Определение № 1333 от 20.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1333 гр. София, 20.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева

Членове:

Елена Св. Шипковенска

Валерия Р. Диева като разгледа докладваното от Валерия Р. Диева Въззивно частно гражданско дело № 20251100514307 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 вр. чл. 274 – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от ответника М. М. Н. чрез адв. Ц.С.

/надлежно упълномощен/, срещу определението от 29.09.2025 г., постановено по гр. дело № 23532/2025 г. по описа на СРС, ГО, 117 с-в, с което е уважена подадената от ищците С. и К. Н.и чрез майка им Е.Р.К. молба по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 15943/25.08.2025 г. и ответникът е осъден да заплати на ищците общо 225 лв. – разноски.

Частният жалбоподател поддържа, че неправилно първоинстанционният съд бил приел в обжалваното определение, че дължи сумата от 225 лв. – разноски, без да съобрази, че в мотивите на постановеното по делото на 25.08.2025 г. решение бил посочил, че страните си дължат разноски за защита съобразно уважената част от исковете – чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК при К=0,45 с направено прихващане, като осъдил ищците да му заплатят сумата от 250 лв. – С. Н.а чрез законния представител Е.К., а К. Н. също чрез Е.К. – сумата от 200 лв.

Ответниците по частната жалба я оспорват като неоснователна и молят определението на СРС да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт /чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК/ и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

1

Производството пред Софийски районен съд е образувано по искова молба на С.

М.а Н.а и К. М. Н., чрез майка им Е.Р.К., срещу М. М. Н., с която са предявени искове по чл. 150 СК.

С решението по гр.д. № 23532/2024 г. съдът частично е уважил предявените от ищците срещу ответника искове, поради което съобразно правилото на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК е преценил, че на ищците следва да се присъдят по съразмерност съобразно уважената част от исковете сторените разноски за адвокатско възнаграждение (500 лв.), а на ответника – съразмерно с отхвърлената част от исковете, като ответникът е претендирал също разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. Видно от мотивите на съда, за да определи дължимите разноски на страните, той е взел предвид направеното от процесуалния представител на ответника – адв. С. – искане за прихващане на разноските, срещу което насрещната страна не е възразила. Прилагайки посочения в мотивите на решението коефициент 0,45, съответно, извършвайки прихващане на дължимите от двете страни разноски, съдът е постановил в съответствие с волята на страните само един диспозитив, с който е осъдил ищците да заплатят на ответника сумата от общо 450 лв. Предвид посоченото, правилно не е постановен диспозитив, по силата на който ответникът да бъде осъден да заплати на ищците разноски по делото.

С оглед изложеното неправилно се явява определението на съда от 29.09.2025 г., с което е уважил подадената от ищците молба по чл. 248 ГПК и е осъдил ответника да заплати на С. и К. Н.и чрез майка им Е.Р.К., общо 225 лв. разноски. С така постановеното определение всъщност съдът не е съобразил, че при постановяване на решението е присъдил разноски само в полза на ответника поради това, че е извършил прихващане на разноските, сторени от двете насрещни страни. Съдът е извършил прихващане на вземанията за разноски на страните до размера на по-малкото, така че вземането за разноски на ответника се намалява до сума в размер на общо 450 лв., която му е била присъдена. Ето защо няма основание да се изменя така постановеното определение в частта за разноските.

Предвид изложеното, развитите от частния жалбоподател оплаквания се явяват основателни, поради което обжалваното определение следва да се отмени като неправилно, а подадената от ищците молба по чл. 248 ГПК да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ по частна жалба, подадена от ответника М. М. Н., чрез адв. Ц.С., определение от 29.09.2025 г., постановено по гр. дело № 23532/2025 г. по описа на 2

СРС, ГО, 117 с-в, с което е уважена подадената от ищците С. М.а Н.а и К. М. Н., чрез майка им Е.Р.К., молба по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 15943/25.08.2025 г. и ответникът е осъден да заплати на ищците общо 225 лв. – разноски.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищците С. М.а Н.а и К. М. Н., чрез майка им Е.Р.К., по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по гр. дело № 23532/2025 г. по описа на СРС, ГО, 117 с-в, решение № 15943 от 25.08.2025 г. в частта му за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3