Решение № 843 от 09.02.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 843 гр. София, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

М. Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от М. Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20241100505149 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 631/11.01.2024 г. по гр.д. № 8322/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав по делбата във фазата на извършването й е ПОСТАВЕН В ДЯЛ на основание чл. 349 ал. 2 ГПК на М. Т. А. – Г. ЕГН ********** процесният деблен имот, а именно:

АПАРТАМЕНТ № 19, находящ се в гр. София, Район Слатина, ж.к. “Х.

Смирненски”, в жилищната сграда - бл. №5, вход “А”, на VII етаж, състоящ се от: две стаи, дневна кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 88.48 кв. метра, при съседи на апартамента: стълбище, двор, двор, двор, апартамент на СМК “Кремиковци”, заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 19, при съседи на избеното помещение: коридор, двор, мазе №20 на апартамент на СМК “Кремиковци”, както и заедно с 5.540% ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, който апартамент съгласно Схема на самостоятелен обект в сграда №15- 154497/14.02.2022г. на АГКК-СГКК - гр. София, представлява самостоятелен обект в сграда, с идентификатор на самостоятелния обект № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД- 18- 138/24.07.2017г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота по схема: гр. София, район Слатина, ж.к. “Х. Смирненски”, бл. ****, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, под обекта: ***, над обекта: няма, с приета от СРС пазарна стойност 270 473 лева.

С решението за уравнение на дяловете е ОСЪДЕНА М. Т. А. – Г. да заплати в полза на С. В. Г. сумата от 136 567,00 лева, ведно със законната лихва върху 1 горепосочената сума, считано от дата на влизане в сила на решението по възлагане до плащането.

С решението по претенциите по сметки е ОСЪДЕНА М. Т. А. – Г. да заплати в полза на С. В. Г. на основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС, сумата от 10 232,19 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на процесния деблен имот за периода от 01.08.2022 г. до 31.10.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата от 10 232,19 лева считано от 06.11.2024 г. до погасяването, като е ОТХВЪРЛЕНА предявената претенция за сметки по чл. 346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС за разликата над уважения размер от 10 232,19 лева до пълния предявен размер от 11 022,63 лева.

С решението е ОСЪДЕНА С. В. Г. да заплати в полза на М. Т. А. – Г. на основание чл. 346 ГПК вр. чл. 61, ал. 1 ЗЗД, сумата от общо 13 807,95 лева съответстваща на идеалната й част, притежавана от процесния имот, от сумата от общо 27 346,85 лева - подобрения, изразяващи се в: 1/ 9 841 лева за доставка и монтаж на топлозолация на недвижимия имот, съгласно договор за предоставяне на услуги № 1120/04.03.2021 г. сключен между „Ерстой Ремонти“ ЕООД и М. А.; 2/ подобрения по оферта № 3276-2/08.03.2021 г. - подобрения на обща стойност 12 397,50 лева, съобразно посоченото в насрещната искова молба; 3/ допълнителни услуги към Договор в размер на 4 470 лева, представляващи доставка и монтаж на интериорни врати, двуосов механизъм, превоз и шпакловка над прозорец и балкон - шпакловка и мазилка, монтаж на тента и шкаф; 4/ сумата от 638,35 лева, представляваща разходи за ремонт на една от стаите в апартамента през м. май 2021 г., за което са закупени строителни материали от „Практикер ритейл“ ЕООД, като е ОТХВЪРЛЕНА предявената претенция за сметки по чл. 346 ГПК вр. чл. 61, ал. ЗЗД за разликата над уважения размер от 13 807,95 лева до пълния предявен размер от 19 335,14 лева /представляваща съответстваща на идеалната й част, притежавана от процесния имот, от сумата от общо 38 293,53 лева - извършени подобрения/, вкл. и за сума за извършен основен ремонт на процесния делбен недвижим имот, на стойност от 10 000,00 лева, при който са извършени подмяна на подови настилки, шпакловане и боядисване на интериорни стени, подмяна на осветителни тела.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 29529/30.01.2024 г. от С. В. Г. срещу решението. Обжалва се съдебното решение в частта, с която на осн. чл. 349, ал. 2 ГПК процесният делбен имот е възложен на ответника М. А. - Г., както и в частта, с която въззивникът С. В. Г. е осъдена да заплати на М. А. - Г. сумата от 13 807,95 лв. – за подобрения в имота.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Сочи, че неправилно неподеляемото жилище е възложено на М. Г. по чл. 349, ал. 2 ГПК, понеже същата не е представила доказателства, че не притежава друго жилище. Също така въззивникът С. В. Г. сочи, че и тя е живяла в жилището при откриване на наследството – тогава е била на 11 години и е живяла с наследодателя си М. Г.. Оспорва и приетата стойност на имота.

Оспорва претендираните подобрения от М. А. – Г. да съществуват понастоящем в имота и с тях да е увеличена неговата стойност.

Въззиваемата М. А. – Г. не е подала отговор на тази жалба.

Постъпила е и въззивна жалба вх. № 37144/06.02.2024 г. от М. А. Г., уточнена с молба от 27.02.2024 г. и с молба от 24.09.2024 г. срещу решението. Обжалва се съдебното решение в частта, с която въззивникът М. А. - Г. е осъдена да заплати на С.

2

В. Г. сумата от 10 232,19 лв. – обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, както и в частта, с която е отхвърлен искът на М. А. - Г. срещу С. В. Г. за горницата над сумата от 13 807,95 лв. – за подобрения в имота, до пълния предявен размер от 19 335,14 лв.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Въззивникът сочи, че правилно определената пазарната оценка на имота е тази съгласно първата СТЕ от 19.10.2023 г., а именно 270 473 лв., понеже са използвани разнообразни методи от в.л.

Относно обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС, което е осъдена да заплати на другия съделител, излага, че средният пазарен наем за исковия период следва да се възприеме на по-ниска стойност от приетата от съда. Оспорва СТЕ от 19.10.2023 г. в частта относно приетия наем на месец от 8,41 евро/кв.м. Сочи, че в.л. не е определило правилно размера на средния пазарен наем, като не е използвало обективни критерии и проверена информация.

Относно претенцията за подобрения за отхвърлената горница над сумата от 13 807,95 лв., в която част обжалва решението, излага, че СРС неправилно е присъдил суми единствено относно изрично посочените подобрения, като е възприел за недоказани твърденията на съделителя М. А. – Г. за извършен цялостен основен ремонт. Сочи, че е извършила цялостен интериорен ремонт, включващ и подмяна на дограма и монтаж на тента, а изброяването на СМР по претенцията не било изчерпателно.

Въззиваемият С. В. Г. е подала отговор от 19.03.2024 г., с който оспорва подадената въззивна жалба. Моли за потвърждаване на решението в обжалваните части. Излага, че подобренията следва изрично да се посочат и опишат, а съдът не може да се произнася относно увеличената стойност на имота вследствие на непосочени подобрения.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо в обжалваната част.

Предявен е иск за допускане до делба на следния недвижим имот:

АПАРТАМЕНТ № 19, находящ се в гр. София, Район Слатина, ж.к. “Х. Смирненски”, в жилищната сграда - бл. №5, вход “А”, на VII етаж, състоящ се от: две стаи, дневна кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 88.48 кв. метра, при съседи на апартамента: стълбище, двор, двор, двор, апартамент на СМК “Кремиковци”, заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 19, при съседи на избеното помещение: коридор, двор, мазе №20 на апартамент на СМК “Кремиковци”, както и заедно с 5.540% ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, който апартамент съгласно Схема на самостоятелен обект в сграда №15- 154497/14.02.2022г. на АГККСГКК - гр. София, представлява самостоятелен обект в сграда, с идентификатор на самостоятелния обект № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД- 18- 138/24.07.2017г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота по схема: гр. София, район Слатина, ж.к. “Х.

Смирненски”, бл. ****, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:

3

***, под обекта: ***, над обекта: няма. Схема на л. 4.

Искът е предявен от С. В. Г. срещу М. Т. А. – Г..

С. В. Г. е наследник /низходящ/ на М. Г. – нейна майка, починала през 1986 г., като и на В.Г. – нейн баща, починал на 17.11.2020 г. М. Т. А. – Г. е наследник, преживяла съпруга, на В.Г.. Така М. Т. А. – Г. е втора съпруга на общия наследодател за страните В.Г., който е и баща на С. В. Г..

Не е било спорно между страните, а и се установява от договор за покупко продажба на жилище по чл. 117 ЗТСУ от 20.04.1983 г. /л. 3/ , че процесният делбен имот е придобит по време на брака между В.Г. и М. Г., като бракът е просъществувал като непрекратен към приемането на СК от 1985 г., поради което имотът е бил СИО.

Ищецът С. В. Г. поддържа, че е придобила ¼ ид.ч. от имота по наследство от майка си М. Г. през 1986 г., когато е била на 11 г./л. 5 и л. 6/.

Ищецът С. В. Г. е поддържала в производството по делбата във фазата на допускането й възражение по чл. 30 ЗН относно накърняване на запазената й част от наследството на баща й В.Г., накърнена със саморъчно завещание от 12.11.2003 г. /л. 7л. 8/. С този завет В.Г. е завещал на М. Т. А. – Г. притежаваните от него ¾ ид.ч. от процесния делбен имот.

В производството по първа фаза на делбата, с решение № 12107/10.07.2023 г. по гр.д. № 8322/2022 г. по описа на СРС, след формиране на маса по чл. 31 ЗН съдът е приел, че извършеното от В.Г. в полза на М. Т. А. – Г. завещателно разпореждане / завет/ следва да бъде намалено със сумата от 36 861,32 лв., като е възстановена запазената част на С. В. Г. от наследството на В.Г. с тази сума. Тази сума М. Т. А. – Г. е осъдена да заплати на С. В. Г..

Така с решение № 12107/10.07.2023 г. по гр.д. № 8322/2022 г. по описа на СРС, ГО /л. 227 – л. 234/ процесният делбен имот е допуснат до делба при квоти, както следва: за ищцата С. В. Г. - 73011,32/144600 /или това са 0,5049 части/; за ответницата М. Т. А. – Г. – 71588,68/144600 /или това са 0,4950 части/;

Като необжалвано решението е влязло в сила и това са квотите, въз основа на които следва да се пристъпи към извършване на делбата.

В първото заседание в производството по делбата във фазата по извършването й от 08.11.2023 г. /л. 266/ се поддържат вече заявени или са предявени, приети за съвместно разглеждане, следните претенции:

1/ претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК за поставяне на процесния недвижим имот в дял на С. В. Г., поради това, че към момента на откриване на наследството от М. Г. /1986 г./ е живяла в имота – неподеляемо жилище, и не притежава друго жилище. Претенцията е заявена за пръв път с исковата молба и се уточнява в заседанието от 08.11.2023 г. С въззивната жалба този съделител поддържа, че е живяла в имота към 1986 г., когато майка й е починала, а това е едно от наследствата, във връзка с откриването на което е възникнала съсобствеността;

2/ претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК за поставяне на процесния недвижим имот в дял на М. Т. А. – Г. поради това, че към момента на откриване на наследството от В.Г. /2020 г./ е живяла в имота – неподеляемо жилище, и не притежава друго жилище.

Претенцията е заявена за пръв път в заседанието от 08.11.2023 г.;

3/ претенция по сметките по чл. 346 ГПК вр. чл. 31, ал. 2 ЗС, предявена от С. В. Г. против М. Т. А. – Г., за осъждане на М. Т. А. – Г. да заплати сумата от 11 022,63 лева 4 обезщетение за лишаване от ползването на процесния деблен имот за периода от 01.08.2022 г. до 31.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 06.11.2024 г. до погасяването. Претенцията е предявена с молба на л. 245;