Решение № 59 от 29.04.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Варна, 29.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева в присъствието на прокурора М. Н. Г. като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Наказателно дело за възобновяване № 20243000600045 по описа за 2024 година Производството е по Глава тридесет и трета от НПК.

Образувано е по искане на осъдения за престъпление от общ характер Н.Б. Р. чрез процесуалния му представител адв.В. П. от АК-Шумен за възобновяване на НОХД № 69/2023г. на РС – Исперих и отмяна на осъдителната присъда, потвърдена с въззивно решение на ОС-Разград по ВНОХД 337/2023г.

В искането се твърди, че е нарушен материалния закон - според защитата Р. бил осъден да е управлявал с концентрация на алкохол в кръвта 1,39 промила, която концентрация не е установена по надлежния ред, посочен в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Изложени са подробни аргументи.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, искателят Р., редовно призован се явява лично и се е представлява от упълномощения си защитник - адв.П., който поддържа искането и развива съображения в подкрепа на същото. Осъденото лице поддържа становището на защитника си.

Представителят на Апелативна прокуратура - Варна намира молбата на осъдения за неоснователна, аргументирайки становището си.

Варненският Апелативен съд, като провери данните по делото, съобрази 1 становищата и доводите на страните в пределите на правомощията си, направи следните констатации:

Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като е направено от осъден за престъпление от общ характер и в изискуемия от чл.

421 ал.3 от НПК шестмесечен срок, считано от деня на влизане в сила на присъдата, /който ден съвпада с датата на постановяване на въззивното решение, поради липсата на законова възможност за касационно обжалване/ и има за предмет на претендираната проверка съдебен акт от категорията на визираните в чл.419 ал.1 и чл.422 ал.1 т.5 вр чл.348 ал.1 т.1-2 от НПК решение, непроверено по касационен ред по жалба на подсъдимия, в чийто интерес се претендира отмяната.

По своята същност искането се явява основателно по изложените подолу съображения:

С присъда № 11/26.06.2023г., постановена по НОХД № 69/2023г., Районен съд - Исперих признал подсъдимия Н.Б. Р. за виновен в извършване на деяние, наказуемо по чл.343б ал.1 от НК за това, че на 26.12.2022г. в с.Хърсово управлявал л.а.“Нисан“ с рег. номер РР 1122 АР с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила, а именно 1,39 промила, установено по надлежния ред със СМЕ по писмени данни, поради което му наложил наказание при условията на чл.54 от НК лишаване от свобода за срок от една година, което отложил по реда на чл.66 от НК с изпитателен срок от три години, както и глоба от 200 лева. На основание чл.343г от НК го лишил от право да управлява МПС за срок от една година и три месеца. Осъдил го и да заплати сторените по делото разноски.

С въззивно решение № 167/23.11.2023г. постановено по ВНОХД № 337/2023г., състав на Окръжен съд-Разград потвърдил изцяло така постановената присъда.

По искането за възобновяване:

На първо място следва да се посочи, че развитите от защитата доводи и съображения, отразени в искането за възобновяване, като цяло преповтарят изложените пред първоинстанционния и въззивния съд възражения, свързани с игнорирането на концентрацията в кръвта на осъдения от 1.2 промила, установена по надлежен ред, която останала пренебрегната от съдилищата.

Основен довод се явява твърдението за неглижиране на така установеното по предвидения ред и позоваване в съдебните актове на заключението на СМЕ по писмени данни относно концентрацията на алкохол в кръвта.

Извършената от състава на АС - Варна проверка сочи, че твърдяното в искането нарушение на закона се констатира по настоящето дело.

Съдебното производство пред първостепенния съд било проведено по общия ред, в рамките на което били разпитани свидетелите, подсъдимия и вещите лица, били приобщени и писмените доказателства по делото.

Внимателният прочит на материалите по делото не дава основание да се приеме, че аналитичната дейност на първостепенния съд, обективирана в проверявания съдебен акт, е обхванала всички доказателствени източници и е 2 извършена в съответствие с правилата на логиката, като доказателствата са интерпретирани съобразно действителния им смисъл и значение. Изводите на районния съд относно съставомерността на деянието и виновността на осъденото лице са неправилни, респективно материалният закон не е бил правилно приложен. Този порок е възпроизведен и в постановения въззивен акт.

От фактическа страна съдилища приели за доказано, че на инкриминираната дата подс.Р. бил проверен за употребата на алкохол посредством техническо средство "Дрегер Алкотест 7510" и му бил връчен талон за медицинско и лабораторно изследване. В рамките на посоченото време (съответно и на изискванията по Наредбата) той се явил доброволно и без каквито и да било обструкции заедно с полицейските служители (свидетели по делото) в здравното заведение, където му била надлежно взета кръвна проба. Взетите проби (2 броя, според Наредбата) били запечатани и надписани в плик, както и пристигнали в химическата лаборатория, където ВЛ Колева ги анализирала посредством газов хроматограф, който изчислил стойност от 1,2 промила към часа на вземане на кръвната проба. Независимо от това заключение по СХЕ, сторено в специализираната химическа лаборатория, по ДП била назначена СМЕ по писмени данни, която установила по метода на Видмарк, че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия към часа на спирането му от полицейския патрул била 1,36 промила, което заключение дало основание за постановяването на осъдителна присъда. При разпита на двете ВЛ пред РС се установило, че при работа с газовия хроматограф всичко се извършвало автоматично, без човешка намеса, което обуславя и липсата на действието на някакъв субективен фактор в това изследване (разпит на ВЛ химик Колева). Обратно – от разпита на ВЛ по СМЕ (д-р В.) се установило, че метода Видмарк постига заключение по обща формула, която не взима предвид метаболизирането на алкохола в конкретния организъм, освен това борави с отклонение на дрегера от порядъка на 0.7 до 0.8 промила, което отклонение било неясно установено, респективно пояснено от ВЛ с „обичайна разлика, известна в медицинските и юридическите среди“. Такова отклонение било ползвано в тази СМЕ (твърде произволно, по мнението на този съд, което рефлектира втрху обосноваността на заключението). В нея не бил взет предвид метаболизма на алкохола на изследваното лице, който метаболизъм, по признание на самото ВЛ, бил вариативен и силно индивидуален. Отделно, този съд в допълнение следва да 3 отбележи, че в тази СМЕ не било посочено изобщо дали в случая алкохола бил в период на абсорбция или пък на резорбция. Което поставя допълнително съмнение в заключението на СМЕ, което се явява и излишно, предвид спазените изисквания за установяване на алкохолната концентрация по действащата Наредба.

Съставомерността на деянието по чл.343б ал.1 от НК изисква необходима концентрацията на алкохол в кръвта на водача на моторното превозно средство да бъде установена по надлежния ред. Това съответно се явява редът по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Според Наредбата тази концентрация се установява посредством използване на чрез използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химикотоксикологични изследвания (чл.2 ал.3) - както е сторено по делото с вземането на кръвните проби и тестването им със СХЕ.

При положение, че в разглеждания случай употребата на алкохол била установена по надлежния ред, предвиден в посочената Наредба и нейните предписания били стриктно спазени, точната величина на алкохолната концентрация от химическия анализ на кръвната проба била незаконосъобразно заменена от съда със заключението на СМЕ, което, както се отбеляза по-горе страда от сериозни дефицити откъм обоснованост.

ОС-Разград потвърдил присъдата, позовавайки се също на заключението на спорната СМЕ (следва да се отбележи, че решението било подписано с особено мнение на съдия от съдебния състав, който се аргументирал по сходен начин с този на АС-Варна). Действително съобразно т.4 б.“д“ от Постановление 1/83г. на Пленума на ВС има възможност за назначаване на СМЕ, която е и способ за доказване. Но в посоченото постановление има изрично отбелязване, че пияното състояние на дееца може да се установява "с медицинска експертиза за алкохолната концентрация в кръвта и урината, когато не е направено химическо изследване...". А в случая такова има и то било прието и коментирано от съдилищата като ответно на Наредбата и установено като концентрация 1.2 на хиляда. Т.е., този съд намира, че при безспорно установяване на обстоятелството, че химическо изследване за алкохол е било извършено съгласно изискванията на 4 действащата Наредба, то алкохолната концентрация в кръвта на молителя била установена на 1,2 на хиляда тъкмо по надлежния ред. Т.е. позоваването на СМЕ в съдебните актове не отговаря на изискванията на закона (и при отбелязването на съмнениета, оставени от заключението на СМЕ).

Следователно в рамките на приетите за установени по делото факти деянието е несъставомерно, тъй като за наличието на престъплението по чл.343б ал.1 от НК се изисква концентрацията на алкохол в кръвта, установена по надлежния ред да бъде над 1,2 на хиляда. В сходен смисъл - решение 263/14/06.2012г. по н.д. 786/2012г. на II н.о. на ВКС.

Без съмнение има съдебна практика (посочена във въззивното решение) според която релевантен е моментът на извършване на престъплението, т.е. този, към който съответния водач бил спрян за проверка.

Ако обаче фокусът на съдилищата се сведе до установяване на концентрация към този момент, това неминуемо би довело до игнориране на изискуемия от закона „надлежен ред“, посочен в Наредбата чрез назначаването на съдебно медицински експертизи по писмени данни, изислуем от разпоредбата на чл.343б ал.1 от НК. Което на практика противоречи на смисъла на закона.

СМЕ като законосъобразен способ, разбира се има място при подобни разследвания, но там, където има налични нарушения на съответния „надлежен ред“ или други процесуални усложнения.

С оглед на посоченото и съобразно правомощията по чл.425 ал.1 т.3 от НПК, допуснатото нарушение на закона може да бъде отстранено и от касационната инстанция (в случая АС-Варна) чрез отмяна на постановените съдебни актове по реда, предвиден за възобновяване на наказателни дела, като подсъдимият Н.Б. Р. бъде оправдан по обвинението за престъпление по чл.343б ал.1 от НК. В тази хипотеза на основание чл.190 ал.1 от НПК, разноските, сторени по делото, остават за сметка на държавата. Съответно, за извършеното административно нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗдВП искателя следва да бъде наказан по административен ред.

По изложените съображения, АС-Варна на основание чл.425 ал.1 т.3 от НПК

РЕШИ:

5

ВЪЗОБНОВЯВА наказателно производство по ВНОХД № 337/2023г., състав на Окръжен съд-Разград и НОХД 69/2023г. на РС – Исперих , ОТМЕНЯ постановеното решение № 167/23.11.2023г. по ВНОХД № 337/2023г., и присъда 11/26.06.2023г. по НОХД 69/2023г. и ВМЕСТО ТОВА:

ПРИЗНАВА ЗА НЕВИНЕН Н.Б. Р. с ЕГН ********** за това на 26.12.2022г. да е управлявал л.а. „Нисан“ с рег.номер РР 1122 АР с концентрация на алкохол в кръвта 1.39 на хиляда, установено по надлежния ред със СМЕ и го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение по чл.343б ал.1 от НК по.

НАЛАГА на Н.Б. Р. на основание чл.174 ал.1 т.3 от ЗДвП административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лв., както и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 12

(ДВАНАДЕСЕТ) МЕСЕЦА за нарушение на разпоредбата на чл.5 ал.3 т.1 от ЗдВП: за това, че на 26.12.2022г. управлявал л.а. „Нисан“ с рег.номер РР 1122 АР с концентрация на алкохол в кръвта 1.2 на хиляда, установено по надлежния ред.