Решение № 5567 от 28.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5567 гр. с....., 28.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20241110123423 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на Д. Л. Д., ЕГН ********** срещу Б. Н. Ц., ЕГН **********, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди на ищеца въз основа на противоправно деяние на ответницата, изразяващо се в извършване и разпространение на запис на проведен между страните служебен разговор от 13.02.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата от 2000 лв. от датата на подаване на исковата молба - 19.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че е заместник - ректор по Учебни дейности, избран от Академичния съвет на Химикотехнологичния и металургичен университет в гр. с..... от 24.07.2023 г.

Посочва, че през първата половина на месец февруари 2024 г. срещу неговия колега и преподавател по френски език Б. Ц. били подадени жалби от студенти, които той следвало да администрира предвид длъжността, която заемал. Сочи, че изискал от ответницата учебни материали, свързани с жалбите. Твърди, че след този момент от страна на ответницата започнали постоянни телефонни обаждания и присъствени разговори (срещи), със задаване на различни въпроси, като разговорите веднага или на по-късен етап били насочвани към подадените срещу нея жалби. Според ищеца, при поредно посещение на ответницата в кабинета му, същата записала с личния си телефон водения служебен разговор, без да уведоми или да иска от ищеца разрешение за това. По-късно разпространила записа сред колеги в университета. Ищецът сочи, че е научил за направения запис на по-късен етап от директора на Центъра за френскоезично обучение проф. Д.Д., като след това проф. Д. предал 1 на ищеца направения от ответницата запис. Твърди, че ответницата целенасочено и с умисъл извършила запис на разговора, с вероятна цел да го манипулира и да се опита да измъкне информация относно подадените срещу нея жалби и други обстоятелства, а след това да се възползва от тази информация по изгоден за нея начин. Ищецът сочи, че след като разбрал за извършения запис, мигновено сигнализирал Етичната комисия към университета, като в производството пред Етичната комисия ответницата признала за извършения запис. Сочи, че е дългогодишен преподавател в катедра „Биотехнология“ при Химикотехнологичен и металургичен университет /ХТМУ/ в гр. с..... и от 2020 г. заема длъжността „Ръководител катедра“, а освен това е главен редактор на университетските научни списания Journal of Chemical Technology and Metallurgy Journal of Chemical Technology and Metallurgy и Science, Engineering and Education и дълги години ръководи кандидат-студентската дейност в ХТМУ.

Твърди, че противоправното поведение на ответницата – направеният запис, в нарушение на забраната по чл. 32, ал. 2 от Конституцията на Република България, е предизвикало у него силно напрежение, стрес и промяна в отношението му към околните - колеги и близки, а и в тяхното отношение към него, освен това имал физически оплаквания - безсъние, повишаване на кръвното налягане, главоболие и липса на концентрация. Постоянно мислел защо ответницата си е позволила да го запише и с каква цел го е направила. Чувствал се тревожно, не знаел първоначално какво съдържа записът, защо е направен, къде може да бъде използван и какви биха били последствията за ищеца. Ищецът поддържа, че потърсил психиатрична помощ, като му било назначено лечение от д-р П. Д.. но въпреки проведената терапия все още се чувствал неспокоен и напрегнат. Твърди, че с действията си ответницата е накърнила доброто му име в академичното общество. С оглед гореизложеното моли за уважаване на предявения иск и за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Посочва, че е филолог, дългогодишен уважаван преподавател по френски език с над 15 години професионален стаж, първоначално в Софийския университет „Св. К.О. а към момента в Химикотехнологичния и металургичен университет /ХТМУ/ в гр. с...... Твърди, че от около година започнала да забелязва враждебно отношение към нея от някои членове на администрацията на ХТМУ. Ищецът проф. Д. и началникът на учебния отдел гл. ас. д-р инж. Владислава И. си позволявали грубо, презрително и обидно отношение към ответницата и я подминавали по коридорите, без да отговорят на поздрава й, правейки се, че не я виждат, отправяли подигравателни и заядливи подмятания. Ответницата твърди, че през 2023 г. успешно осъществила едноседмична преподавателска мобилност по програмата „Еразмус+“ в Университета в Рен, Франция, а през 2024 г. отново подала документи за такъв обмен и въпреки изявената готовност от приемащата институция, докладът до ръководството се „изгубил“ безследно, в резултат на което командировката й не била процедирана и се провалила в последния момент. Сочи, че процесният запис бил направен от нея действително без знанието и съгласието на ищеца, но в контекста на тревогата, която тя започнала да изпитва на работното си място поради подчертано негативното отношение към нея. Посочва, че конкретен повод за извършване на записа станала поредица от събития, осъществили се в 2 периода месец януари - месец февруари, които започнали с уведомяването й, че срещу нея е подадена жалба от студент/и. На 31.01.2024 г. ответницата получила телефонно обаждане от проф. Д., който я уведомил, че е научил от ищеца, че срещу нея е постъпило оплакване във връзка с оценяването, поради което следва да предаде всички материали, въз основа на които е определяла оценките. Посочва, че била изключително озадачена, поради което се свързала с ищеца да изиска информация кои документи било нужно да предаде. Твърди, че основната причина да направи записа бил стремежът й да се защити, тъй като в хода на изтеклите две седмици и в резултат на така описаните събития започнала да се опасява за работата си, а трудовото й възнаграждение било основният й източник на доходи. Твърди, че в записа се чувало, че ищецът й съобщавал, че срещу нея имало множество жалби, както и че сигналът съдържал ужасяващи неща, но без да й съобщи какви, че работното й място е застрашено, че следва да занижи критериите си за оценка и др. заплашителни фрази. Твърди, че единственият човек, на когото предоставила процесния запис, бил прекият й ръководител проф. Д., отново в опит да се защити срещу несправедливи обвинения и да запази работата си. В периода между 15.02.2024 г. и 01.03.2024 г. проф. Д. предоставил записа на ищеца проф. Д., който подал жалба до Комисията по етика на ХТМУ, вх. № 24-Ж178/19.02.2024 г., като Комисията по етика осъдила постъпката на Б. Ц. като недопустима и противоречаща на етичните правила, заложени в Етичния кодекс за академично единство на ХТМУ.

По същество оспорва иска като неоснователен поради липсата на изпълнен фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД. На първо място счита, че не е извършила противоправно деяние, доколкото действията й били продиктувани от негативното влияние за нейното професионално развитие и лично негативно отношение на ищеца спрямо нея. Посочва, че в случаите, когато интересът на лице, осъществяващо намеса в неприкосновеността на личността на друго лице, надделява, не е налице нарушение на КЗПЧОС, дори намесата да е съществена. На следващо място оспорва претърпените вреди от ищеца и наличието на причинна връзка между тях и извършеното от нея деяние. Твърди, че от извършения преглед при психиатър било видно, че ищецът нямал по-сериозни симптоми, както и че не били накърнени отношенията му с останалите колеги. Счита, че констатираното от психиатър нервно напрежение би могло да се дължи на множество други фактори. Сочи, че в случай, че са настъпили вреди от записа, то те не подлежат на обезщетяване, тъй като са под необходимия праг на поносимост на вреди, подлежащи на обезщетяване. В условията на евентуалност счита, че претендираното от ищеца обезщетение е прекомерно по смисъла на чл. 52 ЗЗД. С оглед гореизложеното моли за отхвърляне на предявения иск, евентуално за присъждане на обезщетение в по-нисък размер и за присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото, обявен за окончателен без възражения от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване 3 обстоятелството, че ответницата Б. Ц. – преподавател по френски език в ХТМУ е направила запис на служебен разговор, проведен с ищеца Д. Д. – заместник – ректор по учебни дейности в ХТМУ без неговото знание и съгласие на 13.02.2024 г., съдържанието на който е представено на оптичен носител по делото.

По делото е приет Протокол от проведено заседание за Комисията по етика на ХТМУ на 05.03.2024 г., на което е разгледана и обсъдена жалбата на проф. Д. Д. относно установен запис на разговор между него и преподавателката по френски език г-жа Б. Ц., направен със записващото устройство на мобилния телефон, който запис е предаден от г-жа Ц. на проф.

Д.Д., ръководител на Центъра за френскоезично обучение, във връзка с постъпили оплаквания на студенти срещу Б. Ц.. Видно от протокола, ответницата е поканена да даде обяснения, като е заявила, че е направила записа и го е предала на проф. Д., както и че няма основание студентите да са недоволни от начина й на преподаване и оценяване. Комисията по етика на ХТМУ е излязла със становище, че осъжда постъпката на преподавателката по френски език Б. Ц. и препоръчва на ректора на ХТМУ това да стане достояние на академичния състав на ХТМУ, както и по преценка на Академичното ръководство да й се наложи административно наказание.

Прието е Становище на Комисията по етика на Химикотехнологичен и металургичен университет относно постъпила жалба от проф. Д. Д., заместник - ректор на ХТМУ, от 05.03.2024 г., видно от което Комисията по етика е констатирала наличието на процесния запис, направен без уведомяването и съгласието на ищеца, като е отразено становище, че постъпката на Б. Цанова е недопустима, като са нарушени етичните правила, заложени в Етичния кодекс на ХТМУ – злоупотреба с доверието на лице, заемащо ръководна длъжност в ХТМУ – заместник - ректор по УД на ХТМУ; недопустимо поведение и нелоялност към член от ръководството на ХТМУ, грубо погазване на етичните норми и морални отговорности на всеки преподавател в ХТМУ. Във връзка с констатираното е предложено на университетското ръководство да оцени извършеното съгласно Заключителните разпоредби на Етичния кодекс на ХТМУ: „За нарушения според Етичния кодекс за Академично единствено на ХТМУ се носи морална, а не дисциплинарна отговорност, по смисъла на правилниците на институцията. Изключение са случаите, при които нарушенията на моралната норма съвпадат с административно или трудово нарушение, за което се носи дисциплинарна отговорност“, като на Ц. се наложи наказание, съгласно извършеното деяние.

По делото е прието копие от Амбулаторен лист № 24068601ВА90/08.03.2024 г., издаден от д-р П.Д. психиатър, видно от който ищецът е постъпил с оплаквания за напрежение, безсъние и тревожност след психотравмено събитие на работното място, в обективно състояние: психомоторно – леко напрегнат по време на разговора, емоционално съответен, ангажиран мисловно с психотравменото събитие, с поставена диагноза: други смесени тревожни разстройства, и назначена медикаментозна терапия с Hedonin 25.

По делото е представен доклад от 06.03.2023 г. от проф. д-р инж. Д.Д. до ректора на ХТМУ и институционален ЕРАЗЪМ координатор за командироване на ответницата, като 4 преподавател по френски език и комуникация към специалността Инженерна химия и биохимия, с преподаване на френски език във Висшето национално училище по химия в гр.