО, ДД, ЗО, вноски за УПФ и корпоративен данък./л.23/. Мотивите на Директора на ТД на НАП Бургас се свеждат до това, че спирането на погасителната давност с налагането на обезпечителни мерки по ИД и прекъсването на същата с издаденото разпореждане за изпълнение на запорно съобщение не дават основание за отписване на задълженията от данъчно-осигурителната сметка на задълженото лице на основание чл.172 ал.1 и ал.2 от ДОПК.

Решението е връчено на оспорващото дружество на 22.02.2023г., а жалбата срещу него е подадена до Административен съд Сливен на 01.03.2023г./л.8/.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване административен акт, в срока по чл. 268, ал. 1 от ДОПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В рамките на служебно извършена проверка съдът установи, че оспорваното решение представлява валиден административен акт, издаден от компетентен орган и в кръга на законоустановените правомощия на териториален директор по чл. 267 от ДОПК. Решението е издадено след проведено задължително производство по обжалване на отказа за прекратяване на производството по принудително изпълнение на публичния изпълнител при ТД на НАП - гр. Бургас, в писмена форма и съдържа посочените в чл. 59, ал. 2 от АПК, вр. с § 2 от ДР на

ДОПК реквизити, включително изложение на фактическите и правните основания за постановяването му. Самият изричен отказ за прекратяването на изпълнителното производство съгласно чл.225 от ДОПК, поради извод, че погасителната давност не е изтекла, също е издаден от оправомощен за това орган, на основание чл. 226, ал. 2 от ДОПК и в рамките на неговата компетентност. При извършената проверка съдът установи, че започването, провеждането и приключването на процедурата по издаването на оспорения акт са извършени в съответствие с приложимите в случая разпоредби на чл. 266 и чл. 267 от ДОПК, като в хода не са допуснати съществени нарушения на административно производствени правила.

В случая се спори между страните погасени ли са по давност публичните задължения на дружеството оспорващ за задължения по ДДС, ДОО, ДД, ЗО, вноски за УПФ и корпоративен данък.

Погасителната давност, която по вид е обща и абсолютна, съответно като срок 5 и 10 годишна и водеща до последици – погасяване на правото на принудително изпълнение, е материалноправен институт. Поради това, следва да се приложи тази материалноправна разпоредба, която е в сила към момента на възникване на спорното правоотношение, т. к. липсва изрична правна норма в противна насока. Според приложимия по време закон – ДОПК, материално правната норма, която определя срока на погасителната давност е тази на чл. 171 от ДОПК, предвиждаща, че публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника.

Нормите предвиждащи спирането и прекъсване на давността са процесуалноправни и също се намират в ДОПК.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ДОПК, давността спира: 1. когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година; 2. когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно - за срока на спирането; 3. когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването; 4. когато актът, с който е определено задължението, се обжалва; 5. с налагането на обезпечителни мерки;

6. когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение.

Съгласно чл. 172, ал. 2 от ДОПК, давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. Ако актът за установяване бъде отменен, давността не се смята прекъсната. Съгласно ал. 3 на чл.

172 от ДОПК, от прекъсването на давността започва да тече нова давност.

Съгласно чл. 173 от ДОПК, вземанията се отписват, когато са погасени по давност, както и в случаите предвидени със закон, а с изтичането на 10-годишен давностен срок вземанията се отписват служебно.

Действията по принудителното изпълнение са уредени в Глава 25 "Принудително изпълнение", Раздел

ІV"Действия" на ДОПК - чл. 220 и следващите и включват: образуване на изпълнително дело, изпращане на съобщение за доброволно изпълнение, налагането на запор, вписването на възбрана и др.

В случая в представеното като административна преписка копие от изпълнителното дело се съдържат доказателства, че публичният изпълнител е наложил обезпечителни мерки с Постановление изх.№ С160020-022-0026316/07.10.2016г., връчването на което, на задълженото лице, е оформено в съответствие с реда, предвиден в чл.29, чл.30 и чл.32 от ДОПК. По делото няма данни това постановление да е било обжалвано от дружеството по предвидения в чл.197 от ДОПК ред. Бил е наложен запор върху вземания на длъжника, като е връчено запорно съобщение на третото задължено лице и разпореждане за изпълнение по чл. 228, ал. 1 и 2 от ДОПК.

Това действие по аргумент от нормата на чл. 172, ал. 1, т. 5 ДОПК е сред предвидените в ДОПК изпълнителни действия в хода на изпълнителното производство и предизвиква спиране на давностния срок за събиране на вземанията описани в постановлението, отнасящи се за задълженията на дружеството, установени с ревизионен акт, издаден на 17.03.2014г. и задълженията от 2013г. до 2015 г. по подадени от дружеството декларации. Доколкото постановлението е издадено от публичния изпълнител в хода на започнато принудително изпълнение, т. е. касае се вече за действие по принудително изпълнение, то на основание чл. 172, ал. 2 от ДОПК давността е прекъсната и в съответствие с ал.3 от ДОПК е започнала да тече нова давност. Налагането на запора е произвело правния ефект на прекъсване на погасителната давност за вземането, т. к. е действие по изпълнението, което на основание чл. 172, ал. 2 от ДОПК прекъсва давността. Такова действие е и издаденото разпореждане за изпълнение на запорно съобщение от 10.09.2021г. Поради това за задълженията на дружеството, установени с ревизионен акт, издаден на 17.03.2014г. и за задълженията от 2013г. до 2015 г. по подадени от дружеството декларации, е започнала да тече нова давност, която все още не е изтекла.

Задълженията не са погасени по давност, поради което не следва да бъдат отписани, както правилно е приел и административния орган.

За тези задължения абсолютният давностен срок по чл. 171, ал. 2 от ДОПК не е изтекъл нито към датата на произнасяне на разпореждането на публичния изпълнител /16.01.2023 г. / и решението на Директор ТД на НАП – Бургас /07.02.2023 г. /, нито към датата на приключване на устните състезания – 31.05.2023 г. по аргумент от разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК вр. § 2 от ДОПК. Не е изтекъл и срокът по чл. 171, ал. 1 от ДОПК, с оглед предприетите действия по принудително изпълнение, с които давността е прекъсвана многократно на основание чл. 172, ал. 2, изр. 1, предл. 2 от ДОПК – последно през 2021 г. по повод издаденото разпореждане за изпълнение на запорно съобщение. От значение за решаването на спора и приложението на института на погасителната давност са и мерките във връзка с Covid-19 приети със Закон за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. В параграф 29, т. 1 от закона е предвидено, че до отмяната на извънредното положение срокът по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, не се прилага. По силата на т. 2 от същата разпоредба, освен в случаите на чл. 172 от ДОПК, давността спира да тече и по време на извънредното положение. Съгласно разпоредбата на параграф 52 от същия нормативен акт законът влиза в сила от 13 март 2020 г., с изключение на чл. 5, § 3, § 12, § 25 - 31, § 41, § 49 и § 51, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Законът е обнародван в "Държавен вестник" на 24.03.2020 г. Съобразно разпоредбата на параграф 13 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за здравето в "Държавен вестник"