Решение № 624 от 21.11.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 624 гр. Велико Търново, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Йовчева като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно гражданско дело № 20244100501029 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и следващите, във връзка с чл. 95, ал. 5 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. №13728/14.11.2024 г. по изп. дело № 20248090407564 по описа за 2024 г. на ЧСИ Силвия Косева с рег. № 809, район на действие ОС Велико Търново от длъжника Д. Ц. А. от гр. Горна Оряховица срещу Разпореждане от 20.09.2024 г. на ЧСИ, с което е постановен отказ за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство по реда на чл. 23, ал. 3 от ЗПП, във връзка с чл. 95 от ГПК на жалбоподателя.

В жалбата се оспорват съображенията на съдебния изпълнител, като се сочи, че жалбоподателят е предоставил на ЧСИ документи, от които е видно, че няма трудови доходи, не плаща здравни осигуровки поради липса на средства.

Твърди, че запорираните средства в банковата му сметка не са негови, а са му били предоставени за закупуване на материали от клиенти. Тъй като няма средства да преживее зимния сезон, а няма познания, за да се защити по изпълнителното дело и как да оспори дължимоста на вземане от 2008г., се нуждае от правна помощ. Моли съдът да отмени отказа, както и да му бъде предоставена правна помощ, за да може да упражни ефективно правата си.

Отправя искане за отвод на ЧСИ Силвия Косева. Приложено е извлечение от движението по банковата му сметка при ДСК.

В срок е постъпил писмен отговор на жалбата от процесуалния представител на взискателя по делото – „ЕОС Матрикс“ ЕООД, юрисконсулт Георги Тешовски, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Сочи, че правната помощ състояща се в осигуряване на безплатна адвокатска защита, се предоставя по реда на ЗПП до НБПП, заедно с необходимите документи и в този смисъл отказът на ЧСИ е законосъобразен.

По делото са представени мотиви на ДСИ, с които подържа становището си в 1 обжалваното постановление, че на длъжникът не се дължи безплатна правна помощ, макар възраженията му да са неясни и действително да има нужда от правна помощ, но не и безплатна.

Въззивният съд, след като се запозна с материалите по делото и изложеното в жалбата и като провери законосъобразността на обжалвания акт на съдебния изпълнител, намира следното:

След извършена проверка за допустимостта и редовността на подадената жалба, съдът намира, че същата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което същата се явява процесуално допустима за разглеждане по същество.

Жалбоподателят Д. Ц. А. от гр. Горна Оряховица е длъжник по изп. дело № 20248090407564 по описа за 2024 г. на ЧСИ Силвия Косева с рег. № 809, район на действие ОС Велико Търново, образувано на 11.06.2024г. по искане на взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД за изпълнение на вземания по изпълнителни листи на СРС по гр.д. № 29099/2012г. и гр.д. № 34343/2012г., по които кредитор е „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ АД. Видно от съдържанието на изпълнителните листи, същите са издадени по реда на чл.

410 и следващите от ГПК – по заявление за издаване на Заповед за изпълнение, за която съдът е приел, че е вляла в сила за следните суми: 510, 54лв. главница, 25лв. разноски по първата, както и главница от 2131,29 лв. по договор за паричен заем от 2008 и 246,57 лв. разноски по втората.

За да се легитимира като взискател „ЕОС Матрикс“ ЕООД е представил Договор за цесия от 27.11.2009 г., в приложение №1 към който фигурира името на жалбоподателя с вземане от 510,54лв. с основание №133983, както и с Договор за цесия от 28.10.2009г. с името на жалбоподател срещу задължение от 2131,29 с основание №197613. За да се удостовери уведомяване на длъжника за цесията са представени два бр. уведомителни писма с подпис и име на длъжника-жалбоподател и дата на връчване 03.06.2010г.

Видно от материалите по делото, до длъжника е изпратено съобщение за образувано изпълнително дело от 30.08.2024, за което е залепено уведомление на адреса на длъжника в гр. Горна Оряховица на 10.09.204г. и е удостоверено от ЧСИ връчване на 25.09.2024г. на осн. чл.47, ал. 5 от ГПК. На 30.08.2024г. са предприети и действия по налагане на запор върху банкови сметки и МПС на длъжника.

На 18.09.2024 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от длъжника с искане за предоставяне на правна помощ, посочване на конкретен адвокат от списъка към ВТАК по ЗПП и приложена декларация за семейно и имотно състояние. В същата се сочи, че длъжникът е несемеен, не работи, получава непостоянни доходи от услуги в областта на строителството, не притежава недвижими имоти, здравословното му състояние не е добро – има високо кръвно налягане.

ЧСИ се е произнесъл по молбата с разпореждане от 20.09.2024г. като е приел, че от материалите по делото се установява наличност по банковите сметки на длъжника и е събрана от тях сума от над 900 лв., което обосновава извода, че длъжникът разполага със средства и техният размер не е значително под минималния, поради което е отказал предоставяне на правна помощ.

В подкрепа на твърденията на жалбоподателя относно наличността по банковите му сметки, от представените извлечения е видно, че единствените получени по тях суми са две –в размер на 1500 лв. от 09.09.2024г., в размер на 2000 лв. от 02.09.2024г., в размер на 300 лв. от 18.07.2024г. и в размер на 100 лв. та 13.06.2024г. са от наредител А. Ц. Ц. с основание „закупуване на материали за ремонт“. От същото лице е постъпила молба с твърдение, че запорираните суми по сметката на длъжника са негови и искане за връщането им на трето лице като негова собственост, което подкрепя твърденията в жалбата относно произхода на сумата.

2

При така установеното, въззивният съд намира подадената жалба за основателна, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата чл. 23, ал. 2 от ЗПП, в хипотезата на чл. 21, т. 2 същия закон, правната помощ се предоставя в случаите когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това, като преценката за наличието на условията за предоставянето й се извършва от съответния орган, въз основа на представените доказателства - в конкретния случай от съдебният изпълнител.

Преценката за предоставяне на безплатна правна помощ следва да се извърши при съобразяване на кумулативното наличие на предпоставките, определени в закона:

1/ по финансови съображения - лицето да няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение

2/ във връзка с предмета на спора, касаещи самото съдържание на искането за защита, по повод на което се търси правната помощ - чл. 24 ЗПП.

Във втората хипотеза законодателят е приел за социално неоправдано да бъдат разходвани държавни средства за следните искания за правна помощ: когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за нея, когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима, и на последно място, в случаите на търговски дела и данъчни дела по ДОПК.

За да постанови отказа си, съдебният изпълнител макар да е приел, че длъжникът се нуждае от правна помощ, е аргументирал същия с довод, че по сметката му е имало достатъчно средства. Мотивите на ЧСИ са взаимно изключващи се, тъй като в самото разпореждане се сочи, че сумата, налична по банковата сметка е запорирана, т.е. дори да се приеме, че е достатъчна за заплащане на възнаграждение на процесуален представител, а тя не е, тази сума не е на разположение на длъжника. Самият ЧСИ се е уверил, че длъжникът няма трудови доходи, няма декларирано или вписано в ИВ имущество, не внася дори здравни осигуровки. Единствените налични средства по банковата му сметка, за собствеността на които има спор, са запорирани. Видно от справката за трудови договори, длъжникът е работил последно през 2021г.

Следва да се има предвид, че законът не задължава съда да предостави безплатна правна помощ безусловно, доколкото са предвидени определени изисквания за това. Такава не е предвидена изрично като задължителна и по споровете, свързани с гражданското право, какъвто е настоящият случай, и в международните актове. В този смисъл е и практиката на Европейския съд по правата на човека, съгласно КЗПЧОС не предвижда, че непременно държавата трябва да осигури безплатна правна помощ за абсолютно всеки спор, свързан с гражданско право, доколкото Конвенцията не включва разпоредба за правна помощ по отношение на тези спорове, а чл. 6, т. 3 се отнася само до наказателните производства.

Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от ЗПП, тази помощ обхваща процесуалното представителство на физически лица, които поради имотното си състояние нямат възможност да ползват такава и когато това е в тяхна полза. В този смисъл съдът следва да извърши преценка доколко това би било от полза молителя и доколко заявената претенция е допустима, обоснована и вероятно основателна, който принцип несъмнено е възприет и в чл. 47, ал. 1 от ХОПЕС, съгласно който правна помощ се предоставя ако е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие.

В настоящия случай се иска правна помощ за цялостно представителство по изпълнителния процес, предмет на който са вземания по две изпълнителни листа, с изпълнение насочено върху сметки и МПС на длъжника, поради което 3 съдът намира, че е налице достатъчна правна и фактическа сложност, за да се обоснове извод, че интересите на правосъдието налагат предоставяне на правна помощ на жалбоподателя под формата на процесуално представителство.

С оглед на изложеното, съдът намира, че жалбата е основателна и разпореждането на ЧСИ, с което е отказано предоставянето на правна помощ следва да бъде отменено и да се допусне правна помощ.

По отношение на заявеното в жалбата искане за отвод на ЧСИ, следва да се отбележи, че по отношение на ЧСИ, възможността за отвод е изрично предвидена в чл. 19, ал. 3 ЗЧСИ, но по такава молба и с оглед характера на отвода като лично действие на изпълнителния орган, което се извършва за обезпечаване на безпристрастното и непредубедено провеждане на производство, следва да се произнесе ЧСИ. В тази част жалбата има характер на молба до ЧСИ и следва да му се изпрати за произнасяне.

На основание чл. 95, ал. 6 от ГПК определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на Д. Ц. А. от гр. Горна Оряховица -длъжник на изп. дело № 20248090407564 по описа за 2024 г. на ЧСИ Силвия Косева с рег. № 809, район на действие ОС Велико Търново, Разпореждане от 20.09.2024 г. на ЧСИ по същото дело, с което е постановен отказ за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство, вместо което постановява:

ПРЕДОСТАВЯ правна помощ на Д. Ц. А. от гр. Г. О. - длъжник на изп. дело № 20248090407564 по описа за 2024 г. на ЧСИ Силвия Косева с рег. № 809, район на действие ОС Велико Търново под формата на процесуално представителство по изпълнителното дело.

В ЧАСТА за отвод на ЧСИ изпраща жалбата до ЧСИ Силвия Косева с рег.

№ 809, район на действие ОС Велико Търново за произнасяне по същата като молба за отвод.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4