Решение № 238 от 20.05.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. София, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Панева

Членове:

Петя Колева

Иван Стойчев при участието на секретаря Галина В. Иванова в присъствието на прокурора Р. Т. Славова като разгледа докладваното от Иван Стойчев Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200161 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по повод на касационна жалба от подсъдимия Я. А. Р., чрез защитника му адвокат Е. Е. срещу Решение № 147 от 17.12.2024 г., постановено по ВНОХД № 209/24 г. по описа на АС – Варна, с което съдът потвърдил изцяло присъда на ОС – Варна по НОХД№ 1499/2023г., с която подсъдимият бил признат за виновен в това че: На неустановена дата в периода 01.06.2023 г. - 01.07.2023 г. в гр.Варна, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление - опипване в областта на гениталиите, по отношение на М. Д. М., родена на 25.06.2017г., ненавършила 14-годишна възраст, като деянието представлява опасен рецидив и е било извършено по отношение на лице, което не разбира свойството и значението на извършеното, поради което и на основание чл.149 ал.5 т.3 вр. ал.4 т.2 вр. ал.1 и чл.54 от НК му наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕСЕТ ГОДИНИ, което следва да се изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл.189 ал.3 от НПК ОСЪДИЛ подсъдимия Р. да заплати в полза на Държавата направените по делото разноски в размер на 1380,60 лева /хиляда триста и осемдесет лева и 60 ст./ по сметка на ОД на МВР – Варна и в размер на 500 лева /петстотин/ по сметка на ОС – Варна. На основание чл.59, ал. 1 от НК ЗАЧЕЛ времето, през което подсъдимият е бил задържан и с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 04.07.2023 г. ПОСТАНОВИЛ вещественото доказателство - 1 брой компакт диск със запис от разпит пред съдия в синя стая да остане по делото В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият не се признава за виновен. Иска да бъде оправдан.

Защитникът му адвокат А., също пледира за оправдателно касационно решение.

1

Прокурорът пледира въззивното решение да бъде потвърдено..

Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните, и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери жалбата за неоснователна..

Касаторът посочва в жалбата си и трите касационни основания предвидени в чл. 348 ал.1 т.1 до 3 от НПК, но по същество развива доводи само в подкрепа на основанията по т. 2 на цитираната разпоредба – съществено нарушение на процесуалните правила. Това е така, защото като нарушение на материалния закон се сочи обстоятелството, че е приложен чл.

149 от НК, без да е доказано, че подсъдимият е извършил действията описани в обвинителния акт и квалифицирани като блудство по смисъла на материалния наказателен закон. Несправедливостта на наказанието се обосновава в жалбата не с прекомерната му строгост като вид или размер, а от факта, че въобще е наложено наказание на невинен човек. Всъщност описаното дотук съдържание на касационната жалба съдържа оплакване за необоснованост на присъдата, което не може да бъде разгледано в касационното производство.

В касационната жалба се твърди, че съдилищата по фактите са игнорирали и не са обсъдили противоречията в показанията на родителите на пострадалото дете относно фактите, как са научили за деянието, на коя дата е било деянието , какво точно им е разказала малолетната М.. Обратно на твърдяното от защитата още първият съд приема, а въззивния потвърждава, че показанията на св. М. и Н. не само са еднопосочни помежду си, но също така са и вътрешно непротиворечиви, последователни и логични. Настоящият касационен състав при собствен преглед на доказателствената съвкупност също не намира сочените от защитата противоречия. Следва да се отбележи, че касаторът не конкретизира самите противоречиви твърдения, а само посочва фактите, които касаят, което допълнително затруднява по - конкретния касационен отговор на този му довод. Вярно е че съдилищата по фактите не са отделили специално внимание на факта, че братът на пострадалата не е забелязал промяна в поведението и в инкриминирания период. Този факт само по себе си обаче, нито доказва, нито опровергава обвинението, поради което включването му в доказателствения анализ не би довело до промяна в изхода на делото. Същото се отнася и до факта кога пострадалият е разбрал, че подсъдимият е осъждан за блудство, които на практика няма отношение към главния факт в процеса.

Като съществено нарушение на процесуалните правила касаторът изтъква и превратното според него тълкуване на заключението на СППЕ на основния и единствен пряк свидетел на обвинението малолетната, към инкриминирания период 6 годишна, М. М.. Твърди, че според научни авторитети като Зигмунд Фройд и Ханс Маркович деца под 6 години не могат да формират устойчив спомен за събитията, но за сметка на това са силно внушаеми и могат лесно да бъдат убедени, че нещо се е случило с тях, след като така твърдят авторитетни за тях трети лица.

Настоящият касационен състав намира, че въззивният съд коректно е интерпретирал заключението на СППЕ по отношение на пострадалата М. и го е ползвал в доказателствения си анализ не превратно, а според действителния му смисъл. Решаващ за изхода на делото е изводът на експертите, че детето може правилно да възприеме, запомни и разкаже фактическите действия на извършителя, но не може да ги осмисли и тълкува например като „неприлични“ или „срамни“. Според експертите доколкото такива елементи присъстват в показанията и те са привнесени от родителите, с които случилото се несъмнено е било обсъждано. Това обаче само по себе си е нормално и противно на доводите на защитата не е причина да бъдат дискредитирани показанията на М. относно обективните факти, а именно била ли е опипана от подсъдимия и в кои части на тялото.

Обосновано е отхвърлена и защитната теза на подсъдимия, че бил набеден от родителите на малолетната М., които му дължали пари за положен от него труд в строителството и не желаели да се издължат. Наличието на подобен факт не само не се потвърждава от нито едно доказателство извън обясненията на подсъдимия, но и напълно контрастира с доказаното поведение на св. М. и Н., които приели Р. в дома си, купували му дрехи и храна и въобще имали добро и дори покровителствено отношение към него до момента, в който узнали за 2 случилото се с М..

Вярно е, че формулирането на обвинение, че деянието е извършено на неустановена дата, в рамките на фиксиран като начало и край близо месечен период, обективно ограничава някои от възможностите за защита на обвиняемия, например възможността му да гради алиби за определен ден и час. Само че при наличието на достатъчно убедителни положителни доказателства, че деянието е извършено, такова обективно ограничение, при това наложено не от произволно и недобросъвестно поведение на държавното обвинение, а от особеностите на самия случай, не е пречка за постановяване на осъдителна присъда.

Що се отнася до индивидуализацията на наказанието, въпреки доста неясно формулираното оплакване на касатора, настоящият касационен състав намира за нужно да отбележи, че тя е извършена законосъобразно и справедливо. При правилно установен относителен баланс на отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства наказанието Лишаване от свобода е определено в размер под средния, предвиден в закона.

В заключение, не е налице никое от релевираните с жалбата касационни основания, поради което атакуваното решение следва да бъде оставено в сила.

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 147 от 17.12.2024 г., постановено по ВНОХД № 209/24 г. на Апелативен съд - Варна.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3