Решение № 753 от 23.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 753 гр. Пловдив, 23.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20235330108943 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по искова молба, подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр. Пловдив, с ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, против Н. И. П. , ЕГН **********, в с адрес в **********************************, с която иска от съда да признае за установени по реда на чл. 422 от ГПК вземания по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за главница в размер на 580,31 лв., представляваща стойността на неплатените суми за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 22.03.2021 г. до 16.01.2023 г., за обект, находящ се в ************************************************; и мораторна лихва в размер на 34,40 лв., дължима за периода от 31.05.2021 г. до 31.12.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 03.02.2023 г., до окончателното заплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 1762/2023 г. по описа на РС – Пловдив.

Ищецът излага твърдения, че за процесния период са предоставени ВиК услуги на ответника в процесния имот в размери, посочени от ищеца. Твърди се, че ВиК услугите се предоставят при публично известени общи условия.

Сочи се, че в процесния имот за периода от 12.03.2021 г. до 13.07.2022 г. отчетът е извършван по показанията на водомера. Посочено е, че на 13.04.2022 г. е връчено известие за нередовен водомер, като в предоставения срок за метрологична проверка не е спазен от абоната, поради което отчетът за периода от 11.08.2022 г. до 16.01.2023 г. се извършвал съгласно чл. 26, ал. 2 с вр. чл. 25, ал. 8 от ОУ на ВиК-Пловдив, като съгласно разпоредбата на ОУ се 1 начислява по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище и 6 куб.м. за топлофицирано жилище на всеки обитател, като е превидено завишаването им с по 1 куб.м. на човек на всяко тримесечие с оглед изпълнение на задължението на потребителя за монтаж/метрологична проверка на измервателното устройство.

Отправя искане за присъждане на разноските от заповедното и исковото производства.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът чрез назначения си особен представител оспорва исковете изцяло като неоснователни. Отрича да е страна по договор с ищеца, като нямало данни да е собственик или ползвател на водоснабдения имот.

Оспорва и размера на доставеното количество вода. Възразява, че исковете са недоказани, доколкото се базирали на изходящи от ищеца частни документи.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.

79 от ЗЗД и с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 86 от ЗЗД.

В тежест на ищеца е разпределено да докаже при условията на пълно и главно доказване възникването на облигационно отношение с ответника, като установи, че процесният имот е водоснабден и ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги като собственик или ползвател на имота; доставянето на ВиК услуги от ищеца в процесния имот и за процесния период в твърдяното количество; размера и настъпване падежа на главницата, т. е. както по основание, така и по размер дължимостта на процесните вземания за исковия период.

Ищецът има правен интерес от подаване на исковата молба поради връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК.

От представените по делото доказателства (нотариален акт от 18.04.1996 г., справка от Агенцията по вписванията и кадастрална схема от АГКК) се установява, че ответникът е собственик на процесния имот и има качеството на потребител на ВиК услуги.

За определен период – от 12.03.2021 г. до 13.07.2022 г., отчетът в процесния имот е извършван по показанията на водомера, като това се удостоверява от неоспорените по делото карнети, носещи подпис на потребителя на дата 13.04.2022 г. и 10.02.2023 г. Установява се, че на 13.04.2022 г. е връчено известие за нередовен водомер, което носи подпис на потребителя, като в предоставения 90-дневен срок не е организирана и осъществена метрологична проверка на водомера. Ищецът е спазил процедурата по чл. 20, ал. 1 от ОУ на ВиК-Пловдив. Следователно за периода от 11.08.2022 г. до 16.01.2023 г. отчетът в имота се е извършвал съгласно чл.

26, ал. 2 във връзка с чл. 25, ал. 8 от ОУ на ВиК-Пловдив, като съгласно разпоредбата на ОУ се начислява по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище и 6 куб.м. за топлофицирано жилище на всеки обитател, като е превидено завишаването им с по 1 куб.м. на човек на всяко тримесечие с оглед изпълнение на задължението на потребителя за монтаж/метрологична проверка на измервателното устройство.

2

Доказа се в производството начина на начисляване на водата и размера на задълженията с оглед разпитания свидетел – инкасатор при ищеца, както и във връзка със заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Свидетелят предостави сведения за процесния период за начина на начисляване на водата и за връченото известие за нередовен водомер, а експертизата посочи размера на задълженията, поради което съдът дава вяра на тези две доказателствени средства като обосновани и непротиворечиви. В обобщение, съдът приема, че ищецът е предоставил на ответника ВиК услуги в процесния имот за процесния период, които са правилно изчислени по размер, количество и период съгласно изложеното в исковата молба на ищеца.

Ответникът оспорва свидетелските показания на разпитания свид. С. Д.

Г.. Съдът намира, че това оспорване е неоснователно. Ответникът само навежда възражения за това, че показанията на свидетеля са противоречиви, но не отправи доказателствени искания за тяхното опровергаване. Съдът счита свидетелските показания на свидетелката за последователни и непротиворечиви, пълни и ясни, свързани с предмета на делото. Събрани са сведения именно от свидетелката за подписа на потребителя в карнетата на 13.04.2022 г. и за връченото на същата дата на потребителя известие за нередовен водомер. В останалата си част от приложената по делото карнета се установява размер и начислението на предоставените води, като съдът зачита подписа на потребителя на дата 10.02.2023 г., която е дата следваща процесния период.

Настъпил е падежът на задълженията за главницата съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия на ищеца, а именно след изтичането на 30 дни от датата на фактурата.

Изложеното води до извода, че искът за главница е основателен.

След като е налице главно задължение, което е парично, съдът намира, че за същото се дължи законна лихва за забава. Нейният размер не е оспорен от ответника, поради което съдът приема, че искът за мораторната лихва за забава преди подаване на заявлението също е основателен в заявения размер и период.

По разноските:

При този изход на делото право на разноски има ищецът. Ищецът е направил разноски в размер на 100 лв. за държавна такса за исковото и заповедното производства, 230 лв. за депозит за особен представител на ответника, 180 лв. за депозит за съдебно-счетоводна експертиза и 30 лв. депозит за разпит на свидетел. Поискано е присъждане на юрисконсултско възнаграждение и по двете производства. Размерът на възнаграждението за осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт на страната се определя по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. Следователно съдът определя размера на юрисконсултското възнаграждение в границите, посочени в Наредбата за заплащането на правната помощ. В тази връзка и като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, осъществените процесуални действия от ищеца и липсата на противоречива съдебна практика по правния спор, съдът намира, че за осъщественото процесуално представителство по заповедното производство юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 50 лв. съгласно чл. 26 от НЗПП, а за исковото производство – в размер на 220 лв. съгласно чл. 25, ал. 1 от НЗПП.

3

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД и с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 86 от ЗЗД, че Н. И. П. , ЕГН **********, с адрес в **********************************, дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: гр.

Пловдив , ул. Шести септември № 250, главница в размер на 580,31 лв., представляваща стойността на неплатените суми за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 22.03.2021 г. до 16.01.2023 г., за обект, находящ се в ************************************************; и мораторна лихва в размер на 34,40 лв., дължима за периода от 31.05.2021 г. до 31.12.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 03.02.2023 г., до окончателното заплащане, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 1762/2023 г. по описа на РС – Пловдив.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Н. И. П. , ЕГН **********, да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК 115010670 сумата в размер на 810 лв. – сторени разноски в производствата.

Банкова сметка, по която може да бъдат заплатени задълженията:

*****************

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4