Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 13630 от 07.08.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 22360/2022
Вид
Решение № 13630
Подписан
07.08.2023
В сила
07.08.2023
Състав
ЛОРА ЛЮБОМИРОВА ДИМОВА ПЕТКОВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 13630 гр. София, 07.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА П. при участието на секретаря ИЛИАНА СТ. СТАНЕВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА П. Гражданско дело № 20221110122360 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Образувано е по предявен от Ц. Д. Д. срещу Д. Т. Х. искове с правно основание чл.

127а, ал. 2 СК вр с чл. 45 и чл. 76 т. 9ЗБЛД за заместване съгласието на бащата за пътуване на детето Сияна Д. Х.а, в страните-членки на Европейския съюз, Обединеното кралство Великобритания, Република Сърбия, Република Турция, Република Северна Македония, Швейцарска конфедерация, Кралство Норвегия, Република Черна гора, Ватикан, Република Исландия, Княжество Лихтенщайн, Княжество Монако, Република Сан Марино, заедно с неговата майка и законен представител или посочено от нея пълнолетно лице, за не повече от 45 дни годишно, във време, което не съвпада с определения режим на лични отношения на бащата с детето Сияна Д. Х.а до навършване на пълнолетие и за издаване на международен паспорт на детето.

В исковата молба се твърди, че страните са имали сключен граждански брак в периода от 21.09.2014 г. до 13.12.2016 г., а на 28.01.2015 г. се родило детето им Сияна Д.

Х.а. С решение № 20801/13.12.2016 г. по гр.д. № 16306/2016 г. по описа на СРС, 86 с-в сключеният между страните граждански брак бил прекратен, на майката е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето, а на бащата е определен режим на лични отношения. Според ищцата Ц. И. Д. след прекратяването на брака, страните не са в добри отношения, рядко комуникират, ответникът Д. Т. Х. отказва да издаде разрешение дъщеря му да пътува в чужбина заедно с майка си. Посочва планирани пътувания за почивка в Република Турция, които ответникът е осуетил. Твърди, че до последно е давал противоречиви отговори на въпроса дали ще разреши детето да пътува в чужбина и в крайна сметка е заявил, че до навършване на 18 години от детето, то няма да пътува в чужбина. С това негово поведение нарушавал правата на дъщеря им Сияна Д. Х.а и 1 възпрепятствал развитието й като личност.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба и е предявил насрещен иск. Оспорил е твърденията на ищцата, като е посочил, че никога не е пречил целенасочено на пътуването на детето в чужбина, а единствено е искал да то да пътува при безопасни условия. Посочил е, че и двата пъти, когато майка е искала да пътува със Сияна Д.

Х.а до Република Турция все още обстановката не е била безопасна заради световната пандемия от Ковид 19. Твърди, че не е дал повод с поведението за завеждане на иска, доколкото винаги е откликвал на нуждите и желанията на детето си.

С предявения насрещен иск Д. Т. Х. е поискал да бъде заместено съгласието на майката Ц. И. Драгнева за пътувания на детето Сияна Д. Х.а в чужбина – до всички държави-членки на Европейския съюз за не повече от 45 дни годишно във време, което съвпада с определения режим на лични контакти на бащата с детето и със срок, съвпадащ със срока на валидност на издадения паспорт на детето, при условията на евентуалност предявява искане за заместване съгласието на майката Ц. И. Драгнева да пътува с детето Сияна Д. Х.а в държавите – членки на ЕС, както и Обединеното Кралство Великобритания, Република Сърбия, Република Турция, Република Северна Македония, Швейцарската конфедерация, Кралство Норвегия, Република Черна Гора, Ватикан, Република Исландия, Княжество Лихтещайн, Княжество Монако, Република Сан Марино, заедно с неговия баща или посочено от него пълнолетно лице за не повече от 45 дни годишно, във време, което не съвпада с определения режим на лични контакти на бащата с детето, до навършване на пълнолетие на детето Сияна Д. Х.а.

Навеждат се твърдения, че в интерес на детето е да пътува в чужбина заедно с баща си и да се запознава с културата на чуждите държави. А доколкото искането засяга пътуване на детето само в определения режим на лични контакти с бащата, то няма да се засегнат правата му.

В отговора на насрещната исковата молба ответницата Ц. И. Д. сочи, че липсва правен спор относно пътуването на детето в чужбина с бащата, доколкото той никога не е изявявал инициатива да пътува с детето, дори не е полагал грижи за дъщеря си и не се е срещал с нея в режима, предписан от съда. Оспорва искането на бащата детето да пътува в чужбина с упълномощено от него пълнолетно дете.

В открито съдебно заседание ищцата Ц. И. Д. поддържа претенцията си и оспорва предявения насрещен иск.

Ответникът и ищец по насрещния иск Д. Т. Х. оспорва иска, поддържа предявения насрещен иск. Претендира разноски.

Двете страни са посочили, че не могат да се споразумеят, защото не могат да постигнат съгласие относно дължимостта на разноски в производството.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Между страните не се спори, а и от представеното по делото удостоверение за 2 раждане се установява, че Сияна Д. Х.а, родена на 28.01.2015 г. е тяхна дъщеря. От приетото като доказателство по делото решение № 23801 от 13.12.2016 г. се установява, че бракът сключен между Ц. И. Драгнева и Д. Т. Х. е прекратен по реда на чл. 50 СК на 13.12.2016 г., а родителските права върху роденото от брака дете са предоставени на майката, при нея е определено местоживеенето на детето, определен е режим на лични отношения между бащата и детето и бащата е задължен да заплаща издръжка на дъщеря си.

По делото е приложен социален доклад, изготвен от ДСП- Възраждане, в който е посочено, че за малолетното дете Сияна се грижи майката Ц. И. Драгнева, при която момиченцето живее. Бащата Д. Т. Х. е посочил, че от края на 2022 г. връзката между него и дъщеря му е възстановена, като тя му е гостувала на 24 декември. Майката изявила пред социалните служители желанието си детето да пътува с нея в чужбина, а бащата е посочил, че принципно не възразява, стига да се гарантира здравето и безопасността му По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели, доведени от страните.

От показанията на свидетеля Ц. Р. Р., който живее с ищцата Ц. И. Драгнева при условията на фактическо съжителство, се установява, че той и Ц. планували да пътуват в чужбина, заедно със Сияна. Били резервирали почивка в Турция, но тъй като бащата на Сияна не дал разрешение детето да напусне пределите на страната, били принудени да отменят почивката и не могли да пътуват. Сочи, че тази ситуация се разиграла две години поред. Той станал свидетел на разговор между Ц. и бившия й съпруг, проведен по телефона на високоговорител преди второто планувано пътуване в Турция. Бащата казал, че няма да подпише декларация и детето няма да ходи в чужбина, докато не навърши 18 години. Знае, че бащата обещавал да подпише декларация, но в последния момент се отмятал. Детето Сияна му е споделяло разочарованието си от неосъществените пътувания, както и предвид обстоятелството, че много нейни съученици и приятели пътуват в чужбина. Свидетелят си спомня, че бащата е взел детето за Бъдни вечер през миналата година, не си спомня тази година да я е вземал. Знае, че бащата рядко контактува с детето. Знае, че Д. Т. Х. има сестра, която живее в чужбина и с която детето се виждало веднъж преди няколко години. Съдът при условията на чл. 172 ГПК кредитира с доверие показанията на свидетеля Р., въпреки данните за неговата заинтересованост, предвид връзката му с ищцата. Свидетелят е придобил непосредствени впечатления за отношения между страните, доколкото е чул техен разговор, а и самият той е участвал в организацията на задгранични пътувания заедно с дъщерята на страните. Показанията му са последователни и не противоречат на останалите установени по делото факти.

От показанията на свидетелката А. Х. Х. Б. – колега на ответника, се установява, че тя познава Д. Т. Х. от 2017 г., тъй като работят в една лаборатория, а за Ц. знае единствено задочно от разговорите с Д.. Знае, че Д. има дъщеря Сияна, но не я познава и я е виждала само на снимки. Знае, че по време на пандемията от Ковид майката на Сияна искала Д. да разреши детето да пътува в чужбина с нея, но Д. не бил съгласен, тъй като като медицинско лице бил добре запознат с рисковете. Знае, че 3 сестрата а на Д. живее в Германия и той е искал да заведе дъщеря си там за Коледните празненства , но майката не разрешавала. През 2021 г. тя и съпругът й поканили Д. и семейството му в Гърция, но той пристигнал без дъщеря си Сияна, тъй като майка й не разрешила. Знае, че преди Д. и дъщеря му Сияна не са се виждали често, тъй като майката не позволявала, а след Коледа миналата година започнали да се виждат по-често. Той й е споделял, че дъщеря му веднъж е оставала да спи у тях. През месец юни организирали кръщене на децата си в Гърция и семейството на Д. заедно с дъщеря му Сияна са поканени , но не знае дали тя ще дойде. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелката единствено в частта, в която тя пресъздава свои собствени наблюдения, а именно, че дъщерята на Д. Сияна не е дошла с него в Гърция през 2021г., където е била поканена от свидетелката, в останалата част показанията на свидетелката Баксеванис пресъздават разговори с Д. Т. Х. и споделени от него случки. Тя не е виждала и не познава нито ищцата Ц. И. Драгнева, нито детето Сияна Д. Х.а. Д. й е разказал, че е отказал да разреши дъщеря му да пътува в Турция поради пандемичната обстановка, но тя няма преки впечатления от отношенията между страните по делото.

При тези данни, съдът намира от правната страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 127а СК решенията, свързани с пътуване на малолетно или непълнолетно дете в чужбина и издаване на паспорт на негово име, се вземат по общо съгласие на родителите. Идеята на законодателя е, че общото решение на родителите по въпроса осигурява най-голямата гаранция, че интересите на детето са защитени. В този смисъл е и практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК (Решение № 295 от 04.12.2015 г. по гр. д. № 3212/2015 г. на ВКС, 3-то гр. отделение, Решение № 86 от 13.09.2016 г. по гр. д. № 4685/2015 г.на ВКС, 4-то гр. отделение). В случаите, когато родителите не могат да постигнат съгласие относно пътуването на детето в чужбина, районният съд по местоживеене на детето се произнася по искане на единия от родителите– чл. 127а, ал. 2 СК. Производството пред съда представлява спорна съдебна администрация на граждански правоотношения и съдът решава по целесъобразност.

Съгласно чл. 35, ал. 1, изр. 1 КРБ всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели, като според чл. 35, ал. 1, изр. 2 КРБ това право може да се ограничава само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани. Правото на свободно движение в рамките на държавите членки на ЕС е гарантирано и от чл. 3, § 2 ДФЕС и не може неоснователно да бъде ограничавано.

Според т. 1 от Тълкувателно решение от 03.07.2017 г. по т.д.1/2016 на ОСГК на ВКС, задължително за прилагане от съдилищата съгласно чл. 130 от Закона за съдебната власт, заместващото съгласие на един от родителите, по реда на чл. 127а СК, може да се даде само за пътуванията за определен период от време и до определен или определяем кръг държави и ако това е в интерес на детето.

Понятието „висши интереси на детето“ е залегнало в редица международни актове (чл. 3 Конвенцията за правата на детето, Конвенция за компетентността, приложимото 4 право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата, Регламент (ЕО) № 2201/2003 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и дела свързани с родителска отговорност и други). Тези актове закрепват основните права на децата, като изграждат комплекс от мерки, чрез които те да бъдат гарантирани. Въвеждат основополагащ принцип, а именно съобразяването на техните висши интереси. Сред основните права на детето попадат правото на живот, на име, на гражданство, на семейство, на неприкосновена връзка с двамата родители, на свобода на убеждението и мисълта, на жизнен стандарт, на защита срещу посегателства и срещу незаконно прехвърляне и задържане. В т. 3 от ППВС № 1/12.11.1974 г. е посочено, че решаващо значение за интересите на децата има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността. Според § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето "Най-добър интерес на детето" е преценка на: желанията и чувствата на детето, физическите, психическите и емоционалните потребности на детето, възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето, опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето и при постановяване на решение, което се отнася до интересите на децата трябва да се оценяват конкретните интереси на детето.