Решение № 7438 от 04.11.2019, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 3679/2017
- Вид
- Решение № 7438
- Подписан
- 04.11.2019
- В сила
- 01.03.2022
- Състав
- АЛБЕНА МАРЧЕВА БОТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 55 - чл. 58 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 - чл. 58 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 - чл. 58 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 - чл. 58 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 108 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№
……….. гр. София, 04.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на тридесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 3679/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 38843/23.03.2017 г., предявена от В.Т.К. с ЕГН **********, А.В.М. с ЕГН **********, Й.С.К. с ЕГН **********, Т.С.К. с ЕГН **********, Ю.С.К. с ЕГН **********, С.Н.К. с ЕГН **********, С.И.К. с ЕГН **********, Т.И.К. с ЕГН **********, К.И.К. – П.с ЕГН **********, Н.И.К. с ЕГН **********, всички със съдебен адрес: *** – адв. Ц.П., против „Ч.Р.Б.” АД , ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес Център, със съдебен адрес:***, Адвокатско дружество „Д.и Л.“.
Ищците твърдят, че са собственици на поземлен имот пл. № 2130, в кв. 78 по плана на гр.София, м. „*****, с площ от 3548 кв.м. при съседи: ул. „Димитър Списаревски“, парцел IV - за озеленяване, бул. „Професор Ц. Лазаров“, парцел III- за ОЖС и магазини.
Собствеността им върху този имот била възстановена с Решение № 99 / 30.10.2007г. издадено от ОСЗГ - община Панчарево, влязло в сила на 14.11.2007 г.
Ищците заявяват, че квотите им от собствеността са както следва: В.Т.К. - 36/144 ид.части;
А.В.М. - 16/144 ид.части; Й.С.К. - 6/144 ид.части; Т.С.К. - 6/144 ид.части;
Ю.С.К. - 6/144 ид.части; С.Н.К. - 12/144 ид.части; С.И.К. - 12 /144 ид.части;
Т.И.К. - 12/144 ид.части; К.И.К. – П.- 9/144 ид.части; Н.И.К. - 9/144 ид.части.
Освен ищците, съсобственик на имота с 20/144 ид.части от него била и Н.В.К. – В., която обаче не е страна по делото.
Ищците твърдят, че ответното дружество е упражнявало фактическата власт върху имота.
Смятат, че след 14.11.2007 г. (датата на влизане в сила на решението на ОСЗГ – Панчарево) „Ч.Р.Б.” АД (по-долу ЧЕЗ) държи имота без правно основание. Ищците твърдят още, че с влязло в сила решение са били признати за собственици на имота и ответникът е бил осъден да им предаде владението върху него.
Ищците заявяват, че чрез използването на собствения им имот, ответникът е препятствал упражняването на правото им на собственост и ги е лишавал от възможността да реализират ползи от него. Затова те молят да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да им заплати обезщетение за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г., в размер на общо 284 166 лева, който се разпределя сред ищците както следва:
-
На
В.Т.К. – 82 500 лева
-
На
А.В.М. – 36 666 лева
-
На
Й.С.К. - 13 750 лева;
-
На
Т.С.К. - 13 750 лева;
-
На
Ю.С.К. - 13 750 лева;
-
На
С.Н.К. – 27 500 лева;
-
На
С.И.К. – 27 500 лева;
-
На
Т.И.К. – 27 500 лева;
-
На
К.И.К. – П.– 20 625 лева;
-
На
Н.И.К. - 20 625 лева;
Сумите се претендират ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане. Ищците претендират и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът - „Ч.Р.Б.” АД, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Ответникът твърди, че в отчуждения от наследодателя на ищците имот законно са били построени сгради. ЧЕЗ заявява, че е ползвал имота доколкото това е било необходимо за ползването на собствените му сгради, находящи се в имот с идентификатор ***. Заявява също, че имотът е обременен със сервитутни права, което е било признато и в решението по иска по чл. 108 ЗС, на което се позовават ищците. Те ограничавали ползването на процесния имот и не допускали никакви действия на трети лица върху съоръженията на енергийните обекти. Затова смята, че не дължи обезщетение. Твърди още, че е имал право да ползва имота именно поради учредените сервитути, а лишаването на ищците от правото да ползват същия имот е било отново по тази причина. Оспорва и размера на претендираното от ищците обезщетение.
Претендира разноски.
В хода на процеса страните поддържат твърденията си. В допълнителна молба от 23.04.2018 г. ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност за претендираното от ищците обезщетение за периода от 01.01.2012 г. до 22.03.2012 г. (вж. молба, л. 161, том I).
Съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 59 ЗЗД. Съгласно посочената разпоредба, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Спорното право, претендирано от ищците, възниква от фактически състав, включващ обедняване на едно лице, обогатяване на друго, наличие на връзка между обогатяването и обедняването и липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двата субекта.
Т.е. разглежданият иск би бил основателен, ако ищците докажат, че техният патримониум е накърнен, като в корелативна връзка с това е увеличен актива в имуществото на ответника, без да е налице правно основание за такова разместване на материални блага.
Вземането, произтичащо от неоснователно обогатяване, е субсидиарно – чл. 59, ал. 2 от ЗЗД. То не съществува, ако съответната престация се дължи на договорно или на някакво друго извъндоговорно основание (деликт, гестия или неоснователно обогатяване по чл. 55 – чл. 58 от ЗЗД). Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 9 от ППВС №1/1979г., ако законът е поставил на разположение на правоимащия точно определен иск, недопустимо е приложението на общия състав на чл. 59 ЗЗД. Същото е прието и в постановеното по реда на чл.
290 ГПК, решение № 75 от 15.05.2009г. по т. д. № 770/2008г. на ВКС, ІІ ТО.
Разпечатката съдържа 60 от 228 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8800bdc0-7a43-4f0a-96f2-aad468ac422d