Акт от 18.02.2022, Административен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 16 гр. Перник, 18.02.2022 година.

В И М Е Т О

Н А Н А Р ОД А

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на деветнадесети януари през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Ивайло Иванов

ЧЛЕНОВЕ: Слава Георгиева

Силвия

Димитрова при съдебния секретар А.М. и с участието на прокурор Моника Любомирова от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Силвия Димитрова КАНД № 219 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на К.К.П. с ЕГН **********,***, чрез адвокат В.П. ***, против решение № 260388 от 30.09.2021 година, постановено по АНД № 460 по описа за 2020 година на Районен съд Перник.

С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление (НП) № 6585 от 21.11.2019 година, издадено от началник на отдел „Контрол по РПМ“ (ОКРПМ), дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ (ДАРОК) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), с което на К.К.П. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лева за извършено административно нарушение по чл. 26, ал. 2. т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата (ЗП) във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движението на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (Наредба № 11 от 03.07.2001 г.) във вр. с чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП.

Касаторът твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно. Излага съображения, че неправилно е квалифицирано деянието, тъй като е налице несъответствие между фактическото и юридическото обвинение за твърдяното нарушение – в акта за установяване на административно нарушение е констатирано движение на ППС с извънгабаритен товар, без да е налице разрешение за дейност от специалното ползване на пътищата, издадено от АПИ, а видно от разрешително № РИ-4904/30.10.2019 г. е разрешено движението на ППС, собственост на „***“ с ЕИК ***, с рег. № СВ *** МВ, с посочен маршрут: р-н кар. Студена, ПВ Драгичево, ПВ Даскалово, ПВ Люлин, с допустима маса на товара на ППС 36.680 т. фракция. Заплатени са и пътни такси, видно от квитанция с № 121012170097754/31.10.2019 година и справка № 3032/29.10.2019 г. от АПИ. В тази връзка се пледира, че превозваният товар е бил снабден с нужното разрешително.

Алтернативно пледира, че деянието е маловажно - от него не са настъпили вредни последици, нарушението е извършено за първи път. Моли съда да отмени решението, предмет на касационна проверка и да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, включително да приложи чл. 28 от ЗАНН, алтернативно да намали размера на наложеното административно наказание.

Ответникът по касационната жалба, редовно уведомен за същата, в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК, не е представил отговор.

В проведеното съдебно заседание касаторът – К.К.П., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат В.П. ***, който поддържа касационната жалба.

В проведеното съдебно заседание ответникът по касационната жалба – АПИ, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. В писмена молба с вх. № 183/17.01.2022 година оспорва жалбата, моли решението на районния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение

В проведеното съдебно заседание представителят на

Окръжна прокуратура – Перник, счита касационната жалба за неоснователна. Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С НП № 6585 от

21.11.2019 година, началник на ОКРПМ в ДАРОК към АПИ, е наложил на К.К.П. административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лева за извършено административно нарушение по чл. 26, ал. 2. т. 1, б. „а“ от ЗП във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. във вр. с чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, за това, че на 29.10.2019 година, в 14:59 часа, на път АМ „Струма“, км 30+700, ляво, в посока гр. Дупница – гр. София, е управлявал и осъществявал движение на тежко ППС съгласно чл. 3, т. 2 от Наредбата – МПС с четири оси, с две управляеми оси, марка „***“, модел „***“, с рег. № СВ *** МВ, с надвишени норми съгласно Наредба № 11 от 03.07.2001 г., както следва: при измерено разстояние между осите 1.38 м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 29.950 т, при максимално допустимо натоварване 19 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ на Наредбата. За управлението и движението на това ППС водачът не е представил на длъжностното лице на АПИ валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специалното ползване на пътищата, издадено от администрацията, управляваща пътя, за движение на извънгабаритно ППС по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001 г., респективно тежко ППС по чл. 3, т. 2 от Наредбата. Прието от наказващия орган е, че нарушението не е маловажно, тъй като надвишаването на нормите на Наредбата повишава рисковете относно безопасността на движение, повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура.

С решение № 260388 от 30.09.2021 година, постановено по АНД № 460 по описа за 2020 година на Районен съд Перник, е потвърдено процесното наказателно постановление. За да постанови обжалваното решение районният съд е приел, че съставения за процесното нарушение акт (АУАН) и издаденото НП са издадени от компетентни лица и в кръга на правомощията им, същите съдържат законоустановените реквизити, а в производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

По същество и след анализ на доказателства, приобщени по делото, районният съд е приел от фактическа страна за безспорно установена по делото фактическата обстановка, отразена в съставения АУАН и издаденото НП. Приел е също за установено и отразеното от актосъставителя в АУАН, а именно, че след съставяне на акта водачът е изпълнил условията по чл. 37, ал. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. – представени са две цитирани квитанции: от 29.10.2019 г., 15:30 часа и от 31.10.2019 г., 9:29 часа. Въз основа на така установеното по фактите, решаващият първоинстанционен състав е приел от правна страна, че издаденото наказателно постановление е материално законосъобразно – в конкретния случай е установено движение на извънгабаритно ППС по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредбата, съответно тежко съгласно чл. 3 от Наредбата, което на свой ред обвързано с нормата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г., без разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специалното ползване на пътищата. Нарушена е визираната норма на чл. 26, ал.

2, т. 1, т. „а“ от ЗП, която предвижда, че „за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забранява... в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия.... движението на извънгабаритни и тежки ППС... ". Кои ППС са извънгабаритни и тежки е дефинирано в разпоредбите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г., като в нея са разписани нормите относно размерите, допустимата маса и натоварването на ос на ППС, като същите са диференцирани в зависимост от вида и спецификите на превозните средства. Районният съд е приел, че не се касае за нарушение, което може да бъде определено като маловажно с оглед липсата или незначителността на настъпилите вредни последици и на други смекчаващи обстоятелства, сравнено с обикновените случаи на административни нарушения от този вид, поради обстоятелството, че с така извършеното нарушение се засяга съществено и обществото като цяло, а от друга страна, надвишаването на нормите на Наредбата повишава рисковете относно безопасността на движение, повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура. Видът и размерът на наложеното административно наказание районният съд е приел за законосъобразни – от една страна наложена е „глоба“ и в минималния размер на 1 000 лв., предвиден в санкционната разпоредба на ЗП, като наказващият орган е отчел изпълнението на условията, регламентирани в разпоредбата на чл. 37, ал. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г., и на това обстоятелство се е позовал при определяне на размера на административното наказание, което е преценил като смекчаващо, а от друга страна разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН не допуска определяне на наказание под предвидения най-нисък размер на наказанието глоба.

Решението е правилно.

Пред настоящата касационна инстанция не се представиха нови писмени доказателства. Цитираните за приложени към касационната жалба: разрешително № РИ-4904/30.10.2019 г.; квитанция №

121012170097754/31.10.2019 година и справка № 3032/29.10.2019 г. от АПИ, са част от доказателствата, приобщени по АНД № 460/2020 г.

Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. В тази връзка, съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установената от Районен съд Перник фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.

Първоинстанционният съд правилно и въз основа на събраните и в достатъчност доказателства е установил фактическата страна на спора. Възраженията на касатора са неоснователни. Настоящият касационен състав приема, че първостепенният съд е извършил необходимите процесуални действия за разкриване на обективната истина при съблюдаване на процесуалните норми на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от АПК. Изложените в касационната жалба доводи за липса на преценка на доказателства са неоснователни – квитанция за платени такси от 31.10.2019 г. и разрешително от 30.10.2019 г. са в основата на изводите по фактите в обжалваното решение, съответно са мотивирали съдебния акт касателно приетото за установено обстоятелство, че движението е осъществявано без разрешение. В тази връзка без основание са и доводите на касатора по същество, че превозваният товар е бил снабден с нужното разрешение от АПИ. Административнонаказателната отговорност на К.П. е ангажирана за това, че към момента на проверката от контролните органи – 29.10.2019 г. в 14:59 часа, е осъществявал движение на извънгабаритно ППС по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001 г., респективно тежко такова по смисъла на чл. 3 от Наредбата, без разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси), издадено от администрацията, управляваща пътя (АПИ) за дейност от специалното ползване на пътищата. Сочената в жалбата квитанция за платени пътни такси № 121012170097754 (л. 9 от АНД) удостоверява заплащането на пътни такси за управляваното от касатора ППС – МПС с рег. № СВ *** МВ, на 31.10.2019 г. в 09:29 часа, т.е. след извършената проверка на 29.10.2019 г. в 14:59 часа. Цитираната в жалбата справка № 3032 (л. 10 от АНД), е изготвена на 29.10.2019 година и е обосновала издаването на квитанция № 121012170097754/31.10.2019 г., като същата самостоятелно не удостоверява осъществяване на движение на процесното ППС с разрешение към момента на извършената от контролни органи на АПИ проверка, поради което необсъждането на справката в мотивите на обжалвания съдебен акт не е съществен пропуск, рефлектирал върху изводите на съда по фактите. Разрешително № РИ-4904 (л. 11 от АНД), на което също се позовава касаторът, е издадено в полза на „***“ ООД за управляваното от касатора ППС – МПС с четири оси, с две управляеми оси, марка „***“ с рег. № СВ *** МВ, на 30.10.2019 г., т.е. след извършената на 29.10.2019 г. в 14:59 часа. Предвид това правилно, като основано в доказателствата е прието от районния съд, че към момента на проверката на 29.10.2019 г. в 14:59 часа, К.П. е осъществявал движение на процесното ППС без разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси), издадено от администрацията, управляваща пътя (АПИ) за дейност от специалното ползване на пътищата.

Разпечатката съдържа 34 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8803b04d-4ed3-40e6-a0da-8c3e61db4ae4