Решение № 53 от 20.03.2023, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. ЛЕВСКИ, 20.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Палмира Д. Атанасова при участието на секретаря Янка Д. И. като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Гражданско дело № 20224410100637 по описа за 2022 година

В исковата молба се твърди, че ищците са собственици на недвижим имот – *****, намиращ се в *****, в жилищна сграда блок *****, построена върху държавна земя в стр. кв. 51, със застроена площ по документа за собственост 84,66 кв.м., състоящ се от *****, ведно с прилежащото ***** с полезна площ 5,15 кв.м., както и 1,300% идеални части от общите части на сградата и общите помещения от 863 кв.м., като съгласно схема № 15-42323919.04.2022 г. на СГКК гр. П. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-58/24.09.2007 г. на ИД на АГКК имотът е с идентификатор № *****, на адрес: ***** в сграда с идентификатор *****, предназначение: жилищна сграда-многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор *****, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ 88,87 кв.м., прилежащи части – не се чете, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *****; под обекта: *****; над обекта: *****.

Твърди се, че имота е придобит с Договор от 11.09.1990 г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, въз основа на заповед № 685 от 05.09.1990 г. на Председателя на ИК на ОНС гр.Б., че още от 1986 г., т.е. преди да станат официално собственици на 1 горния апартамент, непрекъснато живеят в него и ползват прилежащото му избено помещение, което за тях е с № 9 и е със съседи: както следва: ***** Твърди се, че въпреки, че доста обитатели на сградата вече били настанени в нея от 1986 г. /когато било довършено строителството й, а през 1987 г. била официално пусната в експлоатация/, непосредствено след сключването на горния договор били въведени и официално във въпросните апартамент и маза от г-жа Л.К. – отговорник за жилищната политика в строителното предприятие *****, която ги завела до апартамента и мазата към него и им предоставила вторите ключове за тях, тъй като първите им били предоставени при настаняването, преди сключване на договора. Твърди се, че върху самите измени помещения в сградата няма и никога не е имало номерация, че в жилищната сграда не съществува мазе със съседи, описани в документите им за собственост, което води до извода, че при оформяне на документите им за собственост е допусната грешка. Твърди се, че от настаняването им в апартамента и до 2021 г. – повече от 30 години са ползвали и ползват мазата, която им е показана от г-жа Л.К., че са я владели повече от 30 години добросъвестно и необезпокоявано, и със съзнанието, че са нейни собственици, че това е именнно маза № 9, още повече, че и квадратурата на същата съответства на квадратурата на избеното помещение по договора за продажба.

Твърди се, че през 2021 г. ответникът закупил съседния ***** в същата жилищна сграда и започнал да предявява претенции към ищците относно собствената им маза, която той счита, че е маза ***** и която според него притежава по силата на собствената му сделка за покупко-продажба на *****.

Твърди се, че често Б. Л. отправя искане към ищеца М. Г. да освободят мазата и да му предадат владението, но те категорично отказват да сторят това, тъй като въпросната маза е тяхна собственост, в какъвто смисъл е бил всеки път отговорът на ищеца към Б. Л., и че в сградата има незаети мази и ответникът спокойно може да поиска да бъде настанен в съответна на параметрите на мазата му по документи. Заявява се, че облигационните отношения на Л. с неговите „праводатели“ нямат обвързващо действие спрямо ищците, които са действителния собственик на мазата, както поради закупуването й още през 1990 г. и осъществения им въвод във владение тогава, така и поради придобивна давност.

Молят съда да постанови решение, с което да бъде установено по 2 отношение на Б. Г. Л., че ищците са единствените собственици на избеното помещение, намиращо се в жилищната сграда на адрес: ***** при фактически съседи: *****

Претендират се направените деловодни разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител е представил отговор на исковата молба, изразил е становище по предявения иск и е представил доказателства.

В отговора на исковата молба се твърди, че предявения иск е допустим, но неоснователен и е направено искане същия да бъде отхвърлен като такъв.

Претендира направените деловодни разноски.

Твърди се, че ищците не са собственици на избено помещение ***** и те не разполагат с документ, който да удостоверява правото на притежание върху него, тъй като мазата представлява принадлежност към ***** в същата жилищна сграда със статут на етажна собственост. Твърди се, че ответникът е притежател на имота по силата на придобивна сделка, инкорпорирана в нотариален акт, вписан в Службата по вписванията гр. Левски като акт № ****, дело № ***** г., който представя като доказателство. Твърди се, че праводателят на ответника – Б.Н. е получил собствеността върху *****, ведно с принадлежащата му маза ***** въз основа на сделка по нотариален акт № 122 том V дело № 740/2009 г. на СВ Левски, а предшестващата сделка е била осъществена с нотариален акт № ***** г. на нотариус при РС Левски, по повод на същия имот, от чието съдържание се твърди, че избеното помещение ***** е идентифицирано като принадлежност към ***** в жилищната сграда. Твърди се, че тези обстоятелства са известни на ищците и видно от собствения им легитимиращ ги документ – договор от 11.09.1990 г. за продажба на недвижим имот по НДИ и считат, че твърдението за някакви механично пренесени грешки в поредица от документи за собственост са нонсенс. Заявява се, че действително ищците ползват процесното избено помещение, но това е ставало със съгласието на съответните във времето собственици и в удовлетворяване на настоятелните молби на Г.и, че създалото се фактическо положение е известно на всички съседи в жилищната сграда, както и причините, които са го предизвикали, като Г.и никога не са демонстрирали намерение за своене на избеното помещение, а и това би било в конфликт с отправяните искания да го ползват, които са били уважавани от бившите собственици на *****, към което то е принадлежност.

3

Заявява се, че за разлика от предишните собственици, ответника е имал реална нужда от помещението и след покупката на жилището е отправил претенции към ищците да го освободят, но добронамерените разговори не са постигнали някакъв резултат, освен предявяването на настоящия иск. Твърди се, че Г.и не са имали никога различен статут от този на държатели на мазата, а ако са живели с някакво различно съзнание, то не е имало разбираема външна проява за действителните собственици. Заявява се, че избените помещения нямат статут на самостоятелен обект за правото на собственост, поради което и не подлежат на отразяване в кадастралната карта и не им се следва придаването на самостоятелен идентификатор, а в качеството им на принадлежност те следват статута на обекта, комуто са принадлежност.

Заявяват, че в случая процесната маза дори не може да бъде предмет на придобиване по давностно владение, ако се приеме, че Г.и са проявявали явно намерение при упражняваната от тях фактическа власт, че за ответника това избено помещение се явява единствена принадлежност към собствения му самостоятелен обект /*****/, тъй като не разполага с друго складово помещение или таван и обстоятелството, че в жилищната сграда имало незаети мази и ответникът спокойно бил можел да поиска да бъде настанен в друга, съответна на неговата по квадратура е великодушно, но абсурдно в юридически смисъл предложение.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от представения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти /л.8 от делото/ е, че на 11.09.1990 г. ищците М. С. Г. и Д. И. Г. въз основа на Заповед № 685/05.09.1990 г. на Председателя на ИК на Общ.НС гр.Б. са закупили следния недвижим имот: *****, построен през 1987 г. , собственост на държавата /ведомствен на *****/, находящ се в гр.Б., *****, представляващ ***** на 3 етаж в жилищна сграда блок № 4 вх. А, построен върху държавна земя, стр. кв. 51, състоящ се от *****, със застроена площ 84,66 кв.м., с принадлежащото *****, с полезна площ 5,15 кв.м., заедно с идеална част от общите части на сградата и общите помещения и 863 кв.м. от правото на строеж върху мястото, при съседи на жилището: *****

Към исковата молба е представено /л. 9 от делото/ заверено копие от посочената в цитирания по-горе договор заповед № 685/05.04.1990 г., 4 издадена на основание чл. 12 от Наредбата за държавните имоти, с която е заповядано да се продаде Държавният недвижим имот, находящ се в гр.Б. на ***** ***** ***** и ***** на М. С. Г. и Д. И. Г. за сумата от 17530 лв.

Представени са и доказателства за платените суми за покупката на имота от ищците /л. 10 от делото/ , както и сключения предварителен договор за продажба от 04.07.1990 г. /приложен на л. 11 от делото/, сключен между СУ ***** гр.Б. и М. С. Г. – началник строителен обект като купувач, с който договор СУ ***** гр.Б. се е задължило в съответствие с разпоредбата на чл.

111 ал. 4 от Наредбата за държавните имоти да предложи на Стопанския съвет при ИП ***** да продаде на купувача при условията и по реда на глава петнадесета от посочената Наредба един апартамент, състоящ се от две спални, хол, кухня, сервизни помещения и маза № 9, находящ се в блок 4/51, ет. 3 *****, вх. А в гр.Б., а купувача се е задължил да работи в СУ ***** гр.Б. или организация, участваща в изграждането на АЕЦ Б. най-малко още 10 години, считано от датата на сключване на окончателния договор за покупкопродажба.

Представено е и удостоверение /л. 12/, издадено от община Б., от което се установява, че ул. ***** в гр.Б. е преименувана в ул. ***** с решение № 31/01.06.1994 г. от Заседание на Общински Съвет – Б..

Към исковата молба е представено и заверено копие от нотариален акт за продажба на недвижим имот № 12, том II, дело № 456/96 г., на РС Левски, от който се установява, че В. С. И. е продала на Л. С. Т. собствения си недвижим имот, представляващ нейна идивидуална собственост, а именно: един ***** на трети етаж, в жилищна сграда – блок № *****, състоящ се от една стая, кухня, баня с тоалетна със застроена площ от 38,54 кв.м. при подробно описани съседи, заедно с избено помещение ***** със застроена площ от 5,10 кв.м. при граници: от изток – външен зид, от запад – *****, от север – коридор, от юг – абонатна станция, заедно с идеални части от общите части на сградата и 863 кв.м. от отстъпеното право на строеж, като жилищната сграда е застроена чрез отстъпено право на строеж върху държавна земя в квартал 51 по регулационния план на гр.Б..

Към отговора на исковата молба е представено заверено копие от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *****. на Нотариус ***** – Нотариус с район на действие РС Левски и регистрационен № ***** на Нотариалната камара, вписан в Службата по вписванията гр.

5

Левски с дв. вх. рег. № ***** г., имотна партида 107 /приложен на л. 25 от делото/ от който се установява, че ответника Б. Г. Л. е закупил правото на собственост върху следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда – *****, който съгласно действащата кадастрална карта на гр.Б., одобрена със Заповед № РД-18-58/24.09.2007 г. на Изпълнителен директор на АГКК и съгласно последното изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект от 26.11.2008 г. е означен с идентификатор № ***** с адрес на имота: гр.Б., общ.

Б., обл. П., ул. ***** *****по кадастър, апартамент 8, находящ се на трети жилищен етаж по документ за собственост, но четвърти етаж от жилищната сграда, която по кадастър е означена с идентификатор № ***** с предназначение на сградата : жилищна сграда – многофамилна, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, състоящ се от една стая, кухня и баня с тоалетна, брой нива на обекта : 1, с площ на жилището от 38,54 кв.м., при посочени граници и съседи на жилището, заедно с прилежащото избено помещение ***** с полезна площ от 5,10 кв.м., при граници и съседи на избеното помещение по документа за собственост: от изток – външен зид, от запад – *****, от север – коридор, юг – абонатна станция, както и съответните идеални части от общите части на сградата и от общите помещения, както и с припадащата се част от правото на строеж върху терена, представляващ поземлен имот, който съгласно действащата кадастрална карта на гр.Б. е означен с идентификатор № *****.