Решение № 1387 от 10.10.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1387 гр. Русе, 10.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А.П.Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20214520102961 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази:

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал.1 пр.1 ЗЗД, чл.124, ал.1 ГПК вр. чл. 143 ЗПП и чл. 55, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл. 146 ЗЗП.

Постъпила е искова молба от Б. Й. Т. и К. М. Т. срещу „Юробанк България“ АД, в която се твърди, че между първия ищец като кредитополучател и втория като поръчител и „Алфа банк“ АД, вляла се в ответната банка е сключен договор за кредит № *** от 28.11.2007г., по силата на който ищецът е усвоил кредит в размер на 45 000 евро за срок от 360 месеца. Съгласно чл.4, ал.1 от Договора, за първите 15 години от срока на кредита кредитополучателят заплаща фиксирана лихва в размер на 6.2% годишно, а за останалия срок на издължаване на кредита – по договаряне с Банката. В чл. 5 от договора е предвидено, че кредитополучателят дължи през първата година от срока на договора такса за управление на кредита в размер на 1 % върху размера на разрешения кредит, но не по-малко от 100 евро и платима при подписване на договора, а през останалия период от срока на действие на договора 0,5% върху остатъчния размер на разрешения кредит, но не по-малко от 10 евро.

На 07.12.2009г. ищецът и ответната банка са сключили Анекс № 1 към Договор за кредит № ***/2007г., с който са се споразумели, че вземането на 1

Банката по договора, включващо редовна главница, просрочена главница, наказателна лихва върху просрочена главница да бъде трансформирано в редовна главница. Страните са постигнали съгласие срокът за погасяване на кредита да се удължи до 07.06.2038г., включващ 6 месеца гратисен период от 07.01.2010г. до 07.06.2010г. вкл., през който ще се заплащат само лихвите по кредита. Погасяването на кредита ще се извърши на 336 равни месечни вноски, съгласно погасителен план. Макар банката и кредитополучателят да не са се договорили за промяна на приложимата договорна лихва, след сключването на споразумението банката едностранно е повишила възнаграждението си от 6, 2 % годишно на 7 % годишно.

На ***г. ищецът и банката са сключили Анекс № 2 към договор за кредит, с който са се споразумели, че считано от 24.01.2011г. към редовната и просрочена главница с неконкретизиран от банката размер се добавят дължимите лихви – редовни, просрочени и наказателни. Общият размер на вземането се определя в погасителен план, който се генерира автоматично. С подписването на Анекс № 2 договореният лихвен процент върху ползвания кредит се променя по съгласие на страните, като за усвоените суми по кредита кредитополучателят ще заплаща годишна лихва в размер на 7 %.

На ***г. между страните е сключен Анекс № 3 към договор за кредит № ***/2007г. С Анекс № 3 страните са постигнали съгласие, че считано от ***г. главницата по кредита се преоформя като към нея се добавят лихва върху редовната главница, просрочена лихва и наказателна лихва. Уговорено е, че срокът за погасяване на кредита се удължава до 27.06.2046г.

На 02.02.2017г. между страните е сключено допълнително споразумение към договор за кредит № ***/2007г., по силата на което е уговорено, че договорната лихва се формира от фиксирана надбавка в размер на 5, 95 % и референтният бенчмарков индекс 6 месечен ЮРИБОР, който към датата на подписване на допълнителното споразумение е в размер на – 0,234 %. Договорено е, че когато стойността на пазарният индекс е отрицателна, се приема, че той има нулева стойност.

На 12.03.2019г. между Б. Т. и К. Т. и ответната банка е подписано допълнително споразумение към договор № ***/2007г. По силата на чл. 1 от споразумението, считано от първата падежна дата на месечна вноска след сключване на споразумението, договорната лихва се определя от референтен лихвен процент на банката, именуван „ПРАЙМ“, който към датата на 2 споразумението е в размер на 1, 20 % плюс фиксирана надбавка от 2, 05 %.

Предвидено е, че референтният лихвен процент ПРАЙМ се определя от вътрешнобанковият орган „Комитет по активите и пасивите“ /АЛКО/ съгласно методология на банката, която се публикува на интернет страницата на кредитора и представлява Приложение № 1 към споразумението.

На 02.09.2008г. между ищеца Б. Т. и „Алфа банк“ е сключена втора кредитна сделка по договор № ***/2008г., по силата на която на ищеца е предоставен кредит в размер на 67 000 евро за срок от 360 месеца, с крайна падежна дата 02.08.2038г. Ищцата К. Т. е поела задължението да отговаря в качеството на поръчител по договора. Съгласно чл.4.1 от Договора, за първата година от срока на кредита кредитополучателят заплаща фиксирана лихва в размер на 3.9 % годишно, а за останалия срок на издължаване на кредита възнаградителната лихва се определя с плаващ лихвен процент в размер на дванадесетмесечен ЮРИБОР плюс надбавка от 2%. Съобразно чл. 5 от договора, кредитополучателят дължи такса за управление и обработка на кредита, която за първата година от срока на договора е на стойност 1 % върху размера на разрешения кредит, но не по-малко от 100 евро и е платима при подписване на договора. За останалия период от срока на действие на договора е 0,6% върху остатъчния размер на разрешения кредит, но не помалко от 10 евро.

На ***г. към Договор за кредит № ***/2008г. банката и кредитополучателят са сключили Анекс № 1, с който страните са направили следните допълнения на условията по договорът за кредит: Съгласно чл. 1 от Анекса вземането на Банката по договора, включващо редовна главница, просрочена главница, наказателна лихва върху просрочена главница да бъде трансформирано в редовна главница. С разпоредбата на чл. 2 от Анекса, страните са се договорили срокът за погасяване на кредита да се удължи до 26.11.2039г., включващ 12 месеца гратисен период, през който ще се заплащат само лихвите. Погасяването на кредита ще се извърши на 348 равни месечни вноски, съгласно погасителен план. Погасителният план се актуализира от банката в началото на всяка следваща календарна година.

На ***г. между страните е сключен Анекс № 2 към Договор за кредит № ***/2008г., с който страните са се споразумели, че считано от 24.01.2011г., към редовната и просрочена главница в размер на 68 294.89 Евро, се добавят дължимите лихви – редовни, просрочени, наказателни. Общият размер на 3 вземането се определя в Погасителен план, който се генерира автоматично. С подписването на Анекс 2 договореният лихвен процент върху ползвания кредит се променя, като за усвоените суми по кредита Кредитополучателят ще заплаща годишна лихва в размер на 3.9% + 12месечен ЮРИБОР. Срокът за погасяване на кредита се удължава до 24.01.2042г., на 360 месечни вноски, като първата е на 04.02.2012г.

На ***г. между Б. Т., К. Т. и ответната банка е подписано допълнително споразумение към договор № ***/2008г. По силата на чл. 1 от споразумението, считано от първата падежна дата на месечна вноска след сключване на споразумението, договорната лихва се определя от референтен лихвен процент на банката, именуван „ПРАЙМ“, който към датата на споразумението е в размер на 0, 650 % фиксирана надбавка от 2, 550 %.

Предвидено е, че референтният лихвен процент ПРАЙМ се определя от вътрешнобанковият орган „Комитет по активите и пасивите“ /АЛКО/ съгласно методология на банката, която се публикува на интернет страницата на кредитора и представлява Приложение № 1 към споразумението.

Ищците считат, че капитализациите на лихви, извършени с анексите към двата договора за кредит не са произвели правно действие, тъй като те са извършени в нарушение на забраната за анатоцизъм в отношенията между търговци и граждани. Клаузите с които това било уговорено се явявали нищожни поради нарушение на чл. 10, ал. 3 във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Недължими били и таксите за управление на двата кредита, с които ответната банка се е обогатила. Банката, като икономически по-силната страна в договорните правоотношения, е наложила въпреки изискванията на добросъвестността и в ущърб на потребителя заплащането на такси за управление и обработка на кредитите, независимо от обстоятелството, че при самото сключване на всеки от двата договора по силата на чл. 5 от същите на нея й е заплатена такса за управление в размер на 1 % върху размера на разрешения кредит. Заплащането на многократни такси за извършването на едно и също действие водело до неоснователно обогатяване на кредитора и противоречи на общия принцип, забраняващ получаването на престация без правно основание. Следвало да се има предвид, че възнаградителната лихва включва освен печалбата на търговеца и неговите разходи по администрирането на кредита, поради което е лишено от основание заплащането на такса за администрирането на кредита. Също така, по 4 икономическата си природа таксите покриват материално-техническите и административните разходи на правоимащото лице за оказана от него услуга или осъществявана от него дейност. Вземането по чл. 5 от процесните договори за такса за управление на кредита е средство за неоснователно обогатяване на банката - кредитор, тъй като на първо място, срещу него тя не оказва услуга на потребителя. Срещу таксата за управление потребителят не получава никаква престация под материална или интелектуална форма, за да дължи заплащането на цена. На следващо място, тази такса не обезвъзмездява и конкретно определени административни разходи срещу извършваните от него действия по администриране на кредита. Цената която получава банката е формулирана в абсолютен размер от 0,5% върху остатъчната главница по договор № ***/2007г. и в размер на 0,6 % върху остатъчната главница по договор № ***/2008г. от 02.09.2008г., т.е. не се формира на база на действително извършените от банката разходи по осъществяване на дейността по кредитирането.

На следващо място, банката не спазвала уговореният с Договор № ***/2008г. механизъм за определяне на договорната лихва чрез прилагане на 12 месечният ЮРИБОР и фиксираната към него надбавка от 2 %, вследствие на което е получила без правно основание възнаградителна лихва в размер на 3829.22 евро.

Ищците считат, че с допълнително споразумение от 12.03.2019г. към договор № ***/2007г. и с допълнително споразумение от ***г. към договор № ***/2008г. банката неравноправно е наложила на потребителя възнаградителната лихва да се определя посредством плаващата компонента ПРАЙМ. Уговореният с процесните допълнителни споразумения референтен лихвен процент ПРАЙМ съставлявал неравноправна уговорка, защото методологията, въз основа на която се променя възнаградителната лихва не отговаря на изискванията за яснота и прозрачност, регламентирани в чл. 147, ал. 1 от ЗЗП, тъй като в нея са включени лихвообразуващи фактори, които един среден потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен не може да прецени, а за тяхната преценка се изискват специални икономически познания и опит. Промяната на цената на кредита не настъпва автоматично, а е в субективната власт на кредитора, който чрез свой вътрешен орган Комитет по активите и пасивите взема решение дали и кога да увеличи в свой интерес лихвените равнища.

5

Моли се при формиране на правните си изводи, съдът да съобрази практика на СЕС, според която установяването по съдебен ред на неравноправността на договорна клауза поначало трябва да води до връщането на потребителя в правното и фактическо положение, в което той би се намирал при липсата на тази клауза. От тук СЕС извеждал задължителното разрешение, че задължението на националния съд да изключи действието на неравноправната договорна клауза, която налага плащането на суми, оказали се недължими, по принцип поражда съответния реституционен ефект по отношение на тези суми. С оглед на установената от СЕС практика, можело да се приеме, че, уреденият в чл. 110 ЗЗД общ петгодишен давностен срок не е започнал да тече от моментът, в който ищецът е извършвал престации, които са били лишени от правно основание.