Решение № 492 от 03.07.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 492 гр. Русе, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Велизар Т. Бойчев при участието на секретаря Веселина Л. Г. като разгледа докладваното от Велизар Т. Бойчев Административно наказателно дело № 20234520200413 по описа за 2023 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

И. М. П. от с.Бъзовец, обл.Русе е подал жалба против наказателно постановление №23-3393- 000006/25.01.2023г., издадено от началник Второ РУП при ОД на МВР-Русе, с което на основание чл.175а, ал.1 във вр. чл.104б, т.2 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 3000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца.

Жалбоподателят излага съображения, че не извършил нарушението и иска отмяната на наказателното постановление.

Ответникът по жалбата твърди, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

РРП не взема становище по жалбата.

Районният съд, като прецени допустимостта на жалбата и след анализ на събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима. Последната е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

На 8.01.2023г., около 4.00 часа, жалбоподателят управлявал лек 1 автомобил, марка „БМВ”, модел 5Р Реихе, с рег.№Р3194КР по ул.”Академик Михаил Арнаудов” в гр.Русе. Там бил призован по молба на брат си- свид.П.

П., който се забавлявал в заведението „Щоурум, намиращо на №3 на дадената улица, и искал жалбоподателят да го откара в дома им в с.Бъзовец, обл.Русе.

Свид.П. се намирал на улицата в компанията на други лица и при вида им, въззивникът решил да предизвика вниманието им и това на множество други лица, намирали се там по това време, като форсирал излишно двигателя на автомобила, което водело до поднасяне вляво и дясно по пътя на превозното средство, като така навлизал в съседните пътни ленти, без да подаде сигнал с пътепоказателя за това. Неестественото движение на автомобила било способствано и от задното му предаване, т.е въртящият момент от двигателя се предавал към задните две колела, които задвижвали колата. Придвижвайки се по този начин, нарушителят насочил рязко автомобила към компанията на брат си и спрял в непосредствена близост до тях, което явно било начин на забавление за него. Всички тези негови действия били наблюдавани от свидетелите А. и В. И.- старши полицаи при Второ РУП на ОД на МВР- Русе, изпратени по сигнал за шум от заведението „Шоурум”, които били в служебен, полицейски автомобил на няколко метра от автомобила на въззивника. Полицаите се придвижили с автомобила си до този на жалбоподателя и предприели проверката му. За представеното поведение му бил съставен акт за установяване на административно нарушение, с което започнало настоящото производство. По време на съставянето на акта свид.П. се опитвал да пречи на полицаите да изпълнят законовите си задължения, като агресивно настоявал да не обвиняват брат му в процесното нарушение, тъй като това щяло да препятства осъществяването на професията му на професионален шофьор. Полицаите предложили на свид.П. да изрази писмено становището си по случая, като даде писмени обяснения към преписката, но той отказал, заявявайки, че не е видял как жалбоподателя управлява автомобила си.

Тази фактическа обстановка се доказва от събраните по делото доказателства и доказателствени средства. При изграждането й съдът не кредитира показанията на свид.П. в частта им, в която той отрича противозаконния начин на управление на автомобила от жалбоподателя. На първо място коментираното доказателствено средство се опровергава категорично от показания на свидетелите А. и В. И., които напълно 2 непротиворечиво и непредубедено пресъздават фактите по делото, както са възпроизведени от съда и които те са възприели пряко и непосредствено.

Няма никакъв мотив у свидетелите А. и В. И. да обвинят наказаното лице в нещо, което не е извършил, като единствено логичното обяснение за започналата му проверка е поведението му на пътя, което е насочило вниманието им именно към него, а не към намиращите се там множество други водачи на МПС. На второ място показанията на свид.П. са компрометирани от близките му роднински отношения с наказаното лице, което го е водело и при формиране на съдържанието им с цел препятстване на наказателното му преследване. Следва да се отбележи, че показанията на свид.А. И. не носят информация за главните факти на доказване, тъй като неговите възприятия обхващат само слухово появата на жалбоподателя на процесното място, чувайки автомобила му на издава силен шум в момента, в който криволичи по пътя, и го възприема зрително едва след като нарушителят преустановявал движението на автомобила и приключил с неправомерното деяние, предмет на настоящото дело.

Изложената фактическа обстановка води на следните правни изводи:

С даденото във фактическата обстановка деяние жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.175а, ал.1 във вр. чл.104б, т.2 от ЗДвП, тъй като на 8.01.2023г. в гр.Русе управлявал собствения си лек марка „БМВ”, модел 5Р Реихе, с рег.

№Р3194КР, използвайки пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, не в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От обективна страна П. осъществил състава на нарушението чрез умишлено поднасяне на задната част на управляваното от него МПС, чрез подаване на газ. Не е налице случайно деяние, тъй като в случай на неконтролируемо поднасяне на автомобила и следващата от това опасност за водача, най- логичното действие би било преустановяване на движението на превозното средство, а не продължаване с висока скорост по пътя, извършвайки няколко пъти опасната и незаконна маневра. Умишленото и съзнателно опасно шофиране, посредством занасяне на автомобила, форсирайки двигателя, превъртайки задните колела на автомобила, в никакъв случай не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата - за превоз на хора и товари.

Подобно умишлено поведение по оживени улици в градовете на страната 3 застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност. Именно поради зачестилите подобни случаи, в началото на 2017г. законодателят е въвел и нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП . С поведението си водачът е поставил в опасност живота и здравето на намиращите се край пътя множество хора. От субективна страна жалбоподателят е извършил нарушението при пряк умисъл- той съзнавал излишното форсиране на двигателя, съзнавал, че това ще предизвика приплъзването на задните колела на автомобила и изместването на движението му в ляво и дясно на пътя, като предвиждал настъпването на обществено опасните последици от поведението си и именно това целял. Наказанието за това нарушение е правилно индивидуализирано, като то е ориентирано в единствения му възможен размер. Извършеното нарушение не представлява маловажен случай, тъй като т о не разкрива признаците на по-малка обществена опасност в сравнение с други от същия вид, а представлява типичен случай на такова деяние .

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. И двата акта от досъдебната фаза на процеса са издадени при спазване на всички законови изисквания, установени за тях. Нарушението е напълно ясно формулирано с всичките му законови елементи и гарантира реализирането на правото на защита в пълен обем.

Всичко изложено налага потвърждаването на наказателното постановление.

Жалбоподателят следва да заплати на административнонаказващия орган възнаграждението за юристконсулт, което, предвид правната сложност на делото и броя на съдебните заседания, следва да се определи на 150лв., в какъвто размер и разноските са поискани.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №23-3393000006/25.01.2023г., издадено от началник Второ РУП при ОД на МВР-Русе, с което на И. М. П. от с.Бъзовец, обл.Русе на основание чл.175а, ал.1 във вр. чл.104б, т.2 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер 4 на 3000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца.

ОСЪЖДА И. М. П. от с.Бъзовец, обл.Русе да заплати на ОД на МВРРусе сумата 150лв., представляваща възнаграждение за юристконсулт.

Решението подлежи на обжалване пред РАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5