Решение № 8 от 18.01.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Благоевград, 17.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Бункова

Членове:

Петър Пандев

Маргарита Пл. Алексиева при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - Благоевград Ек. Т. Д. като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211200600587 по описа за 2021 година

Производството по делото пред Окръжният съд е образувано по въззивната жалба на адв.Х., в качеството й на защитник на подсъдимия ХР. Г. ТР. от град П., и е за проверка на невлялата в сила присъда №8151 от 16.03.2021 год., постановена по нохд №254 от 2019 год., по описа на РС П..

С цитираната присъда подсъдимия ХР. Г. ТР. от град П. с ЕГН **********, е признат за за виновен в това, че на 26.11.2018г. около 22:40 часа в сН.К., общ. П. е управлявал моторно превозно средство-лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ГЛЕ 350 Д“, с рег. № СВ 22 -29 ВК, собственост на „ДСК Оперативен лизинг“, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1.65 промила на хиляда, установено по надлежния ред, съгласно Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, с техническо средство – дрегер „Алкотест 7410“ с фабр.№ АRSM-0171, поради което и на основание чл.343б, ал.1 НК, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК , районният съд го е осъдил да изтърпи наказание "Лишаване от свобода" за срок от 6 /шест/ месеца и „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева. На основание чл.66, ал.1 от НК , решаващият съд е отложил изтърпяването на така наложеното наказание „Лишаване от свобода” за изпитателен срок от 3 (три) години., а на основание чл.343г. НК, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК го е лишил от право да управлява МПС за срок от 8 (осем) месеца.

Подсъдимият е осъден да заплати и сторените по делото разноски от 304.50 лв.

Недоволен от така постановената присъда в срока за обжалване подсъдимия Т., чрез 1 защитника си- адв.Х. атакува осъдителната присъда, като твърди в жалбата си и в допълнението към нея, че присъдата е неправилна и незаконосъобраза, постановена в противоречие с доказателствения материал по делото и в нарушение на материалния закон.

Твърди се, че деянието е несъставомерно, като се излагат съображения, че е нарушен реда за установяване на алкохол в кръвтта на подсъдимия, поради това, че не е уведомен за възможността да провери резултата от теста с техническото средство дегер „Алкотест“ с изследване с доказателствен анализатор, а здравословните му проблеми са тези, които му попречили да даде кръв за изследване. Твърди се, че показателя на техническото средстводрегер „Алкотест“ е дал положителен резултат, поради това, че минути преди изпробването, подсъдимия е използвал вода за уста, която съдържа алкохол.

Прави се искане атакуваната присъда да бъде отменена и подсъдимия Х.Т. да бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение. Доказателствени искания подсъдимия и защитника нямат.

Представителят на Окръжна прокуратура оспорва жалбата. Намира, че обвинението е доказано по несъмнен начин от събраните доказателства по делото, че при установяване количеството на алкохол в кръвта на подсъдимия е спазен „надлежния ред“, установен с правилата на Наредба № от 19.07.2017 год., поради което и намира, че присъдата следва да бъде потвърдена.

В съдебно заседание подсъдимия Т. се явявя лично и с адв.Х.. Поддържат жалбата и направеното с нея искане, излагат подробни съображения, с твърдение, че не е спазен реда за установяване на алкохола в кръвта на Т. на инкриминираната дата.

Подсъдимия Т. в право на лична защита твърди, че преди да се качи да управлява автомобила си не е употребил алкохол и трикратно е използвал вода за уста, като само 2 минути след това е спрян за проверка и му е извършено изследването с техническо средство.

Моли да бъде оправдан.

Окръжният съд, в настоящия състав като въззивна инстанция по делото, след като се запозна с изложеното в жалбата на адв.Х. и допълнението към нея, доводите на страните и събраните доказателства, и след като извърши цялостна проверка на атакуваната присъда и извън основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбите на чл.313 и 314,ал.1 от НПК, намира следното:

Фактите по делото правилно са изяснени от РС, тъй като почиват на вярна интерпретация на събраните доказателства и доказателствени средства, събрани по предвидения в НПК процесуален ред , възприемат се и от въззивния съд и са следните:

Подсъдимия Х.Т. е от гр.П., български и гръцки гражданин, има висше образование е, пенсионер, не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Има къща в сН.К., която също обитава. Същият е и правоспособен водач на моторно превозно средство с категории „В“, „М“ „АМ“ , с издадено на 03.05.2010г. СУМПС № 280035843. Със Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 18-0314-001330/27.11.2018г., влязла в законна сила на 2

30.04.2019г. му е наложена ПАМ по чл. 171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Издаденото му СУМПС № 280035843 е обявено за невалидно, като на 18.11.2020г. му е издадено ново СУМПС № 284728211.

На 26.11.2018 г. подсъдимия Т. пътувал със самолет от М., И. за Ат. ,Г.. След това със самолет от Ат. за С. и от там се прибрал в къщата му находяща се в с.Н.К.. Същият ден, негов приятел- свидетеля Д.Ц., който също живее в сН.К., поканил подсъдимия на вечеря.

От дома си до този на свидетеля Ц. /който е на разстояние около 300-500 метра/, подсъдимия се придвижил, управлявайки лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ГЛЕ 350 Д“ с рег. № СВ **** ВК. По време на вечерята подсъдимия Т. изпил около четири чаши вино, след което решил да се прибира и се качил в лекия си автомобил и потеглил. Около 22:40 часа бил спрян за проверка от свидетелите К. З. и В.Т. – полицейски служители от РУ – П., които били дежурни на работа. Свидетеля Т. спрял движещия се срещу тях лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № СВ 2229 ВК със „стоп“ палка по образец, представил се на водача и му потърсил документи на автомобила и тези за правоспособност. Т. не носил исканите документи и заявил това на проверяващите, поради което и последните го поканили да отиде до полицейския автомобил, където да му бъде извършена справка за установяване на самоличността му. При близкия контакт с полицейските служители, последните усетили мирис на алкохол, поради което го попитали дали е употребявал алкохол. Т . им отговорил, че е изпил четири чаши вино. Последвала проверка за самоличността на подсъдимия, от полицейските служители, които констатирали, че водача е точно подсъдимия Х.Т.. Поради това, че полицейските служители усетили миризма на алкохол, предпприели действия по тестването му с техническо средство за употреба на алкохол. Това сторил свидетеля К. З., който същевременно разяснил на подсъдимия и правото да откаже да бъде тестван, както и какви са последиците от това. Отначало Т. не бил съгласен да бъде тестван, но в последствие се съгласил . Свидетеля К . З. извършил проверка с техническо средство дрегер „Алкотест 7410” с фабр. № ARSM – 0171.

Първоначално подсъдимия не издишвал достатъчно въздух, за да бъде извършено изследването и едва на четвъртия път дал качествена проба, при която техническото средство отчело положителен резултат от 1,65 промила на хиляда в издишания от Т. въздух.

Резултата от пробата бил показан на подсъдимия Т., след което му бил съставен от свидетеля З. акт за установяване на административно нарушение серия Д № 0370104 от 26.11.2018г., в който отразил, че водача е нарушил разпоредбите на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП, чл. 100, ал.1 т.1 и т.2 от ЗДвП. Актът бил подписан от подсъдимия без възражения.

Връчен му е и талон за медицинско изследване № 0032795 от 26.11.2018г., в който било посочено мястото и времето, в което подсъдимия следва да се яви във ФСМП – гр. П..

Полицейските служители придружили подсъдимия до ФСМП - гр. П.. Там на работа дежурна била свидетелката- д-р Соня Великова. Същата съставила протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози, като вписала датата- 26.11.2018 год., часа- 23:38 часа и данните за самоличността на подсъдимия и поради това, че Т. отказал да даде кръв за 3 изследване, отбелязала със знак “ Z“, че не попълва останалите данни на протокола.

Подсъдимият се подписал под изречението „отказвам да дам кръв за проба за алкохол“, като явяването му в ФСМП и отказа да даде кръв са отразени в Амбулаторен дневник- под № 8492 и в Книга за алкохолни проби и протоколи-в 23:38 часа. След това Т. бил отведен в РУ – П., където бил задържан по реда на ЗМВР за срок до 24 часа. На следващия ден е издадена и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0314001330/27.11.2018г., с която на основание чл. 171, т. 1, б. “б“ от ЗДвП на Т. била наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелство за управление на МПС“ до решаване на въпроса с отговорността му, но не повече от 18 месеца. Препис от заповедтта е връчена на подсъдимия лично срещу разписка на 15.04.2019г.

Подсъдимият дава обяснения пред първата инстанция, в които твърди, че не е употрябавал алкохов в инкриминираната вечер, а вода за уста- „Еудрил“, като се нажабурил неколкократно и то една минута преди тестването му с техническо средство. За проверката на тези обяснения е назначена и изготвена от вещото лице- д-р Б.М., съдебен токсиколог в Химикотоксикологична лаборатория ВМА, София, токсикохимична експертиза. От заключението на същата се установява, че отчетеното количество алкохол в издишания от подсъдимия Т. въздух от 1,65 промила на хиляда, извършено с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410“, не се дължи на изплакване на устната кухина с вода за уста „Еудрил“, прием на медикаменти и/или заболяване, а е в резултат единствено и само на прием на алкохолна напитка.

Така изясненото от РС, напълно се споделя и от въззивния съд, защото фактите са установени въз основа на верен доказателствен анализ и при противоречие между тях -на съображения относно кредитиране на показанията на двамата полицейски служители, а не обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля Ц..

На първо място следва да се посочи, че по несъмнен и категоричен начин са установени и мястото и времето на деянието и авторството на същото. Това се изяснява по несъмнен начин от показанията на двамата полицейски служители- З. и В.Т. и не се оспорват и от самия подсъдим. Последния с обясненията си също твърди, че именно той, като водач на МПС е лицето спряно за проверка от полицейските органи. Този факт е изяснен и в хода на извършваната му проверка, поради факта, че подсъдимия не е носил нито документи за самоличност, нито тези на автомобила, нито за правоспособност. Двамата полицейски служители чрез дежурния в РУП П. са извършили проверка и са констатирали по несъмнен начин самоличността на подсъдимия като водач на спряното МПС. Това се потвърждава и от показанията на свидетеля Ц., който също изяснява, че Т. и пристигнал у тях с автомобила си и е тръгнал, управлявайки същият. Основният факт, който се оспорва от подсъдимия и неговия защитник е твърдяното от тях неспазване на „надлежния ред“ за установяване алкохола в кръвтта му, каквото е и обвинението му. В тази връзка по делото безспорно е установено, че на подсъдимия е извършена проверка за алкохол, като това е станало посредством техническо средство-„Алкотест 7410” с фабр. № ARSM – 0171. Резултата на тази проба е установен на 1,65 промила на хиляда. Следва да се посочи, че Т. не оспорва 4 този резултат, но оспорва той да е получен в резултат на употраба на алкохол, като твърди, че това е станало в резултат на употреба на вода за уста „Еудрил“, която ползвал, поради това, че страда от диабет и бил в състояние на кетоацидоза, поради което и с дъх на ацетон в устата. Тези обяснения правилно не са кредитирани от решаващия съд, поради това че противоречат както на показанията на двамата полицейски служители- З. и Т., пред които подсъдимия е заявил, че е изпил четири чаши вино, така и на заключението на токсикохимичната експертиза, изготвена и приобщена в хода на съдебното следствие пред първата инстанция, поради което и следва да бъдат разглеждани само като защитна теза на подсъдимия, а не като начин на изясняване на обективната истина по делото. От заключението на експертизата, която е изготвена от вещо лице с необходимото образование и научна степен, поради което и въззивния съд също намира, че е задълбочена, пълна, обоснована и ясна, се установява, че отчетеното количество алкохол в издишвания от подсъдимия въздух от 1,65 промила на хиляда не може да се дължи на употреба на вода за уста „еудрил“, на медикаменти и/или на заболяване, а само на прием на алкохолна напитка.