Определение № 13561 от 23.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13561 гр. София, 23.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-И, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Богданова

Членове:

Весела Тр. Живкова Офицерска

Илиана Станкова като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Въззивно частно гражданско дело № 20261100505438 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК, вр. чл. 34а, ал.3 от Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (ЗЗЛПСПОИН).

Образувано е по Частна жалба вх. № 159347/19.05.2026 г. на П.Й.Д. с ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. ****, срещу Определение № 16347/29.04.2026 г. по гр.д.

№ 11550/2026 г. по описа на СРС, 126 състав, с което е оставена без уважение молбата му за постановяване на временни мерки по чл. 34а, ал.1 от закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (ЗЗЛПСПОИН), а именно преустановяване/отмяна на предприетото ответно действие, изразяващо се в прекратяване на трудовото правоотношение между него и ответното „Сидая Фарма“ ЕАД, ЕИК 207090792, и възстановяване на предишното положение до приключване на производството по предявените по делото искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за отмяна на уволнението на жалбоподателя като незаконосъобразно, възстановяване на работа на посочената длъжност и за обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение.

Жалбоподателят счита определението за неправилно, постановено в противоречие със закона, с Директива (ЕС) 2019/1937 и в отклонение с формираната съдебна практика.

Оплакванията са, че от твърденията му и представените от него писмени доказателства било видно, че е лице, подало сигнал по реда на ЗЗЛПСПОИН до Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), поради което се ползва от защитата, предоставена по силата на този закон, считано от датата на подаване на сигнала – 09.03.2026 г., вкл. и с правото да получи защита като временна мярка до постановяване на решение по исковете му, изразяваща се в отмяна/преустановяване на ответните действия на работодателя, представляващи уволнението му, и възстановяване на предишното положение. Сочи, че приетото от СРС, че с постановяване на исканите временни мерки би се предрешил спора, противоречи на смисъла на закона и лишава от практическо съдържание разпоредбата на чл. 34а от ЗЗЛПСПОИН. Оспорва като непроизтичащ от закона и извода, че е необходимо приключване на проверката от Комисията за защита на личните данни. Излага, че районният съд не е отчел специалния характер на защитата по ЗЗЛПСПОИН спрямо общата трудовоправна рамка и е постановил акта си в противоречие със съдебната практика – Определение № 6062/30.12.2024 г. по ч.гр.д. № 3769/2024 г. на ВКС, III г.о. и Определение № 3727/24.07.2024 г. по ч.гр.д. № 2512/2024 г. на ВКС, III г.о. Поддържа, че тълкуване, при 1 което защитата по чл. 34а от ЗЗЛПСПОИН се отказва именно в най-тежката хипотеза на прекратяване на трудовото правоотношение само защото работодателят формално се е позовал на чл. 71, ал.1 КТ противоречи на смисъла на закона и на европейската цел за насърчаване на подаването на сигнали в обществен интерес, включително в контекста на противодействието на злоупотреби и корупционни практики.

Иска въззивният съд да отмени като неправилно и незаконосъобразно обжалваното определение и вместо него да постанови друго, с което постанови преустановяване/отмяна на предприетото ответно действие, изразяващо се в прекратяване на трудовото правоотношение със „Сидая Фарма“ ЕАД и възстановяване на предишното положение до приключване на делото.

С оглед етапа на производството и характера на исканата временна мярка, препис от искането на ищеца, както и от частната жалба срещу определението, с което то е оставено без уважение, не е връчван на насрещната страна.

Софийският градски съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото по реда на чл.278 ГПК, намира частната жалба за процесуално допустима като депозирана в срок и от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството по гр.д. № 11550/2026 г. по описа на СРС, 126 състав, е образувано по искова молба на П.Й.Д. срещу „Сидая Фарма“ ЕАД, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ - за отмяна като незаконосъобразно на уволнението на жалбоподателя, извършено със Заповед № 1/17.03.2026 г. на основание чл. 71, ал.1 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Финансов директор“ и за обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение.

В исковата молба е инкорпорирано искане за допускане на временна мярка по чл. 34а от ЗЗЛПСПОИН до приключване на делото, а именно – преустановяване/отмяна на предприетото ответно действие и възстановяване на предишното положение.

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на сключен между страните Трудов договор от 13.11.2025 г. ищецът е заемал длъжност „Финансов директор“ в ответното дружество, считано от 17.11.2025 г. с уговорен 6-месечен срок на изпитване в полза на работодателя. Ищецът твърди, че при изпълнение на произтичащите от трудовата му функция задължения му станала известна практика в предприятието на ответника, която според него е неправомерна – предоставяне на финансови облаги на персонал на аптеки с цел стимулиране на продажбите и препоръчване на продукти на дружеството. На 19.02.2026 г. изпратил електронно съобщение по имейл до ръководни служители и до собствениците на дружеството, в което заявил, че считаната от него за неправомерна практика трябва да бъде преустановена. Твърди, че от този момент отношението към него се влошило, било му заявено да не се намесва, по време на мениджърска среща на 20.02.2026 г. бил подложен на унизително и враждебно отношение, казано му било да не се занимава с това и да си гледа задълженията, като бил притискан в същия ден да представи план, който му бил възложен като трудова задача. Сочи, че в периода 23.02.2026 г. – 06.03.2026 г. бил в отпуск по болест.

На 08.03.2026 г. подал сигнал по реда на ЗЗЛПСПОИН до Комисията за защита на личните данни относно считаната от него за неправомерна практика, както и сигнал до СРП. На 09.03.2026 г. се върнал в офиса, а на 17.03.2026 г. му била връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 71, ал.1 КТ, считано от 18.03.2026 г.

Като поддържа, че от естеството и хронологията на изложените факти и събития произтича извод, че трудовото правоотношение е прекратено при недобросъвестно упражняване от работодателя на правото му по чл. 71, ал.1 КТ, тъй като то не е използвано с цел изпитване качествата на работника и не следва от установена липса на професионални качества, а е предприето като ответно действие на сигнала за откритото нарушение, ищецът предявява иск за отмяна на уволнението и свързаните с него искове за 2 възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и осъждане на ответника да му заплати обезщетение за принудителна безработица в резултат на незаконното уволнение.

При същите обстоятелства претендира да бъдат допуснати посочените временни мерки за защита с оглед качеството му на лице, подало сигнал по смисъла на ЗЗЛПСПОИН и на това основание ползващо се от специалната закрила по този закон.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение искането по чл. 34а от ЗЗЛПСПОИН за допускане на поисканите временни мерки за защита на ищеца по съображения, че уважаването на молбата ще има за последица уважаване на предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ преди приключване на образуваното производство за разглеждането му и ще доведе до нарушаване на принципите на състезателност и равенство на страните по чл. 8 и 9 ГПК. Освен това е приел, че на този етап от производството не е възможна необходимата по арг. от чл. 34а, ал.2 ЗЗЛПСПОИН преценка, че предприетите от ответника действия са извършени във връзка с подадения от ищеца сигнал.

При така установеното се налагат следните правни изводи:

Искането на ищеца за постановяване на временни мерки за закрила по ЗЗЛПСПОИН до приключване на производството по исковете по чл. 344 КТ, по същество изразяващи се в отмяна на уволнението и възстановяване на заеманата преди него длъжност, е неоснователно, поради което обжалваното определение като краен извод се явява правилно и се споделя от настоящия състав.

Както е разяснено в практиката на ВКС, включително в цитираните от жалбоподателя актове, бидейки транспониращ Директива 2019/1937 на ЕП и Съвета от 23.10.2019г. закон, ЗЗЛПСПОИН е специален по отношение на Кодекса на труда, като урежда средства за защита, приложими и за конкретната хипотеза на извършено уволнение като ответно действие спрямо лице, за което е безспорно установено, че е подало сигнал за нарушение. По силата на този специален закон, на сигнализиращото лице по смисъла на чл. 5, каквото качество видно от представеното удостоверение на КЗЛД ищецът има, са предоставени средства за защита и то може да предяви специалните искове за: 1. Обявяване за недействителни на предприетите срещу него ответни действия от работодателя, изразяващи се включително в издаване на заповед за уволнение (иск по чл.33, ал.4), 2. Възстановяване на положението отпреди нейното издаване (иск по чл.33, ал.5), включително при уволнение – възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, и 3. Осъждане на работодателя да заплати обезщетение за причинените в резултат от така предприетите действия имуществени и неимуществени вреди (иск по чл.34), включително изразяващи се в оставане без работа и трудови доходи поради незаконното уволнение. Същевременно наличието на тези специални средства (искове) за защита на сигнализиращото лице не препятстват правото му да търси защита и по общия ред, предявявайки конститутивните искове по чл.

344, ал.1, т.1 и т.2 КТ и осъдителен иск по чл. 344, ал.1, т.3 КТ. Независимо какъв път на защита е избрало сигнализиращото лице, то се ползва от закрилата, предоставена му от разпоредбите на специалния закон. Коригиращите мерки за осигуряване на тази защита са посочени в Глава трета - чл.33-чл.40 от ЗЗЛПСПОИН, като сред тях е възможността по висящото исково или административно производство да иска временно преустановяване на ответните действия на работодателя и възстановяване на положението отпреди налагането и м . Така, по силата на чл.34а, ал.1 от ЗЗЛПСПОИН в случай на образувано съдебно производство, независимо дали по искове, основани на специалния или на общия закон, лицето по чл.5 може да подаде молба до съда за прекратяване на предприетите ответни действия до постановяване на съдебното решение, а съгласно ал.2 съдът е длъжен когато установи, че предприетите ответни действия срещу лицето по чл. 5 са във връзка с подадения сигнал, да постанови тези ответни действия да бъдат преустановени или отменени и да бъде възстановено предишното положение.

С оглед на изложеното, противно на приетото от първоинстанционния съд, обстоятелството, че последиците от поисканата от ищеца временна мярка по чл. 34а, ал. 2 3

ЗЗЛПСПОИН съвпадат с последиците от уважаване на предявените по делото искове с правно основание чл. 344, ал. 1 и т. 2 КТ, само по себе си не може да обуслови отказ за допускане на мярката, още по-малко да предпостави нарушаване на принципите на състезателност и равенство на страните по чл. 8 и 9 ГПК, които са регламентирани във връзка с процесуалните права на страните в исковото производство, а не във връзка с материалните им права, произтичащи от спорните правоотношения, въведени като предмет на исковото производство.

Предвид очертаната по-горе правна рамка, основателността на искането по чл. 34а от ЗЗЛПСПОИН за защита на сигнализиращо лице по чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗЗЛПСПОИН чрез налагане на временни коригиращи мерки до приключване на производството по делото за обявяване недействителността или за отмяна на действията на работодателя в отговор на подаването на сигнала, е предпоставена от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. Наличие на подаден сигнал; 2. От лице със статут на работник по смисъла на член 45, параграф 1 от ДФЕС; 3. Сигналът да е подаден писмено; 4. Сигналът да съдържа информация за нарушение, попадащо в обхвата на общностното право; 5. Да е подаден чрез създаден канал за вътрешно или външно подаване на информация; 6. При основателна причина подателят да смята, че подадената информация за нарушения е била вярна към момента на подаването и; 7. Предприети от работодателя действия измежду посочените в чл. 33 от закона спрямо работника, подал сигнала; 8. Причинна връзка между предприетите от работодателя увреждащи действия спрямо работника и подаването на сигнала, т.е. действията да имат характер на „ответни“ по смисъла на легалната дефиниция в §1, т.11 от ДР на ЗЗЛПСПОИН, която предпоставка следва пряко от разпоредбата на чл. 34а, ал.2 ЗЗЛПСПОИН.