Протокол № 2188 от 22.11.2024, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 2188 гр. Пазарджик, 19.11.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Н. Попова при участието на секретаря Десислава Буюклиева

Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело № 20245220102016 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Ищецът М. Й. Г., редовно призован, не се явява и не изпраща представител. От процесуалния представител на ищеца – ЕАД „Д. М.“ е постъпила молба вх.№ 28464/18.11.2024 г., в която са заявени искане по чл.

214 от ГПК за увеличение размера на претенцията по чл. 55 от ЗЗД и са изложени доводи по съществото на правния спор.

Ответникът „А**“ ЕООД, редовно призован чрез юрк. С., не изпраща представител. По делото е постъпила молба, вх. № 28368/15.11.2024 г., от неговия процесуален представител – юрк. С., с която се моли да се даде ход на делото в отсъствие на представител на ответното дружество, заявяват се доводи по доказателствата и по съществото на правния спор.

Ответникът ** ЕАД, редвно призован чрез пълномощника си юрк. Б., не изпраща представител. По делото е постъпила молба, вх. № 28362/15.11.2024 г., от неговия процесуален представител – юрк. И., с която се моли да се даде ход на делото в отсъствие на представител на ответното дружество, заявяват се доводи по доказателствата и по съществото на правния спор.

Явява се вещото лице Б. Д..

При редовно призоваване на страните, съдът счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото поради което О П Р Е Д Е Л И:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

При условията на чл. 143 ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на делото от фактическа страна.

Съдът при условията на чл. 146, ал. 1 от ГПК ПРИСТЪПВА КЪМ излагане на ДОКЛАДА СИ по делото, в следния смисъл:

Предявени са обективно съединени искови претенции, при условията на евентуалност, с правно основание чл. 26 ЗЗД, във вр. с чл. 11, чл. 19, чл. 22 от ЗПК, по чл. 143 и чл. 146 от ЗЗП и чл. 55 от ЗЗД.

В подадената искова молба от М. Й. Г., ЕГН:********** е адрес гр.

Паза**, чрез пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество „Димитьр М." вписано в регистър БУЛСТАТ код № **, с адрес на упражняване на дейността: гр. С** представлявано от Д. М. М. - Управител, e-mail: ** срещу „**“ ЕАД, с ЕИК: **, сьс седалище и адрес на управление: гр. ** (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България", представлявано от ** и „А**" ЕООД, с ЕИК:

**, сьс седалище и адрес на управление: гр. София, бул.** (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България", представлявано от **а Управител и едноличен собственик на капитала съгласно вписванията в търговския регистър „**" ЕАД, ЕИК/ПИК **, се твърди, че на 26.04.2022 г. ищцата била сключила договор за паричен заем № 2560324 с първия ответник „**" ЕАД. Страните се били договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 1 509,15 лева, видът на вноската е месечна, броят на погасителните вноски да е 16, посочено било ГПР в размер на 49,13% ГЛР в размер на 40,00%, а размерът на месечния лихвен процент не бил посочен. Сочи, че в чл. 4 от процесния договор /както и в раздел III т. 12 от ОУ/ е било уговорено, че страните се съгласяват в случай, че кредитополучателят е посочил, че ще предостави обезпечение но кредита, същият следва да предостави на кредитора банкова гаранция съгласно Общите условия или да сключи договор за поръчителство с одобрен от ** гарант поръчител в срок 48 часа от подаване на заявлението за отпускане на кредит. В ал. 3 било посочено, че в случай, че кредитополучателят е заявил кредит без поръчител, срокът за разглеждане, съответно одобрение е в размер на 14 /четиринадесет/ дни, като се сочи, че предложението за кредит съгласно СЕФ е било валидно 10 дни. Твърди се, че към датата на сключване на договора между „**" ЕАД и ищцата Г. и втория ответник са сключили договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който „А**" ЕООД, с ЕИК: **, 2 чийто капитал се твърди, че е собственост на „**" ЕАД, било поело задълженията да сключи договор за поръчителство с „**" ЕАД по силата на който да отговаря пред „**" ЕАД солидарно с потребителя за всички задължения на потребителя, възникнали по повод договор за потребителски кредит. Твърди се, че въз основа на сключения договор за предоставяне на поръчителство, М. Г. се била задължила да заплати па гарантиращото дружество сумата в размер на 1 527,29 лв. , възнаграждението за поръчителство се изплащало директно на „**" ЕАД, като било разсрочено за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит, за което след сключване на договора, от кредитора по договора за заем се изпращал обединен погасителен план, съгласно който общото задължение било в размер на 3 509,49 лв. Твърди се, че съгласно договора за поръчителство, М. Г. е следвало да предоставя дължимите парични думи на „**“ ЕАД, което пък от своя страна, съгласно договора, било упълномощено от „А**" ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор, съгласно чл. 8 ал. 5 от Договор за поръчителство. Твърди се, че между „**" ЕАД като заемодател и ищцата като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 1509,15 лева. Твърди се, че Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството имало правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Твърди се, че ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК Твърди се, че сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлявал такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК, ЗПФУР, а клаузите му са регулирани и от ЗЗП. Твърди се ,че изхождайки от това следвало, че с характеристики на потребителски договор е и Договорът за предоставяне на поръчителство, сключен между ищцата и втория ответник, като доколкото договорът за поръчителство е акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит, то действието на поръчителството е предпоставено от валидното съществуване на главното правоотношение. Предвид това, наличието на основание за предоставяне на поръчителство от страна на ответното дружество, е било обусловено от 3 валидността на договора за кредит или отделни негови клаузи, включително и чл. 4, поради която причина следвало да се разгледат съвместно и двете правоотношения, имайки и предвид обстоятелството, че кредиторът „**" ЕАД е едноличен собственик на капитала на „А**" ЕООД, и в тази връзка кредиторът и поръчителят са свързани лица, което било видно от Търговски регистър към АВ. Твърди се, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата имала характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи като в тази връзка се сочи арг. чл. 23 ЗПК. Твърди се че клаузата на чл. 4 ал. 1 от Договора за кредит възлагала в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: банкова гаранция в размер от сумата но процесния договор), или одобрено от заемодателя дружество поръчител). Твърди се, че прочитът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налагал разбирането, че по своето същество тя представлявала неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то.

Твърди се, че изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер (1 509,15 лева). Предвид това, се сочи, че не само правно, но и житейски необосновано било да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция и размер от сумата но договора (за което съответната банкова институция ще изисква също заплащане) или поръчител или дружество, което да осигури поръчителство.

Следвало да се има предвид, че се касае за кредит от типа „бързи кредити".

Твърди се, че „**" ЕАД е посочило, че при сключване на договора за поръчителство кредитът ще бъде разгледан по-бързо – до 48 часа, а в противен случай - 14 дни, а предложението съгласно СЕФ е валидно 10 дни, тоест, поставяйки изначално изисквания, за които било ясно, че са 4 неизпълними от длъжника, го кредиторът целял да го „насочи" към единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволи да предостави - обезпечение от одобрено от заемодателя „**" ЕАД дружество. Посочва се, че това дружество е именно вторият ответник в настоящия процес - „А**" ЕООД, който е и свързано лице с кредитора по договора за заем. Предвид това се твърди, че разходът за потребителя по договора за поръчителство с „А**“ ЕООД е сигурен - от една страна предоставянето на поръчителство е необходимо условие да се усвои финансовия ресурс, а от друга - условията за другите две обезпечения (две физически лица - поръчители и банкова гаранция) са на практика невъзможни за осъществяване от длъжника. Твърди се още, че същевременно, кредиторът не включвал възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи и норма та на чл. 19, ал. 4 ЗПK.

Сочи се, че съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПK договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен ГПР и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразявал общите разходи но кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Твърди се, че общият разход по кредита за потребителя не включвал нотариалните такси. Предвид изложеното, то било необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.

Твърди се, че от страна на търговеца е приложена заблуждаваща търговска 5 практика по смисъла на чл. 68д, ал.2, т. 4 ЗЗП, като в т. 9 от Приложение към договор е посочена обща сума, дължима от потребителя по кредита от 1902,20лв., без в нея да е включено възнаграждението, което ищецът се задължава да плати на поръчителя и стойността му не е прибавена при изчисляване на посочения ГПР. По този начин макар формално да са изпълнени изискванията на закона за съдържанието на договора за потребителски кредит, се твърди, че кредиторът е действал в противоречие с принципа на добросъвестността, ка то не е предоставил коректна информация относно общия размер па кредита на получателя, като по този начин потребителят е бил лишен от възможността да разбере икономическите последици от сделката и да вземе информирано решение дали да сключи договора при тези условия. Твърди се, че два след сключване на договора, потребителят бил получил Обединен погасителен план в своя профил на онлайн платформата на търговеца /credissimo.bg/, съгласно който е начислено и допълнително възнаграждение за предоставяне на поръчителство, като общата сума вече била в размер на 1 527,29 лв. Сочи се, че в конкретния случай е посочено, че ГПР е 49,13%, но от съдържанието на договора потребителят не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Твърди се още, че предвид предпоставките, при които възниква задължението на потребителя да заплати възнаграждение за поръчителство, то същото е с характер на сигурен разход и следвало да бъде включено изначално при формирането на ГПР, тъй като задължението ставало изискуемо изначално и не зависи от поведението на потребителя. Сочи се, че без значение дали същият погаси или не погаси задължението си - то той дължи възнаграждение за потребител. Твъри се, че доколкого според съдържащите се в чл. 1 и чл. 3 от Раздел V от Общите условия за предоставяне на кредити, сключването на договора за потребителски кредит, влизането му в сила и предоставянето на заемната сума от кредитора на кредитополучателя е обусловено от одобряване на подаденото заявление, а предпоставка за одобряването му е предоставеното от ищцата обезпечение, което в случая се счита учредено със сключване на договора за поръчителство между кредитора и поръчителя „А**" ЕООД, не може да се приема, че кредиторът не е знаел за сключения Договор за предоставяне на поръчителство. Твърди се, че посоченият от „**" АД поръчител „А**" ЕООД е финансова институция, вписана в Регистъра на финансовите институции но 6 чл. 3, ал. 1 от ЗКИ при БНБ - с право да извършва гаранционни сделки като основна дейност. Установявало се от данните от ТР към АВп, че едноличен собственик на дружеството поръчител „А**" ЕООД е кредиторът но договора за потребителски кредит „**" ЕАД. Твърди се, че в Общите условия за предоставяне на кредити Раздел VI „Усвояване и погасяване на кредита", чл. 6 и в чл. 4, т. 2 от сключения Договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник „А**" ООД е посочена една и съща банкова сметка за погасяване на кредита и за заплащане на възнаграждението на поръчителя, а с чл. 5 от Договора за предоставяне на поръчи телство „**" ЕАД е овластен да получава плащане на възнаграждението но него. Сочи се ,че очевидно е формиран бизнес модел за разделяне на приходите от кредита между две свързани юридически лица с цел да се заобиколи изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК в размера на годишния процент на разходите да се включат и тези разходи, към които те несъмнено се отнасят. В случая, се твърди, че акцентът се поставя не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че ако това обстоятелство му бе известно чрез изначалното му включване в разходите по кредита), то той би могъл да направи информиран избор дали да сключи договора. Следва да се посочи, че ако към ГПР се включи и възнаграждението за предоставяне на поръчител, то действителният ГПР би бил в размер на 302.27%, а ГЛП 147.59%. Посочва се, че с оглед на това, че сумата по договор за възнаграждение е следвало да се включи към ГПР е и анализ на клаузите относно обезпечението на кредита.